Думите с по-тъмен шрифт са мислите на Наш! Думите на Лорън умишлено са с грешки, понеже така тя ги изговаря! Приятно четене! ОБИЧАМЕ ВИ! хх
-Мамо, тате, ставайте!- крещяха малките Алисън и Даниел на Наш и Айлин.
-Какво става тук?-попита Айлин и отвори очите си, виждайки дъщеря си и сина си.
Наш също се събуди и погледна объркано съпругата си.
-Какво става, скъпа? Защо децата са будни толкова рано?-попита с дрезгавия си глас.
-Не знам, скъпи, аз току-що се събудих.- отговори съпругата му. - Деца, какво има, защо сте будни толкова рано?
-Мамо, искаме да отидем на плажа.-каза Даниел, а малката Алисън само кимна.
-Я елате тук.- каза Наш и те се качиха на леглото на родителите си. - Значи искате на плажа?- попита той, а двете деца кимнаха.-Съгласни ли сте да полежим още малко, след това да закусим и след това на плажа?
-Да.-казаха в един глас двете деца.
Айлин се засмя и придърпа Даниел в прегръдките си, а Наш - Алисън.
-Тате, ние как сме се появили?-попита изведнъж Алисън и погледна към баща си с големите си сини очи.
-Оу, ами с мама написахме едно писмо до господин щъркел и той ви донесе. - каза нервно Наш, а Айлин се засмя.
-Защо се смееш, мамо? Тати лъже ли?-попита Даниел, гледайки ту към майка си, ту към баща си.
-Не,миличък,просто се сетих за нещо и ми стана смешно.
-За какво?-попита малката Алисън и се сгуши в баща си.
-Спомени на мен и баща ви като млади.
-Ще ни разкажете ли какво беше преди ние да се появим?-попита Дани, гледайки към майка си.
-Искате ли довечера, след като вечеряме?- попита ги Наш.
-Да.-отговориха отново в един глас децата, не знаеха как, но винаги правеха така.
-Хайде да ставаме и да закусим.- каза Айлин и целуна челото на сина си.
-Да, хайде, защото съм гладен като вълк.-засмя се Наш и стана, вземайки в ръцете си дъщеря си.-Сега нека отидем и да преоблечем моята принцеса.- засмя се отново Наш и поведе Али към стаята им с брат й. -Даниел, хайде.-обърна се и протегна едната си ръка, чакайки сина му да отиде до тях и да я хване, за да отиде да ги преоблече.
-Идвам, тате. - усмихна се малкото момче и хвана ръката на баща си.
Айлин се усмихна и се зае с оправянето на леглото. След като бе готова, облече една от тениските на съпруга си и един клин, след което върза косата си на небрежна опашка. Излезе от стаята и се запъти към кухнята, за да направи закуска. Реши,че ще им направи палачинки и извади продуктите,нужни за приготвянето им. Забърка бързо сместа, след което премина към правенето им. Сипа малка част от сместа и започна да прави палачинките една по една.
Тъкмо постави и последната палачинка в тигана, когато усети как две ръце се обвиват около кръста й.
-Добро утро, любов моя.- прошепна Наш в ухото й.
-Добро утро, любими. Къде са децата?-попита Айлин, обръщайки палачинката.
-Оправят леглата си, което означава, че имаме малко време насаме.-прошепна съпругът й, целувайки врата й.
Айлин настръхна при контакта на устните му с врата й, карайки я да измърка.
-Обичам, когато виждам как настръхваш само при допира ми. Дори и след толкова години все още настръхваш.-прошепна Наш, пъхайки ръката си под тениската й. -А да не говорим колко секси си така. Айлин изстена и затвори очите си, толкова й харесваше да я докосва.
-Спри да ме дразниш, Наш!
-Защо, любов?-подсмихна се той.
-Защото децата ще дойдат всеки момент.-изстена тя, когато едната му ръка се шмугна в бикините й.
-Имаме малко време, но спокойно, ще довършим довечера.
-Защо ли не се изненадвам. -засмя се тя и махна последната палачинка от тигана.
Наш се подсмихна и я завъртя към себе си, махайки за малко ръката си от бикините й.
-Знаеш колко много те обичам, нали?
-Знам това много добре, скъпи.-усмихна се Айлин и се надигна, целувайки устните му.
-Радвам се.-прошепна измежду целувката той.
Изведнъж се чу детски смях и стъпки, които приближаваха и ставаха по-силни.
-Палачинки!- изкрещяха двете деца и седнаха на столовете си.
Наш се засмя и пусна съпругата си, оставяйки я да сервира закуската. Айлин постави чинията с палачинките в средата на масата и извади два буркана с Nutella.
-ШОКОЛАД!-изкрещяха Наш и Даниел едновременно.
-Млъквай, Дани. - извика на свой ред Али.
-Защо да млъкна?-сопна се момчето.
-Защото си досаден.
-Деца, не се дразнете.-каза Айлин и ги погледна строго.
-Но мамо...- започна Дани, но баща му го прекъсна.
-Майка ви ви каза да не се дразните!- повиши тон Наш.
Алисън и Даниел се изплашиха от тона му и сведоха глави към чиниите си, не искаха да ядосват баща си. В очите на Алисън започнаха да се оформят сълзи. Наш забеляза погледа й и бързо я прегърна.
-Знаете,че не обичаме да ви се караме, но това е за ваше добро.- каза Айлин и погледна децата си.
-Знаем, но н-ние не искахме да ви ядосаме, мамо.-прошепна тихо Дани.
-Тогава защо се карате?
И двете деца замълчаха и погледнаха виновно.
-Съжаляваме!-прошепнаха.
