Крехкото тяло на Айлин падна на земята, а очите й се затвориха. Лорън изпищя щом видя какво става с леля й. Очите на Джесика се разшириха, а ужас обзе цялото й тяло. Тя бързо изтича и клекна до тялото на сестра си.
-Мами, какво стана с леля? - попита с насълзени очи,Лорън.
Джесика игнорира дъщеря си и побърза да вземе главата на Айлин в ръцете си .След това я вдигна и се насочи към колата,следвана от дъщеря си.
Айлин беше изключително слабичка и мъничка, въпреки заобленото си коремче. Джес я постави на задната седалка и сложи Лорън на столчето й,слагайки и колана, след което зае шофьорското място.Бързо запали колата и тръгна към най-близката болница.
Лорън галеше косата на Айлин и хлипаше тихо.От очите на Джес се спускаха сълзи, докато тя караше бързо, бързайки да стигне до болницата.
-Всичко е наред, Лорън.-опита се да я успокои майка й.
-Но какво и е на леля Аййн?-попита момиченцето, а от очите му се спуснаха няколко малки сълзички.
-Заболя я коремчето,ангелче.
-А бебчето добре ли е?-попита Лорън и погледна към малката фигура на Айлин.
-Добре е, не се притеснявай.-каза Джес, но гласът й се пречупи.
Надяваше се всичко да е добре.
След няколко минути пристигнаха и Джесика побърза да вземе сестра си.С бързи стъпки тръгна към входа на болницата, а Лорън я следваше, подтичвайки след нея.Тя видя един доктор и го повика.
-Какво е станало?-попита доктора, гледайки към момичето в ръцете й.
-Тя припадна.-каза бързо Джес.
-Носилка! Бързо!-изкрещя той силно.
След броени секунди носилката дойде и взеха Айлин, а Джес и Лорън стояха отпред и чакаха за новини. Джес гледаше към стаята, в която беше Айлин, а Лорън седеше в скута й.
-Мами, леля и бебето са добе, нали? - попита я Лорън.
-Добре са.-прошепва Джес тихо, потропвайки леко с крак.
В главата й беше пълна каша.Тя затвори очите си за миг, опитвайки се да се успокои.Бе притеснена за сестра си и за бебето.Ами ако им се случи нещо? Ако нещо не е наред с някой от тях двамата?Ако Айлин изгуби бебето си? Тя нямаше да може да преживее да изгуби и последното нещо, което и остана от Наш.Нямаше да преживее единственото,което все още я крепеше, а именно бебето й от Наш. Нямаше да понесе да го загуби, не и бебенцето им. Джесика щеше направи всичко само за да са добре.
Изведнъж лекарят излезе от стаята, а Джес бързо отмести тялото на Лорън и стана, тръгвайки към него.
-Докторе, как са те? - попита притеснено.
-Добре са, за щастие всичко е наред.-каза той, а момичето въздъхна облекчено.
-Благодаря ти,Боже!-прошепна Джес, благодарна, че всичко е наред.
-Може ли да я видим? -попита тя.
-Да, но за кратко, тя трябва да си почива.-предупреди докторът, преди да тръгне надолу по коридора. Джесика каза едно "Благодаря " и заедно с Лорън влязоха в стаята на Айлин. Айлин все още не беше дошла в съзнание.
-Мами,тя спи,нали? - попита Лорън, сочейки леля си.
-Да, миличка, леля ти е уморена и спи.-каза тихо Джес на дъщеря си.
Тя само кимна и седна на стола, близо до леглото на Айлин .Хвана ръчичката и леко и я погали с усмивка на лице. Джес се усмихна и седна до дъщеря си, заглеждайки се в спокойно спящото тяло на сестра си.Радваше се,че са добре.
Изведнъж Айлин отвори очите си и се огледа.Погледът и блуждаеше из стаята.
-Къде съм?-попита немощно тя.
-Айлин, ти си будна!-подскочи от стола Джес и се приближи до нея.
-Какво е станало?-продължаваше да гледа объркано.
-Припадна, Айлин.-обясни Джес.
-Наш.-прошепна тихо Айлин.
Сестра й я погледна учудено, не очакваше да каже това.
-Какво искаш да кажеш, Айлин?-попита, забивайки погледа си в нея.
-Искам Наш, искам го тук.- каза Айлин и започна да плаче.
-Лельо, не плачи.-прошепна Лорън и седна до нея.
-Искам го.- повтори тя.
Лорън обви ръчичките си около ръката й, сгушвайки се в нея.
-Джес, трябва ми. - продължаваше да плаче.
-Айлин, успокой се.-прошепна, разтревожена на здравето й Джес.
Айлин не и отговори,а продължи да плаче.
-Имам нужда от Наш, Джес. Искам да е до мен поне за малко. Наистина се нуждая от него, искам.-каза Айлин, заравяйки лицето в шепите си.
Джесика не знаеше какво да прави. Искаше сестра й да е щастлива и спокойна, а това щеше да стане с негова помощ,но от друга страна той можеше да не иска.
-Айлин, ами ако той не иска?-попита тихо сестра й.
-Моля те, помоли го. За малко, кажи му, че имам нужда от него, само за няколко минути. Моля те, Джесика, карай го да дойде.-помоли я Айлин, все още плачейки.
-Добре,добре, само искам да се успокоиш,чу ли? - каза Джесика, докато галеше косата на малката си сестричка.
-Добре, но ще го повикаш нали?-попита я с надежда, тя имаше истинска нужда от него.
