-Вече към сита!-възкликна Айлин и се усмихна доволно.
-Най-накрая. - засмя се Дани и я погледна с усмивка.
-Защо най-накрая, не ми отне много време.-каза тя и сбръчка вежди.
-Както и да е.
-Добре.-усмихна се момичето. -Сега какво ще правим?-обърна се към всички.
-Ние ще се прибираме, стана късно. - съобщи Джесика, поглеждайки към Трой и Лорън.
-Къде отивате?-попита Айлин объркано.
-Вкъщи.-отговори Трой.
Щом чу това, Лорън заподскача от радост.
-Йей, мамо, ще видя къщата на тате.-каза развълнувано тя, усмихвайки се сладко.
-Да, миличка. - усмихна й се Джес, прегръщайки я.
Трой ги гледаше и се усмихваше, радваше се, че дъщеря му е щастлива. Джес и Трой станаха, хванаха Лорън за ръка и помахаха на Айлин и Дани. Айлин и Дани също им помахаха, след което младото семейство напусна ресторанта, оставяйки ги сами.
-Е, ами ние какво ще правим? - попита развълнувана Айлин.
-Предложи нещо ти.-засмя се леко момчето.
-Да се разходим някъде? - повдигна вежда тя.
-Съгласен.-усмихна се Даниел.
Той повика Нора и плати сметката, след което двамата с Айлин излязоха от малкото ресторантче.
-Сега къде ще се разхождаме?-попита тя.
-Какво ще кажеш в парка?
-Съгласна.
Даниел нежно хвана ръката й. Момичето се усмихна при този жест и облегна главата си на рамото му. Момчето погледна към нея с усмивка. Покрай нея се чувстваше невероятно,нещо, което не беше чувствал от много време насам.
-Дани.-каза изведнъж тя, поглеждайки го.
-Да?
-Искам сладолед.-засмя се тя, изчервявайки се леко.
Дани се засмя и я поведе към количката за сладолед.
-Какъв сладолед искаш?-попита я с усмивка.
-Ами...шоколадов.
-Добре, два шоколадови, моля.-каза момчето на продавача.
-Заповядайте, младежи.- усмихна им се възрастният продавач, подавайки им двата сладоледа.
-Благодаря!-казаха в един глас двамата, след което се спогледаха и засмяха леко.
Дани подаде парите на продавача и след това му помахаха за довиждане.
-Благодаря!-каза и се усмихна Айлин, поглеждайки към момчето.
-Няма защо.- засмя се той.
Момичето се усмихна още по-широко и погледна към сладоледа в ръцете си.
-Обожавам сладолед.-сподели тя.
-Виждам.-засмя се Дани.
Айлин също се засмя и леко се изчерви. Даниел се усмихна и отхапа от сладоледа си.
-Имаш ли ми доверие? - попита изведнъж момчето.
-Да, защо?-отговори Айлин и го погледна.
-Нищо, просто исках да го знам.И много се радвам, че ми имаш.
Айлин му се усмихна и изведнъж бузите й почервеняха, принуждавайки я да погледне надолу към земята.
-Какво има, Айли, защо се изчерви?-попита Даниел и хвана брадичката й, карайки я да го погледне.
-Не знам, просто се случи.-засмя се, а бузите й почервеняха още повече.
-Сладка си.-усмихна се момчето.
След като чу тези думи, Айлин се изчерви още повече. Погледна настрани, опитвайки се да прикрие изчервяването си, но не й се получи.
-Адски сладка си, щом се изчервиш.
-Спри!-измрънка момичето.
-Говоря истината. -засмя се и я целуна леко по бузата.
-Ако не спреш, бузките ми ще изгорят, вече усещам как започват да парят.-засмя се леко и го погледна.
-Добре,добре,спирам.
Айлин само се изкикоти и отхапа от сладоледа си. Чувстваше се странно покрай него. Но по хубав начин, сякаш самото му присъствие я успокояваше. Това чувство й се струваше някак далечно, от много време не се бе чувствала така. Но и харесваше, така се чувстваше по-защитена.
"Харесвам това момче." обади се подсъзнанието й.
"И аз го харесвам." усмихна се Айлин.
"Мирише ми на романтика."
,,Явно обонянието ти не струва. Мирише на шоколад, подсъзнание мое."
,,Както кажеш." подсмихна се подсъзнанието й.
-Имала ли си шоколадова целувка?- попита изведнъж Дани.
-Не, защо?-отговори момичето.
-Искаш ли да имаш?- попита, повдигайки веждата си.
-Може би.-усмихна се тя.
-А искаш ли сега?
Айлин го погледна и кимна плахо.
-Първо сложи малко от сладоледа си върху устните си и след това затвори очи.
Момичето го послуша и направи това, което й беше казал, след което затвори очите си. Даниел направи същото и разби устните си в нейните. Айлин не знаеше дали постъпва правилно, но отвърна на целувката му. Тази целувка продължи една няколко секунди, но за тях сякаш това бе цяла вечност. Когато се отделиха един от друг, Даниел сложи челото си върху нейното и я погледна в очите. Дишането й се учести, а сърцето й затуптя по-силно. Тя затвори очите си и се запита дали всичко това е правилно.
"Правилно е, момиче!" крещеше подсъзнанието й.
,,Но Наш?"
"Майната му на това скапано копеле, не ти трябва !"
,,Но аз все още го обичам, а и той е бащата на детето ми."
"Нека сравним Наш и Дани. Дани те харесва, Наш не; Дани е грижовен, Наш не; Дани е забавен, Наш не; Дани е всичко, което Наш не е!"
,,Но Наш е този, когото обичам."
"Дани!" поправи я подсъзнанието й.
,,Наш!"
"Дани!"
,,Но аз обичам Наш!"
"Тихо там, ако на Наш му пукаше за теб, сега щеше да е на мястото на Дани!"
,,Така е, на него просто не му пука за мен." каза тъжно момичето.
"Виждаш ли, когато мислиш за него ,само страдаш."
,,Но и когато него го няма страдам."
"Но докато си мислеше за Дани не беше така,нали?"
,,Тук си права."призна си тя.
"Сега се върни при него и се отпусни, заслужаваш го."
-За какво мислиш, Айли?-гласът на момчето я изкара от мислите й.
- За Наш и за..теб.
-За мен? Какво за мен?-попита Дани и я погледна.
-Няма значение.
-Не, кажи ми.-настоя той.
-Няма значение.
-Не, за мен има.
-Но..
-Няма но, можеш да ми кажеш всичко, спокойно.
-Не мога.
-Защо?-погледна я объркан.
-Просто не мога.
-Но защо? Страх ли те е от нещо?
-От реакцията ти.
-Няма от какво да се страхуваш, няма да ти направя или кажа нещо, което ще те нарани. Обещавам!-усмихна й се окуражително Дани.
-Не.
-Хайде де, разбуди любопитството ми.
-Не мога, Дани.
-Можеш, Айли.-момчето хвана ръцете й и я погледна.
-Не. - отмести погледа си тя.
-Напротив.-хвана брадичката й и завъртя главата й, карайки я да го погледне.
Тя отново поклати глава. Дати въздъхна и се замисли как да я предразположи, за да му се довери и да му каже. Айлин от своя страна се страхуваше да му признае какво действие има върху нея.
,,Защо толкова се страхуваш?"попита я подсъзнанието й.
"Как очакваш да му кажа такова нещо? "
,,Ами с устата си?"
