Излязох от апартамента на Наш и извадих телефона си, търсейки номера на Камерън. Когато го намерих натиснах зелената слушалка и сложих телефона на ухото си. Не след дълго той вдигна.
-Хей, Айлин, какво има?
-Хей, Кам. Може ли да дойда при вас?-опитах се да звуча добре, но гласът ми се причупи накрая.
-Какво е станало? - пипита притеснено. -Къде си, идвам да те взема?
-Няма нужда да идваш.Аз ще дойда и тогава ще говорим.-казах тихо, гледайки към кецовете си.
-Сигурна ли си? Да дойда да те взема? - попота загрижено.
-Няма нужда.-прошепнах и се усмихнах, макар да не може да ме види.
-Добре, чакаме те.- каза и затвори.
Прибрах телефона си в джоба на якето си и тръгнах към дома му. 15 минути по-късно пристигнах и звъннах на звънеца. Не след дълго вратата се отвори, а от там се показа Кам, който веднага ме притегли в прегръдка. Сгуших се в него и заплаках, не можеш да спра сълзите си. Думите на Наш ме съсипаха, преди имах поне малка надежда, че можем да бъдем заедно. Сега и тази надежда се изпари.
-Какво има, Айлин? Какво е станало?-попита загрижено Кам, прегръщайки ме силно.
-Всичко е загубено,Кам.- проплаках и сълзите намокриха тениската му.
-Какво трябва да означава това?-погледна ме объркано.
-Той.....-това беше единственото,което успях да кажа.
-Ще го убия!-изсъска Кам и тръгна да излиза, но бързо хванах ръката му.
-М-моля т-те н-недей. И-имам н-нужда о-от в-вас.- помолих го и заплаках още по-силно.
Лицето му омекна и той ме прегърна. Влязохме вътре и видяхме Изи, която бе седнала на дивана. Щом ни видя стана,дойде до мен и ме прегърна.Отвърнах на прегръдктата й, опитвах се да бъда силна и да не плача, но не можех, болеше прекалено силно.
-Не плачи, ние сме и винаги ще сме до теб.-опитваше се да ме успокои.
Знаех, че е така, но не беше същото. Отделихме се и седнахме на дивана. Започнах да им разказвам какво се случи в апартамента на Наш. Сълзите се стичаха по лицето ми,но не се опитвах да ги спра. В главата ми кънтяха думите на Наш. Не мога да повярвам,че през всички тези години само ме е използвал Захапах долната си устна при мисълта за бебчето ми, то щеше да остане без баща. А Наш дори не ми позволи и да му кажа. Ръцете ми си намериха място на корема ми, там растеше едно невинно същество. Ще съм силна за него.
Ще направя всичко по силите си, за да го направя щастливо. Независимо дали Наш ще е до мен или до онази кранта. Ще се справя, ще падам, ще ставам, но ще продължа напред. Каквото и да стане ще се грижа за него. Ще му осигуря добро бъдеще и ще бъда винаги до него.
-Ние винаги ще сме до вас.- каза изведнъж Изи и се усмихна.
Обърнах се към нея и я дарих с усмивка.
-Благодаря ви, вие сте невероятни.- казах и се засмях.
-Ти си невероятна, Айлин.-каза Кам и ми се усмихна.
След тези негови думи последва една групова преграда.
-Благодаря ви, че няма да ме оставите сама.-казах, бях им страшно благодарна. Те са ми като семейство. Семейство, от което имам нужда, след като нямам истинско. Сега Кам, Изи и бебето ще са новото ми семейство, семейство,което ще е до мен и няма да ме изостави. Не и като истинското ми, не и като Наш.
-Вие сте ми всичко.
*Седмица по-късно*
Бях седнала на дивана в хола си и гледах телевизия. След един час щях да отида на преглед . Вниманието ми беше привлечено от звънящия ми телефон. На екрана бе изписано Наш <3.
Сърцето ми ускори ритъма си. Зачудих се дали да вдигна - сърцето ми казваше да, но разумът ми крещеше не.
