Selena's POV
На следващата сутрин се събудих от почукването на вратата. Изстенах и станах от леглото, тръгвайки към вратата и я отворих без дори да ме интересува как изглеждам. Очите ми станаха като цепленки, когато видях Блейк с най-малко три дузини червени рози в ръцете му. Лека усмивка се оформи на лицето му, а аз отстъпих крачка назад и погледнах към леглото, където лежеше дълбоко заспалия Джейсън, като слаби хъркания напускаха устните му. Сърцето ми запърха при тази гледка и погледнах отново към Блейк преди да го избутам в гърдите, изкарвайки го от стаята. Грабнах ключа от малката масичка до вратата преди да изляза от стаята и да затворя вратата след себе си. Чух как ключалката изщрака и очите ми срещнаха Блейк.
- Какво, по дяволите?
- Тези са за теб.- заяви той и се опита да ми ги даде.- Знам колко много обичаш червените.
- Всъщност обичам белите, но това няма значение. Не искам глупавите ти цветя, Блейк, така че какво правиш тук?
Той облиза устните си и очите му погледнаха моите.
- Липсваше ми, СелБел.- свих се заради прякора, който използва.- Имам предвид, много повече от преди.
Дадох му една раздразнена усмивка и се облегнах на вратата.
- Това е сладко. Приключихме ли?
- Вечеря, 18:00 часа.
Борех се с желанието да се засмея, но това се случи така или иначе. Изсмях се тихо и го погледнах.
- Явно си полудял, ако мислиш, че ще изляза с теб.
- Луд съм по теб.- отговори със същата глупава усмивка на лицето си.
- Това някаква шега ли е?- попитах.- Къде е Аштън Къчър? Слушай, това беше забавно и наистина много добре се преструваш, Блейк, но се откажи.
Въздъхна и отпусна ръцете си.
- Не се шегувам, Селена. Искам да ти се реванширам за това, което ти причиних.. Честно, промених се. Искам да ти покажа..- скъси разстоянието и преди да разбера ръката ми беше в неговата.
Веднага отдръпнах ръката си и отстъпих назад уплашено. Никога не е бил внимателен досега. Спомените се върнаха, щом погледнах в очите му.
- Блейк, моля те, спри!- умолявах го, щом разби още една чаша.
- Казах ти да измиеш шибаните чинии, а ти не го направи, защото.. Трябваше да говориш с Али?
- Майка й е в болница, трябваше да съм до нея! Тя е най-добрата ми приятелка!
Той изкрещя и захвърли още една чаша в моя посока. Тя се разби в стената до мен и изпищях леко. Дойде до мен и ме хвана за раменете, издърпвайки ме към себе си, а след това ме притисна в стената. Усетих прилив на болка нагоре по гръбнака ми и затворих очите си, когато те се напълниха със сълзи.
- Аз съм ти гадже и ще правиш каквото ти казвам.
Изскимтях и кимнах бавно, отмествайки погледа си от него, но той хвана лицето ми в ръцете си и ме принуди да го погледна. Огледа чертите ми преди грубо да ме целуне. Стиснах очите си и отвърнах на целувката само за да му угодя. Отдръпна се и отхлаби хватката си върху мен.
- Съжалявам, СелБел.- погледна към стъклото преди да се отстъпи назад.- Почисти, а аз отивам да си легна. Очаквам да си горе след точно 10 минути.
С това излезе от кухнята и се заизкачва нагоре по стълбите.
- Сели? Ехоооо?
Излязох от транса и премигнах няколко пъти, осъзнавайки, че сме все още в коридора. Поклатих глава и се опитах да отключа вратата.
- СелБел, нека поговорим! Моля те..
- Спри да ме наричаш така!- изкрещях и изпуснах ключа. Изпсувах и се наведох, за да го взема. Чух как въдъхна раздразнено и се наведе, взимайки го преди мен. Затворих очите си за секунда и си поех дълбоко въздух преди да се изправя и да го погледна.
- Дай ми ключа или ще викам и ще се срещнеш с недоволния Джейсън.
- Той е заспал, няма да те чуе.
- Ще се изненадаш колко добър слух има. А също и от това колко добри са защитническите му инстинкти. Особено срещу задници, които говорят с хората, за които го е грижа.- хвърли поглед на цветята и ги остави долу и пристъпи към мен.- Мислиш, че блъфирам? Не се приближавай и крачка повече, иначе, кълна се, ще викам.
Но скоро стоеше точно пред мен и хвана ръцете ми нежно в неговите. Наведе се надолу, задържайки очите си върху моите през цялото време и постави лека целувка на всяка една от ръцете ми.
- Не съм тук, за да те нараня. Тук съм, за да си те върна.
