Silent's POV
- Да, аз бях. – отвърна просто Раян от другата страна на телефона.
- Но аз видях дънките ти и..
- Явно не само аз съм си пийнал снощи. А и видя ли колко много светлини имаше? Може да са замъглили съзнанието ти. – каза.- А и щях да знам, ако имах близнак, нали? – засмя се.
- Прав си. Но не ме съди. В последно време не вярвам на нищо. – въздъхнах тежко и погледнах към Хари, който лежеше на леглото и бе затворил очи.
- Какво има? – Това момче ме разгадава прекалено бързо.
- Не знам, Раян. Не му вярвам.. – прошепнах последните си думи. Оглеждайки се във всички страни.
- Аз също, но не исках да ти кажа нищо. – Винаги е бил загрижен за мен. Наистина ми напомня на Зейн преди година.- Е, плана остава ли?
- Разбира се. – усмихнах се чаровно. Отворих гардероба си и огледах дрехите, които бях подредила преди няколко минути.
Извадих една тъмно синя рокля, която бе наистина дълга и елеганта. Бе подходяща за случая и за Крис, който ще сметне, че го харесвам. Предполагам преди се заблуждавах, че го харесвам. Или по-скоро ми харесваше да дразня Хари и да го изваждам от кожата му. Е, все още ми харесва.
Нахлузих дългата тясна рокля и я закопчах (трудно). Сложих колието, което Оракула ми подари, обеци и пуснах косата си да се спуска свободно по раменете ми. Честно да си призная този цвят е много по-приятен от миналия ми. А и косата ми изглежда по-рошава и къдрава, което също ми допада. Така че, да. Нека благодарим на невероятния ми приятел Раян, който разбира се не остава незаподозрян в моите очи.
Взех токчетата в едната си ръка и опитах да се изнижа от стаята, както и къщата без да прикова погледи. Но ето, че проклетия Крис ми звънна, при което дразнещата мелодия зазвуча в голямата спалня. Изругах тихо и вдигнах.
- Хей, Сай! Исках да ти кажа, че съм в ресторанта. Ще поръчам, ако ще се забавиш. – О, даже ще поръчва вместо мен. Ами да вземе да ми се разкрие, вместо аз да го разкривам.
- Аз съм на път. Но каквото и да стане, искам да знаеш, че ще дойда. Дори и да се забавя, не си тръгвай. Наистина много ми липваш.. Не сме се виждали от много време. – Стараех се да шепна, но да си признаем, не бях добра в това. Аз бях от онези шумни хора, които или ще те усмихнат или набият. И въобще не преувеличавам.
- Разбира се. Чакам те. – изчурулика той. Какъв лицемер е само. Ако лъжех така, щях да си искам награда за най-добра актриса.
Отворих вратата, а тя изскърца леко. Обърнах се понеже се бях сетила, че забравих чантата си, но висока фигура ме спря.
- Отиваш ли някъде? – тръпки полазиха по гръбначния ми стълб, карайки ме да се закова на място без да мога да помръдна дори мускул. А Хари бе на микрометри от мен и сякаш въздуха в огромната стая изчезна.
- Аз просто.. – започнах.
- Ти просто си се издокарала, за да се срещнеш с проклетия Крис. Мислех, че всичко приключи, Сайлънт. Мислех.. Не знам? Че най-накрая ще сме заедно. Ще пренебрегнем всичко останало и ще разчитаме един на друг. Но ти.. Отново ме зарязваш. – приключи отегчителната си реч.
- Знаеш ли какво? Майната ти! Няма да те търпя. Не си мисли, че ми пука. Това, че правихме секс не значи нищо. Все още съм си същата Сайлънт. Не очаквай нещо по-леко. Сам си го направи, Хари. Сам ме потърси. – изсъсках в лицето му, а той ме гледаше ядосано и стискаше юмруци.
- Млъкни! – извика гневно, а след това разби устните си срещу моите.
Опитах да го избутам от себе си, но по този начин го провокирах да ме притисне срещу вратата и да я затворя. Хари стисна китките ми със силната си ръка и ги прикова над главата ми.
- Хари.. Ще ни чуят. – изстенах.
- Не ми пука. – прошепна в ухото ми, а след това захапа меката му част.
Зеленоокия започна да оставя груби целувки по врата ми. От време на време го хапеше и засмукваше, а след това караше кожата ми да настръхне повече.
Отново Хари ме разсея. Отново ме отклони от главната цел в главата ми, а именно да го убия.
