Приказка за Ранафер и Алтара (3). Забравените

Глава 31: Градината на Кулата

Привечер на същия ден

 Алтара, Кулата

Ааридж и Аалин излязоха от стационарния портал, свързващ Цитаделата с Кулата. Момичето се беше облякло в дълга алтарианска морскосиня рокля, черната ѝ коса беше събрана на широк кок, а в ръцете си държеше кутия с размерите на голяма книга. Брат ѝ, издокаран с тъмночервен костюм, носеше без всякакво усилие метална сфера, широка близо метър.

В залата ги чакаше само Аалея, която държеше две светлосиви наметки с качулки, подобни на тези каквито носеха служителите на Кулата. Жената ги огледа, усмихна се одобрително на дрехите им и поздрави:

— Добра среща. Аалин, това е първото ти посещение в Кулата и се надявам, да не е последното. Брат ти вече е идвал тук и както виждам, ти е дал добър съвет за облеклото. Роклята е подходяща, но докато си тук трябва да носиш и тази наметка. Тя означава, че не си обучаваща се, а част от персонала. Така никой няма да задава излишни въпроси. Ааридж, наясно съм с драконовите нрави и с това, че Имлин ще бъде твоя съродителка, но ти напомням, че в Кулата не се гледа с добро око на плътските наслади. Сега оставете при мен панелите си. Тук използваме само добрите стари съобщителни артефакти. Имлин има такъв, ако се наложи да ме потърсите за нещо.

Ааридж се разсмя с боботещ глас, извади своя панел, взе този на сестра си и ги подаде на Управителката на Кулата.

— Бъди спокойна, лельо Сии, — при това обръщение Аалин го погледна притеснено, но Аалея само снизходително кимна. — Планираме да си тръгнем преди полунощ и не бих си позволил нищо повече от целувка за честит рожден ден в присъствието на сестра ми. Подаръците, които носим, са съобразени с правилата на Кулата. Линлин вложи много усилия, за да направи самоподдържащ се аквариум, без да използва Дарбата си. Погледни сама.

Той докосна върха на сферата. Металната обвивка затрептя и като течност се свлече надолу, разкривайки пясъчен риф, гъсто обрасъл с водорасли, между които плуваха разноцветни рибки. Аалея възхитено се загледа и почука с пръст по сферата. Рибките не реагираха. Аалин обясни:

— Диви са. Уловихме ги по южното крайбрежие и за да не се плашат, вътрешността на сферата проектира естествената им среда. След време покритието ще избледнее на места, за да могат да виждат навън.