Накрая послушах сърцето си и побързах да вдигна.
-А-ало.- казах с треперещ глас.
Защо ли ми се обаждаше?
Дали искаше отново да се задоволи с мен или искаше да разбере какво имах в предвид?
-Айлин, трябваш ми.-чух гласа му.
-Какво имаш в предвид?
Не ми харесваше на къде отива разговорът ни.
-Искам те СЕГА! -каза заповеднически, като натърти на "сега"- Искам да те докосвам, да те целувам и да те чукам бясно, Айлин.
Думите му ме нараниха, отново само искаше да ме изчука, а след това да ме захвърли.
-Няма.- изсъсках.
-Казах ти, че те искам. А това означава, че ще дойдеш тук и ще ми се отдадеш!-чух суровия му глас.
-ГЛЕДАЙ СИ РАБОТАТА,НАШ! ЧУКАЙ СИ ОНАЯ ПАЧАВРА И МЕ ОСТАВИ НАМИРА, ВСЕ ПАК НЕ ОЗНАЧАВАМ НИЩО ЗА ТЕБ! - изкрещах и му затворих.
Хвърлих телефона на земята и придърпах коленете към гърдите си. Отново искаше да ме използва. Искаше просто да се задоволи с мен и да ме изхвърли. Нямаше да му позволя да го направи. Не и този път, няма да рискувам здравето на бебчето си. Събрах сили и се изправих, насочвайки се към гардероба.
Отворих го и прокарах пръсти през дрехите. Избрах една блуза, защото навън беше мрачно, и един черен панталон и бели кецове. Свалих пижамата си и облякох избраните дрехи. Застанах пред огледалото и усмивка пробяга по устните ми, когато видях коремчето си, то беше започнало лекичко да личи. След осем месеца бебчето ми щеше да се появи на бял свят. Дали ще е момче, или пък ще е момиче? Тайно се надявах,че ще е момче. Винаги съм искала да си имам момченце. Още няколко месеца и ще разбера. Разтърсих главата си, беше време да тръгвам. Взех чантичката с телефона и парите си и излязох от апартамента ми, заключвайки вратата. Излязох на тротоара и спрях едно такси. Казах адреса на шофьора и след десет минути пристигнахме.
Платих и излязох от таксито, тръгвайки към входа на болницата. Влязох вътре и се запътих към кабинета на гинеколожката. Почуках на вратата и когато чух ,,Влез'' от другата страна, отворих вратата и пристъпих в кабинета.
-Здравей, Айлин, готова ли си за днешния преглед? - попита с усмивка тя.
-Да.-отговорих развълнувана, днес щях да го вида.
-Сега, скъпа, трябва да легнеш и аз ти предлагам да съблечеш блузата за да ни е по-удобно.
Кимнах и съблякох блузата си, преди да легна. Тя извади някакви кремове, след което ги размаза по корема ми. Усмихна ми се, преди да постави някакъв уред върху корема ми и да го раздвижи. От време на време поглеждаше към някакъв монитор и любопитството ми натделя и погледнаг към него. Видях малка точица.
-Любопитна си, нали? - попита и се засмяхме.
-Много.
-Имам добри новини, скъпа. Бебчето е в добро състояние и се развива добре.
Усмивка се плъзна по лицето ми, бебчето ми беше добре.
-Ъм...кога ще е следващият преглед? - попитах я леко притеснено
-След месец.-отговори и ме дари с усмивка -Искаш ли да ти запиша час? - попита, а аз кимнах.
-А, за малко да забравя. Искаш ли да ти дам първата снимка на детето ти?
-Да.- казах въодошевено.
Тя ми подаде малка снимчица. Взех я в ръцете си и се усмихнах.
Т-това беше моето бебче. Мое. Звучеше толкова хубаво.
Авторска бележка
Хей <3 Какво мислите за новата глава?
Благодарим ви за цялата подкрепа!
ОБИЧАМЕ ВИ хх