Ryan's POV
От пет минути се мъчех да отключа проклетата врата. Не разбирам как мацките по филмите изваждат по една обикновена черна фибичка, мушкат я в ключалките и БАМ! Влизат вътре. Вероятно бях откачил или прекалил с екшън филмите (или не бях мацка), но дадох думата си на Сайлънт. На всяка цена щях да си върна позицията. Знаех, че тя е адски труден и сложен за разгадаване човек, но знаех, че и пука за мен. Бях единственият, който и помогна в началото. Дори Зейн, за който бях слушал много я бе оставил. Никой от момчетата дори не се е поинтересувал от нея. Но ето, че Алесандра ми разказа всичко. Тази жена винаги ще ми е длъжница. Все пак платих гаранцията и, а в Русия са доста скъпи, така че.. Но и нямах никакъв избор. Тя бе тази, която ме отгледа и възпита. Знаех, че ме обича. Може би дъщеря и бе най-силният човек съществувал някога. Слушал съм много за нея. За гневните и изблици. За трудния и характер. За това какъв непукист е и колко импулсивна може да бъде. Как хората на Оракула са я отвлекли в Дубай и копелето Хари я е изоставил, а тя въобще не се е самосъжалявала, а напротив. Изправила се срещу тях. Без никакъв опит и остър език. Но все пак се е измъкнала и стигнала до вилата на Хари. И най вече.. Тя бе единствената, която достигна до сърцето на Дявола. Тя бе единствената, която успя да му покаже какво е любов. Тя не бе нежна. Бе груба. Действаше на своя глава и въобще не се интересуваше какво ще каже Хари. Ето затова привлече вниманието ми. Почувствах я като най-близката; като сестра.
Най-накрая успях да отворя проклетата врата на апартамента на Крис. Когато влязох вътре се огледах добре. Мястото не бе много голямо, но бе особено уютно и приятно. Всичко бе подредено. Изглеждаше така, сякаш никой не е стъпвал. Глупакът е от подредените. Първоначално го подозирах. Мислех, че е Оракула, заради специалните им срещи със Сайлънт, но той не бе. Той си играеше с чувствата и, а Оракула си изграеше с главата и. Имаше разлика. Със Зак са братя. Разбрах го веднага, защото по дяволите тези двамата са като един и същи човек. Определено работеха за Оракула.
Нещото, което ми направи огромно впечатление бе това, че всички имаха някакви числа зад ухото си. Хари, например имаше шестица. Луи имаше десетка. Лиам петица. Зейн седмица, а Найл деветка. Онази Сара, която се оказа предателка бе осма. Имаше и един Джошуа, който бе отвлякъл Сай след Дубай. Той бе четворка. Знаех, че общо всички трябва да са единадесет. Трябваше да разбера кой е първия (предполагах, че е Оракула), втория, третия и единадесети.
И всичката тази информация я получих от Алесандра, която бе добра и ми разказа всичко. Имам чувството, че тя вярва в дъщеря си. Знае, че няма да даде ей така диамантите и ще намери тайните и места в дневника. Знаех, че в черния тефтер пише всичко. Но не знаех какво е това „всичко".
Насочих се към първата стая, която видях и затворих вратата за всеки случай. Приличаше ми на офис. Наистина подреден офис. Клекнах пред бюрото и започнах да ровя из него. Не знаех какво търся, но търсех 'нещо', с което да докажа на Сай, че съм приятел, не враг.
Отворих първите шкафчета, но нямаше нищо особено. Само документи и разни безсмислени листа, от които си нямах никакво понятие. Преразгледах бюрото. Не видях никакви снимки. Предполагах, че ще има, но явно той не бе от този тип хора. Гледах да не оставям бъркотия, за да не разбере, че някой е бил тук, защото кълна се, сигурен съм, че ще ме изнамери, накълца и прати в колет на Сай.
Седнах на пода, вдишах дълбоко въздух и се огледах. Нещо привлече вниманието ми. Имаше таен шкаф или нещо такова. Бе отдолу на бюрото. Пресегнах се и го отворих. Имаше нещо като документ. Помислих, че е обикновен, докато не видях името изписано с нежен шрифт. Хари. Взех документа в ръцете си. Това бе акт за раждане.
Х а р и Б о у н с
Не беше ли Стайлс?
Стайлс Боунс
Какво по дяволите?
В същия момент чух шум и изругах под носа си, а след това телефона ми извибрира. Помислих, че Сай ми пише, но не беше тя.
„Колкото по-любопитен си, толкова по-добра мишена ставаш! – Оракула"
Бележка от авторките:Хей! Ето я и тринадесета глава. В четиринадесета има продължение на сцената между Хари и Сай и ще бъде от страна на Хари. Също така ще дадем гледка точка на Луи и ще се случи още нещо, което го имаше още в първата книга. Четиринадесета и петнадесета глава са написани и мислим да започнем шестнадесета и седемнадесета. Някой друг, който усеща края близо? Защото ние - да.Много ще се радваме да видим мнението ви в коментарите. За нас е много важно. Лека вечер и отново ви благодарим за всичката подкрепа! хх