Ето я и 15-та глава. Приятно четене.
Като по чудо Техюнг не направи нищо за да саботира края на деня ми или начинанието ми в клуба по вокално пеене, а напротив изглеждаше така все едно се забавлява наистина и за момент бяхме забравили за дразгите. Усмихваше се и за част от секундата ми се стори като различен човек. Признавам имаше най-красивата квадратна усмивка, която бях виждал някога, но кой беше истинският Техюнг? Онзи, който постоянно ме тормози или този, който изглежда толкова чист и добър в този момент?
- Джънгкук, къде се отплесна, момче? - попита ме господин Донг.
- А, мислех си за състезанието, което се прави всяка година. Кога ще е тази година и условията дали са същите? - усмихнах се леко и видях как Те ме гледа с интерес.
- Аха, ясно, значи тази година ще се осмелиш да участваш. - усмихна се приветливо господинът и ми подаде един бял лист, на който ги пишеше условията.
- Трябва участващите да са в дуо или група? Ама защо? - намръщих се, защото нямах с кого да бъда в дуо. Предните години можеше и да участваш соло, а сега...оххх.
- Авторската песен не е проблем. Има няколко, които съм писал. - казах замислено, а дори не се усетих, че го казвам на глас. Упс. Никой не знаеше, че пиша песни, освен майка ми и Чим. Забелязох, че дори Те ме гледа с интерес.
- Защо не участвате заедно с Техюнг и двамата нямате партньори и може да работите заедно. - предложи господинът. - Пък и ти го чу. Има страхотен глас, с който ще се допълвате.
-А, не....май реших да не участвам. - усмихнах се сконфузно и се заехме за работа като започнахме с упражненията за гласните струни и след това започнахме да пеем. Чувствах се като във свои води, сякаш нищо и никой не можеше да развали спокойствието ми. Дори Техюнг, който не спираше да ме наблюдава, което ме притесняваше, но пак успях да изпълня песента изцяло без нито една грешна нота или тоналност на гласа.
***
- Пееш със сърцето си и вярвам, че бъдещето ти е светло, момче. Ти ще успееш да се реализираш във всичко, което поискаш.- обади се учителят им, а другите ученици от групата ръкопляскаха, освен един, който се бе захласнал по Кук и го гледаше с блуждаещ поглед.
Джънгкук и Техюнг вече се прибираха с колата на по-големия и беше настанала неловка тишина, която Техюнг разчупи тишината. Беше се видяло, че ще пътуват дълго тъй като имаше ужасно задръстване. Хората си прибираха от работа, а и крайната им цел беше доста далеч.
- Защо не искаш да съм ти партньор? - попита го Те, който тъкмо бе спрял на един светофар.
- Ти би ли искал да си партньор със себе си, ако си се държал по този начин както се държиш с мен? - попита невярващо Куки. - Не искам да съм близо до теб, но уви...съдбата е намислила друго за нас двамата.- въздъхна измъчено.
- Зелено е. Тръгвай! - каза му Кук и се загледа през прозореца и от време на време усещаше погледа на другия върху себе си и пак му стана неудобно в негово присъствие.
- Защо караш като бабичка? Натисни малко газта де! - недоволстваше Кук. За разлика от по-големия Кук вече искаше да е в стаята си - далеч от него.
- Толкова ли ти е неприятно с мен? - още един въпрос, който шашна малкия.
- Ти какво очакваше? Да станем първи приятели, след като постоянно ми повтаряш, че съм кучка без да ме познаваш?! - изгледа го тъпо Джънгкук.
- А не си ли такъв? Лесно ми се отдаде. "Как се казваш? Искам да знам името ти, за да го викам докато ме чукаш!" - повтори думите на Кук от онази нощ, преправяйки гласа си. - И трябва ли да те познавам по-добре от това, за да го твърдя и да бъда сигурен в това? - засмя се Те подигравателно.
- Вече казах, че това беше грешка и бях пиян. Аз трябва да те обвинявам постоянно, че си се възползвал от мен, но не го правя, нали? Затова и ти спри да говориш за онази шибана вечер. - отвърна му Джънгкук много ядосан.
- Не съм се възползвал и ти го искаше и знам, че не беше толкова пиян. - обори го Техюнг.
- С теб не се говори, ти си знаеш своето и затова по-добре да мълчим,а ти да караш по-бързо, че да се приберем и да си отида в стаята.
След още петнайсет минути пътуване в пълна тишина Техюнг паркира колата в гаража и излязоха, влизайки в имението, като майка му го награби за прегръдка и се усмихна щастлива, че вижда синът си.
- Липсваше ми, миличък! - целуна го по бузата Хейонг.
- Мамо не пак де. Цапаш ме с червилото си. - ухили се Куки, а Те ги гледаше отстрани и очите му се насълзиха и преди някой да го види той се придвижи бързо към стъпалата, качвайки се в стаята си. Много му липсваше майчината обич и може би малко им завидя.
Това малко лекенце има майка си до себе си. Какво толкова може да е преживял, че да знае какъв е живота? Живее щастливо до колкото го виждам. Има приятели. Най-важното има майка, която го обича и го приема такъв, какъвто е. Какво повече да иска? Да не бъде алчен.
