*Неутрална гледна точка *
Наш тъкмо щеше да казва нещо на Айлин, но беше прекъснат от приятелката си.
-Да си тръгваме Наш, у дома!- изписка тя, гледайки мазно към Айлин.
Наш не каза нищо,но погледът му бе вперен в нея, в момичето му. Колкото и да го отричаше Айлин бе неговото момиче.
Мадисън хвана ръката на Наш и го задърпа към изхода на сградата, докато Айлин гледаше към него с насълзени очи.
Щом я видя почувства нещо.Нещо различно, нещо ново .
Нещо, което не не изпитвал до сега.
Когато излязоха от сградата, Айлин сведе погледа си.Постави ръката си на корема си и го погали.Усети нещо странно и стреснато премахна ръката си.Погледна към корема си и забеляза нещо.
Под тънкия плат на роклята и се бе очертала малка ръчичка.
Това беше неговата ръчичка, ръчичката на синът й.
Тя гледаше как тази ръчичка се местеше, сякаш търсеше точно определен допир. Допирът на Наш, на баща му.
-Мамо,виж!- чу се гласчето на Лорън.
Айлин вдигна погледа си и видя как Лорън любопитно гледа към коремчето й.
-Уха.- каза сестра й с усмивка, но когато видя сълзите в очите й, усмивката й замръзна и побърза да се приближи до сестра си.
-Какво стана, Айлин? - попита я притеснено.
-Наш..-прошепна тя, посмърчайки.
-Шшт, всичко е наред. - шептеше Джесика в косата на малката си сестричка.
Ръцете й се обвиха около Айлин, докато тя от своя страна зарови главата си в извивката на врата и рамото й.
Остави сълзите да се стичат по лицето й.
-Добле ли си, лельо Аййн?-попита Лорън, гледайки към Айлин.
-Всичко е наред, принцесо. - каза й с лека усмивка и я гушна.
-Не искам да плачеш, лельо Аййн. По-класива си, когато се усмихваш.-каза Лорън, целувайки Айлин по бузата.
-Благодаря ти, принцесо.- каза,триейки сълзите си.
Усмихна й се и я целуна по челото.
-Искате си да се рязходим в парка? - попита Джесика.
-Да!-изписка Лорън, а Айлин само кимна.
Взеха торбите от пода и се насочиха към изхода на мола.
-Наш.-измърка Мадисън, хвайщайки ръката му, докато влизаха в апартамента му.
-Какво искаш? - попита безчувствено Наш.
-Какво ще кажеш да се позабавляваме?-попита мазно тя, прокарвайки пръсти по гърдите му.
Не беше в настроение за секс,но хормоните в него побесняха и той ги остави да го контролират.
Усмихна се перверзно и блъсна тялото й в стената.Нападна врата й, оставайки смучка след смучка.
Мадисън изстена и зарови пръстите в косата му. Едната му ръка се спусна надолу, стигайки до задника й и го стисна.Тя изстена и примести ръката си върху ерекцията му.Наш хвана края на блузата й и я премахна, захвърляйки я някъде на пода .
-Май сме натърпеливи?-изквича тя.
Наш не й отговори,а продължаваше да я целува.Тя хвана подгъва на тенеската му и с негова помощ я премахна. Избута от себе си и се запъти към леглото, а Наш удари игриво задника й. Излегна се на него и подкани Наш да се настани над нея.
-Хайде,скъпи,скучно е без теб.-прошепна.
Наш прехапа устни и се приближи към леглото. Мазната усмивка не слизаше от лицето му.
Мадисън разствори широко краката си, чакайки го да се настани.
Той само се подсмихна и се настани между краката й, целувайки жадно устните й.Тя обви ръцете си около врата й, придърпвайки го по-близо до себе си. Отделиха за кратко устните си и Наш я погледна.
За миг пред погледа му се появи образа на Айлин, но той бързо разтърси главата си.
Айлин. Това бе момичето,което го караше да изпитва странни чувства.
Премахна образа на Айлин и се съсредоточи върху момичето пред себе си.
Плъзна едната си ръка по гърба й, стигайки до закопчалката на сутиена й, премахвайки го бързо.
Захвърли го назад, навеждайки главата си към гърдите й. Започна да целува едната й гърда,докато масажираше другата. Мадисън изстена и започна да се гърчи под тялото му. Наш се усмихна и продължи със заниманието си.Момичето спусна ръцете си по корема му, стигайки до панталона, с който беше облечен.Хвана края му и започна да ги смъква надолу,а с негова помощ го и премахна.
-Сега кой е нетърпеливият, скъпа?- подсмихна се Наш.