-Няма нищо.-каза Наш. -Нека сега да закусим.
Семейство Гриър прекараха остатъка от закуската в мълчание. Щом приключи със закуската си, Наш стана от масата и погледна към семейството си.
-Ще ходим ли на плажа?-попита и се усмихна.
Алисън и Даниел вдигнаха погледите си от чиниите и весели усмивки заиграха по лицата им.
-Да!- изкрещяха двете деца в синхрон.
-Елате тук, палавници такива.-засмя се баща им и разпери ръце.
Те станаха от столовете си и се затичаха при баща си, прегръщайки го силно. Той ги притисна силно към себе си и затвори очите си, усмихвайки се. Беше ужасно щастлив, че ги има, че има децата си и съпругата си. Всеки ден благодареше на Бог, че го дари с толкова прекрасно семейство.
-Обичам ви, дяволчета мои!.- каза и ги целуна по челата им.
-И ние те обичаме, тате!-казаха отново заедно децата.
Айлин стоеше отстрани и ги наблюдаваше с усмивка. Приближи се до тях и последва семейна прегръдка. -Отидете да си облечете бански, деца.-подкани ги баща им.
-Добре, тате.- каза Алисън и заедно с брат си се запътиха към стаята си.
Наш се обърна към съпругата си и се приближи към нея, прегръщайки я.
-Обичам те ужасно много, любов моя!
-И аз те обичам, скъпи!-усмихна се Айлин и се сгуши в него.
-Все още не мога да повярвам, че остана с мен след всичко, което ти причиних.
-Всичко това е минало, Наш. Аз забравих всичко, ти ме накара да забравя всичко. Никога няма да съжалявам, че ти простих, ти ме направи най-щастливата жена и сега си имаме две прекрасни деца, които буквално са ти одрали кожата.-каза с усмивка съпругата му.
-Благодаря ти за всичко, принцесо моя!- прошепна и сля устните им, а не след дълго чуха смеха на двете си деца.
Айлин и Наш се отделиха един от друг и погледнаха към децата си.
-Готови ли сте?- попита ги майка им.
-Да, но вие не сте.-каза Алисън и ги погледна, след което се засмя.
-Сега с тати ще отидем да си облечем и нашите бански. Искам да стоите мирни докато дойдем, чухте ли?- каза Айлин, а те кимнаха.
Наш се засмя и поведе съпругата си към спалнята им. Щом влязоха в спалнята си, Наш нападна врата на Айлин, оставайки мокри целувки по врата й.
-Скъпи, децата ни чакат, трябва да се обличаме.-каза Айлин, макар че не искаше да отделя от него и докосванията му дори и за миг.
-Не убивай момента, любов. - засмя се Наш.
-Не искам да го убивам, но наистина трябва да се обличаме. Но спокойно, довечера определено ще продължим започнатото.-изкикоти се тя.
-Няма съмнение в това, скъпа, бебе Гриър номер 3 чака да бъде създадено.-каза и й намигна Наш.
-Две не ти ли са достатъчно?-попита и се засмя Айлин.
-Не, искам отново да държа в ръцете си малко бебче, което сме създали с толкова любов, скъпа. Имаме си Алисън и Даниел, но искам да си имаме още едно бебче, семейство Гриър да се увеличи с още един член.
-Може и да ти позволя да ни направиш още едно бебе Гриър.-усмихна се съпругата му.
Наш се усмихна широко и доближи устните си до ухото й, дъхът му накара кожата й да настръхне.
-Още довечера ще започнем с опитите си за бебе Гриър.-прошепна.
-Както кажеш, любов моя. А сега хайде да е обличаме.-подкани го тя и го избута от себе си, тръгвайки към гардероба им.
Наш само се засмя и я последва. Айлин започна да прокарва пръсти през банските си, чудейки се кой да облече, докато съпругът й просто извади първия бански, който падна пред погледа му.
-Нужда от помощ? - попита я той.
-Да.-каза и се засмя сладко тя.
Наш взе един розов бански и й го подаде.
-Благодаря!-усмихна му се съпругата му и затвори гардероба.
Айлин съблече дрехите си и започна да облича банския си, а Наш я гледаше с перверзна усмивка.
-Мамка му, роди ми две деца, а продължаваш да имаш най-секси тялото, което някога съм виждал.-изстена той.
-Благодаря! - засмя се тя и се изчерви.
-Все още ли се срамуваш от мен, скъпа?
-Разбира се,че не, просто съм си такава.
-Радвам се, защото не искам да те е срам от мен, а и няма причина, преживяхме наистина много неща заедно, че да те е срам, когато ти говоря нещо мръсно или те докосвам.-каза Наш и се приближи към нея. -Напълно съм наясно с това, тигре.
-Мамо, готови ли сте?-чу се вика на Даниел.
-Идваме след момент.- изкрещя в отговор майка им.-Хайде, скъпи, обличай се.-подкани съпруга си.
Наш кимна и облече банския си, докато съпругата му го наблюдаваше .
-Спри да ме разсъбличаш с поглед, бебе.-пошегува се, след което се засмя той.
-Това е трудно. - отново се засмя тя.
-Ще имаме цяла вечер, скъпа.-намигна й Наш, вече готов с банския си.
Айлин взе нужните неща за плажа и ги сложи в една чанта, след което хвана ръката на съпруга си и двамата излязоха от стаята.
-Готови ли сте да тръгваме, милички?-попита тя, влизайки в кухнята при децата си.
-Да!- изкрещяха те .
-Добре тогава, палавници, хайде да тръгваме.-каза и се усмихна Наш.
Наш и Айлин хванаха за ръце децата си и се запътиха към плажа. Това,че къщата им бе много близо до плажа бе огромен бонус за тях.
