Мисля,че е време да се прибирам.Утре наистина трябва да ставам рано.-казах.
-Да не се изплаши?-попита Изабел.
-Ти,полудя ли?Просто не ми се играе,а и искам да се наспя.Приятна вечер.Ще се видим утре.-усмихнах се пресилено и тръгнах към вратата.
Бях щастлива,че най-накрая се измъкнах от това скапано парти.
-Искаш ли да те изпратя?-джо ме хвана за лакътя,докато прекосявах разстоянието до вратата.
Изскубнах се от него.Да бе,да ме изпрати!Защото нали живея на другия край на щата.
-И двамата знаем,че не искаш да ме изпратиш.Живея в съседния апартамент.Не съм пила и определено мога да мина разстоянието сама.-натъртих на думите си.
-Защо толкова се дърпаш,Елизабет?Нито аз ям хора,нито Дейв.Не разбирам какъв ти е проблема с нас.
-Какъв ми е проблема с вас ли?-сложих ръце на кръста си.Ядосвах се.-Защо не ме оставите намира?Не проявявам интерес към никого от вас и не мога да разбера каква е тая мания по мен от първия ден.Да не би да сте се хванали на бас кой ще ме изчука пръв?
Боже мой!Какво казах?На глас ли го казах?О,Боже!Лицето ми пламна.Очите ми станаха огромни.Прехапах устни притеснено.Той ме гледаше продължително,вероятно чудейки се какво да каже или как да ми се присмее.
-Няма нищо такова.-каза и се врътна на пети.Проследих с поглед как се отдалечава.
Излязох от апартамента и влязох в моя.Първата ми работа беше да заключа.Втората-да дръпна плътно завесите на терасата.Кий знае кой досаден колежанин ще се напие като казах и ще реши,че е забавно да тропа по стъклото ми.Музиката кънтеше чак в моя апартамент.Как щях да заспя?
Съблякох се и се хвърлих с яд в леглото.Реших,че,ако си наложа да заспя ще заспя,въпреки музиката.
След половин час въртене и молене най-накрая купона да свърши бях готова да отида и да изгоня всички или да се обадя на полицията и те да ги изгонят.Затиснах главата си с възглавницата.Първият ми ден беше ужасен.Джо и Дейв бяха ужасни.
Най-накрая заспах с мрачните си мисли.
*************
Закъснявах,мамка му,закъснявах!Не спирах да си го повтарям,докато подскачах на един крак,бързайки да вкарам и втория в дънките си.Сложих си коженото яке,грабнах чантата и изхвърчах с безумна скорост от апартамента.Затичах се по стълбите.Знаех си,че купонът в понеделник вечер е ужасна идея.Успах се.Само дано да не срещна Дейв,защото щеше да направи сутринта ми още по-непоносима.
Излязох на паркинга и се запътих към колата си.Забелязах,че в другия край влезе някакво бяло Ламборгини.Колко трябва да си богат,за да караш Ламборгини,мамка му?!Зазяпах се в колата и съвсем забравих за моята.И аз исках такава кола,по дяволите!
Отключих колата и хвърлих чантата на задната седалка.Тръгнах да се качвам,но фаровете на Ламборгинито примигаха и се чу бибиткане.Обърнах се отново към бялата каляска,точно когато минаваше покрай мен.Стъклото на шофьорското място се свали и Джо подаде глава.
-Да бе,да!-прошепнах,когато го видях.
-Добро утро,Елизабет.-каза той.-Не закъсняваш ли за лекции?
-Закъснявам,да.-троснах се.-От къде я открадна?
-Не съм я крал,моя си е.-засмя се той.
Ясно,баща му е мафиот,за това и той има този сплашващ вид.
-Аха.Баща ти дрога ли пласира или се занимава с трафик на хора?-попитах отново.
-Превозва мексиканци нелегално!-каза и избухна в смях при вида на физиономията ми.
-Все тая.Защо си тук?-повдигнах вежда.
-Чакам Дейв.Моторът му е на ремонт.
Да бе, на ремонт.Сигурно са му взели книжката.Както разбрах снощи.Имаше досие,този Бел.
