Приказка за Ранафер и Алтара (3). Забравените

Глава 40: Трудни решения

Няколко дни по-късно

Цитаделата

Мая, в церемониално облекло, стоеше в полумрака между колоните на официалната зала и си спомняше. Някога, преди много години тук за първи път бе облякла ранаферски дрехи и бе осиновена от династията, осъзнавайки, че път назад към Алтара няма.

Можеше ли да го предположи? Не. Но сега беше доволна. До нея стояха децата ѝ, а Цитаделата се извисяваше сред алтарианския океан. Въпреки че Аалин не бе навършила пълнолетие, по заповед на Наа тя също носеше церемониално облекло. Ааридж стоеше плътно до сестра си, готов да я защитава от всичко. И той, и Мая усещаха колко напрегната е Аалин и как не иска да бъде тук. Но нямаше избор.

Вчера разпитите на акетяните приключиха. Сега управляващата двойка щеше да произнесе присъдите им. Освен Мая, Ааридж и Аалин, в залата присъстваха само тези, които знаеха двойната ѝ самоличност – Клиан, Фериита, Пел, Рилдж и Гоурдж.

След разговора с Майката и Бащата, Наат и Наата пренесоха Акет, все още обвит в защитното си поле, на Рафер. Разположиха го в централната част на континента, която някога бе част от Огненото плато, далеч от океана и градовете на драконите. Градът нямаше охрана, само Клиан и част от Съпровождащите на Наа временно се заселиха там, за да го свържат към енергийната система на Рафер и да изучат модификацията на куполите. Скоро след това повечето от акетяните начело с Дора, се завърнаха по домовете си. На Цитаделата останаха само Уажит, Шард, Диал, Дарх и Ешар.

Сега тези петимата стояха в центъра на официалната зала и очакваха появата на управляващата двойка. Единствено Старейшината, като член на династията, носеше церемониално облекло. Останалите бяха облечени в акетянските си дрехи. Уажит накратко им бе разказал какви са законите на династията и какво да очаква всеки от тях. Лицата на всички бяха мрачни.

Мая ги наблюдаваше внимателно. За първи път виждаше лицата им. Досега отлагаше да се срещне с тях и само четеше протоколите от разпитите. Според нея, с изключение на Дарх, който се бе опитал да насили Аалин, останалите просто бяха следвали заповедите на Майката и Бащата и не заслужаваха смърт. А и голяма част от хората, отведени от алтарианските острови, потвърдиха, че доброволно са тръгнали към Акет, наистина намирайки там по-добър живот.

Усетил погледа на Мая, Уажит се обърна към нея и леко кимна. Нещо в жеста му, или може би зелената коса, ѝ се сториха смътно познати. Споходи я спомен от миналото. Беше нощта, когато Наат трябваше да назове своята Спътница. Нощта, в която научи, че е била измамена, а черният дракон не е Тедж, а Рилдж.

Пред очите ѝ изплува картина - вратата към терасата се отвори и заедно с бурния вятър, развял воалите на роклята ѝ, в залата влетя млад тъмнозелен дракон. Погледите им се срещнаха, той внимателно се приземи на няколко метра от нея и прие човешката си форма. Усмихна ѝ се, желаейки да я заговори, но тя му обърна гръб. Същият дракон, макар и не толкова млад, сега стоеше в средата на залата. Усетил емоциите, завладели майка му, Ааридж се обърна към нея с въпросителен поглед. Мая тихо му прошепна, че всичко е наред.

Светлинните ивици, предшестващи появата на Наа, се завихриха над подиума в залата. Братът и сестрата, в драконовата си форма, се извисиха над всички. Нямаше необходимост да повтарят обвиненията към всеки от акетяните. Присъстващите в залата знаеха какви са те.

— Шард, Ешар, отстъпете встрани — заповядаха Наат и Наата.

Уажит облекчено затвори за миг очи. Думите на Наа означаваха, че синът му ще живее. Това му стигаше.

— Шард, анализите показаха, че не си наследил активния династичен ген на Уадж и следователно не можеш да бъдеш съден по законите на Династията. Защитил си дъщеря ни, за което ти благодарим. Можеш да се върнеш в Акет или да отидеш да живееш в някой от мегаполисите на Рафер – изборът е твой. Елир Уадж, Дарх, Диал, заради отвличанията на хора и насилието, което сте проявили към член на династията, ви осъждаме на смърт. След като напуснете тази зала, ще бъдете отведени до ниските нива на Цитаделата, където безболезнено ще посрещнете края си. Елир Уадж, твоята екзекуция временно се отлага. На срещата със Съвета на Алтара, която ще се проведе в Харат, ти ще разкажеш историята на Акет и ще посочиш жената, с която си търгувал. Дотогава ще останеш на Цитаделата.

Гоурдж изведе от залата Диал и Дарх и ги предаде на служителите, чакащи отвън. Наа се превъплътиха в човешката си форма и продължиха:

— Ешар, пристъпи напред.

Синьокосият дракон се подчини. Въпреки изненадата от тази заповед на Наа, лицето му остана безизразно. Наат и Наата слязоха от подиума и го докоснаха по главата със сплетените си ръце. Ешар усети как по тялото му премина мощна вълна.

— Приемаме те в нашата династия, акетянино. Нека завръщането ти у дома носи радост, алир Ешар. Това ще бъде името ти от сега нататък. За Наставник, който ще те запознае с нашите традиции, определяме елир Рилдж.

— Защо го правите? — осмели се да попита Ешар.

— Защото някой трябва да се погрижи за жителите на Акет. Считаме, че те няма да могат да се адаптират към нашите порядки. Освен за осиновен член на династията, те обявяваме и за новия Старейшина на Акет.