-Мамо, ще си играем ли, когато отидем на плажа?-попита малката Алисън и се обърна към майка си.
-Разбира се, принцесо.
-Тате, нали ти ще играеш с мен?-попита Даниел и погледна към баща си с големите си сини очи, и двете деца бяха взели очите на баща си.
-Естествено,шампионе.
-Йей!-възкликна момчето и се засмя щастливо.
***
Семейство Гриър лежаха в пясъка, гледайки залеза. Даниел беше се сгушил в майка си, докато Алисън лежеше на гърдите на баща си, който беше сложил ръката си защитнически около тялото й, тя беше изключително малка в ръцете му.
-Красиво е.- продума малката Алисън.
-Да.-съгласи се Наш и затегна хватката си около дъщеря си.
-Обичам те, тате!- прошепна тихо тя.
-И аз ви обичам, миличка, всички ви обичам!-каза баща й и надигна главата си, целувайки челото й, след което погледна към съпругата и сина си.
-И аз те обичам, тате!- каза сладко Дани.
-Хей, а мен не ме ли обичате?-попита Айлин тъжно и се намръщи на шега.
-Ние много те обичаме, мамо!- казаха Алисън и Даниел в един глас.
-Скъпа, знаеш, че аз не само те обичам, а те обожавам. Вие сте ми всичко!-каза Наш и й се усмихна.
-И вие сте моето всичко.- каза Айлин и се приближи до съпруга си и дъщеря си.
Нежно докосна устните му със своите, усмихвайки се в целувката. Той отвърна на целувката, а двете деца се засмяха. Айлин се отдръпна от съпруга си и ги погледна.
-Благодаря ти за всичко,Наш!- прошепна в ухото му.
-Аз ти благодаря за всичко, любима! Ще продължа да ти благодаря цял живот и ще се опитам да залича всеки лош спомен , който съм ти причинил.-прошепна Наш и опря челото си в нейното.
-Ти вече ги заличи, Наш.
-Нищо, ще продължавам всяка вечер да те правя своя и да ти показвам любовта си.-засмя се леко Наш.
-Боже, Наш!-възкликна и се засмя съпругата му.
Алисън и Даниел се спогледаха, никой от двамата не знаеше за какво говорят родителите им.
-За какво си говорите?- попита любопитно дъщеря им.
-За неща, които са само за големи.-отвърна майка й и се усмихна, галейки лекичко косата й.
-Значи ще разберем за какво си говорите чак, когато пораснем ли?- попита Дани.
-Да, чак тогава.-усмихна се Айлин.
Децата се засмяха и погледнаха отново към залеза.
-Обичам залеза, много е красиво.-прошепна Алисън, гледайки към залязващото слънце.
-Права си, сестричке.
-Аз винаги съм права!-каза гордо тя, карайки Наш и Айлин да се засмеят.
-Прилича на теб, Наш.- засмя се Айлин.
-Тя е моята дъщеря все пак.-засмя се и Наш.
-Да, те са нашите малки дяволчета.-каза и прегърна сина си Айлин.
-Мамо, гладна съм, може ли да се прибираме?- попита Али и се засмя, ставайки от баща си.
-Разбира се, миличка.-каза мило Айлин и се изправи, хващайки ръката на дъщеря си. -Идваш ли?- попита тя съпруга си.
-Да.-отговори той и стана, хващайки под ръка Даниел, а другата си ръка преметна през раменете на съпругата си.
Айлин прибра нещата им в чантата и четиримата се запътиха към дома си. Когато стигнаха пред къщата си, Даниел и Алисън пуснаха ръцете на родителите си и се затичаха към входната врата, но забравиха, че тя беше заключена. Наш се засмя и отключи вратата, а децата моментално се втурнаха вътре. Айлин поклати глава и се засмя, поглеждайки към Наш. Той прехапа устни и погледна към съпругата си с поход в очите.Тя се засмя и му се изплези, влизайки бързо вътре.
-Не се плези!- засмя се Наш.
-Ще правя, каквото си искам.-изкрещя тя от вътрешността на къщата.
-Напълно ли си сигурна?
-Убедена съм, скъпи.-изкикоти се, чувайки как Наш влезе в къщата.
Скоро усети как две силни ръце я хващат и щом погледна нагоре, видя палавата усмивка на любимия си.
-Какво правиш, скъпи?-попита тихо тя, за да не ги чуят децата им.
-Искам те!- прошепна в ухото й той.
-Децата са будни, когато заспят.-каза му и се изкикоти.
-Много си лоша.- засмя се той, целувайки челото й.
-Знам.-каза тя и се усмихна.- Пусни ме, децата са гладни.
-По-бързо им сготви.-каза и я пусна Наш.
-Не обещавам.
-Не ме дразни.-изсъска той възбуден, искаше да я има още сега.
-Много добре знаеш,че обичам да те дразня.
-Много добре знаеш, че много обичам да те наказвам, а ти напоследък беше много лошо момиче. Май трябва да те накажа.
-Ммм, ще чакам да ме накажеш.
-Върви да готвиш вече.-подкани я и се засмя Наш.
-Добре, тигре.
Айлин влезна в кухнята и погледна към децата си, които седяха на масата и чакаха майка им да им сготви. -Какво ви се яде,ангелчета мои?-попита ги тя.
-Искам пица!-каза бързо Даниел и погледна с големите си очички към майка си.
-Не, аз искам пържени картофки!- изписка Алисън.
-Спокойно, деца, мама ще ви сготви и двете.-каза и им се усмихна Айлин.
-Да!- изкрещяха двете деца.
Изведнъж в стаята влезе Наш и ги погледна объркано.
