Stalker

By Drememina

319K 25K 3.8K

Аз съм Елизабет Грант.Аз съм една нормална колежанка.С нормално ежедневие,нормални родители,нормални приятели... More

1.1: Can you hear me all night?
1.2: Taste lika a keg party
1.3: You already know
1.5: Pick me up in your white Lamborghini
1.6: I can't break through your world
1.7: I like you a lot
8:If you're not drinking,then you're not playing
9: I can hear sirens
10: I can't survive if this is real
11: Yeah,my boyfriend's really cool
12: He's my sun
13:
14: Come on take a shot
15: You're the bad boy that i always dreamed of
16: Watch what you say to me
17: 'Cause I just don't care
18: We make the rules
19: You're big lies
20: Kiss me hard before you go
21: Don't say you need me
22: But,baby,I want you
23: You're crazy all the time
24: I wont cheat you no more
25: My clothes still smell like you
26:Lost but now,I'm found
27: No one compares to you
28: How do you like me now
29: I don't want to think I'm bad
30
31: Everybody told me love was blind
32: Why is my heart broke?
33: What's your adress
34
35: Would you do anything for me
36
37: I can't let you go
38
39: Ain't no time to regret
40
41
42: Don't go out
43
44: Just open your eyes to see
45
2.1:No,I can't
2.2
2.3
2.4
2.5
2.6
2.7
2.8
2.9
2.10
2.11
2.12
2.13
Съобщение
2.14
2.15
2.16
2.17
Финал
Нова история

1.4: Baby,I'm a sociopath

7K 406 118
By Drememina

Взех си пиенето и се отправих към Изабел и Джазмин,които най-накрая се появиха.



-Ако,още веднъж ме зарежете по този ужасен начин с младото ни приятелството е свършено!-казах им ядно.



Джазмин избухна в смях,а Изабел ме погледна извинително.



-Хей,хайде да играем с тях.-викна Изабел и ни посочи групичка в отсрещния край на стаята,които се бяха наредили около маса с шотове.



-На какво играят?-попитах аз.



Не ми харесваше идеята.Миришеше ми от сто километра на лесно напиване.Аз не исках да се напивам.Вече бях изпила една чаша,а тази също вървеше към привършване.Смятах след като я изпия да се прибера и да си легна.Все пак утре бяхме на лекции.



-Нямам представа,но изглежда интересно.Хайде!-Джаз ме улови за ръката и ме дръпна след Изабел право към масата.



-Не,не,не.Не искам да играя на каквото и да било!-запротестирах и забих пети в земята.Напразно!Тя не ме слушаше,просто ме влачеше.



Около масата имаше 2 момчета и още 3 момичета.И,петимата бяха леш пияни.Пред тях имаше над 20 празни чаши от шотове.



-На какво играете?-попита възторжено Изабел.



-Не знам как се казва играта,но правилата са прости.-каза леко заваляно най-непияното момиче.-Някой казва нещо.Например "Никога не съм излизала без бельо" и този,който го е правил пие шот.Това е.



-Значи играта се казва "Никога не съм"?-предположих аз



-Браво,бе момиче,ти си гении!Леле,брат,тая наистина е умна!-очите на едното момче светнаха възторжено.



-Е,може ли да играем с вас?-попита Из.



-Ами,ние приключихме.Но,вие играйте.-каза не чак толкова пияното момиче.



Петимата се запътиха към дивана,залитайки.



-Е,само трите ще е скучно,така че няма смисъл да играем.-казах и се ухилих доволно.Обичах да става на моето.



-Няма да ви е скучно.Ще играем с вас.-чух гласа на Джоузеф зад себе си.О,не,не,не.Двамата с Дейв изникнаха пред мен и застанаха от осрещната стена на масата.Усмивките на Изабел и Джазмин бяха големи колкото на онези противни клоуни в цирка.



Нямаше да играя.Никой не можеше да ме накара да играя.Не исках да играя на тази игра ит самото начало,а сега искам още по-малко.Тази вечер щеше да е пълна катастрофа,ако се съгласях.



-Е,Лизи?-повдигна вежда Изабел.



-Какво очакваш да кажа?-попитах ядно.



Джо ме гледаше предизвикателно.Дейв се хилеше с оная усмивчица,която исках да изтръгна от лицето му.Из и Джазмин бяха на ръба да избухнат в смях.Аз бях ядосана.



-Очакваме да се съгласиш да играем.-каза отново Изабел.



-Трябва да се наспя.Утре имам часове.-опитах да се измъкна.



-Всички имаме часове утре.-парира ме Джаз.-Обаче само ти се правиш на 50 годишна.Живееш през една стена и освен това е още 11.



-Страх те е да играеш,нали?-обади се Джоузеф най-накрая.



Не ме беше страх.Просто не исках.Продължаваше да ме гледа изпитателно,само че сега наклони глава на една страна за повече ефект.Погледнах към Дейв.Той се хилеше подигравателно и беше вдигнал вежда.Дръпнах ядно един стол и го тръшнах пред масата.Седнах и кръстосах крака и ръце.



