Анна
Джи Су излезе от стаята, а аз се свлякох на пода и заплаках. Каквото и да кажех, щеше да е безмислено, предвид наличието на снимката.
След малко слязох долу, намерих момичетата да тръгваме. Те видяха, че съм разстроена и ме попитаха какво е станало, но им казах, че искам да се прибера и тогава ще говоря.
Викнахме си такси и се прибрахме в пълно мълчание. Влязох бързо вкъщи и се качих в стаята си. Проснах се на леглото и зарових лице във възглавницата и заплаках. Момичетата дойдоха при мен и седнаха на леглото.
- Анна, моля те, кажи какво се е случило! - опита се да ме накара да говоря Мюнг.
- Този мъж... и... Джи Су... снимка... Ви... - изхлипах аз.
- Анна, нищо не ти се разбира! Няма как да знаем какво се е случило, ако не ни кажеш! - скара ми се Юра.
Опитах се да се успокоя и започнах, вече по-спокойно, да им обяснявам. През целия разказ ме гледаха с притеснени погледи и когато приключих, Бона ме гушна, както обикновено правеше:
- Съжаляваме, че те доведохме на партито.
- Не трябва да се притесняваш за Техьонг. - хвана ръката ми Ареум - Той те обича и ще ти повярва. Трябва обаче да му кажеш какво наистина се е случило, преди Джи Су да му разкаже някакви лъжи.
- Но сега е 1:00 през нощта. Той и без това не си доспива, не мога да му се обадя сега. - казах аз.
- Тогава ще звъннеш на сутринта. - усмихна се Мюнг. - Всичко ще е наред.
Огледах ги всички и силно ги прегърнах:
- Благодаря ви, момичета! Вие наистина ста най-страхотните приятелки, които човек може да има!
Те останаха още известно време в моята стая е си говорихме за какво ли не, докато в крайна сметка не заспахме. Някой в леглото, други на пода.
Когато се събудих, беше вече 10:00 сутринта. Бързо набрах номера на Ви, но той беше изключен. Явно снимките бяха започнали. Реших да му звънна пак на обяд.
Но и тогава не вдигна, нито вечерта. Още по-малко на следващия ден. Вече какви ли не мисли ми минаваха през главата. Дали Джи Су не беше отишла при него? Знаеше ли вече за случилото се? Затова ли не вдигаше телефона си?
Не издържах вече. Не можех да спя, нито пък бях съсредоточена на тренировките. Вечерта отново се бях затворила в стаята си. Все още не можех да се свържа с Ви.
Изведнъж момичетата влязоха в стаята с широки усмивки.
- Анна, имаме нещо за теб. - каза Ареум.
- Какво? - учудих се аз.
Бона дойде и клекна на пода до мен. Подаде ми самолетен билет. Беше за отиване и връщане. А дестинацията беше мястото, на което Тае снимаше в момента. Сълзи започнаха да се стичат по бузите ми.
- Момичета, това е прекалено. Нямаше нужда да го правите. - обърнах се към тях аз.
- Поделихме си цената за билета. А когато се върнеш и всичко е наред, ще ни черпиш вечеря! - каза ми Мюнг.
- Имаме сделка. И благодаря ви! - зарадвах се аз.
Полетът беше след три часа, така че набързо стегнах багажа си и с Юра тръгнахме към летището. Другите имаха работа и тя предложи да ме изпрати, за което й бях благодарна.
С влизането в летището, си спомних за първия път, в който бях тук. Бяха минали почти два месеца оттогава и се бяха случили доста неща.
Както се бях замислила, изведнъж Юра ме дръпна за ръката.
- Анна, известиха, че пътниците от твоя полет трябва да се качват вече.
- Благодаря, бях се замислила. Благодаря, че ме изпрати. Ще се върна след три дни. - казах й аз.
- Звънни, като пристигнеш. - заръча тя.
- Разбира се. - уверих я аз и се запътих към самолета.
Все пак пътувах в Корея и полетът трая едва два часа. Проблемите ми обаче започнаха със слизането. Знаех името на хотела, но беше доста трудно да стигна до него.
В крайна сметка го намерих. Застанах пред него и се опитах да събера смисъл да вляза. Най-накрая влязох в лобито и попитах на рецепцията за стаята на Техьонг. За жалост, не ми казаха коя е, тъй като ме помислиха за негова фенка.