-Какво става тук, защо викате?-попита притеснено той.
-Мама е велика!-каза и се усмихна Даниел.
-Така е!- съгласи се Алисън.
-Знам това.-каза и погледна Айлин с поглед, който я накара да настръхне, поглед, с който всяка жена иска да бъде гледана.-Обичам ви!- каза Наш и погледна с широка усмивка семейството си.
-И ние те обичаме!-казаха всички в един глас.
Айлин продължи с приготвянето на вечерята, а Наш си играеше с децата си.
-Вечерята е готова!-оповести Айлин и се обърна към децата и съпруга си.
Те кимнаха и измиха ръцете си, след което седнаха на столовете си. Айлин сервира с помощта на Наш вечерята и всички започнаха да се хранят.
-Много е вкусно, мамо.- каза Алисън и се усмихна.
-Радвам се, че ти харесва, миличка.-усмихна се Айлин, а Наш ги гледаше с широка усмивка, имаше мечтаното семейство.
-Мамо, готвиш уникално.- каза Даниел.-Ще ме научиш ли да готвя като теб?
-Сине, майка ти ще учи сестра ти да готви, а аз ще науча теб да играеш баскетбол и футбол.-каза Наш на сина си.
-Но аз искам да се науча и да готвя.- засмя се малкото момченце.
Айлин погледна към съпруга си и се усмихна, преди да се обърне към сина си и нежно да погали бузката му.
-Ще науча и двама ви, миличък. - усмихна им се майка им.
-Йей!-възкликнаха двете деца в един глас.
Наш погледна съпругата си и децата си с усмивка. Беше щастлив, че Айлин му прости след всичко, което й беше причинил, и, че му роди две прекрасни деца. Имаше мечтаното семейство, което обичаше с цялото си сърце. Но нещо липсваше и той знаеше какво. В момента в семейството му липсваше само едно малко бебе, което да радва всички.
-На какво се усмихваш?- попита го Айлин.
Даниел и Алисън отделиха поглед от вечерята си и също погледнаха към баща си.
-Знаеш,любима.- засмя се Наш.
Айлин се изчерви, а децата гледаха объркано ту към баща си, ту към майка си.
-Пак ли неща за големи?- попита ги Алисън.
-Да, миличка.-отвърна майка й и се усмихна неловко.
Тя само кимна и продължи да се храни. Наш погледна към съпругата си и се подсмихна , когато видя розовите й бузки. Айлин отлично знаеше за какво си мисли съпругът й и най-странното беше, че й харесваше това, което си мислеше.
Остатъка от вечерята мина в мълчание.
-Нахраних се.-съобщи Алисън и разтърка очичките си.
-И аз, мамо.- съобщи Даниел.
Наш погледна към Айлин за кратко, след което се обърна към децата си.
-Добре деца, сега хайде към леглата.- каза Наш.
-Ще ни прочетеш ли приказка, тате?-попита и се усмихна сладко дъщеря му.
-Разбира се, принцесо.- усмихна им се баща им.
Алисън стана от масата и отиде до баща си, целувайки бузата му. Даниел също стана и отиде до баща си, прегръщайки го.
-Хайде, бебета такива.-засмя се Наш и в едната си ръка вдигна Алисън, която се сгуши в прегръдките му, а в другата. - Даниел.
-Ние сме горе.- Наш уведоми съпругата си.
Тя само кимна на съпруга си и той тръгна нагоре с децата в ръцете си. Айлин се зае с почистването на масата и сложи мръсните чинии в мивката. Изми ги бързо и след като видя, че всичко е готово, тръгна към спалнята им с Наш. Спря се пред стаята на децата и чу гласа на Наш, което значеше,че още им чете. Усмихна се и продължи по коридора. Влезе в спалнята им и легна на леглото,чакайки съпруга си. Палава усмивка си намери място на лицето й и тя се преобърна по корем на леглото, сгушвайки се във възглавницата, на която спи Наш. Няколко минути по-късно усети нечии устни по врата си.
-Мм.-изстена, наслаждавайки се на нежните целувки.
-Най-после ще си моя отново. - прошепна измежду целувките Наш.
Ръцете му се плъзнаха по тялото й, спирайки се на кръста й, и той с един замах я преобърна така, че да лежи по гръб.
-Някой е възбуден, не съм ли права?- засмя се тя.
-Нямаш си и на представа колко силно желая да те направя своя,Айли.-промърмори Наш и започна да целува врата й, оставяйки сини петна след себе си.
-Тогава ме направи твоя отново. - изстена тя, извивайки главата си настрани.
-С удоволствие.-подсмихна се съпругът й и се възползва от предоставената му възможност.
С резки движения премахна блузата и дъните й, обсипвайки тялото й с целувки.
-Много си нетърпелив.-изкикоти се Айлин и сложи ръцете си на подгъва на тениската му.
-Не го отричам.- призна си и продължи със заниманията си.
Съпругата му се засмя и с едно движение и неговата тениска излетя на пода при нейните дрехи.
-Като гледам и ти не си от най-търпеливите.- засмя се Наш.
-Аз не обичам да чакам, преди да, но сега искам да получа това, което искам, веднага, без да чакам.-каза съпругата му и се засмя, спускайки ръцете си към копчето на дънките му.
Бързо ги откопча и ги смъкна по краката му.
-Изритай ги!-нареди тя на мъжа си.
Той изпълни това, което му бе наредено, и зачака следващата заповед на съпругата му.
-Целуни ме, Наш.-помоли Айлин, поглеждайки го в очите.
Без да чака втора покана, Наш сля устните им в една нежна целувка. Съпругата му се усмихна в целувката и обви ръцете си около врата му, придърпвайки го по-близо до себе си, задълбочавайки целувката.
