Отворих очите си бавно и премигнах няколко пъти. Тръгнах да се изправям, но болката в тялото ми не ми позволи и отново легнах. Огледах се бях в стаята на Хари, но него го нямаше. Чу се някакъв шум, а аз се изплаших.
Стейси: ХАРИ ХАРИИИИ! Започнах да викам и вратата на стаята се отвори светкавично.
Хари: Какво става? Стейси добре ли си? Каза Хари и дойде до мен и седна на леглото.
Стейси: Просто се изплаших. Казах тихо а той кимна.
Хари: Бях до аптеката купих лекарство за изгарянията. Може ли? Каза и докосна края на тениската с която бях облечена, а аз му кимнах бавно. Свали тениската от тялото ми и останах по бельо. Когато видя изгарянията стисна очи и се напрегна. Не знам какво ми стана почувствах се гадно, че тялото ми е в такова състояние пред него и сведох засрамено глава. Усетих как повдига главата ми и погали бузата ми с голямата си ръка.
Хари: Хей не се срамувай. Каза, а аз щях да се разплача.
Стейси: Погледни ме на какво приличам! Белезите ще останат. Казах а той стисна челюстта си.
Хари: Няма от какво да се срамуваш! Всичко ще мине няма да останат никакви белези вярвай ми. Каза, а аз му кимнах. Извади от джоба си лекарството и го отвори истиска малко на ръката си и започна да нанася по тялото ми. Когато стигна до бедрата ми започна да ме щипе много и изсъсках а той започна да подухва. Виждах, че го мъчи нещо, но си мълчеше.
Стейси: Хари има ли нещо? Казах а той въздъхна.
Хари: Виж Стейси знам че в момента не ти се говори за това, но ако не получа отговори ще полудея! Онзи направи ли ти нещо друго? Изнасили ли те ще полудея трябва да знам!
Стейси: Не не ми направи нищо друго освен, че ме изгори с пластмаса предполагам го е казал за да те провокира. Казах а той си отдъхна.
Хари: Обещавам ти повече няма да позволя и косъм да падне от главата ти. Всеки който се осмели дори да те погледне ще плати с живота си. Каза и продължи да нанася лекарството по кожата ми.
Стейси: Знам. Казах а той прибра лекарството и ме погледна.
Хари: Знам, че искаш да си вземеш душ, но сега е невъзможно от изгарянията. Може да облечеш една тениска за да не залепне по раните. Каза и зарови в гардероба не го бях виждала загрижен до сега. Признавам си този мил и загрижен Хари започна да ми Харесва. Страхувам се само, че това няма да продължи дълго и отново ще започне да се държи ужасно.
Хари: Ето ела тук. Каза и ме повдигна обличайки ми негова тениска.
Стейси: Благодаря. Казах и му се усмихнах леко.
Хари: Джиа и Зейн ще дойдат довечера ти си почини. Каза и тръгна към вратата, но го спрях.
Стейси: Хари.. Ъмм ще останеш ли с мен? Казах и потупах мястото до себе си.
Хари: Не мисля,че.. Каза Хари, но аз го прекъснах.
Стейси: Моля те само за малко. Казах той се поколеба, но кимна и легна до мен.
Разказвахме си случки от детството и се смеехме. Докато се смееше тръпчинките му се показваха толкова беше сладък.
Хари: Какво ти стана! Каза Хари, а аз осъзнах че съм се взирала в него с глупава усмивка. Следващите ми думи излязоха от устните ми бързо преди да успея да ги спра.
Стейси: Целуни ме Хари! Казах а той ме погледна очудено, но след миг усетих меките му устни върху свойте. Целуваше ме бавно както никога до сега не знаех на кой свят се намирам. Ръцете ми се озоваха в меките му къдрици и ги дръпнах леко а той истена. От устните ми се премести по челюстта ми след това врата ми. Засмука силно и почувствах лека болка, но одоволствието беше по- голямо. Истенах силно и го притиснах повече към себе си. Повдигнах главата му към устните ми и ме целуна отново. Ръцете му се озоваха на бедрата ми и ги стисна леко, но мен ме заболя и изсъсках а той веднага се отдели от мен.
Хари: Съжалявам много ли заболя.
Стейси: Нее продължи Хари. Казах и хванах ръката му.
Хари: Стейси започна ли няма да мога да спра.
Стейси: Тогава не спирай. Казах а той ме погледна очудено.
Хари: Добре ли си онзи да не ти е ударил главата някъде? Каза, а аз се засмях.
Стейси: Не Хари напълно добре съм. Казах и двамата се засмяхме, но звъненето на вратата ни прекъсна.
Хари: Сигорно са Зейн и Джиа ще отворя. Каза и тръгна към вратата.
Стейси: Хари харесва ми, че си по мил с мен благодаря. Казах и му се усмихнах а той отново се намуси лицето му стана каменно.
Хари: Не свиквай много с това. Каза и излезе какво направих пак ядосах ли го с нещо. Защо се промени толкова бързо. На вратата се почука.
Стейси: Влез. Казах и Джиа и Зейн влязоха.
Зейн: Как си миличка? Каза и ме прегърна леко и ме целуна по челото.
Стейси: По добре благодаря! Казах и му с усмихнах.
Джиа: Радвам се, че си добре! Каза и също ми се усмихна, но видя, че има нещо мислех за Хари.
Стейси: Ами Хари къде е? Казах и погледнах Зейн.
Зейн: В хола е. Каза а аз кимнах и погледнах Джиа.
Джиа: Зейн защо не отйдеш при Хари? Каза а Зейн се намръщи, но след това пак се усмихна.
Зейн: Добре де веднага ме изгонихте излизам. Каза и се исправи целуна ме по челото а Джиа по устните радвам се, че поне те се разбират добре. След като излезе Джиа се обърна към мен.
Джиа: Ее какво се случи отново? Каза а аз въздъхнах.
Стейси: Ами след като се прибрахме всичко беше наред. Беше мил с мен говорихме си, лежахме заедно дори се целунахме и той се отдръпна за да не ме нарани. Представяш ли си предишните пъти той ме целуваше дори на сила не ми позволяваше да се отдръпна, но днес се държеше много мило. Когато дойдохте стана за да ви отвори, но аз го спрях казах му че ми харесва когато е по мил и той моментално се промени отново стана все едно е безчувствен. Каза ми да не свиквам много с това и излезе. Не знам какво да правя защо реагира така.
Джиа: Стейс щом се е държал мило с теб това значи, че се е отпуснал пред теб. Знаеш какъв е Хари иска хората да го мислят за безчувствен за безпощаден. Щом е бил толкова мил значи, че истинската му същност не е безчувствения и безпощаден Хари. Може би нещо се е случило с него което го е променило, но за да искараш истинската същност на Хари ще трябва да бъдеш търпелива и много силна. Сигорна съм, че ще успееш. Каза и ме прегърна.
Стейси: Права си Джиа ще бъда силна. Ще го потикна отново да може да обича. Няма да се откажа.
Джиа: Ето това исках да чуя. Каза и се расмяхме.
Стейси: Джиа ти психология ли учиш?
Джиа: Да а ти учиш ли?
Стейси: Да, но след като Хари ме взе дори забравих за учене. Ще трябва да говоря с него щом се оправя.
Хора много ама много ви благодаря запрекрасните коментари. Найстина значи много за мен и ме стимулира да продължа напред. Изразете мнения.Харесва ли ви главата?