Аз запазих малка стая за себе си. Качих се в нея само за да оставя куфара си, след което слязох на рецепцията. Ви още не си вдигаше телефона. Планът ми беше да го чакам да слезе долу.
Седях в лобито вече повече от две часа, но никой не се появяваше. Вече клонеше към 22:00 часа и си мислех, че едва ли някой изобщо ще слезе. За щастие, грешах.
Пред очите ми се появи Минхо. Беше дошъл да иска кърпи. Щом го видях, едва не изпищях от радост. Приближих се бързо до него:
- Здравейте! - поклоних се аз. - Едва ли ме помните. Бях с Ви на летището, когато заминавахте. Аз съм Анна.
- А, здравей! - усмихна ми се той. - Да, разбира се, че те помня, пък и Тае само за теб говори.
Зарадвах се, когато чух думите му.
- А случайно да можете да ме заведете до стаята му? Трябва да говоря с него! - помолих аз.
- Няма проблем, но, моля те, не говори толкова формално. - съгласи се той.
Аз му благодарих и двамата тръгнахме по стълбите. Разбрах, че с Ви споделят една стая. Тя се намираше на втория етаж. Моята стая беше на същия етаж, но в другия край на коридора.
Минхо бързо влезе в стаята си, но аз не можех да се накарам да го последвам. Веднага след като влезе, чух звънливия глас на Ви да го поздравява.
- Тае, знаеш ли, че си имаш гости? - попита го той.
- Гости ли? Кой може да е? - учуди се момчето.
- Влез, защо се притесняваш? - подкани ме певецът от SHINee.
Нерешително влязох в стаята и заварих учудената физиономия на гаджето ми.
- Анна! - зарадва се той. - Какво правиш тук?
Той бързо скочи от леглото си и ме прегърна. Отвърнах на прегръдката му и сърцето ми се успокои. Явно Джи Су още нищо не му беше казала.
- Тае, ще ти обясня, но ще може ли да дойдеш в стаята ми? - попитах аз.
- А, да, разбира се. - отвърна той. - Хюнг, след малко се връщам.
- Не се притеснявай. - усмихна се Минхо.
Отидохме до моята стая и влязохме вътре. Накарах Ви да седне на леглото и започнах да му обяснявам причината да съм тук, като на моменти гласът ми понякога се пречупваше.
През цялото време момчето не каза нищо. Обади се чак когато свърших.
- Знам. - уведоми ме той тихо и меко.
- Какво? - удивих се аз.
- Знам за снимката. Джи Су старателно ми каза версията си. -обясни той.
- И ти повярва ли й? - попитах унило аз.
- Мислиш ли, че ако й бях повярвал щях да съм тук сега? - попита ме той.
- Най-вероятно не. - отвърнах аз.
- Най-вероятно си права. - засмя се той. - Ела тук. - каза той и отвори ръцете си за прегръдка.
Аз безцеремонно се хвърлих отгоре му и игриво го целунах.
- Липсваше ми. - казах аз. - Защо не си вдигаше телефона?
- А, това ли. - започна той. - Телефонът ми се повреди малко след като Джи Су изпрати снимкага с обяснение към нея. Иронично, а? Но наистина не съм се съмнявал в теб нито за миг. - увери ме той и също ме целуна.
- Мислех, че не искаш да говориш с мен. - обясних му аз. - Толкова се бях притеснила. Но все пак се радвам, че дойдох.
- И аз се радвам, че дойде. - каза ми той. - Може ли да остана при теб тази нощ? - попита той.
- Разбира се! - съгласих се моментално аз, доста по-въодушевено, отколкото трябваше.
Той само се засмя и отиде да си облече пижамата.
Върна се бързо и двамата се изтегнахме на леглото. Имаше за какво да си говорим, но бяхме много уморени и просто заспахме прегърнати, както обикновено. Наистина обичах да спя до него. Беше най-хубавото усещане в целия свят.
A/N
Честита Нова 2017 година! Пожелавам на всички ви много здраве, любов и късмет! Реших да съм добра и да не ги скарвам 😂 Дано главата ви е харесала!
Ния~~~