💢 Дейв 💢
Мина най-малко месец,докато изтече целия просец по освобождаването ми.Процес,който включваше безкрайни срещи с адвокати,с баща ми,с полицаи,съдии и какви ли още не хора.Срещнах се буквално с всеки,освен с хората,с които исках.Джо не се появи никакъв,а Елизабет се беше покрила някъде,вероятно самоизяждана от угризения на съвестта,че ме е вкарала тук.Само при мисълта,че Джо може да е покрай нея ми идеше да изкривя скапаните решетки на килията ми с голи ръце.Чувствах се напълно безсилен,защото нямах никакви доказателства,че е Джо.Не можех да го обвиня и това ме побъркваше.Не бях казал на никой за признанието му,защото никой нямаше да ми повярва,че е той.
Но,когато цялата какофония приключи и най-накрая бях свободен едвам се сдържах да не скоча и да отпраша с мръсна газ към дома му,за да го разпарчетосам.Баща ми ме чакаше пред затвора.Качих се в колата и тръгнахме.
-Можеш да се върнеш в колежа.Досието ти е изчистено,защото обвиненията са свалени и,защото си невинен.-Думите на прекрасния ми баща,който явно беше решил да посрещне сина си по този изключително подобаващ начин.-Трябва да си завършиш образованието.И двамата с майка ти сме на това мнение.
Двамата с майка ми бяха луди.Нямаше смисъл да казвам или да правя каквото и да било.Просто щях да се прибера в апартамента си,да се изкъпя,а после щях да отида да си намеря нов.
-Ще ми помогнеш ли да си събера нещата?-попитах го.-Искам да се преместя.
-Къде да се местиш?
Наистина ли трябваше да му обяснявам всичко?Толкова ли не можеше да събере две и две?Въздъхнах дълбоко и разтърках лицето си.Загледах се през прозореца.Имах чувството,че полудявам.Наистина.
-Ще се побъркам напълно,ако продължа да живея на една врата от нея.
Точно така се чувствах.Не ми пукаше,че Джо е на свобода,не ми пукаше,че може да я нарани.Може би,тя това си заслужаваше.Може би,заслужаваше да я боли така,както мен ме боли.
-Ще я оставиш,при положение,че ненормалника,който я следи е на свобода?-баща ми ме погледна,а после върна погледа си на пътя.-Ти вече си полудял,Дейв.
-Ама,разбира се,аз трябва да правя всичко за всеки.Защо да не я защитавам и да не я пазя?Нищо,че заради нея си навлякох всички тези глупости на главата!Заради нея висях в пандиза!Защото повярва на някакви си полицайчета и филмарчета,че аз съм бил виновен!Цял живот ме обвиняват за неща,които не съм извършил!Цял живот!
Ето,живият пример седеше до мен.Другият жив пример живееше до мен.Обичах Лиз,беше ме грижа за нея,тревожех се за нея и щях да се притеснявам постонно,но точно сега,през изминалите месеци я мразех.Не исках да я виждам,не исках да я чувам.Исках просто да я изтрия по някакъв начин от живота си.
-Дейв,реакцията и е била напълно нормална.Била е изплашена.-каза той тихо.-Разбира се,че ще вярва на това,което и казва полицията.Нали ние сме за това,за да вдъхваме доверие и сигурност.
-А,аз за какво съм?За украса?За какво и бях?Просто да има с кой да се забавлява и кой да и пази гърба,ако стане нещо!-извиках и блъснах по таблото.-Тая няма да я бъде.Не искам да я виждам,разбери!
Блъснах по тъпото табло още веднъж и се загледах през прозореца.Бяхме на две пресечки от сградата,в която живеех.Само се молех да я няма или да знае,че се прибирам и да е решила да не излиза.
-Не можеш да я оставиш.И нямам предвид,че тя ще те накара да останеш или,че така трябва да постъпиш.-баща ми зави към паркинга.-Казвам ти го,защото съм те виждал как я гледаш и тя как гледа теб.И накрай света да идеш,пак ще се върнеш заради нея.
Намери едно празно място и паркира.Изгаси колата и се обърна да ме погледне.Завъртях очи и отново погледнах през прозореца.Паркинга беше празен.По това време всички трябваше да са на лекции.Включително и тя.
-Няма значение.Няма да коментирам отношенията си с нея точно с теб.-отворих вратата и излязох.-Ще ми помогнеш или не?
-Ще ти помогна.
Въздъхна тежко,но тръгна след мен.Винаги съм бил ужасен син,явно съм и ужасно гадже,но определено вината не е била само у мен.
-Хей,Бел,пуснали са те!-чух познат глас зад себе си.
-Явно не съм виновен,какво да ти кажа,Изабел.-ухилих и се саркастично и продължих да вървя,без да се спирам.-Предай поздрави на всички.
-Сърдечни ли?В затвора са те превърнали в голям задник,знаеш ли?-подхвърли тя зад гърба ми.
-Така ли,Изабел?!-завъртях се рязко и тръгнах към нея.-Мислиш ли,че нямам основание?Всички,които някога са ми се писали "приятели" ми обърнаха гръб,момичето,в което съм влюбен ме бутна зад решетките.Как се очаква да реагирам?Изведнъж се оказва,че съм невинен и всичко трябва да си е по старому?Няма как да се случи.Когато казвах,че съм невинен,никой не ми повярва,а сега вече не ми пука.Доверието сами си го изгубихте.
-Говориш пълни глупости!Я се постави на наше място!-извика тя в лицето ми.-Ако сега разбереш,че Джо е виновен как ще реагираш?Ако го закопчеят и ти кажат,че е психар ще повярваш ли?Ние не сме виновни,че нещата се развиха по този начин.
Бях на косъм да си изпусна нервите и да и кажа,че примера който ми дава е направо впечатлявощо точен.Загледах се в нея.Това момиче приличаше на човек,който ще скочи да ми издере очите,ако кажа още нещо,което не и харесва.
-Предай специални поздрави на Елизабет и и кажи,че и благодаря,че си е оттеглила обвиненията.-казах през стиснати зъби.
Усещах,че де държа абсолютно отвратително и ми идеше сам да си разбия мутрата,но вътре в мен се водеше смъртоносна битка между чувствата,гордостта и разума.
-Предай и ги сам.
Тя махна с ръка някъде зад мен.Обърнах се назад и я видях.Седеше на няколко крачки зад мен и се беше втренчила така,сякаш вижда призрак.
************
Съжалявам за забавянето,но както знаете подготвям ръкопис и цялото ми време е погълнато от него.
Ако ви е харесала главата гласувайте и комемтирайте!
Обичам ви 😍.