Хари: Кажи това което ти казах или това ще продължи по дълго! Ти решаваш на мен всъщност ми е доста забавно! Сълзи се стичаха по бузите ми и съм сигорна че лицето ми е зачервено от болката. Мамка му това боли ужасно няма да изтърпя това още дълго. Последва още един удър при което изкрещях отново.
Стейси: ЩЕ БЪДА ДОБРА! Изревах заради болката. А след това още един и още един. Крещях с цяло гърло повтаряикй ще съм добра. Дупето ужасно ме болеше. Няма да мога да си сядам на дупето поне месец. Мамка му това боли много мразя Хари ненавиждам го. След още три болезнени удара и много крещене и плач от моя страна всичко приключи. Нямах сила дори да се изправя Хари ме повдигна от скута си при което заплаках отново от болката. Веднага взех бельото си и го нахлузих бавно радвам се, че поне съм с гръб към него. Хари: Надявам се, че си научи урока! Ако пък не си ще се радвам отново да се полюбувам на прекрасното ти дупе! Или пък може би нещо повече? Каза и излезе от стаята нямах сила да кажа нищо чувствах се унизена. Защо се случва на мен? Защо точно този психопат е моята половинка? Мразя го ненавиждам го кой нормален човек ще причини всичко това на някое момиче особенно ако това момиче е неговата половинка? Свлякох по стената и седнах бавно на пода съскайки от болка всякъж седях върху игли. Всички събития от последните дни изникнаха в съзнанието ми. Партито,убития човек който ме преследваше, отвличането,причината за паник атаката, стрелбата, Емма и убитите хора, боят на Зейн и Хари. Сложих ръцете си на ушите си и изкрещях силно.
Стейси: ПОМОЩ МОЛЯ ВИ! НЯКОЙ ДА МИ ПОМОГНЕ! ЗАЩО ТОВА СЕ СЛУЧВА НА МЕН? КАКВО ЛОШО СЪМ НАПРАВИЛА?! Крещях и плачех докато затисках с ръце ушите си.
Стейси: Не, не това е просто един кошмар! Събуди се, събуди се Стейси това е кошмар само един лош кошмар! Повтарях плачейки и клатейки тялото си напред назад. Чу се трясък от вратата Хари е излязъл и със сигорност ме е заключил в къщата.
Стейси: МРАЗЯ ТЕ ХАРИ! ПРОКЛЕТ ДА СИ ЖИВОТНО ТАКОВА! СЪСИПА ЖИВОТА МИ! ПО ДОБРЕ ДА БЯХ ОСТАНАЛА ДОКРАЯ НА ЖИВОТА СИ САМА ОТКОЛКОТО ДА БЪДА И ЕДНА СЕКУНДА С ТЕБ! ОТКАЧАЛКА УБИЕЦ МРАЗЯ ТЕ ДАНО ГНИЕШ В АДА! Крещях и плачейки знаех, че бях сама в къщата, но имам нужда да изкарам това от себе си. Дори не си направих труда да се изправя и да си облека дънките седях на пода плачейки и гледайки в една точка. До къде стигнах забога чувствам се толкова унижена болката в тялото ми беше силна, но болката в сърцето и душата ми е неуписуема!
Хей ето я новата глава. Съжалявам че се забавих с главата също така и че е къса. Страшно много ви благодаря за страхотните коментари! Какво ще кажете за главата? ❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