-Обичам те!- прошепна тя в целувката и ги преобърна така,че да се намира върху него.
-И аз те обичам, Айли!-прошепна Наш, поставяйки ръцете си на дупето й.
Наш отново ги преобърна и свали сутиена й, след което започна да оставя целувки по гърдите й. Айлин изстена и зарови пръстите си в косата му, скубейки го.
-Искам те, Наш, искам те сега!- изстена тя.
-Вземи ме тогава, скъпа.-каза и се подсмихна съпругът й.
Айлин хвана ластика на боксерките му и ги смъкна надолу. Наш ги изрита и погледна перверзно към съпругата си, след което хвана дантелените й бикини и ги разкъса.
-Нужно ли беше? - засмя се тя.
-Да, скъпа, беше нужно, но спокойно, ще ти купя нови.-засмя се и той.
След тези думи рязко навлезе в нея, карайки я да изпищи от удоволствие. Айлин изви гръбнака си и заби силно ноктите си в гърба му, оставяйки кървави следи по него.
-Мамка му, Айли!
-По-бързо.-изстена тя, затваряйки очите си.
-Кажи ,,Моля те", любов.-каза и се подсмихна Наш, спирайки действията си.
-Моля те, Наш, умолявам те, по-бързо!-замоли се Айлин, искайки да го почувства, да я люби, да я люби грубо, правейки я за пореден път своя.
-Точно така, скъпа.- изстена Наш и започна да се движи бясно в нея.
Съпругата му изстена силно, но Наш бързо залепи устните си за нейните, попивайки стона й.
-Бъди по-тиха, любов, не искаме да събудим децата, нали?-попита и се подсмихна той, отделяйки за кратко устните си от нейните.
Тя само кимна и съпругът й отново забърза темпото си. Айлин захапа долната си устна силно, за да задържи писъците си.
-Мамка му, Наш!
-Харесва ли, любов?-попита той, движейки се животински в нея.
-Много!
-Радвам се, защото на мен също.-изстена Наш, а Айлин уви краката си зад гърба му, за да може той да навлезе по-дълбоко в нея.
Така и стана, той започна да навлиза по-дълбоко и да се движи по-бързо и след няколко тласъка и двамата достигнаха до своя оргазъм. Айлин изстена силно, забивайки ноктите си още по-дълбоко в гърба му, докато Наш се изпразваше в нея.
-Обичам те!
-И аз те обичам, скъпа! Обичам те повече от всичко!- изстена Наш и излезе от съпругата си.
Легна уморен до нея и я пое в обятията си.
-Може скоро да получим новина, че бебе Гриър 3 вече е на път.-каза, обвивайки ръцете си около коремчето й.
-Бебе Гриър 3, плод на нашата любов. - прошепна тя и се сгуши в него.
-Семейството ни ще стане още по-голямо, но аз имам достатъчно любов за всички ви и ви обещавам, че ще направя всичко, за да ви осигуря всичко, което пожелаете, вие сте ми всичко.-каза уверено Наш и целуна нежно врата й, по който имаше смучки.
-Радвам се,че си до нас. А-аз не знам какво щях да правя, ако ни беше изоставил.
-Никога! Няма нищо на света, което да ме накара да ви изоставя, вие сте ми всичко. Всеки ден благодаря на Бог, че ви имам.
***
Изведнъж звънене по звънеца се чу из целия апартамент, което накара Наш да отвори очите си. Момчето стреснато се огледа, търсейки Айлин.
-Какво по дяволите, къде е тя? Къде са Алисън и Даниел? Какво по дяволите?-зачуди се той.
Огледа се наоколо и видя счупените предмети. Изведнъж спомените от миналата нощ нахлуха в главата му и той разбра, че всичко е било просто сън.
-Не може да е сън, не искам да е сън!
,,Не искаш, но е. Можеше това да е истина, но ти провали всичко."-каза Хами.
"Пак ли започваш, простако? "
,,Да, глупако."
"Ъгх!"
,,Не ми ,,ъгх"-кай, шибан задник такъв!"
"Ще ти "ъгх "- кам и ти не можеш да направиш нищо, за да ме спреш!"
,,Шибано копеле, което не може дори да вземе това, което иска!"
"Я млъквай!"
,,Няма пък!"
Звъненето на звънеца прекъсна спора му с Хами и той се надигна и отиде към вратата. Отвори я и среща чифт кафяви очи, които го гледаха злобно.
-КАК СИ МОГЪЛ ОТНОВО ДА ПРЕЦАКАШ ВСИЧКО,МАЛОУМНИКО?!- изкрещя гневно Камерън.
-Какво?-попита объркано Наш, а Хами се удари в лицето.
-ТИ БЪЗИКАШ ЛИ СЕ С МЕН?
-Не разбирам за какво ми говориш, Камерън.-каза спокойно Наш и разтърка слепоочията си.
-Как така не знаеш за какво говоря? Да разбирам ли,че не знаеш колко много нарани Айлин ОТНОВО?
-Какво съм направил?-попита бързо той и погледна разтревожено към другото момче.
-Щял си да я насилиш, простако.
При тези думи Наш замръзна, а очите му се разшириха.
-А-аз с-съм щ-щял д-да я н-насиля?- попита с треперещ глас.
-Да, Наш, щял си да я изнасилиш и то без дори да ти мигне окото.-изкрещя Камерън ядосано.
-Не,не, не, не! -изкрещя Наш и заби юмрука си в стената.
-Не, но да.-каза студено другото момче.
-Моля те, кажи ми,че е добре.- прошепна тихо той.
-Никак не е добре, никога не съм я виждал по-съсипана.-отговори Камерън и го погледна право в очите.