След няколко часа седнаха да вечерята, като момчетата бяха много мълчаливи и само ядяха без да си казват и дума, което се стори странно на двамата родители, но пък ги устройваше така и не казаха нищо.
- Знаеш ли така е скучно. - каза Те пред вратата на стаята си, когато Кук тъкмо влизаше в своята.
Пф, ясно, идиотът ще продържи да ме тормози, но, ако си мшслш, че ще му търпя глупостите и ще мълча много се лъже. Тъпак.
С тези мисли, Кук заспа, докато нареждаше по-големия с гадните думи, за които се сещаше.
***
Краят на седмицата дойде. Беше неделя - денят на сватбата. Момчетата бяха поканили най-близките си приятели, а именно Кук бе поканил Джимин, Хюнджин и Феликс, а другият - Юнги, Джин и Намджун, като последните двама се шашнаха, когато видяха Джънгкук. Обетите бяха изречени и Ча Хейонг вече беше Ким Хейонг.
- Омма! - викна зайчето на Джин.
- Трябва ли да ревнувам сина си, хм? - ухили се майка му и се засмяха.
- Не, госпожо. Аз съм Ким Сокджин, приятел на Техюнг и на Джънгкук. Светът наистина е малък. - засмя се младежът.
- Да, явно е така. Връщам се при гостите. Изкарайте си хубаво. - усмихна се мило жената , която изглеждаше невероятно в бяло.
- Омма ли? Пред тях се държиш като бебе? Така ли ги манипулираш?! - попита го Техюнг.
- Той си е голямо бебе на моменти и никого не манипулира, ясно?! - веднага запали Чим и започна да защитава приятеля си.
- Спокойно, бебчо. Тихюнг обича да си говори без да познава човека отсреща. - каза Юн, заемайки страната на гаджето си.
- Аха, веднага те вкараха под чехъла, а? - засмя се подигравателно Те.
- Когато се появи и твоето момче ще видим и теб. - каза Намджун и гушна Джин.
- Съгласен съм с Намджун хьонг. Надявам се скоро да се появи твоя човек и да ти разкаже играта. - обади се Юнги, карайки Джънгкук да се засмее.
- Извинете, ама този тук надали някой ще го търпи. - каза и посочи към Те.
- И без това не търся сериозна връзка. Еднодневките като теб са ми достатъчни. - намигна му, заяждайки се отново.
- Еднодневки като мен, а? Не ме познаваш, за да ми говориш така. Отново ти го повтарям, надявам се да не се налага да потретя.
- Добре, както и да е, хайде да си забавляваме. - обади се Чим и дръпна Кук към дансинга, когато засвири по-оживена песен.
- Не му обръщай внимание и ще спре. Сигурен съм. - прошепна му Чим.
Пф, той е идиот и надали ще има този ефект, ако му покажа непукизъм.
Всички много се радваха за новото семейство, бяха се забавлявали много и тържеството бе приключило и сега новото семейство Ким се хранеха на масата в градината.
- Искаме да ви кажем нещо. - обади се усмихнат господин Ким.
- Само не ми казвайте, че чакате дете. - каза Техюнг подигравателно.
- Ако решим ще си направим, бебе, но не е това. - каза баща му, а майката на Кук се бе обидила леко от този коментар, но не го показа.
- Ами тогава? - полюбопитства Джънгкук.
- Отиваме на меден месец и няма да ни има две седмици и се надяваме да не се карате, или още по-лошо някой от вас да убие другия. - каза шеговито майката на Кук.
- Хм, чудесно, прекарайте си добре и спокойно. - намигна Те на двамата родители.
- И къде ще ходите? - отново любопитно зададен въпрос от Кук.
- Ще сме на Малдивите. - усмихна се господин Ким.
- О, чудесно. - усмихнаха се момчетата едновременно и се спогледаха намръщено.
- Утре сутрин заминаваме. - каза им Дехюн.
След вечерята всички си легнаха. Беше изморителен ден, колкото и хубаво да беше.
Родителите им си бяха приготвили багажа още преди сватбата, полетът им беше ранен в пет сутринта, затова и момчетата бяха станали рано, за да ги изпратят, поне от вратата.
Вече бяха натоварили багажа си в колата и си вземаха сбогом с момчетата.
- И, умната, нали? - каза майката на Кук.
- Да! - закимаха момчетата.
- Без луди партита! - каза и Дехюн, който много добре познаваше сина си и знаеше, че няма да бъде послушен, но все пак го казваше всеки път, когато отиваше някъде за дълго.
Родителите им си тръгнаха, а момчетата си легнаха още малко и в шест и половина се събудиха за училище. Закусиха заедно, колкото и да не се понасяха.
- Нали съм добър хьонг, затова ще пътуваш с мен до училище и няма да те мачкат в препълнения автобус. - каза Те ухилен.
Пф, да, ти си направо страхотен брат, няма що.
Помисли си Кук, но не се противопостави на предложението на Техюнг и потеглиха към училището. И през целия път не си бяха говорили изобщо.
Благодаря на тези, които си правят труда да прочетат тази тъпня. 😌😘❤️💜💜💜💜💜💜💜