-Пълнете чашите.-наредих и повдигнах вежда.Тези двамата изкарваха най-лошото от мен.



-Ура!-Джазмин изръкопляска и се захвана да пълни чашите.



-Кой започва?-попитах,след като всичко беше готово.



Джо и Дейв се спогледаха ухилени.Този можел и да се усмихва.Отиваше му,изглеждаше по-малко страшен,дори му се появяваха тръпчинки.Изабел прояви желание тя да започне.



-Никога не съм...никога не съм излизала извън Америка.



-Това е тъпо.Няма ли да играем по готиния начин с перверзиите?-попита Джаз.



-Чакай малко де.Трябва да започнем по-леко.Хайде,който е излизал да пие.-каза тя.



Всички освен нея надигнахме по един шот.Тя ни изгледа възмутено.



-Сериозно ли?Аз ли съм най-задръстена?-попита.



-Добре аз съм.-каза Джазмин през смях.-Никога не съм правила случаен секс.



-Да бе!-възкликна Дейв.



Тя го изгледа убийствено с поглед ала "ти за каква ме взе?Курвата на колежа?".Джо и Дейв изпиха по още един шот.



-Много сте непорочни,по дяволите!-възкликна Джоузеф и се разсмя.



-Хайде аз съм.-Дейв взе да се потърква по брадичката,чудейки се какво да каже.-Та,аз съм правил всичко,мамка му!Какво да кажа?-всички избухнахме в смях.-Добре...никога не съм се влюбвал.



-Сериозно?-възкликна Изабел.-Нито веднъж?-то поклати глава.-Абсолютно никога?-той пак поклати глава.



Всички останали изпихме по един шот,дори Джо.



-Хайде,стига бе!-възкликнах аз.-Ти си бил влюбен?Точно ти?



-Обиждаш ме, Елизабет.-каза с дрезгавия си глас.-И аз съм бил в гимназията,нали знаеш.



-Все тая.Аз съм.-махнах с ръка.-Никога не съм...Никога не съм кръшкала от училище.



-Пф,хахахах.Наистина започвам да се съмнявам в теб.-възкликна Дейв.-Ти,какво в манастир ли си живяла?Или си учила в девическо училище?



-Нито едно.-казах.-Просто обичам да уча.



Всички изпиха по още един шот.



-Джо, ти си.-каза Изабел.



Приковах очите си в него.Исках да чуя какво ще каже.И да проследя реакцията му.



-Никога не са ме задържали от полицията.



Противно на всякакви очаквания се пресегнах и надигнах един шот.Обаче всички останали също пиха.



-Лизи?-опите на Изабел щяха да изскочат.



-Бях свидетел на един побой.Трябваше да давам обясняние,показания,такива работи.-обясних набързо.



-Нищо вълнуващо.-каза тя.

-Я,кажете тогава вашите вълнуващи преживявания,свързани с полицията.-каза ядно.

Защо ме взимаха за толкова задръстена?Това,че не бях разкрепостена като всички тях не ме правеше задръстена!

-Мен ме задържаха за притежание на марихуана.-каза Изабел.

-Тревоманка ли си?-попита Джазмин

-Бях.-каза тя.-Ами,ти?

-Може би,откраднах един чуфт бикини на Виктория Сикретс.-усмихна се малко притеснено.

-Висяла си 24 часа в районното и вашите са платили солена глоба,заради чифт прашки?-Изабел избухна в смях.

-Мислех,че ще ми се размине.-оправда се Джаз.

-Ти,защо си лежал?-попитах Дейв.

Усмивчицата му изчезна.Очите му се приковаха в моите.

-Пет побоя,палеж,кражба на кола,два пъти влизане с взлом,четири пъти каране в нетрезво състояние.

Ченето ми беше на път да се разбие в пода.

-Как ти се е разминало всичко?-недоумяваше Изабел на среща му.

-Баща ми е полицай.-обясни простичко той.

Ако,трябва да съм честна всички тези неща бих ги лепнала на Джо.Просто изглеждаше като криминално проявен.Но,Дейв с тази негова усмивка и чувство за хумор...Явно не беше наред.

-Защо си направил всичко това?-попитах накрая.

-Скъпа,аз съм социопат.-каза и онази усмивчица започна да си пробива път на устните му.

*********
Здравейте 👑!
Ето я новата глава!
Дейв излезе скрита лимонка,а?За сега кой ви харесва повече?Дейв или Джо?
ГЛАСУВАЙТЕ И КОМЕНТИРАЙТЕ!
Обичам ви и до нови срещи 💞💞

Continue Reading

You'll Also Like

93.7K 6.3K 100
🪐Започната: 16/12/2020🪐 🪐Завършена: 13/07/2021🪐 ~Предварително се извинявам за всички допуснати...
227K 9.2K 87
Къдриците по косата. Дразнещият смях. Глупавите физиономии. Детето в нея ме подлудяваше. Всичко малко и така на пръв поглед незначително ме караше да...
45.6K 1.6K 74
Тя беше неговото обсебване. Тя беше неговият лъч светлина. Тя беше лекарството за всичките му рани. Тя беше надеждата му за един по-добър живот. Тя...