Какво се е случило?-чух гласа на Мат,но продължих да стискам Дейв и да не мърдам от прегръдката му.
-Най-добре ще е да те оставя на дивана,за да се успокоиш,а ние с брат ти ще свършим някой неща.-прошепна Дейв и ме остави на дивана.
Идеше ми да запищя.Не исках да съм сама.Не исках никога повече да оставам сама,дори за секунда.Започнах трескаво да се оглеждам във всички посоки,търсейки камери по ъглите.
Дейв започна да разказва на Мат за случилото се.Отказвах да слушам отново всичко,което видях с очите си.Бях потънала в собствените си мисли.Имах някакво смътно чувство,че не съм особено адекватна,но беше разбираемо като се има напредвид какво се бе случило.
-Господи,Лиз,добре ли си?-брат ми коленичи пред мен на дивана,когато Дейв му разказа всичко.-Кажи ми,че си добре.
Как да му кажа,че съм добре,след като не съм добре.Той не беше там,за да види за какво става въпрос.Едно беше да ти го разкажат,съвсем друго беше да го видиш с очите си.
-Какво ще правим?-попитах дрезгаво.Гласът ми беше прегракнал.Нямаше го никакъв.-От къде ще започнем?С какво ще започнем?
-Предлагам да се обадим на някакъв ключар и да дойде да смени бравите още днес.-каза Дейв.-Аз ще звънна,а вие започнете да се оглеждате за камери.Има буквално навсякъде.Ще се опитаме да намерим повечето.После ще отидем в полицията.
-Добре.-казах и бавно се изправих.-Аз ще започна от спалнята и банята.Мат,ти провери кухнята и хола.Обърни целия апартамент,не ми пука.Искам всяка малка камерка да е на масата в хола и да е здрава,за да имаме доказателства.
Запътих се към банята.Тряснах вратата и започнах да се взирам във всичко.На една от снимките бях снимана в банята някъде отгоре,точно зад завесата.Много странен ъгъл.Открих я.Беше толкова високо и толкова малка,че нямаше как да се забележи.Въпреки това страшно ме беше яд как не съм забелязала нито една до сега.Качих се на ръба на ваната и се протегнах нагоре,между фугите на плочките.
-Мат,малки са!Търси миниатюрни камерки.-извиках и я изтръгнах.
Идеше ми да я счупя.Исках да я стисна и да се пръсне на парченца.Божичко,как го мразех.Исках да разбера кой е.Исках да разбера кой е и да го гледам как изгнива зад решетките.
-Намерих една!-викна той.
-Ще намериш още сто,най-вероятно!-викнах в отговор.
-Ключарят ще дойде след 40 минути.Ще смени и двете брави.-каза Дейв,който се появи на вратата на банята.
Подадох му камерката.Той я изгледа със същата погнуса и ярост като мен.Остави я на огледалото и продължихме да се оглеждаме за още.
След половин час на масата ми в хола имаше 14 малки камерки.2 в банята,2 в кухнята,2 в коридора,2 на терасата,2 в хола и цели 4 в спалнята ми.Взирахме се в тях,сякаш бяха бомби,които всеки момент ще избухнат.
След още един час бравите на вратите ни бяха сменени.После огледахме и апартамента на Дейв за камери.Такива,разбира се,имаше,но бяха значително по-малко-само 9.2 в кухнята му,3 в спалнята,2 в коридора и 2 в хола.
-Меко казано искам да му счупя врата.-каза Мат,когато седнахме на дивана в хола ми.Взирайки се в 23-те камери от двата апартамента.-Това,дори не е извратено.Навярно в речника няма някаква дума,която да опише този гнусен,долен,канален плъх,който си позволява всичко това.
-Кога ще отидем в участъка?-попитах,докато се взирах в часовника на стената.14:00 часа.След около половин час лекцийте щяха да свършат.Той щеше да се прибере след около 1 час.
-Нека да помислим малко.-каза брат ми.-Защо не проверим какво пише за подобен тип хора в интернет?Може да разберем нещо,което би могло да ни е полезно.
-А,може направо да отидем в участъка и да дадем показания преди да се е прибрал!-извиках аз.-Защо ще си губим времето да проверяваме какво е да си луд и какви са проявите на лудостта ти?Не искам да се меся в нищо вече.В момента,в който полицията поеме разследването няма да се меся в нищо!
Бях толкова изнервена.Нервите ми бяха толкова обтегнати,че заплашваха да се скъсат при най-малката дума,казана ми на въпреки.Покрих лицето си с шепи.Трябваше ми въздух.Не,трябваше ми алкохол.
-Успокой се,малко,Лиз.-каза Мат.-Просто трябва да знаем с какво си имаме работа.
-Ти си нямаш работа с нищо,Мат.-изръмжах.-Аз и Дейв си имаме работа с него.Ние искаме да отидем и да го докладваме,а не да се занимаваме с глупости.
-Лиз,наистина,успокой се.-каза Дейв.-Брат ти е прав.Нищо не пречи да проверим,за да сме по-подготвени,дори за участъка.Той така или иначе ще се прибере и ще разбере,че сме влизали.
Да,но,ние отлагахме ходенето в участъка.Защо го отлагахме?Не бяха ли те тези,които ми мрънкаха,че не съм се обадила още в началото?Станах и отидох в кухнята.Отворих една бутилка червено вино.Само това имах вкъщи.
-Да не си посмяла!-викна Мат,когато влезе и ме видя да държа бутилката.-Не съм се опитвал всячески да те извадя от онази дупка,за да започнеш пак да ми се наливаш!
-Мат,престани,не съм на 10.Имам нужда в момента.Огромна нужда имам да пия.Ти на мое място какво щеше да правиш?-подсмихнах се и надигнах бутилката.
-Не е това начина да лекуваш отчаянието си.-каза тъжно той,но въпреки всичко не ме спря.
Взех телефона си и написах в търсачката "преследвачи".В интернет имаше подробно описание на значението на тази дума.Сякаш не бях наясно с него.В един сайт пишеше,че съществуват 5 типа преследвачи:
отхвърлени преследвачи,възмутени преследвачи на интимност,
некомпетентни ухажори и хищни преследвачи.Прочетох много внимателно какви са представителите на всяка група и осъзнах,че моя е в категорията на "хищниците".Най-лошата категория.Пишеше,че виден представител на тази категория е бил Джак Изкормвача.Сериозно,това ли ме чакаше?
За "хищните преследвачи" пишеше,че са тип, който шпионира жертвата си дълго време за да подготви план за „атака“ която често е сексуална.Също така пишеше,че са агресивни и истински опасни.Също така луди.
-Не е достатъчно да вкараш такъв човек в затвора.-казах,прочитайи статията отново и отново.-Искам да го видя мъртъв.
-Лесно може да се уреди.-Дейв изпука челюст и стисна юмруци.Той също беше прочел статията няколко пъти.
-Мисля,че е най-добре да ходим към полицейското управление.-казах и затворих страницата в интернет.
В същия момент телефонът ме извести за получено съобщение.Подскочих,знаейки напълно кой ми е писал.С Мат и Дейв разменихме безмълвни погледи.Дейв ми кимна,за да отворя съобщението.
i_saw_you: Хареса ли ви това,което видяхте?Хареса ли ти,Елизабед?Попитай и Дейв.Много ми е интересно.Знаете ли,че в пистолета има само 3 патрона.Винаги го държа само с 3 патрона.Един за Дейв,един за теб и един за мен.
********
Гласувайте и коментирайте!
Обичам ви 😘.