Джесика кимна и взе телефона на Айлин, търсейки номера на Наш. Намери го, но преди да набере, погледна към сестра си и видя притеснението й. Без да казва нищо напусна стаята и излезе на коридора, набирайки номера на Наш и постави телефона на ухото си, чакайки да вдигне. След броени секунди той вдигна, но за съжаление не го направи този,който Джесика очакваше.
-Да?-обади се писклив женски глас.
-Търся Наш.- каза грубо Джес.
-Той е зает в момента.-чу се от другата страна на линията.
-Мислиш ли,че ми пука, проста краво такава. Дай шибания телефон на онзи кретен преди да дойда и да му сритам простия задник, разбра ли ме малоумна краво? - каза с най-грубия ток Джесика.
-Как смееш да ми говориш така?-възкликна гневно момиче с пискливия си глас.
-Лесно, а сега му дай телефона.- каза с досада.
-Наш, ела тук!-чу се как извика, а секунда по-късно се чу и дрезгавия глас на Наш.
-Да?
-Наш, трябва да дойде веднага тук.-каза Джесика, поемайки си дълбоко въздух.
-Коя си ти по дяволите? - попита объркано,но преди Джес да отговори бе прекъсната от Мадисън.
-Някаква кучка, която ме обижда.-изхленчи.
-Майната ти.- каза Наш и затвори.
-Шибано копеле.-изкрещя Джесика и отново набра номера му.
Този път не вдигна и след третия опит реши да вземе всичко в нейни ръце и да зарадва сестра си. Реши да отиде в апартамента му и ако трябва насила да го завлече до тук. Щеше да го направи заради Айлин и бебето им.
Реши да не влиза в стаята и да казва на Айлин, че отива там, понеже тя щеше да се разстрои, че той не се е съгласил, а направо тръгна към изхода на болницата. Спря едно такси и каза адреса на Наш и потеглиха.
Нервно потропваше с пръсти, докато чакаше да стигнат до апартамента му. След около пет минути колата спря, Джес плати и излезе от таксито. Бързо влезе в голямата сграда и тръгна направо по стълбите, нямаше намерение да губи времето си в чакане на асансьора. С бързи крачки се качи до апартамента му и започна да хлопа по вратата. Чуха се стъпки,а по-късно вратата се отвори от полуголия Наш, който беше единствено по черни боксерки.
-Ти.... - посочи го Джес.-... сега ще проведем много сериозен разговор, Хамилтън!
-Ти пък коя си, мамка му?- попита той гневно.
-Май не ме помниш дребен, Джесика Рийд да ти говори нещо? - попита го тя, а той се стъписа.
-Джесика? Сестрата на Айлин?-попита невярващо.
-В цялата си прелест,а сега да се върнем към разговора ни.-каза нервно.
-Какво искаш?-попита.
-Да поговорим относно сестра ми.
-Аз вече нямам нищо общо с Айлин и не желая повече да се срещам или да научавам каквото и да е за нея.-каза той раздразнено.
-Хмм, аз не мисля така. Точно обр....- в същия момент Мадисън прегърна Наш, обвивайки ръце около кръста му.- ...да те няма, аз говоря с него! - сопна й се Джес.
-Наш е МОЙ, ти нямаш място тук.-изписка Мадисън, гледайки злобно към Джес.
-Да съм ти искала мнението? Не, нали? Сега да не съм чула и гък.- изсъска й тя.
-Мадисън, влез вътре.-каза студено Наш.
-Но...- започна, но щом видя гневния поглед на Наш млъкна и влезе.
-Правилен избор да и кажеш да се прибере, понеже си нямаш и ни най-малка представа как искам да помета пода с нея.-подсмихна се Джес.
-Уха, станала си по-властна от колкото те помня.- засмя се Наш и й направи знак да го последва.
Джесика не каза нищо, а тръгна след него. Наш влезе в кухнята и седна на един стол, както и Джес.
-Слушам те сега.-каза и, намеквайки й да продължи.
-Точно обратното е, Наш, имате много общо. Свързват ви толкова много неща.
-Какво например?-попита заинтересован.
-Минало,настояще и бъдеще. - каза му просто, което го накара да се замисли.
-Ние нямаме бъдеще заедно, нито настояще, всичко е минало.-каза, поглеждайки към Джесика.
-От къде знаеш?Независимо, че си най-големия идиот, когото познавам все още си в сърцето й.
-Аз съм в сърцето й, но не и тя в моето.-каза студено, поглеждайки настрани.
-Очите ти казват друго. Липсва ти, липсва ти единствения човек,на когото наистина му пукаше за теб, не съм ли права?-попита Джесика, сигурна, че е права.
-Това не е истина, тя не ми липсва, не ми е нужда.-каза, опитвайки се да звучи убедително, но не му се получи много добре.
-Лъжеш! Знаеш, че съм права, но те е страх да го признаеш!- каза Джесика.
-Не е така!-отвърна, повишавайки тона си.
-Наш, погледни ме.-каза му тя.
Той насочи погледа си към нея, чакайки какво ще каже.
-Виждам го в очите ти, знаеш,че съм права, защо го правиш трудно и за двама ви?
-Аз и тя нямаме нищо общо, не сме един за друг! Разбери го.-каза той, намръщвайки се.
-Само ако знаеше.. - каза си тихо Джесика.
-Каква да знам?-попита Наш.
Авторска бележка
Хей! <3 Как сте? Какво мислите за новата глава?
Благодарим Ви страшно много за цялата подкрепа, която ни оказвате! Благодарим Ви за всички вотове и уникални коментари! БЛАГОДАРИМ ВИ!
ОБИЧАМЕ ВИ хх
П.С. Бихме се радвали, ако оставите мнението си. <3