Осем години след унищожението на Вортекса
Нарада, столицата Бетан
Вииран преглеждаше последните доклади за развитието на Нарада, когато се разнесе тих звън. По навик той включи артефактите, които изолираха кабинета му в Бетан от всякаква възможност за подслушване или наблюдение, преди да извади от джоба си малка сребриста плочка – последен модел раферски комуникационен панел. На екрана му светеше съобщение. Мая питаше дали има възможност да се срещнат в гората до имението тази нощ.
Наместникът се отпусна назад в креслото си, разтривайки слепоочията си. Желанието на дъщеря му за разговор насаме, както в годините преди да бъде включена в селекцията означаваше, че се задават поредните проблеми. Не му се искаше за кой ли път през изминалите почти девет години, тайно да се замесва с драконите, но негов дълг беше поне да я изслуша.
След десет-петнадесет години отговорността за Нарада щеше да премине върху сина му Виитер и дотогава, независимо от годините и умората, Вииран трябваше да взема решенията. Въведе в панела съгласието си, определи мястото и часа на срещата. После попита за какво ще бъде разговорът и дали трябва да подготви нещо предварително, но насреща му светна само стандартната информация, че съобщението е получено. Възрастният мъж издиша тежко, почака малко и прибра панела.
Рафер, столицата Ранар
На няколко хиляди километра на изток, в една от залите на двореца, Мая погледна към червенокосата си приятелка, която седеше на дивана срещу нея и напрегнато каза:
— Вииран се съгласи на срещата. Сии, сигурна ли си, че го искаш?
— Повече от сигурна. Управителката на Кулата скоро трябва да се оттегли. Според договорката, с встъпването в длъжност на новата Аалея, ще започне съвместното обучение на Одарени дракони и хора в Кулата. Аз преминах обучението за възпитател в детския дворец, работих в Линвара, познавам нуждите на подрастващите дракони. Но съм алтарианка и като такава разбирам хората. Събуждането на драконовите гени неимоверно усили Дарбата ми. Мога без затруднение да премина всички изпитания. Аз съм най-компетентната за заемането на този пост — думите на Сиилая звучаха уверено, но по лицето ѝ премина сянка, когато продължи: — Освен това нямам деца. Виж, Мая...
— Арслин!!! Името ми е Арслин! Повече не ме наричай Мая, ако искаш подкрепата на баща ми и Рафер за кандидатурата ти като новата Аалея, алир Сиилая — гневно изсъска чернокосата драконица и докосна многолъчевата диадема на Съпровождаща, подчертаваща по-високия ѝ статус в династията. — Дъщерята на Вииран и Йолиима Шау Нарада умря. Аз съм Арслин.
Червенокосата ядно стисна зъби. После погледна студено към приятелката си и изрече с официален тон.
— Извинявам се за грешката си, елир Арслин. Повече няма да се повтори. Мислех, че говоря с най-добрата си приятелка, а не с фаворитката на Наат, но явно съм сгрешила.
„Поне открито не ме нарече наложница" — помисли си Мая. Много добре разбра какво Сиилая имаше предвид, наричайки я „фаворитка". За драконите, с техните свободни нрави, определението не носеше обиден смисъл, но за тях двете, израснали на Алтара, откритото съжителство с мъж без официален брак и раждането на децата му, беше повече от позор.
И макар братовчедка ѝ да се изрази завоалирано, според Мая тя премина определена граница. С приятелството им бе свършено. Осъзна, че срещу нея седи не Сиилая, приятелката, която преди години я спаси от огненото кълбо на Каалимея и с която открито споделяше радостите и проблемите си, а с потенциалната нова Аалея, шестият член на Съвета на Алтара.
Налагаше се да преглътне оскърблението и да отговори дипломатично.
— Приемам извиненията ти, Сиилая. Съжалявам, че се изразих по-остро от необходимото, но трябва да разбереш кристално ясно, че извън кръга доверени хора и дракони, никой друг не бива да научава истинската ми самоличност. Особено Съвета и останалите членове на династията.
Сиилая изсумтя пренебрежително:
— Все едно има някакво значение коя си била преди, Арслин. Нямам представа какво направиха с теб Наат и Наата, но откакто забременя повторно, в теб не остана нищо човешко. Дори външността ти се измени и едва ли някой ще познае в теб дъщерята на Нарада. Аз и Фериита рядко успяваме да приемем драконова форма, а ти се превъплъщаваш спонтанно. Виждаш хрононишките - нещо, което е непостижимо за алтарианците. Мислиш ли, че дори Династията и останалите дракони да разберат за преобразяването ти под действие на Виждащата дарба и кръвната клетва, ще възроптаят срещу теб? Та ти си потомка на Наата, а анализите не лъжат.