"Ти луда ли си? "
,,Не, а ти?''
"Ти си луда! "
,,Или ти."
"Не съм луда! "
,,И аз не съм!"
"Напротив, си! "
,,А ти си страхливка!"
"Не съм страхливка! "
,,Напротив, си, и това за пореден път ще ти навреди!"
"Не е вярно! "
,,Напротив, вярно е!"
"Докажи го! "
,,Беше те страх от Наш и му позволяваше да те контролира, а сега те е страх от Дани!"
"Не ме е страх от Дани! "
,,Защото тогава не му кажеш за какво си мислеше, не е нищо голямо?"
"Напротив,е!"
,,Няма да му казваш, че го обичаш, а само, че ти е приятно с него."
"Но.."
,,Няма но!"
-Приятно ми е с теб, много приятно.- каза съвсем тихо момичето.
Момчето я погледна и се усмихна.
- Толкова трудно ли беше?
-Ами да, беше.-засмя се Айлин.
Даниел също се засмя и целуна бузата й.
-И на мен ми е много приятно с теб.-прошепна, карайки момичето да се изчерви.
-Благодаря!
-Няма за какво, сладур.-усмихна и се момчето.
-Какво ще правим сега?
-Каквото поискаш.
-Ти кажи.
-Не, те кажи.
-Не, ти.
-Няма, ти кажи.
-Не, ти!
-Спри да спориш и просто кажи.
-Да се опознаем?
-Добре, но нека първо отидем накъде.
Айлин кимна и остави Дани да я води на някъде.
-Къде отиваме?-попита любопитно тя.
-Ще видиш.
-Но искам да знам.
-Ще видиш, не е далеч.
-Добре, явно ще се наложи да чакам.
- Така е.
-Мразя да чакам.-измрънка тя.
-Понякога се налага, сладка.
-Защо ме наричаш сладка?- попита Айлин и сбръчка вежди.
-Защото си сладка.
-Благодаря!-прошепна тя тихо.
Даниел й се усмихна и я прегърна.
-А сега ще ми кажеш ли къде отиваме?-изкикоти се момичето.
-Все още няма да ти кажа.
-Лош си.-каза тя и се засмя.
-Знам.
-Лошите момчета не ги харесвам.-намръщи се Айлин.
-Всъщност не съм чак толкова лош.
-Така ли?-попита момичето и насочи погледа си към него.
Той кимна и се засмя.
-Дано да е така.-усмихна се леко тя.
-Така е, уверявам те.
-Добре, ще ти повярвам.
Даниел се усмихна и отново целуна бузата й.
-Отново ли?-засмя се момичето.
-Какво да направя, че имаш сладки бузки.-засмя се Даниел и повдигна рамене.
Изказването му накара Айлин да избухне в смях, а секунди след нея и Дани.
-Да, но забрави да кажеш, че са и много секси.-пошегува се тя и го погледна шеговито.
–Скромна. - засмя се отново момчето.
-Най-скромната.-каза и се усмихна гордо тя, но миг по-късно отново избухна в смях. -Боже, не е хубаво да се смея толкова, все пак съм бременна.-възкликна тя, опитвайки се да спре смеха си.
Даниел я погледна с усмивка, възхищаваше се на силата и куража, който притежаваше.
-Защо ме гледаш така? Не е смешно, защото наистина при бременните при много смях може да стане някоя беля.
-Значи не трябва да те разсмивам толкова много.
-Точно така.
-Ще трябва да се грижа добре за вас.
-Ще се грижиш за нас?-попита учудено Айлин и го погледна.
-Да, искам да се грижа за вас.
-Но защо?
-Защото искам да съм до вас.
-Не знам какво да кажа.-изкикоти се момичето.
-И аз.
-Например може да ми кажеш къде отиваме.-засмя се тя.
-Все още няма да ти кажа.
-Забравихме колата ти.-възкликна изведнъж Айлин.
-Спокойно, не сме я забравили. -засмя се Дани, а момичето го погледна объркано .
-Не те разбирам. Какво искаш да кажеш?
-Мястото, към което сме се запътили е наблизо, така че колата ще си седи там.
-Добре тогава.-усмихна се момичето.
-Сега ще ми кажеш ли къде отиваме?
-Все още не.-засмя се Дани.
-Защо?
-Защото ти трябва да се научиш да бъдеш по-търпелива.
-Не ми харесва. - измрънка момичето и скръсти ръце.
-Кое?-обърка се момчето.
-Че не ми казваш къде отиваме.
-Е, съжалявам, но трябва да изтърпиш този път.
-Майната ти, Даниел.
-Нали знаеш, че не е хубаво момичетата да ругаят?
-А ти нали знаеш, че не трябва да дразниш бременна?
-И защо?-попита Даниел и я погледна с повдигната вежда.
-Искаш нещо да се случи на бебето ми ли?
-Разбира се, че не.-каза моментално момчето.
-Тогава ми кажи къде отиваме.
-Не виждам как, ако не ти кажа, ще навредя на бебето ти.
-Ще ме ядосаш, а прекаления изблик на емоции може да му навреди.
-В момента изнудваш ли ме?-попита Даниел.
-Не.-отрече моментално Айлин.
-Аз не мисля така.
-Приемай го както искаш.
-А казваш на мен, че съм лош.-засмя се Дани.
Това породи смях от страна на Айлин, а Даниел я погледна объркано.
-Защо се смееш? Не е смешно.
-И аз не знам. - продължи да се смее.
-Боже, бременните сте толкова неразбираеми.-възкликна момчето.
-Момчетата сте неразбираеми.
-Напротив, момичетата сте неразбираеми.-започна да спори момчето.
-Напротив, момчетата сте неразбираеми!
-Не, грешиш, вие сте тези, които сте неразбираеми!
-Ти грешиш!
-Не, ти грешиш!
-Не,ти!
-Ти!
-Ти!
-Ти!
-Не спори с мен, Даниел!
- Ти не спори с мен, Айлин!
-Не забравяй,че не е хубаво да се спори с бременна .
-Не забравяй, че да изнудваш някого, не е хубаво.
-Аз не изнудвам .
-Напротив, правиш го.
-Не е вярно!- намръщи се Айлин.
-Обаче е вярно.-подразни я Даниел.
-Сърдя ти се!
-Защо?-попита учудено момчето.
-Защото така.
-Кажи ми.-настоя Дани.
-Няма .
-Кажи ми!
-Не.
-Хайде де!
-Не.
-Но защо?
-Не искам да ти казвам.
-Защо?
-Защото ти се сърдя.
- Но защо ми се сърдиш?-продължи с въпросите момчето.
-Задаваш прекалено много въпроси.
-Но не получавам отговори.
-Няма и да получиш.
-Напротив.-каза Даниел и спря хода си.
-Защо мислиш,че ще ти кажа каквото и да било?
-Защото така.
-Няма да ти кажа нищо.
-Сигурна ли си?
-Напълно.
-Аз си тръгвам тогава.-каза момчето и се обърна.
Действията му я изненадаха и тя го погледна объркано .
- Но защо?-попита го хвана и бързо за ръката.
-Няма да ти кажа.- ухили се насреща й.
-Ама ти сериозно ли?-попита Айлин и се засмя.
-Да.
-Кажи ми.-изкикоти се момичето.
-Няма.
-Моля те!-помоли се тя и го погледна мило.
-Не.
-Това наистина било гадно.-промърмори Айлин.
-Виждаш ли колко е гадно?