-Майната ти,Наш.
-Не с лошо, бейб.-засмя се.
-Спри да ме дразниш!-задъхано каза тя.
Наш само се подсмихна и хвана късите й панталонки, премахвайки ги.Същото го последва и бельото им.
Наш застана пред входа и разко навлезе в нея.Това я накара да изкрещи от удоволствие.
-Точно така, скъпа, крещи името ми.-прошепна задъхано Наш, забивайки се в нея.
В същия момент в съзнанието ми изплува спомена от последния път, в който с Айлин го правиха.
Спомни си как тя стенеше името му и оставяше кървави следи по гърба му. Как удоволствието го завладяваше всеки път щом видеше тялото й. Как само той знаеше колко палава всъщност е тя.Как само той й бе доставял удоволствието,което заслужава. Как той беше този, който отне невинността й. Как той беше този, при когото идваше.Как той бе този, който тя искаше.Как той беше този, на когото тя се молеше.
Как тя бавно се разпадаше под неговото тяло.Как тя бе готова да направо всичко за него.
Нейната сладка усмивка, начинът, по който го гледаше, онази искрица в очите й, когато той я погледнеше с по-мил поглед.
Колкото и груб да бе с нея, той я искаше, искаше я в живота си.
Искаше отнова да има някой, който да е готов на всичко за него. Да не се отказва от него, дори когато самият той го прави. Да не си тръгва, дори когато я гони.
Айлин. Айлин беше единствената,която не се бе отказала от него.
Единствената, която не си тръгваше от живота му, дори когато я удреше или обиждаше.
Единствената,която го обичаше истински.
Единствената, която не спря да му повтаря колко го обича, въпреки че в замяна просто получаваше студен поглед и жестоки думи, които разкъсваха сърцето й.
Тя бе единствената.
Единстената, готова да го обича, въпреки всичко.
Тя беше най-скъпият му човек, макар и да не го осъзнавяше, не можеше да живее без нея, колкото и да го отричаше.
Но все пак продължаваше с грешките си. Продължаваше да се самозалъгва,че не я иска.
Че не му е нужна.Че тя не означава нищо.Че не я обича.
Но всичко е лъжа.Всичко е просто едно заблуждение.
И това го съсипва от вътре.Унищожава.Унищожава малката частица любов останала в сърцето му.
Наш продължаваше да се забива в момичето, докато мислите му бяха обзети от Айлин.
-О,да,Наш! - крещеше Мадисън, но вместо нейния глас чуваше гласа на Айлин.
Усмихна се, затваряйки очите си, представяйки си Айлин.
Председавяше си как тя крещи името му, как го докосва, как се движи под тялото му.
Наш почувства как ноктите й се забиват в гърба му и изстена.
-Мамка му,Айлин.-изстена и изви врата си назад.
При Айлин положението не беше толкова хубаво. Момичето стоеше свито на дивна, забило погледа си в една точка.
-Лельо, добе ли си, изгеждаш бледа.- каза малката Лорън,сядайки до нея.
-Да, миличка.-усмихна се насила Айлин, гледайки към малкото момиче.
Лорън изтича при майка си и й каза за състоянието на леля й.
-Ела да видим какво й е.-каза Джес притеснено и хвана ръката на дъщеря си, тръгвайки към хола.
-Айлин, какво има? - попита сестра си и я прегърна.
-Добре съм, Джес, нищо ми няма.-каза тя.
Айлин се опитваше да успокои сестра си,но си личеше, че не е добре.
-Сигурна ли си?-Джес погледна разстревожено към нея.
-Да.- каза, но не звучеше сигурна.
-Аз мисля, че не си.-каза Джес, с което успя да ядоса нервното момиче.
-Добре съм, Джесика просто....... - започна Айлин, но не довърши.
Почувства как й се завива свят и се хвана за главата.
-Лольо.-прозвуча притесненото гласче на Лорън.
Айлин стисна очите си болезнено, в главата й започна да кънти познат глас.
Наш. Това беше неговият глас.
Тя почувства как въздуха й се сгъстява и започна да диша хаотично.
-Наш....защо ни го причиняваш?-това бе последното,което каза, преди пред очите й всичко да стане черно като мрак и тя да потъне в тъмнината.
Авторска бележка
Хей! <3 Как сте? Какво мислите за новата глава? Надяваме се, че Ви е харесала и ще се радваме ако оставите мнението си. Благодарим за цялата подкрепа и за всички прекрасни коментари!
ОБИЧАМЕ ВИ хх
П.П. Благодаря omyhayes за снимките! Обичкам те!