-Не, по дяволите, не!- изкрещя и отново заби юмрука си в стената .
-Ти я унищожаваш, Наш, защо го правиш? Добре, не я обичаш, но поне я остави, не й давай надежди, че може отново да е с теб, а после да й ги изтръгваш толкова жестоко. Боли я, ужасно много я боли.
-Аз искам да съм с нея.-каза тихо Наш.
-Какво?-попита изненадан брюнета.
-Искам да съм до нея, да бъда с нея.
-Тогава защо не го направиш?
-Не знам,Кам, винаги успявам да прецакам всичко.
-Съгласен съм с това.
-Какво да правя, Кам?
-Не знам, Наш, толкова си го закъсал, че не знам.-въздъхна Камерън.
-И аз, брат. Но ще направя нещо, ще направя всичко, за да си я върна.-каза уверено Наш.
-Само гледай да не прецакаш нещата отново.
-Няма, ще внимавам.
-Надявам се, защото ми писна да я виждам съсипана.
-Няма повече, ще се постарая да я направя най-щастливата жена.
-Чувал съм го и преди.- извъртя очи Камерън.
-Знам, но този път обещавам и ще спазя обещанието си.-каза уверен в думите си Наш.
-И преди го каза,но прецака всичко.
-Знам това. Но този път ще е различно, Кам.
-Надявам се, Наш, защото провалиш ли нещата отново, съсипеш ли я, ще те пребия, копеле мръсно, разбра ли?-каза сериозно Камерън и го изгледа със злоба в очите.
-Разбрано. Какво прави тя? Как е Айли, Камерън?-попита Наш и зачака нетърпеливо отговора му.
-Не съм длъжен да ти отговарям.
-Моля те, Камерън, кажи ми.-помоли се Наш.
-И какво ще направиш, след като ти кажа?
-Все нещо, ще направя нещо, дори и малко.
-Само имаш късмета да прецакаш нещата отново.
-Няма, обещавам ти. Кажи ми сега.-подкани го синеокото момче.
- Боже, дано да е за добро. - прошепна тихо Камерън.
,,Дори и той не ти вярва, простако, чудя се защо ли." -Хами погледна към Наш с повдигната вежда.
"НЕ МИ ПОМАГАШ!"
,,Дай ми причина и ще ти помогна."
"Ти си мое подсъзнание и трябва да ме подкрепяш!"
,,Не, това не е основателна причина."
"Майната ти!"
,,Майната ти и на теб, простако!"
-Моля те, Камерън, кажи ми.
Камерън погледна Наш в очите и въздъхна, надяваше се, че после няма да съжалява.
-Тя е при Изабела.
-Какво прави там? Защо е там?-продължи с въпросите си Наш.
-Беше разбита и дойде при мен и Изи...в не много подходящ момент. - обясни му брюнета и се почеса зад врата.
-Как така в не много подходящ момент?-попита объркан синеочкото.
-Ти си малоумник.
Наш се засмя, досещайки се, за какво му говори другото момче, но смеха му секна, когато си спомни съня си.
-Какво има, Наш?-попита Камерън.
-Нищо, просто си спомних нещо, което исках да е истина.-въздъхна тъжно синеокото момче.
-И сега какво ще правиш?
-Ще се опитам да го направя истина.
-Както кажеш. Аз ще тръгвам, а на теб ти пожелавам успех, определено ще ти е нужен.-каза Камерън.
-Благодаря ти, Камерън!-усмихна се Наш.
Камерън само кимна и се обърна, тръгвайки си.
-Ще си те върна и ще създадем семейство, любов моя.- каза си тихо Наш.
,,На думи си силен, но на действия - не, Наш."-въздъхна Хами.
"Млъквай!"
,,Защо? Не ти харесва истината ли?"
"Ще си я върна, копеле нещастно!"
,,Ще ти повярвам, след като го видя, простако!"
"Тогава си затваряй устата!"
,,Няма!"
"Дразниш ме изключително много!"
,,Радвам се!"
"Ъгх!"
,,Отново ли издаваш звучи като някое животно?"-попита и се изхили Хами.
"Майната ти, простако!"
,,Майната ти, задник!"
Наш взе телефона си и затърси номера на Айлин. Намери го и бързо я набра, поставяйки телефона на ухото си. Той чакаше тя да вдигне, но това не де случи, затова я набра отново. Отново не му вдигна, но той не се отказала, опита отново и отново, и отново, но всеки опит оставаше без успех.
-Вдигни,по дяволите!- изкрещя Наш.
,,Очакваш да ти вдигне ли, малоумник?"-Хами отново не се стърпя и се обади.
"Ще ми вдигне."
,,Надявай си се."
"Продължаваш да ме дразниш."
,,Продължавам да се радвам."
Наш въздъхна и за пореден път набра номера й. Затвори очите си и нервно започна да потропва с крака си, докато се молеше този път неговата Айли да вдигне.
,,Твоята ли Айли, Наш? Тя вече не е твоя, тя никога всъщност не е била твоя."-каза Хами, с което обърка момчето.
,,Как така никога не е била моя? Тя беше само и единствено моя и все още продължава да е моя!"-Наш не се сдържа и изсъска срещу подсъзнанието си, глупостите, които то говореше, не му харесваха и то изобщо.
,,Твоя ли е била според теб? Така ли си мислиш? Много се лъжеш. Наш, Айлин никога не е била твоя и не говоря за това, че винаги, когато ти я поискаше, тя ти се отдаваше, не, това не е изобщо така. Да, тя винаги ти се отдаваше, но не беше твоя, ти не я искаше, Наш. Не искаше любовта й, не искаше вниманието й, не искаше моментите, в които не правите секс, а просто сте заедно. Ти искаше само секса, единствено тялото й, абсолютно нищо друго. Има голяма разлика между това тя да е твоя и това, че тя ти се отдава, огромна разлика."