-Да, ужасно гадно е.-намръщи се тя.
-Сега ще ми кажеш ли защо ми беше сърдита?
-Защото не ми казваш къде отиваме и ме дразниш.-призна момичето.
Щом чу това, Даниел избухна в смях.
-Ей, защо се смееш?-попита тя и го удари по ръката.
-Защото нямаше смисъл да ми се сърдиш.
-Но ти ме дразнеше!
-Знам това.
-И аз го знам.
-Сега ще ми кажеш ли къде отиваме?
-Не, защото сме на няколко метра от мястото.-усмихна се мило Дани.
-Така ли?
-Да, така.
-Йей.- изписка като малко дете момичето.
-Детска радост.-засмя се и момчето, клатейки глава.
-Нещо против ли имаш?
-Не. -отрече моментално Дани.
Айлин се засмя и му се усмихна.
-Радвам се.-изкикоти се тя. -А сега нека тръгваме.-подкани го.
-Добре. - засмя се Даниел и хвана ръката й.
Айлин му се усмихна и момчето я поведе напред. Изведнъж момичето усети как бебето рита и се спря на място. Даниел също спря и я погледна объркано.
-Какво става, добре ли си? - попита, а тревогата си личеше в гласа му.
-Да, спокойно, просто бебо започна да рита.-засмя се весело момичето.
Айлин хвана ръката му я сложи върху корема си, гледайки реакцията му. Очите на момчето се разшириха, когато усети движенията му.
"Аз..тя..бебето.." започна да се паникьосва.
,,Какво ти става, тъпако?"попита го подсъзнанието му.
,,Бебето р-рита. "
,,Да, глупак такъв, бебето рита, какво е толкова странно в това?"
"Ама.. "
,,Какво ама?"
"Тя ми даде да го усетя. "
,,Да, не виждам проблем."
" "Защо ми даде? "
,,Аз да ти приличам на ясновидец?''
"Ъ, не? "
,,Тогава защо питаш мен?''
"Нея ли да питам? "
,,Да! "
"Ти в ред ли си? "
,,Да, но ти явно не си."
"В прекрасно състояние съм си, тъпак. "
,Да, вярвай си."
"Майната ти. "
,,Окей." ухили се подсъзнанието му.
-Усети ли го? - попита Айлин, изкарвайки момчето от мислите му.
-Да.-каза Даниел, гледайки към коремчето й. -Боли ли?
-Кое?-попита момичето и насочи поглед към него.
-Боли ли, когато рита?
-Лекичко, но чувството, когато рита и се движи, е просто невероятно.-усмихна се Айлин.
Даниел се усмихна и погали нежно корема й.
-Това е уникално.-възкликна.
-Кое?-изкикоти се тя.
-Всичко това, как се движи, как расте вътре в теб, как го усещаш.-започна да обяснява момчето.
-Така е...как ми се искаше да можеше и той да го усети. - съгласи се, а последната част я каза едва доловимо.
-Кой?-попита момчето.
-Баща му. - отговори тихо.
-Не мисли за това. Той не заслужава да мислиш за него.
-Знам това, но е трудно.-въздъхна Айлин.
-Мисли за нещо друго.-предложи той.
-За какво например?-попита го момичето.
-Мен? - засмя се Даниел, карайки и нея да се засмее.
-И какво да си мисля за теб?-попита и се изкикоти тя.
-Каквото и да е.
-Предложи ми нещо, което да си мисля за теб.-усмихна се Айлин.
-Представяй си ме на негово място, представяй си как щяха да са нещата, ако аз бях на негово място.
-Какво щеше да направиш, ако беше на негово място?-попита тихо момичето.
-Щях да се държа много по-добре с вас.
-Как?
-Щях да се грижа за вас, щях да ви готвя, щях да ви правя щастливи.
-Звучи толкова добре.-въздъхна тъжно момичето.
Даниел й се усмихна и погали бузата й.
-Искаше ми се такъв живот.
-Все още можеш да го имаш.
-Как?-учуди се Айлин.
-Позволи ми да бъда до теб, Айли.
-Какво?-прошепна тихо момичето и го погледна объркано.
-Позволи ми да ви направя щастливи.
-Но защо искаш да го направиш?
-Знам,че е откачено, но нещо в мен ме кара да искам да съм до вас.
Айлин не знаеше какво да каже, а сърцето й биеше лудо. Покрай него се чувстваше добре, наистина добре. Но и се страхуваше, та тя не го познаваше. В този момент не знаеше какво да направи. Беше ужасно объркана. Умът й казваше едно, а сърцето друго.
Даниел я наблюдаваше и чакаше някаква реакция от нейна страна.
" Как можах да изтърся точно това?" запита се той.
,,Не знам, учуди и мен."обади се подсъзнанието му.
"Как можа да ме оставиш да направя такава простотия?"
,,Не обвинявай мен!"
"Ти си виновен!"
,,Защо пък аз?"
"Защото ти трябва да ме предпазваш от това да правя глупости!"
,,Не е така!"
"Така е!"
,,И защо да е така?"
"Защото си моето подсъзнание - съветник!"
,,Но това не означава, че трябва да контролирам думите ти!"
"Напротив! "
,,Вземи млъкни тогава!"
"Няма. "
,,Нали аз трябва да контролирам думите ти? В момента ти казвам да млъкнеш."
"Знаеш ли какво, това не го прави. "
,,Както кажеш."
-Не знам дали съм способна да го направя, Дани.-гласът на момичето го изкара от мислите му и той насочи поглед към нея.
-Извинявай,не трябваше да казвам това. - каза набързо Дани и погледна настрани.
-Хей, погледни ме.-започна момичето и хвана брадичката му, карайки го да я погледне.-Не съжалявай.
-Но..-започна момчето, но беше прекъснато от Айлин.
-Казах ти да не съжаляваш за нищо!
-Но не трябваше да го казвам!
-Не знам дали мога да го направя, Дани.Прекрасен си, но просто не мога.
-Разбирам те, но поне може ли да сме приятели?
-Разбира се, че може, Дани.Много бих се радвала,наистина.
-Тогава може да се грижа за теб и бебето като приятел?-попита и я погледна.
Айлин се усмихна и кимна в отговор.
-Благодаря!-усмихна се момчето и я придърпа в прегръдка.
-Няма защо, Дани. - засмя се леко и целуна бузата му.
-Харесва ми.-засмя се той.
Думите на момчето накараха Айлин да се изчерви.
-Пак се изчерви.-отбеляза Дани и се засмя.
-Ти си виновен. - засмя се, а бузите й почервеняха още повече.
-И защо аз?-попита момчето и я погледна в очите.
-Защото ме накара да се изчервя.
-Може би приемам вината.-засмя се той.
-Така и трябва.А сега да вървим, защото умирам от любопитство.-подкани го за пореден път момичето.
Даниел кимна и хвана ръката й, водейки я към едни голямо дърво.
-Стигнахме.-отбеляза и се усмихна.
-Красиво е. - отбеляза момичето.
-Така е.-потвърди Дани.-Това място е много важно за мен, затова те доведох тук. - продължи момчето.
-Но защо?-попита и свъси вежди Айлин.
-Не знам, просто исках да те доведа.
Момичето се усмихна и огледа мястото.
-Благодаря ти, че ме доведе!
-Няма нужда да ми благодариш.-усмихна се Дани и седна под дървото.
Момчето потупа мястото до себе си, подканвайки я да седне до него.