Мая понечи да каже нещо, но Сиилая продължи:
— Не, остави ме да довърша. Когато Наат те обяви за своя съродителка и фаворитка на мястото на Лейрен, колко пъти проверяваха гените ти? Всички резултати еднозначно сочеха, че си кръвна дъщеря на династията и имаш идеална съвместимост с Наат. Ти си безценно съкровище за тях. Драконите те харесват, оценяват високо познанията и способностите ти да заглаждаш конфликти. Ааридж, бъдещият Наат е Виждащ. Дъщеря ти, която ще се роди всеки момент, вероятно също ще наследи тази способност.
— Аалин няма да бъде Виждаща. Дарбата може да се унаследи само в едно от децата — обясни Мая, но Сиилая ясно усети облекчението ѝ от това, че дъщерята на Наат няма да вижда хрононишките. — Проблем за династията и драконите ще стане обстоятелството, че имаме второ дете. Знаеш правилата – една съродителска двойка може да има само един потомък.
— Но Наат и Наата винаги са били изключение. Ако имат идеална съвместимост с партньорите си, могат да имат повече от едно общо дете — абсолютно уверено каза Сиилая.
Мая поклати глава.
— Така беше на Ранафер. Сега сме на Алтара и всичко се промени, Сиилая. Все повече стават драконите, които искат да се разреши създаването на семейства по подобие на алтарианските, което е неприемливо за нас на този етап. Затова официално Ааридж е син на Мая, а Аалин ще бъде дъщерята на Наат и Арслин. Впрочем, дори с драконите и династията да не възникне проблем с това коя съм всъщност, остава реакцията на Съвета. С изключение на баща ми, Наместниците трудно приеха обстоятелството, че Ааридж е мое дете. Помниш ли възмущението на Баарис Шау Ено, когато разбра, че мен са ме запазили в сфера заради бременността ми, а неговата дъщеря беше екзекутирана? Леерия Шау Сарида и Маар Шау Велара го подкрепиха. Аалея не гласува, но с три на два гласа, Нарада за известно време беше поставена в икономическа изолация. Официалната ми смърт и погребение преди две години донякъде възстановиха доверието към баща ми. А съвсем наскоро Нуумея стана Наместник на Сарида, след като майка ѝ се оттегли. Необходимо ли е да ти обяснявам какви ще са реакциите, когато се разчуе за измамата? Ти и Фериита потвърдихте смъртта ми. Мислиш ли, че дори ще погледнат кандидатурата ти за Управителка на Кулата, след като веднъж си заела страната на Рафер и си излъгала в полза на драконите? Съжалявам много, Сиилая, но трябва да поискам от теб полагането на кръвна клетва. Вярвам, че умишлено никога няма да навредиш на мен и децата ми, но съм длъжна да се застраховам.
Сиилая се умълча, после стана и отиде до широките сводести прозорци. Замисли се за настоящето. Разбираше, че адаптацията към Алтара е трудна и част от драконите тъгуват за Ранафер. А след преселението, в тях все по-често започна да се проявява отдавна потиснатия родителски инстинкт. Отглеждането и възпитанието на децата в детските зони вече не ги устройваше. Искаха малчуганите да са до тях в случай на опасност.
Ако питаха нея, жителите на Рафер напразно упорстваха да запазят традициите си и модела на възпитание. Промяната беше неизбежна. Но и политическите интриги не трябваше да се подценяват. Може би, в бъдещето, двете раси щяха да намерят начин да живеят заедно, макар Сиилая да се съмняваше, че ще доживее до този ден. Единственото, което можеше да направи, бе да научи следващите поколения поне да се уважават взаимно.
Известно време младата жена наблюдава залеза над спокойната повърхност на океана, преди да вземе решението си.
— Ще запазя тайната ти, Арслин. Ще дам кръвната клетва, която искаш. За едно си права – като бъдеща Аалея трябва да съм безпристрастна. Влошени търговски и политически отношения между шестте острова не са най-доброто за Кулата и децата, обучаващи се там — тихо каза тя и без да изчака отговор, излезе от залата.