"Не,не е така,ти грешиш. Аз я обичах!"
,,Обича я? Наистина ли, Наш? Как я обича? Като я гонеше винаги, след като бяхте правили секс, като никога не й каза, че я обичаш, дори и на лъжа, като никога не й вдигаше, когато те търсеше, ако не ти се правеше секс с нея, като постоянно я гонеше, защото те беше срам, че ще те изложи пред приятелите ти, като дори един път, когато те помолеше да остане малко по-дълго пред теб, ти и се разкрещяваше и я гонеше, като ти доставяше удоволствие, когато я виждаше, че плаче, като я удряше? Отговори ми, Наш, как?"
Наш се опита да каже нещо, но нищо не излезе от устните му. Искаше да го оспори, но не знаеше как.
" Защо мълчиш? Отговори ми, простако! Мълчиш, защото знаеш, че съм прав, нали?"
,,За жалост си прав."-призна си Наш.
"Най-накрая да признаеш нещо!"
,,Не ми е до радостта ти, Хамилтън!"-изсъска момчето.
"А на мен не ми пука! "
,,Защо не се разкараш?"
Наш набра отново номера на Айлин, но тя отново не му вдигна.
-Мамка му, Айли, моля те вдигни!-изкрещя и набра отново.
За пореден път Айлин не му вдигна, а това изнерви Наш още повече.
-МАМКА МУ!-наруга той и заби юмрука си в стената.
"Няма ли да се откажеш?"- попита го Хами и се засмя.
,,Не, няма да се откажа никога!"-изръмжа Наш.
Момчето отиде до стаята си и отвори гардероба, изваждайки чифт дънки и черна тениска.
,,Къде пък тръгна сега?"-попита го Хами.
Наш не му отговори и облече избраните дрехи.
,,Ще ме игнорираш ли?"
Наш отново не му отговори и обу обувките си, след които взе телефона си , пари и ключовете за колата си и излезе от апартамента, заключвайки след себе си.
,,Ама ти сериозно ли?"
,,ОТГОВОРИ МИ ВЕДНАГА КЪДЕ ОТИВАШ!"
,,В бара." -каза просто той.
,,В БАРА ЛИ? КАКВО СИ НАМИСЛИЛ, НАШ?"-Хами беше повече от бесен.
"Ще се забавлявам. "
,,Много бързо забрави за Айлин, а?"
"Не съм."
,,Да, а аз съм заек."
"Възможно е."
,,Не е, глупак такъв!"
"Няма от къде да съм сигурен." -каза шеговито Наш.
,,Сериозно ли, Наш, сериозно ли?"
"Напълно сериозен съм."
,,Боже, опази!"-простена Хами.
Наш се засмя и продължи да кара към бара.
,,Ти си един изперкал задник, който не знае какво да прави!"
,,Благодаря! "
,,Ако продължаваш така, никога няма да си върнеш Айлин."
"Млъквай!"
,,Защо, Наш, истината боли ли?"
"Казах ти да млъкваш!"
,,Няма, не и докато не осъзнаеш реалността."
"Аз съм я осъзнал!"
,,Напротив, Наш, не си я, изобщо не си я!"
Наш не каза нищо повече и се съсредоточи върху пътя.
,,Дано се блъснеш, копеле мръсно!"-изръмжа Хами.
Синеочкото извъртя очи и след няколко минути паркира на паркинга и излезе от колата, заключвайки я.
,,Мамка му, не се блъсна, поне падни някъде, шибано копеле!"
Наш се запъти към входа на клуба, показа личната си карта на охранителят и влезе в бара. Запъти се моментално към бара и си поръча силен алкохол.
-Заповядай,красавецо.- подсмихна се барманката и го огледа.
Наш само се подсмихна и доближи чашата до устните си. Изпи я цялата и си поръча ново.
-Внимавай да не се напиеш, секси.-подсмихна се момичето, подавайки му следващата чаша
,,Дано умре от пренапиване."-каза Хами.
-Не се притеснявай, а сега ми сипи още едно.- каза той с мазна усмивка и изпи отново чашата.
-Всичко, което пожелаеш.-намигна му момичето и се усмихна.
"Дано като се натряскаш като свиня да умреш от глупостта си!" -изсъска му Хами.
,,Спокойно, Хами, няма да умра."-подсмихна се Наш и огледа най-безсрамно полуголото тяло на барманката.
"Ехо, малоумнико, ами Айлин?"
,,Айлин също има секси задник."-отвърна и облиза устни Наш.
"А защо заглеждаш други?"
,,И тази има хубав задник."
"А коя има по-хубав задник?"
,,Ммм, Айли определено има по-хубав задник, който в момента искам да стискам силно."
"Тогава защо не отидеш при нея и не го стискаш?" -попита Хами, който искаше някой да го прегази с тир заради това,което казваше в момента.
,,Това е толкова добра идея."-подсмихна се синеокото момче и изпи на екс чашата с алкохола, която барманката преди момент му сервира.
-Имаш секси задник.- каза Наш на барманката и се усмихна мазно.
,,МАМКА МУ,КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ, НАШ?"-изкрещя силно Хами и в момента му се искаше да удуши Наш с голи ръце или да го прегази с тир.
"Имам нужда от секс, а Айлин няма да ми пусне." -обясни му той и се подсмихна.