-Това ще бъде трудно с този корем.-засмя се Айлин.
-Нужда от помощ?
-Не бих отказала.
Даниел се засмя и стана, след което внимателно й помогна да седне.
-Благодаря!-усмихна се момичето, облягайки се на ствола на дървото.
-Няма защо, Айли.
Тя само се усмихна и насочи погледа си към него.Беше щастлива, че го срещна.Но все още се чувстваше ужасно заради постъпката на Наш.Искаше й се той да не бе такъв.Искаше всичко да бъде напълно различно.Искаше й се той да бе различен.Съдбата й да бе различна, всичко да бъде коренно различно.
-Пак ли мислиш за него?
-Как позна?
-Пролича си.
-Не мога да спра, просто направих толкова неща, за да бъдем заедно, но явно не бяха достатъчни.-въздъхна тъжно Айлин и затвори очи.
-Айли, не си заслужава да страдаш за някого, който не те оценява. Този Наш си няма и на идея какво е загубил, а щом е опитал да направи нещо такова с теб, значи, че няма смисъл да хабиш сълзите си за някого като него.
-Знам това, пределно ясно го знам, но го обичам. Влюбих се в него още, когато бях на 12. Всичко преди беше различно.Той не беше такъв. Преди беше толкова лъчезарен, добър, мил, а сега..сега се превърна в чудовище.Бях ужасно щастлива с него, той ме правеше щастлива. Вярвах, че това ще продължи завинаги и някой ден ще бъдем щастливо семейство с много деца.Но това се случи само в мечтите ми.Той спря да ме обича явно, но може и никога да не ме е обичал. Промени се, вече само ме нараняваше.Търсеше ме само и единствено, за да задоволя нуждите му.А аз винаги, когато ме повикаше, отивах. И се радвах, радвах се, че ще прекарам малко време с него. Н-но един ден просто му отказах и нещата станаха още по-лоши.Той тръгна с друга, разбивайки ме напълно.Тогава разбрах, че съм и бременна.Исках да му кажа, но винаги, когато бях на път да го направя, нещо се объркваше.И продължава да се обърква.А той така и не забеляза. Не разбирам, мисля, че си личи или поне само аз мисля така.
-Повярвай ми, личи си и то много.
-Но явно не достатъчно.-въздъхна тя.
-Той е идиот,за да не го забележи.
-Знам това.-засмя се тъжно Айлин.-Но като се замисля и ти не забеляза.
-Ами аз не се бях загледал...там.-почеса се зад врата неловко.
Това накара Айлин да се засмее и му се усмихна.
-А къде се беше загледал?-попита и отвори очи, забивайки любопитния си поглед в лицето му.
-В лицето ти.- каза Дани и погледна настрани, а бузите му почервеняха.
-Сега ти си този, който се изчерви.-изкикоти се момичето.-Изглеждаш сладък.- отново се изкикоти, но щом осъзна какво бе казала, погледна настрани и се изчерви.
-И ти се изчерви.-отбеляза Даниел и се засмя.-И двамата се изчервихме.
Момчето се засмя и поклати глава.
-Разкажи ми нещо за теб, Дани.
-Какво искаш да знаеш?
-Каквото и да е.
-Попитай ме нещо.
-Ами...каква е любимата ти храна?
-Шоколад.-засмя се Дани.
-Наистина ли?- попита радостно тя.
-Да, обожавам го.-усмихна се момчето.
-Обичам те!- Айлин изкрещя и целуна бузата на момчето до нея.
-Какво?-учуди се Дани и се засмя тихо.
-Като приятел.- поясни и се изчерви още повече.
-Знам това.-усмихна се момчето.
Айлин също се засмя и му се усмихна широко.
-Аз обожавам шоколад и плодово мляко.-каза му и се изкикоти за пореден път.
-Наистина ли?
-Да! Мога да ги ям постоянно и няма да ми омръзне.
-Аз също!
-Наистина?-попита и го погледна.
-Да, това е най-хубавата комбинация.
-Огладнях вече.-каза изведнъж Айлин и се засмя.
Даниел също се засмя и я придърпа в прегръдка.
-Искам храна.-измрънка момичето срещу гърдите му.
-Аз също.
-Да отидем тогава за храна.-подкани го тя
.-Или мога да ти сготвя нещо?
-Можеш да готвиш?-попита учудено момичето.
-Да, мога.
-Искам да видя това.-заяви категорично тя.
-Както пожелаеш.
-Да тръгваме веднага!-каза ентусиазирано тя.-Но трябва да ми помогнеш да стана.-засмя се и се изчерви леко.
Момчето се засмя и стана, след което й помогна да се изправи.
-Благодаря!-засмя се Айлин и се изчерви още повече.
-Няма защо.- усмихна й се сладко.-Да тръгваме.-подкани я и я хвана за ръката.
Айлин кимна и облегна главата си на рамото му.Двамата тръгнаха по обратния път, а тишина настана между тях.
-Къде ще бъдем?
-У нас.-усмихна се момичето.
-Добре.
Дани се усмихна и няколко минути по-късно вече се намираха пред колата му.Момчето отвори вратата на Айлин, позволявайки й да се качи.
-Благодаря!-благодари му тя и се настани вътре.
Даниел й се усмихна и зае шофьорското място.
-Сложи си колана.-напомни й.
Айлин кимна и си сложи колана, поглеждайки към него.Момчето и се усмихна и запали колата.
-Сега трябва да ме насочваш.-каза и се засмя.
Айлин кимна и му каза на къде да кара.
-Стигнахме.-каза момичето след няколко минути и посочи сградата.
Даниел кимна и паркира колата .Айлин махна колана си и слезе от колата, чакайки момчето да направи същото.Щом го направи, тя го поведе към сградата, насочвайки се към асансьора.Натисна копчето, повиквайки го, и двамата зачакаха.Няколко секунди по-късно вратите се отвориха и двамата влязоха, а Айлин натисна копчето, което бе за нейния етаж.Вратите се затвориха и асансьора тръгна нагоре.Айлин беше щастлива, видимо щастлива.
-Какъв е поводът за усмивката ти, Айли?-попита Даниел и се усмихна.
-Храна. - засмя се момичето.
-Жалко.-промърмори момчето.
-Мисля си за храната, която ти ще ми приготвиш, Дани. - поясни момичето.
-Оо.-беше единствено, което излезе от устните на момчето.
Айлин леко се засмя и го погледна.
-Надявам се да не ме разочароваш.-пошегува се тя.
-Няма, обещавам. - засмя се Даниел.
-Вярвам, че няма.-усмихна се момичето.
Даниел се засмя и в същият момент вратите на асансьора се отвориха.Айлин излезе първа, а след нея и той.Щом стигна до апартамента си, момичето извади ключовете си и отключи.
-Заповядай.-покани момчето и му направи път да мине пръв.
-Благодаря! - усмихна й се и влезе в апартамента й.
Айлин отвърна на усмивката му и също влезе в апартамента си, затваряйки и заключвайки вратата след себе си.
-Изчакай ме в дневната, след малко се връщам.
-Добре.-каза Дани и седна на дивана.
Айлин отиде в стаята си и отвори гардероба си.Огледа съдържанието му и се зачуди какво да облече, за да й е по-удобно. Накрая измъкна една широка тениска и един сив анцуг.Съблече дрехите, с които беше облечена, и ги хвърли в коша за мръсно пране.След това облече избраните от нея дрехи и върза косата си на висока, стегната опашка.Усмихна се на себе си и излезе от стаята си, тръгвайки към дневната.
