Запътихме се към къщата обратно.Едната ръка на Дейв беше преметната през раменете ми и държеше бутилката с водка.В другата носеше обувките ми.
-Ще кажем на другите довиждане и си заминаваме.-каза Дейв.
-Имаме малък проблем,обаче.-изтъкнах.-Не мога да се кача на мотора.
Беше истина.Нямаше как да се разкрача на мотора,поради простата причина,че роклята не ми позволяваше да си отворя краката повече от 10 сантиметра.
-Сериозно започвам да мразя тази рокля.
-Не можем да вземем и колата,защото другите няма как да се приберът.-загледах се в прехапаните му устни,докато мислеше варианти.
Усмивката бавно,бавно разтегна лицето му от край до край.О,не,тази усмивка никога не предвещаваше нищо добро.Обожавах я заради тръпчинките и в същото време я мразех,защото знаех,че има някаква ужасно лоша идея в главата си.
-Измислих го,обаче ще ме убиеш.
-Още като ти видях усмивката бях сигурна в това.-скръстих ръце и го изгледах.-Но,дай да чуем.
-Ще свалиш тази рокля и ще ти дам якето си.Така като те гледам...ще покрие по-голямата част от дупето ти.-ухили се още повече.
Той се шегуваше,нали?Нали?!Търсех следи от хумор по лицето му.Да,определено се забавляваше,но нещо в очите му ми подсказа,че не се шегува.Сега ли трябваше да му кажа,че не нося сутиен под роклята?
-Дейв...не мога да измина половината град само по бикини и кожено яке,което няма да скрие нищо.-казах бавно,за да му го набия в главата.
-Ще изминем разстоянието за десет минути,какво се впрягаш.-изгледа ме закачливо.-Задникът ти ще е на седалката и никой няма да го види,а останалата част ще я скрием зад ципа.-ухили се и погледът му застана на гърдите ми.
-Цял живот ще съжалявам за това.
-Хайде де,веднъж живееш.Не се прави на пъзла.-засмя се и отново ме прегърна-След 40 година ще се смееш на тази случка.
-Можеш да накараш и монахиня да се снима в порно.-изсумтях.-Такъв си Дявол с тая тъпа усмивка.
Смехът му прогърмя в тъмното и ме задърпа към вратата.Все още с преметнатата му ръка влязохме вътре.Групичката ни се запиваше напълно забравила за нас.
-Ето ги гълъбчетата.-викна Бен.-Веднага са се сдобрили.
Изабел се засмя и дотича при нас.Огледа подозрително ръката на раменете ми и босите ми крака.Повдигна вежда към бутилката водка.
-Ще си ходим.-каза Дейв.-Да слушате и да се приберете навреме,деца!-провикна се към останалите.
-Добре,баща ми!-върна му Бен.
Дейв ми посочи стълбището за втория етаж и го изчаках пред площадката,за да си вземе якето.Огледах се за Хана.Никаква я нямаше.По-добре.Искрено се надявах да се е изпарила от купона.
-Нали щяхте да си ходите?-повдигна вежда Изабел.
-След малко.-каза Дейв и ме хвана за ръката,дърпайки ме нагоре по стълбите.
-Казах ти,че с тази рокля ще му завъртиш главата!-провикна се тя отново и се разсмя гръмогласно.
Потиснах смеха си и тръгнах след него.Намерихме някаква стая,която беше тъмна и малка.Не питайте какво открихме във всички останали стаи докато стигнем до тази.
-Значи всичко е било заговор,а?-ухили се Дейв и измитира възмущение.-Искали сте още от самото начало да ме саботирате с тази рокля.
-Ти,какво си помисли?Че си се разхождам така редовно?-засмях се и се обърнах с гръб.-Откопчей я.
Той млъкна.За момент дори си помислих,че е излязъл от стаята.Не дишаше,не говореше...Обърнах се,а той се взираше в гърба ми прекалено напрегнато.
-Не мога,Лиз.-въздъхна.-Просто няма да се въздържа,няма да се задоволя само с едно разкопчаване.
-Интересното ще ни очаква у вас.-прошепнах и се залепих до него.Целунах го,а той хищно захапа долната ми устна.Не се сдържах и изпуснах един стон.-Хайде,откопчей я и най-после да си ходим.
Завъртях се отново.Той постави ръката си на плешката ми.Беше тежка и гореща,а тялото ми реагира почти мигновенно-цялата настръхнах под допира му.Бавно,прекалено бавно взе да плъзга ципа надолу.
-Мамка му!-изпсува и дръпна рязко ципа до края.-Защо не ми каза,че не носиш сутиен?