- Аз съм с някой друг. И дори да не бях, никога нямаше да се върна отново при теб.- усетих как ръцете ми започнаха да треперят както винаги и бързо ги издърпах. Точно преди да си отвори устата, за да каже нещо, дръжката на вратата се разклати и погледнах нагоре, за да видя уморения Джейсън с крив поглед, докато опитваше да се приспособи към светлината. Очите ми погледнаха към голите му гърди и корем, и захапах вътрешната страна на бузата си, опитвайки се да разкарам неподходящите си мисли.
- Мамка му.- беше първото, което каза и веднага застана пред мен, скривайки ме от погледа на Блейк.
- Не съм тук, за да създавам неприятности.- каза Блейк, взирайки се в Джейсън. Погледнах към Джейсън, а очите му гледаха цветята подозрително.
- Купил си цветя за приятелката ми и то десетки. Това крещи проблеми според мен.
Блейк заключи очите си с моите, но бързо погледна отново към Джейсън.
- Съжалявам.
Повдигнах веждата си, шокирана от извинението му.
- Какво?- избъбрих.
- Съжалявам, СелБел. Просто ще си тръгвам.- каза той и подаде ключа на Джейсън преди да ме погледне още веднъж и да се отдалечи.
- По дяволите, бившите ти са откачени.- посочи Джейсън и се върна обратно в стаята. Усмихнах се леко и го последвах, сядайки на леглото.
- Защо не ми разкажеш за твоите?- попитах, докато той гледаше към нощното шкафче с храната. Погледна към мен преди да прочисти гърлото си и да отмести поглед.
- Няма много за разказване.- повдигнах вежда и скръсих ръцете си. Погледна ме отново и въздъхна драматично.- Не ме гледай така.- отстоях позицията си и той изстена, разхождайки се из стаята, опитвайки да отвлече вниманието си, за да не ме гледа.- Името й беше Анастасия. Всички я наричаха Ана, но тъй като го мразеше, я наричах Стейс. Тя беше.. мила.- погледна ме преди бързо да погледне към ръцете си и да продължи.- Тя, ъм.. Тя беше по-ниска от теб. Косата й беше тъмно кафява и имаше запомнящи се зелени очи.- пое си дълбоко въздух преди да се обърне.- Познавахме се от години преди да направим нещата официални. Срещнах я, когато бях на 12, вярваш или не. Но започнахме да излизаме, едва когато станахме почти на 15. Нещата приключиха, когато бях на 17. Имам предвид, сега на 19 съм, така че.. Предполагам вече съм го преодолял.
- Как приключи..?- попитах и ме погледна.
- Катастрофа.
- Джейсън..- станах и отидох до него. Не мисля, че нещата бяха приключили за него.
- Моля те, недей. Мразя да мисля за това, Селена. Мразя го.
- Аз просто не.. не знаех, Джейс..
- Знам.- обърна се с гръб към мен и легна.
- Чувствата, които си имал към нея.. никога няма да избледнеят, нали?- попитах, а той остана спокоен за известно време преди да прокара ръце през лицето си и да се обърне. Погледна ме преди да хване ръцете ми.
- Това, което изпитвах към нея, не е нищо в сравнение с това, което изпитвам теб. Ти си моето момиче, Селена. Ти си единствената, с която искам да бъда. Ти си тази, която оби..- спря и очите ми се стрелнаха към него. Аз ли полудявам или Джейсън МакКен щеше да каже, че ме обича?
- Ти ъм.. Аз съм единствената, която какво?
- Ти си тази, която аз.. аз, ъм.. Грижа ме за твоето мнение.
Захапах вътрешната страна на бузата ми и кимнах, навеждайки се, за да го целуна по бузата. Ръцете му се увиха около кръста ми и се наклоних отново, сгушвайки лицето си в гърдите му.
- Съжалявам.- прошепнах, а той погледна надолу към мен.
- За какво?
- Изгубил си я. Не мога да си представя болката, срещу която си се изправил през живота си. Съжалявам, че е трябвало да се справиш с това сам, защото никой не трябва да го прави.
Кимна леко и прошепна тихо "Благодаря ти."
- Джейсън..- скъсих разстоянието, а той измрънка в отговор. Погледнах нагоре към него и поставих ръката си на бузата му. Очите му се заключиха с моите и проговорих.- Никога няма да бъдеш сам отново. Винаги ще имаш мен. Винаги ще съм до теб. Не трябва да се изправяш срещу живота сам, защото ще бъда точно до теб и ще ти помагам в битките, които хвърля по теб.
Малка усмивка се образува на устните му и се наведе, поставяйки устните си върху моите, толкова нежно, но и толкова.. страстно.