-Тук съм. - съобщи тя.
-И аз съм си тук.-засмя се Даниел и я огледа.
-Защо ме оглеждаш? - засмя се Айлин.
-Харесват ми дрехите ти.-засмя се момчето.
-И на мен, по-удобни са.
-Със сигурност.-усмихна се той.
-Е, сега ще ми готвиш ли?- попита момичето, щом седна до него.
-Разбира се, но и ти трябва да ми помагаш, понеже не знам къде стоят нещата. И кухнята.-каза момчето и я погледна.
Айлин кимна и хвана ръката му, водейки го към кухнята.
-Това е кухнята, но по-важното е какво ще ми сготвиш в нея.-засмя се Айлин.
-Ти какво искаш да ти сготвя?
-Какво можеш да готвиш?-попита любопитно момичето и зачака отговора му.
-Много неща, така че приемем поръчки.
-О, можеш ли да правиш мъфини и торта?-попита и облиза устни тя.
-Да, това ли ви се яде?
-Да, ужасно много.-призна и се изкикоти Айлин.
-На вашите заповеди. - засмя се Даниел и й се усмихна широко.-А сега ми помагай да се ориентирам къде са нужните ми продукти.
-Добре.Какво ще ти трябва?-погледна го и насочи вниманието си към него.
Момчето и изреди нужните продукти и Айлин се зае с намирането им.Когато сложи всички продукти на плота, погледна към един от високите шкафове.
-Дани, ще се наложи ти да вземеш брашното от онзи шкаф горе.-каза и посочи шкафа.-И аз бих го направила, но съм прекалено ниска за него, а няма как и да се катеря на плота с този корем.-засмя се леко, спомняйки си преди как се катереше, за да достигне.
Даниел се засмя и отвори шкафа, вадейки брашното.
-Вече можеш да започваш.-подкани го тя.
-Явно сте много гладни.
-Да, а ти може да говориш и докато готвиш.
Даниел се засмя и се приближи до нея, целувайки бузата й.
-Заемам се за работа и повярвай ми, ще направя уникално вкусна торта и мъфини.-прошепна в ухото й и се ухили наперено.
-Не ми се обяснявай, перко, а действай.
-Добре, добре, само да не започнеш да ме биеш с метла.-каза бързо Дани и вдигна ръце отбранително.
-Ако продължаваш така, може и да се случи.
-По-добре да започвам, а?-попита и се засмя.
-Точно така.Но, ако предпочиташ да те набия, може още да се бавиш.
-Заемам се за работа, командир Айлин.- засмя се и козирува.
-По-бързо, защото много се бавиш.-нареди тя и се изкикоти.
Даниел се засмя и реши първо да започне с тортата.
-Но да знаеш, че искам да има много шоколад в нея.-засмя се Айлин.
-Разбира се.- ухили се Дани.
Момичето поклати глава и придърпа един стол, настанявайки се на него.Загледа се в момчето и се усмихна.Сложи ръка на коремчето си и облиза устни.Беше щастлива и гладна.Много гладна при това, а гладът й продължаваше да се изостря, докато гледаше как момчето приготвя тортата.Покрай него се чувстваше различно.Хубаво различно, но определено не беше като чувството, когато беше с Наш.Привличаше я, и то много, но не както Наш.
Наш беше различен, не знаеше с какво, но беше много по-различен от всички други.Нямаше втори като него и никога нямаше да намери такъв.Тя се беше влюбила в него преди повече от седем години и все още продължаваше да го обича така, както и в началото.Колкото и да й се искаше, никой не можеше да го замени. Наш беше единственият, който някога бе успял да превземе сърцето й и явно не искаше да й го върне. Той беше единственият, който можеше да я накара да се почувства жива и истински щастлива само с присъствието си.Колкото и да й беше приятно с Дани, просто не беше същото.Дори и Наш да се държеше ужасно с нея, истината беше, че я правеше и ужасно щастлива.Колкото и ужасно да се държеше с нея, те бяха заедно и това я правеше щастлива. Радваше се и на най-малкото - на вечер, в която той й позволеше да остане и да спи при него, на малка целувка от негова страна, на един мил поглед от него.Но искаше той да разбере за детето им и да го приеме.Да приеме нея, да я обича.Но знаеше, че това едва ли щеше да се случи.Но се надяваше. Все пак надеждата умира последна, нали?
-За какво мислиш, Айли? - попита Даниел, изкарвайки я от мислите й.
-Какво?-попита объркана тя и го погледна.
-Беше замислена. Толкова замислена, че в продължение на час не мръдна изобщо.-каза и се засмя момчето.
-Минал е един час? - попита Айлин невярващо.
-Да, между другото тортата е готова, а мъфините са във фурната.
-Наистина ли?
-Мислиш, че те лъжа ли?-попита Даниел и я погледна в очите.
В същия момент момичето усети миризмата на шоколад и се усмихна широко.
-Мирише ми на шоколад.-отбеляза тя и се огледа.
-Знам.
-Къде е?-попита нетърпеливо и се изправи.
-Трябва да изчакаме още малко.
-Колко?-попита тъжно Айлин и се нацупи.-С бебо сме гладни.
-С бебо трябва да изчакаме още малко.
-Бебо не иска да чака.
-Бебо или ти?-попита Даниел и я погледна с вдигната вежда.
-И двамата.
-Добре, ще се направя, че ти вярвам.-засмя се момчето.
-Вярно е, и двамата сме гладни.
-Ще трябва да почакате обаче.
-Не ни се чака .
-Налага се.
Айлин изпухтя и скръсти ръце.Даниел се засмя и поклати глава.
-Още малко, Айли.
-Добре, ще се постарая да бъда търпелива.-въздъхна тъжно момичето.
-Добро момиче. - засмя се Даниел.
-Не съм ти куче!-изсъска раздразнена срещу него.
-Не съм казал, че си.
-Но прозвуча така.-нацупи се Айлин.
-Не е вярно.
-Вярно е!-заспори момичето.
-Не е, затова спри да спориш с мен!
-Добре, не се озлобявай.-промърмори тя и затвори очите, опитвайки за спре сълзите си, причинени от неприятния спомен с Наш, който изникна в главата й.
-Айлин, добре ли си?
-Не, не и докато спомените не спрат да ме преследват.-прошепна и поклати глава.
'За първи път от много време Наш бе поканил Айлин на среща.Момичето беше повече от щастливо и беше отделило часове, за да изглежда красива за него.Искаше да я хареса.Искаше да е достойна за него и той да не се срамува от нея.
Айлин се огледа за пореден път в огледалото.Беше облечена с къса, черна рокля без презрамки, която перфектно очертаваше извивките й. Беше обула черни токчета.Наш обичаше, когато се обличаше така.Обичаше, когато е с нещо късо и даващо му достъп до тялото й.
-Надявам се да те зарадвам, любов моя. - прошепна момичето.
Изведнъж телефона и зазвъня и тя побърза да го вземе.Широка усмивка се намести върху лицето й, щом видя кой я търси.Бързо вдигна и постави телефона на ухото си.
-Излизай, отвън съм. - каза Наш и затвори.
Айлин побърза да вземе чантата си, която беше приготвила по-рано, и да сложи телефона си в нея. Огледа се за последно да не забравя нещо и като се увери, че е взела всичко, се запъти към вратата на стаята си. Минавайки край голямото си огледало, се спря и огледа.