-Мислех,че се подразбира.Според теб,под тази рокля има ли място за сутиен?Тя е с вградени чашки.
-Да,все едно,че разбирам от женски щуротии.
-Така е,не разбираш.-засмях се и все още с гръб се измъкнах от роклята.
-Елизабет!-каза пресипнало и заканително.-Обличай се моментално,защото в противен случай скоро няма да излезнем от тази стая.
Абсолютно наясно бях с гледката,която представлявах отзад.Гол гръб,коса спускаща се до средата му и дупе в най-сексапилно изрязаните черни бикини,с които разполагах.
-Стегни се,Дейв.Не виждаш задник за пръв път.-засмях се на хилядите псувни,които се лееха от устата му в опит да се съсредоточу върху нещо друго.
-Така е,но твоя го виждам за пръя път.
Взех якето му и го облякох още с гръб към него.Заех се с ципа.Точно тогава се случи най-ужасното нещо на света.Ципът заяде и аз го дръпнах по-рязко.Той буквално изхвърча от якето и го чух как издрънча някъде.
Мамка му!Как щях да се прибера сега?Как,по дяволите щях да мина през купона долу?По цици,с яке скриващо 1/3 от тялото ми.Да си имам и късмета.Само това можех да кажа.
-Какво става?Какво изхвърча?
-Ципът,Дейв.-казах ядно.-Ципът на проклетото ти яке!Той изхвърча.
Завъртях се рязко с яке разтворено на голия ми корем,но все пак скриващо гърдите ми.Дейв се намираше пред най-големия житейски избор в живота си.Изражението му беше смесица между опитване да не избухне в смях и опитване да не ме тръшне на леглото.Накрая не издържа и взе да се смее.
-Скапаняк.Ти и твоите идиотски идеи.Защо изобщо те слушам?-недоумявах аз,вече ядосана не само на ципа,но и на него.
-Аз какво съм виновен,че ти откърти ципа?-заливаше се от смях.-Всичко щеше да е идеално както го бях замислил.
-О,да,твоите идеи винаги са гениални.-изсумтях.-Дай ми обувките.
-Лиз,ти да не полудя?Няма да излезеш така!-поклати глава и стана сериозен изведнъж.
-Напротив,напротив.С твоите камъни по твоята глава.-взех си обувките от ръката му и седнах на ръба на леглото,за да ги обуя.
-Облечи си роклята незабавно.
Аз и с роклята изглеждах сякаш ще ми правят фотосесия за "Плейбой",така че нямаше огромна разлика.Просто щях да избия рибата като се появя долу-по бикини,кожено яке и токчета до гърлото.Хана ли била курва?Мисля,че след днес,призът ще е у мен.
-Просто тръгвай.Колкото по-бързо се изнижем,толкова по-малко ще говорят.-заблъсках го към вратата.
-Кълна се,че,ако някои има наглостта да те огледа ще му строша зъбите.-изръмжа и взе да забива пети в земята,когато стигнахме до вратата.
-Не се дръж като бебе,Дейв.Тръгвай!Освен това ще е по-лесно да биеш тези,които не гледат.-ових се хубаво в якето,така че нищо да не се вижда от циците или корема ми и скръстих ръце.
-Така по-става.-изкоментира новото ми облекло.-Относно погледите и боя....в такъв случай ще ги убивам и убивам и убивам един по един и ще ми достави удоволствие.
-Хайде,Ханибал,не се размчетавай.
Излязохме от стаята и се запътихме надолу.Моментално всички погледи попаднаха на нас.Не,че съм очаквала друго.Чудех се дали Дейв ще издържи.
-Страшна маскировка,мацко.-провикна се и подсвирна едно момче.
-Ще ми звъннеш ли?-викна друго.
-Искаш ли аз да ти звънна?-изръмжа Дейв и онзи се сви.-Хайде,Лиз.-хвана ме за лакътя и ме помъкна към вратата със скоростта на светлината.
-Елизабет?-чух очудения вик на Бен,но вече бях навън.
Опитвах се да не се разсмея,но беше трудно.Две реплики бяха способни да ядосат Дейв.Захапах бузата си от вътрешната страна,за да не прихна.
-Качвай се,че не съм в настроение за бой,а с теб облечена така трудно ще се приберем,без да съм раздал някоя и друга благословия.-махна към мотора.
-Добре,Супермен,просто се успокой,става ли?Мисли си за това какво ще правим у вас и,че съм само по гащички на мотора ти.-изпратих му въздушна целувка и прекрачих мотора.
************
Здравейте,ето я новата глава 😉.
Ако ви е харесала гласувайте и коментирайте.
ПС:Вижте ми новият проект 💚💚.
Обичам ви ❤❤