- Трябва да си взема телефон днес.- измънках и се отдръпнах от прегръдката му.- Родителите ми най-вероятно ще ме убият, защото не съм имала през изминалите няколко дни. Малката ми сестра дори се премести при баба и дядо, защото родителите ми не ми вярват, когато съм около нея. Заминаха по работа и тя просто.. не можа да остане с мен. Предполагам, че ще живея сама.- очите ми срещнаха неговите и мека, успокояваща усмивка заигра на устните му.
- Има няколко неща, които трябва да взема, така че ми пиши, когато си вземеш нов телефон и можем да се видим по-късно.
Кимнах и се наведох, целувайки устните му още веднъж преди да се отдръпна.
- Ще ти се обадя.
***
Докато се разхождах в мола с новия си телефон, набрах номера на Джейсън и зачаках да ми отговори. Погледнах към чантите в ръцете ми преди да чуя сигнала за набиране. Но веднага се разсеях, когато видях Джейсън да разглежда обувки в магазина на Supra. Усмихнах се и го огледнах. Беше облечен по-различно днес. Панталоните му бяха паднали много ниско и носеше допълнително дълга риза. Носеше слънчеви очила, които не бях виждала да носи преди. Затворих телефона и минах от другата страна, влизайки в магазина. Вдигнах едни червени Supra и тръгнах към него, държейки ги.
- Какво мислиш? Защото аз мисля, че ще изглеждаш страхотно с тях.
Той се засмя леко и повдигна веждата си.
- Наистина? Защото мислех за тези.- гласът му прозвуча малко по-различно, когато вдигна чифт черни и златни Supra. Усмихнах му се и му кимнах.
- Добре, значи имаш по-добър вкус за мода от мен. Страхотно.
Подсмихна се и остави обувки.
- Съжалявам, не мисля, че сме се срещали преди.- подаде ръката си към мен. Прехапах устната си и я хванах, пристъпвайки по-близо към него.
- Сладко, и аз ще играя, МакКен. Ако това искаш.- поставих ръката си върху гърдите му и видях как облиза устните си. Ръцете му се увиха около кръста ми, а след това се плъзнаха към задника ми и самодоволна усмивка се появи на лицето му.
- Наистина не знам коя си, но ми харесваш.- свали слънчевите си очила и очите ми не се срещнаха с моите любими карамелено-кафяви очи. Вместо това, ярко сини очи се взираха в моите, карайки ме да изпискам и веднага да отстъпя.
- Ти.. Не си този, за който те мислех.- заявих без дъх. Самодоволна усмивка се разпространи по устните му.
- Забрави как изглежда гаджето ти ли?
- Не..- добавих и отидох до него. Изучих чертите на лицето му и поклатих глава, осъзнавайки, че всичко в него прилича на Джейсън освен очите. Ръцете ми отидоха на бузите му и ги дръпнах.- Но ти може да си негов двойник..- намръщи се, а аз продължих да мачкам лицето му, но дойдох на себе си и се отдръпнах от него.
- Моля те, кажи, че си МакКен защото ако не си, ще помисля, че ми се привиждат неща и ще се наложи да отида на лекар.
Повдигна веждата си и прибра ръцете си в джобовете, оставайки палците си отвън, точно както Джейсън.
- Джеремая МакКен. Предполагам, че познаваш брат ми.
Кимнах и го погледнах.
- Джейсън никога не е споменавал нещо за брат си... Всъщност дори не е споменавал, че има брат..
- Нищо чудно. Джейсън не говори за семейството ни с никой. Твърде е прецакано.
Кимнах неловко и се огледах наоколо, отдъхвайки си.
- Така, Джеремая..
- Предпочитам Джереми.- каза и се усмихна.
- А аз Джеремая. Та както казвах, Джеремая, тук ли живееш?- самодоволна усмивка се разпространи по лицето му и поклати глава.
- Не, просто.. Посетих един стар приятел. Направи ми услуга.. Ъм.. Всъщност не разбрах името ти.
- О, съжалявам. Аз съм Селена. Селена Гомез.
Кимна бавно и се усмихна леко.
- Не казвай на брат ми, че съм се върнал. Не си говорим от години и бих искал това да си остане така. Ще си тръгна след няколко дни.
- О.. Разбира се. Ако това искаш.
Сканира тялото ми от главата до петите преди да вземе червените Supra.
- Брат ми изглежда си е намерил пазач. Беше ми приятно да се започнаем, скъпа. Може би ще се видим отново.
Преглътнах, когато се наведе и ме целуна по бузата, изпращайки шок по цялото ми тяло.
- Чао, Джеремая.- прошепнах и бързо го заобиколих, излизайки от магазина. Опитвах да успокоя дишането си, докато вървях из тълпата от хора.
Това официално беше най-странното нещо в живота ми.