-Дано да ме хареса.-прошепна на себе си и оправи роклята си, преди да напусне стаята си, а минута по-късно и апартамента си.
Застана през асансьора и го повика, а секунда по-късно вратите му се отвориха.Влезе бързо в него и натисна копчето за партера.Асансьора затвори вратите си и потегли надолу. След около минута вратите отново се отвориха и момичето излезе от асансьора, а след това и от сградата.Огледа се и усмивка се настани на лицето й, когато забеляза колата на Наш.Запъти се към нея и се настани на мястото до шофьора.Наш се обърна към нея и я огледа.Палава усмивка заигра на устните му, щом го направи.
-Харесваш ми днес.-каза и прехапа устни.
-Радвам се. – каза момичето, изчервявайки се.
-Избрала си хубава рокля, ще бъде забавно.-подсмихна се момчето.-Може би тази вечер ще прекараш нощта при мен.-каза, а мръсни мисли нахлуха в главата му.
-Наистина ли?-попита ентусиазирано Айлин, а устните й се извиха в още по-широка усмивка.
-Да. -отговори Наш и облиза устни.
Щом чу това, очите на момичето засияха от щастие. Наш й каза, че ще остане цяла вечер с него, това за нея бе огромно щастие.Рядко се случваше той да й разреши това.И сега беше повече от щастлива.
Наш от своя страна си мислеше мръсни неща с нея. Още една поредна нощ, в която щеше да използва тялото й, за да задоволи нуждите си. Случаите, в които и позволяваше да остане бяха редки. Но тази нощ искаше тя да го позабавлява.Имаше нужда от нея.
-Къде ще ходим сега?-попита тихо момичето, изкарвайки го от мръсните му мисли.
-Ще видиш. - ухили се момчето.
Айлин кимна, въпреки че беше любопитна и искаше да знае къде отиват, предпочете да замълчи, понеже знаеше, че Наш ще се ядоса.В главата на момчето се въртяха всякакви мръсни мисли с момичето до него.Щеше направо да пропусне купона, на който искаше да я заведе, и щяха да отидат право в апартамента му.Искаше я още сега.
Бързо запали колата и потегли към апартамента си.Пътуваха в тишина. Айлин не смееше да каже каквото и да било.Само чакаше да види къде ще отидат.Сърцето й забърза ритъма си, щом видя познатият път към апартамента му.
-Към апартамента ли ти отиваме?-осмели се да попита и насочи погледа си към него.
-Да.-отвърна сухо той, без да я поглежда.
-Нямаше ли да излизаме някъде?-попита тихо тя.
-Плановете ми се промениха.Реших нещо по-забавно.-отвърна и се ухили.
Айлин разбра намека му - отново щеше да бъде негова играчка.От една страна все още беше радостна, че ще остане цяла нощ с него, но от друга страна се натъжи, понеже си мислеше, че днес ще излязат някъде.
-Ти си моя, Айлин, само и единствено моя.
Думите му накараха малка усмивка да заигра на лицето й.Тя бе негова, само и единствено негова .
-Знам това, Наш.-каза с усмивка и се заигра с пръстите си.-Само твоя и ничия друга.- добави тя.
-Точно така.-подсмихна се Наш.
Тя беше негова, неговото забавление.
Минути по-късно паркира пред апартамента си и се усмихна.
-Да тръгваме. - подкани я.
Айлин само кимна и слезе от колата, чакайки и момчето да направи същото.Щом го направи, Наш се запъти към входа на сградата, следван от момичето.Двамата влязоха вътре и се запътиха към асансьора.Момчето го повика и зачака.След секунди той отвори вратите си и Наш се качи, следван от момичето.Щом вратите се затвориха, Наш натисна копчето за етажа му.Асансьора затвори вратите си и тръгна нагоре.Айлин затвори очи, настройвайки се за това, което предстоеше да се случи.Не искаше, но щеше да го направи. Щеше да направи всичко, което Наш поискаше.Бе готова на всичко за него.
В момента си мечтаеше всичко да беше като преди.Липсваше й старият Наш.Липсваха й и нещата, които правеха преди.Липсваше й красивата му усмивка.Липсваше й как я гледаше преди, болеше я, че сега, когато я погледнеше, очите му бяха изпълнени единствено с безразличие и студенина.
Отварянето на вратите на асансьора я изкараха от мислите й.Наш се ухили и бързо хвана ръката й, повеждайки я към вратата на апартамента си.Отключи я и двамата влязоха вътре, а Наш заключи след себе си.Айлин нервно се заигра с пръстите на ръцете си, гледайки надолу.Очакваше скоро да се озове гола в стаята му.
Наш погледна към нея с мазна усмивка и бавно започна да се приближава.Секунди по-късно Айлин се намираше закована между стената и тялото на Наш, а устните му обхождаха врата й.Момичето изстена тихо и затвори очите си, плахо обвивайки ръцете си около врата му.Едната ръка на Наш се спусна към дупето й, стискайки го.Айлин изстена, което накара момчето да се подсмихне.Наш сля устните им, целувайки я грубо.Момичето моментално му отвърна, притискайки се към него.Той се подсмихна, продължавайки да стиска дупето й.
-Нека продължим в спалнята.-каза и се ухили.
-Както пожелаеш, любов моя.
Наш хвана ръката и я поведе към спалнята си.На лицето на момчето играеше палава усмивка.Щом влязоха в стаята, той затвори и заключи вратата. Айлин отлично знаеше какво щеше да се случи.Въздъхна тихо и зачака.Зачака да усети отново устните му.Докосванията му и отново да бъдат едно цяло.За момчето бе важен секса, не чувствата.Той не виждаше това, както го виждаше Айлин.За него това беше забавление, нищо повече.Без чувства, без обвързване, само секс.За Айлин бе точно обратното.Според нея те правеха любов.А според Наш бе просто секс.Просто секс, нищо друго.
Наш се приближи към Айлин и жадно разби устните си в нейните.Тя му отвърна, обвивайки отново ръцете си около врата му.Той я придърпа по-близо до себе си, слагайки ръцете си върху дупето й.Започна да върви напред, карайки момичето да отстъпи назад. Момичето продължаваше да стъпва назад, докато не усети как тупва на леглото.Момчето се подсмихна и свали бързо тениската си, захвърляйки я на пода.Айлин го огледа и прехапа устни.Наш се засмя на действията й и се настани върху нея.Жадно сля устните им, а ръцете й бяха около врата му.
-Забелязах, че ме огледа. Харесва ли ти гледката?-попита момчето, подсмихвайки се.
-Много. - изстена измежду целувките Айлин.
-Знаех си.-засмя се той, спускайки ръцете си по тялото й.-Сега ще ми дадеш ли аз да се наслаждавам на твоето тяло?
-Да.-отговори моментално момичето.
Наш се подсмихна и едната му ръка се спусна към гърба й, търсейки ципа на роклята й.Когато го намери, го плъзна надолу.След това плъзна и роклята й, оставайки я да падне на пода.Вдигна глава й я огледа.Щом видя красивото й тяло прехапа устни. Винаги бе харесвал ужасно много тялото й, но не го бе признавал пред никого.Не би и позволил някой друг да го има. Само той можеше да го притежава, само той можеше да я докосва. Тя бе само негова.
Айлин гледаше към лицето му и се надяваше, че тялото й му харесва.