,,ТИ, КОПЕЛЕ МРЪСНО, ДА НЕ СИ ПОСМЯЛ ДОРИ ДА Я ПОГЛЕДНЕШ, ЗАЩОТО ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ИЗБОДА ОЧИТЕ, ЩЕ ТЕ НАРЕЖА НА ПАРЧЕТА, ЩЕ ТЕ ДАМ НА КОКОШКИТЕ И ПОСЛЕ ЩЕ УБИЯ КОКОШКИТЕ И ЩЕ ГИ ИЗГОРЯ, ДОКАТО НЕ СТАНАТ НА ПЕПЕЛ!"
"По-леко де."
,,Ще ти дам едно по-полека, когато те убия!"
"Оф,че си досаден!"
,,Оф, че си шибан кучи син!"
***
Айлин,Джесика и Лорън се разхождаха в парка. Айлин ходеше бавно, навела главата си, докато мислите в главата й не я оставяха намира.
-Добле ли си,лельо Айин?- попита малкото момиченце.
-Да, миличка.-каза разсеяно Айлин и се усмихна насила.
-Добле, лельо.- усмихна й се Лорън и се затича към една полянка, където се бяха събрали деца.
-Айлин, добре ли си наистина?-попита и се обърна към нея Джесика.
-Не, Наш ми липсва.-призна си момичето.
-Дори след като се опита да те изнасили?
-Колкото и странно да е,да, Наш ми липсва ужасно много . -каза Айлин и постави ръката си върху коремчето си.-А и откакто не е наблизо, бебо не е спокоен.
-Явно и той иска Наш толкова,колкото и ти.
-Да, и Дани иска баща си.-въздъхна и погали коремчето си.
-Дани?
-Да, синът ми ще се казва Даниел.
-Красиво име.- отбеляза Джесика.
-Да.-усмихна се Айлин.
-Ще отида при Лорън, след малко се връщам, сестричке.- съобщи Джесика и отиде при дъщеря си.
-Добре, върви.-кимна сестра й.
Айлин затвори очи, мислейки си за Наш. Той й липсваше ужасно много, искаше в момента да е до нея, до тях.
Изведнъж усети присъствие до себе си,което я накара да настръхне. Отвори бързо очите си и погледна намръщено, когато видя пред себе си някакво момче. Той я огледа най-нахално и прехапа устни, разсъбличайки я с поглед.
-Какво искаш?-попита намръщено момичето и придърпа якето си по-плътно към себе си.
-Да се позабавляваме някъде. Сами. - каза и повдигна вежда, слагайки ръката си на бедрото й.
-Разкарай се от мен, нещастник!-изкрещя Айлин, махайки ръката му.
-О, хайде де, сладкишче, искам да видя на какво си способна.
-Не виждаш ли, че съм бременна, глупак такъв?-изсъска момичето и отстъпи назад, отдалечавайки се от него.
-Това не ми пречи да те чукам, кукло.
-Извратеняк такъв! Остави ме намира! - изкрещя тя и отстъпи назад, а две силни ръце се увиха защитнически около тялото й.
Очите на Айлин се разшириха и тя бързо погледна назад.
-Тя ти каза да я оставиш намира!- изкрещя Наш и прегърна приятелката си.
-Какъв си ти пък?-попита другото момче.
-Гаджето й, а сега се разкарай преди да съм те пребил!
-От тук ми вониш на алкохол, сигурен съм, че едва се държиш на крака си.-засмя се момчето.
-Майната ти, копеле скапано!- изкрещя Наш и пусна Айлин, след което юмрука му се заби в лицето на другото момче.
Непознатият залитна, но запази равновесие, а от устната му се спусна струя кръв. Наш отново го удари и непознатият този път падна на земята. Синеочкото се наведе и яростно хвана момчето за врата, а очите му с всяка секунда потъмняваха все повече и повече.
-Наш, остави го!- изкрещя уплашено Айлин.
-Няма, той искаше да те докосне! ИСКАШЕ ДА ДОКОСНЕ НЕЩО, КОЕТО ПРИНАДЛЕЖИ САМО И ЕДИНСТВЕНО НА МЕН!-изкрещя ядосано момчето.
-Наш, умолявам те!-проплака момичето, беше изплашена.
-Ако още веднъж доближиш или погледнеш МОЕТО момиче, ще те убия! Разбра ли?-изсъска Наш срещу момчето и затегна хватката си около врата му.
-Д-да.- едва продума непознатия.
Наш най-накрая го пусна и стана, тръгвайки към Айлин.
-Добре ли си, направи ли ти нещо?- попита притеснено той.
-Добре съм, Наш, той не успя да ми направи нищо благодарение на теб. Благодаря ти!-каза Айлин и настръхна, когато той застана пред нея.
Наш я придърпа към себе си и вдиша аромата й. Обви ръцете си около тялото й и я притисна силно към себе си.
-Липсваше ми,Айли!
Авторска бележка!
Хейй! Как сте? Новата глава е вече тук! Цели 6 300 думи или повече! Какво мислите за нея? Харесва ли ви? Ще се радваме да чуем мението ви, то в изключително важно за нас.
Искаме да ви кажем една новина... До края на учебната годинаглавите ще се бавят. Ние правим всичко възможно да ги напишем възможнонай-бързо, но това отнема време. Ние, също като вас, ходим на училище и имамедомашни, което забавя писането. Понеже идва края на годината и съответноизпити, класни, контролни, главите ще се бавят, защото ще трябва да сеподготвяме за тях. Надяваме се да ни разберете....
Надяваме се, че ни рабирате и няма сърдити. Също така искаме да ви благодарим за това, че продължавате да ни подкрепяте и да бъдете до нас! Това е от изключително значение за нас. Благодарим ви! БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА ВСИЧКО!
ОБИЧАМЕ ВИ хх