-Чудесно.Хайде чао.-казах бързо и тръгнах да се качвам в колата си.
И тогава забелязах.О,не,не,не,мамка му,не!Предната гума беше срязана.Как не забелязах по-рано.Погледнах към задната.Тя също беше срязана.
-О,не.-проплаках вторачена в гумите.Заобиколих колата.
-Какво става?-попита Джоузеф и подаде глава през стъклото.
-Някой ми е срязал всички гуми на колата.-казах.
Защо му е на някой да ми среже гумите на колата?Мозъкът ми не можеше да го побере.Нямаше логика.Разбирам някой да ми има зъб или нещо такова.Но,не.Гумите ми просто бяха срязани.За нечие удоволствие.
-Навярно е някой пиян от партито снощи.-предположи Джо.
-Ами,разбира се.Дейв с неговите тъпи купони в понеделник вечер!-възкликнах ядосано.-Сега как ще отида на лекции?Какво ще правя с тая кола?Вкарах ядно пръсти в косата си.Погледнах в негова посока.Ами,ако...?-Ще ме закараш ли?
На устните му плъзна онази широка усмивка с тръпчинки.Изпъна се назад в седалката и забарабани с пръсти по волана.
-Искаш да те взема в колата си?-повдигна вежда.
Тъпо копеле!Сега какво искаше?Не можеше ли да каже просто "качвай се,няма проблем"?
-Да,глух ли си?-не,с грубост само щях да си навлека нещо.
По още по-широката му усмивка разпознах,че наистина си навлякох нещо.Мамка му!
-Ще те взема,но при две условия.Първо,искам да ми се помолиш.Искам да чуя следните думи от устата ти : "Моля те,Джо,вземи ме в бялото си Ламборгини".Освен това искам и нещо в замяна.
-Ти,откачи ли?-попитах недоумяващо.-Няма да те моля.
-Добре,оправяй се тогава,както намериш за добре,защото Дейв идва и ние тръгваме към университета.-ухили се подигравателно.
Обърнах се.Мамка му!Дейв наистина идваше.Майната ти,тъп,скапан,Джоузеф!Заради тях започнах и да псувам.Казах ли,че тази година ще е пълна катастрофа?
-Моля те,Джо,вземи ме в бялото си Ламборгини.-казах през стиснати зъби.
-Какво става тук?-попита Дейв.
-Виж и гумите.-каза му Джоузеф.-Хайде,Лизи,скачай вътре.-ухили се в моя посока.
-Охо,с нас ли ще пътуваш?-Дейв също се ухили.-Сутринта започва прекрасно.
Качих се отзад и скръстих недоволно ръце,като дете,на което не са му купили сладолед.Исках да го фрасна.И,Дейв също,да не вземе да остане по-назад.
-Относно нещото,което ще получа в замяна.-Джо ме погледна в огледалото,докато излизаше от паркинга.-Ще си го посикаш по-късно,когато Дейв не е в колата.-смигна ми и се ухили.
Дейв смъкна слънчевите очила по носа си и го погледна през тях,после се обърна назад и изгледа и мен.
-Само през трупа ми!-казах злобно и се загледах през прозореца.
-Ей сега ще ти оправя настроението,съседке.-каза Дейв и се пресегна за радиото.Наду някакво рап парче,от което просто струеше енергия.Под наду имах предвид,че усили до дупка,после спусна всички прозорци надолу.
Спряхме на един светофар.Двамата с Джоузеф подадоха глави извън колата и започнаха да рапират текста с пълно гърло,ухилена до уши.Хората в колите и от двете страни ги зяпаха като побъркани.
Опитах се да остана сериозна,раздразнена и сърдита,но след секунда вече се бях ухилила като идиот и се смеех истински.Честно да си призная,когато бяха забавни ги харесвах.Мъничко.Много мъничко.
**********
Като за добро утро 💎💎💎.
Ето,забелязахте ли,че ви изпълнявам желанията.Искахте по-дълги глави и аз започнах да ви пиша по-дълги глави.Много съм добра(да бе 😂)
Искам да ви чуя мнението ЗАДЪЛЖИТЕЛНО.
Обичам ви 💋💋💋