-Толкова си секси, Айлин.-измрънка момчето, а устните му нападнаха врата
й. Момичето се усмихна широко и затвори очите си, наслаждавайки се на целувките му.
-Ужасно секси си, Айлин.
Момичето само измърка и заплете пръстите си в косата му.Устните му оставяха смучка след смучка по врата й, карайки я да изстене от удоволствие.Пръстите й подръпваха косата му, предавайки й секси вид.
-Ти също си секси, Наш.
-Знам това.-подсмихна се той и спусна устните си към гърдите й, закрити само от сутиена й.-Харесва този сутиен.- подсмихна се момчето, поглеждайки към черния й дантелен сутиен. - Но те харесвам повече без него.
-Свали го тогава.-подкани го Айлин, стенейки.
Без да чака и секунда повече, пръстите му се спуснаха към гърба й, стигайки до закопчалката.Откопча я и захвърли парчето плат на земята. Подсмихна се щом видя голите й гърди.Наведе главата си към тях и издиша, карайки зърната й да се втвърдят.Действията му я накараха да измърка, а усмивката му стана още по-голяма.Устните му захапаха едното й зърно, карайки я да изпищи леко от болка.
-Наш!
-Какво има?-подсмихна се момчето.-Да не би да ти хареса?- ухили се той.
-Д-да.-изстена Айлин.
-Значи няма да има проблем да направя това?- подсмихна се, повтаряйки действието си на другото й зърно.
Момичето изстена силно името му и изви глава назад.Това го възбуди още повече.Очите му потъмняха, а дънките му отесняха.Трябваше да ги разкара по-скоро.Наш грубо впи устните си в нейните, докато ръката му силно стискаше задника й.Айлин изстена срещу устните му, а той грубо вкара езика си в устата й.Езиците им започнаха борба, в която момчето контролираше.Айлин обожаваше когато той вземаше надмощие.Обичаше целувките му, обичаше дори грубостта му.Обожаваше докосванията му, ласките му.Обожаваше и обичаше него.За нея той бе единствен.Единствен и незаменим.Никога не би искала друг.Само Наш.Наш и бе предостатъчен.
-Наш!-изкрещя тя, когато момчето захапа силно врата й.
-Какво има, скъпа?Момичето не каза нищо, вместо това заби ноктите си в гърба му, дишайки хаотично.
Той се подсмихна и започна да оставя целувки по голите й гърди. Айлин хвана чаршафа и го стисна в ръцете си, затваряйки очите си.
-Харесва ли ти, скъпа?
-М-много.-простена тя.
-Да продължавам ли?- попита,въпреки че знаеше отговора.
-Д-да, м-моля те.-отвърна моментално момичето, карайки момчето да се подсмихне.
Винаги й действаше по този начин.Подлудяваше я само с една целувка, с едно докосване.Само с това можеше да я накара да го иска с цялото си тяло.
Наш започна да спусна устните си надолу по тялото й, и когато стигна до корема й, ги задържа за малко там.Нов стон излезе от устата й, а това бе сякаш музика за ушите му.Подсмихна се за пореден път и се заигра с ластика на черните й дантелени бикини.За пореден път се убеждаваше какво перфектно тяло има и какъв ефект имаше той върху него.Захапа парчето плат и го плъзна по краката й, оставяйки я гола под себе си.Огледа я от горе до долу и прехапа устни, усещайки как боксерките му отесняват още повече.Айлин отвори очи и се загледа в ирисите му, които в момента бяха в много тъмен нюанс на синьото.Забеляза издутината му и реши да го подразни, спускайки ръцете си към нея.Сложи ръката си върху нея, карайки ругатня да напусне устните му.
-Мамка му, Айлин!
Момичето вложи повече натиск и усети как ерекцията му нараства под ръката й.
-Не ме дразни!- изсъска момчето и хвана ръката й.
Айлин леко се изплаши и го погледна виновно.
-С-съжалявам,а-аз с-си п-помислих, ч-че щ-ще т-ти х-хареса.- прошепна, заеквайки.
Очите й се насълзиха, а тялото й затрепери леко.Наш забеляза това и хвана брадичката й с ръце, карайки я да я погледне.Очите им се срещнаха, нейните очи бяха изпълнени със страх.
-Виж, не,че не ми хареса, напротив, но ме възбуждаш ужасно много и не знам още колко ще издържа с тези дрехи.
-Свали ги тогава.-промърмори тя и се изчерви.
-Но аз искам ти да го направиш.
Момичето се усмихна и Наш ги преобърна така, че тя да е отгоре. Ухили се и зачака да види какво ще направи тя. Айлин реши да го подразни още малко и пръстите й се спуснаха към колана му, откопчавайки го бавно.Момчето се изнерви леко от бавните й действията.Момичето се зае с копчето и го откопча, след което бавно спусна ципа надолу.
-Побързай.-простена Наш.
Момичето се засмя и бавно започна да смъква дънките му по краката му.Момчето изръмжа, а боксерките му бяха на път да се скъсат.
-Разкарай и тях, скъпа!
-С удоволствие.-подсмихна се тя и хвана ластика им.
Бавно ги смъкна по краката му и те паднаха на пода.И двамата останаха напълно голи, открити пред другия.
-Най-накрая.- въздъхна момчето в знак на облекчение.
Момичето се изкикоти и в следващия момент се намираше под тялото на момчето.
-Искам те.- изстена тя, щом усети устните му по врата си.
-И колко?-подсмихна се Наш, продължавайки да оставя мокри следи по дължината на врата й и надолу.
-Много.
-Колко много?
-Моля те, Наш!
-За какво ме молиш?
-Искам те, Наш!
Наш се подсмихна и разтвори краката й, намествайки се между тях.
-Щом толкова силно ме желаеш, ще ме получиш.- засмя се и рязко проникна в нея.
Айлин изкрещя името му и заби силно ноктите си в гърба му. Момчето започна да се движи бързо в нея, а стенанията й огласяваха стаята.Ноктите й оставяха кървави следи по гърба му, възбуждайки го още повече.С всеки изминал тласък, той забързваше темпото си.Стоновете й ставаха по-силни, а раните по гърба му - по-дълбоки.Наш изкрещя името й, забивайки се в нея.Стон напусна гърлото и на Айлин и тя изви глава назад.
-По дяволите, Айлин!
-Какво?-попита тя.
-Толкова си секси, мамка му!-изръмжа той, излизайки и влизайки рязко в нея.
-Мамка му,Наш!- изкрещя тя от удоволствие.
Заби отново силно ноктите си в гърба му, карайки пореден стон да напусне устните му и той да извие глава назад.Момичето усещаше,че е близо.Момчето също усещаше, че края му наближава.
-Близо съм, Айлин!
-Аз също!
Момчето се подсмихна и засили още повече темпото си.Забиваше се животински в нея, докато тя стенеше и дереше гърба му.Последваха няколко мощни тласъка и Айлин свърши.Изкрещя силно името му и затвори очи в наслада.Последва още един тласък, който накара и Наш да свърши. Той наруга няколко пъти и се изпразни в нея.Излезе от нея и се просна задъхан до момичето.Айлин придърпа завивката и загърна тялото си с нея.
-Защо го направи?
-Кое?-учуди се момичето.
-Защо се зави?
-Просто така. Защо, проблем ли е?
-Да.
-О, какъв?
-Не те искам с тази завивка.Искам те гола.
Момичето потрепери от думите му.Погледна го, все още придържайки завивката към себе си.
-Махни я, Айлин.
-Но...
-Казах да я махнеш,Айлин!- изкрещя злобно.
Момичето подскочи от уплаха и бързо премахна завивката от себе си.
-Точно така.- прошепна в ухото й момчето.
Айлин настръхна и затвори очите си.Усети устните му по врата си и настръхна.Наш се надигна от леглото и отново се настани върху нея.Устните му започнаха да се спускат бавно надолу по тялото й.Момичето затвори очите си и се размърда под тялото му.
-Ти си моя, моя и ничия друга.
-Твоя.-прошепна тя.
-Повтори го!
-Само и единствено твоя. Завинаги.-изпълни заповедта му Айлин.
-Точно така.Добро момиче.-подсмихна се момчето.
-Твоето момиче.- прошепна тя.
,,Моята секс робиня."подсмихна се наум Наш.
"Ще те фрасна заради това изказване!" изсъска подсъзнанието му, но той не му обърна внимание.
Момчето спусна ръцете си към гърдите на момичето и ги стисна в ръцете си.Тези му действия накараха момичето да изстене,Наш се подсмихна и наведе глава към ухото й.
-Ти ми принадлежиш.Не забравяй това никога.
-Никога няма да го забравя.
-Добро момиче.-усмихна се той.-А сега готова ли си за втори рунд?
-А-аз..
-Какво ти?
-А-аз н-не....
-Говори, не заеквай!-изсъска момчето.
-А-аз, н-не м-мога, Н-наш.
-Защо не?
-А-аз н-не и-искам.
-Не ми пука, ти трябва да ми се отдадеш.-каза, гледайки я злобно Наш.
-Не искам!
-Не ме интересува искаш или не!-повиши тон той и грубо зацелува врата й.
-Наш, престани! - изписка тя и се опита да го избута от себе си.
-Няма! Ти си моя!-изсъска той и захапа силно гърдата й, причинявайки й силна болка.
-Престани!
-Няма!
-Престани!
-Не разбра ли, че няма?-попита злобно момчето, продължавайки с грубите си докосвания.
-Не,остави ме!-изкрещя Айлин и започна да прави жалки опити да го махне от себе си.
-Няма как да избягаш, Айлин, ти си само моя!
-Умолявам те, пусни ме!-изплака момичето.
-Никога, ти си моя!
-Ще ме изнасилиш ли?
-За изнасилвач ли ме смяташ?
-Аз не искам, а ти не ме пускаш.-промърмори тя и го погледна с насълзени очи.
-Ти си моя!
-Но аз не искам, нямам сили.
-Не ми пука.
-Това значи ли, че ще ме насилиш?
-Не преиначавай думите ми!
-Не ги преиначавам, това разбирам под думите ти.
Наш я погледна гневно.Бързо стана от леглото и обу боксерките си, докато момичето стоеше все още замръзнала на леглото, очаквайки какво ще се случи.
-Обличай се и се махай!
-Какво?-попита тя зашеметено.
-Махай се.
-Н-но..
-Казах да се махаш!-изкрещя гневно Наш, а сините му ириси я гледаха ледено.
Тя се изправи и започна да търси дрехите си.Намери бикините и сутиена си и бързо ги облече, а момчето продължаваше да я гледа все така злобно.
-Н-наш..
-Какво искаш?-изсъска грубо той.
-З-защо с-се д-държиш т-така?
-А как искаш да се държа?-присмя й се момчето.
Айлин се опита да каже нещо, но нито една дума не излезе от устата й.
-Слушам те. Как очакваш да се държа?
-З-защо р-реагира т-така?
-А какво очакваш? Да те моля да останеш ли?-попита грубо и се засмя.-Тук решавам аз и аз ти казвам да се разкараш!
-Н-но т-ти к-каза, ч-че щ-ще прекарам н-нощта т-тук.-промърмори Айлин, заеквайки от страх.
-Да, казах го, но ти ме ядоса.
-С-съжалявам.-прошепна тихо момичето и сведе виновно глава.
-Едно ,,съжалявай" няма да промени мнението ми.
-Моля те, позволи ми да остана, Наш. Да остана с теб.
-Казах нещо, Айлин.
-М-моля те!-изхлипа тихо тя.
Наш започна да се изнервя и се приближи към нея.
-Казах ти да се разкараш от тук!-изсъска в лицето.
-Но, Наш..
-КАЗАХ ТИ ДА СЕ МАХАШ!-изкрещя момчето и се приближи близо до нея,а ръката му се залепи за бузата й, оставяйки отпечатък от пръстите му по нея.
Ударът беше прекалено силен и Айлин не успя да запази равновесие и се строполи на пода.Погледна го, а от очите й се спуснаха сълзи.
-Н-наш..-промърмори, слагайки ръката си на възпалената си буза.
-Ще вземеш ли вече да се разкараш?!
-Н-но..
-Не ме предизвиквай!
-А-аз н-не..-поклати глава уплашено.
-Обличай се и да те няма, няма да повтарям повече!
-М-моля т...-започна Айлин, което ядоса още повече момчето.
-Айлин, имаш две минути да се разкараш или не отговарям за действията си!
Момичето захапа устни и стана, оглеждайки се за дрехите си.Щом ги намери, ги облече набързо и затърси чантата си.Взе я от пода и погледна към Наш.Той я гледаше със злоба.Искаше да се приближи до него, но я беше страх.Страхуваше се да не я нарани.Знаеше, че на него не му пука за нея и не му пречи да я удари отново.Айлин стисна чантата си и се насочи към входната врата.Преди да излезе, се обърна към Наш и го погледна с насълзени, попити с болка, очи.Искаше да му каже нещо, но бе твърде изплашена.Но все пак реши да го каже.
-Обичам те. -каза едва доловимо и излезе от апартамента му.
Бързо стигна до асансьора и натисна копчето, повиквайки го. Секунди по-късно вратите му се отвориха и тя влезе вътре. Натисна копчето за партера и асансьора затвори вратите си и тръгна надолу.
-Просто те обичам.-прошепна и една сълза се стече от окото й.'
-Айлин, Айлин, добре ли си? - питаше притеснено Даниел, хванал лицето й в шепи.
Момичето излезе от транса, в който беше попаднала, и го погледна.
-А-аз..добре съм. -прошепна, прегръщайки го.
-Какво стана?Аз ли направих ли нещо?-попита момчето, притискайки я силно към себе си.
-Просто си спомних нещо от миналото.Миналото,което ме преследвапостоянно
Авторска бележка!
Хей! Как сте? Новата глава е вече тук и ние искрено се надяваме тя да ви хареса! Какво мислите за нея? Какво мислите за Дани? А за постъпките на Наш? Кой харесвате повече? Коментирайте с #отборНаш и #отборДани, нека да видим кой отбор е по-голям.
Ако главата ви е харесала, може да гласувате за нея и да оставите мнението си в коментарите, като в него споменете в кой отбор сте вие. Изключително важно за нас е да знаем дали ви харесва. Благодарим ви предварително, означава наистина много за нас!
Благодарим ви за търпението и подкрепата, която ни оказвате! Благодарим ви за прекрасните коментари и вотове! Благодарим ви за абсолютно всичко! Едно огромно БЛАГОДАРЯ на всеки един от вас!
ОБИЧАМЕ ВИ хх
П.С. Главата без бележката е 8 184 думи. Надяваме се, че ви е харесала. И очаквайте скоро нова изненада от нас с Петя.