Хах, имам 300 четения на тази глупост. Благодаря на всички, които четат тази книга. В чест на тези 300 четения и заради голямото ми желание да я завърша поне тази книга, която не знам защо толкова ми е на сърце ще има и втори ъпдейт днес. И, ето го и него (ъпдейта)😉😁 Приятно четене и дано да ви хареса.
А какво си говореха ли? Хвалеха го, възхищаваха му се...колко красив бил, секси, банданата му ходела много...сериозно ли? На това нещо... показаха ми и снимката, която се въртяла из цялото даскало, когато е дошъл да се записва.
- Ти, да не би да говори с новия секси сладур преди малко? - попита ме Хан. Боже течаха му лигите и му подадох едната си салфетка.
- Вземи на теб ти е по-нужна. Текат ти лигите по този идиот. - казах намръщено.
- Идиот ли? Нещо не сте си допаднали май, а? - попита Чангбин като истинска клюкарка. Ужас, и тези хора ми бяха приятели? Тцтц...
- Онзи му е доведен брат и е едно копеле. - обади се Чим и всички от нашата маса онемяха. Какво се шашнаха толкова?
- Какво? Сега този красавец със секси тяло и дупе, абе направо перфектния човек е твой доведен брат? Може ли да си го взема за себе си? - ухили се Хан, прехапвайки устни, като гледаше гърба на Техюнг.
- Хм, не ти препоръчвам това извънземно, което само скъсва нервите на хората. - отвърнах му с досада.
- Ти ревнуваш! - реши да остроумничи Хан, ама явно не му се отдаваше. Джимин ме изпревари и започна да се смее истерично и да удря по масата, привличайки вниманието на цялата столова, включително и на момчетата зад нас и го сритах под масата да се съвземе.
- Ахахах, да бе. Ревнувам аз тоя грозник...тцтц. - изцътках обидено със зъби. - Да не казваш, че нямам вкус за мъже? - засмях се и аз, но не толкова колкото Чим, разбира се.
- Щом ме смяташ за грозен наистина нямаш вкус. - чух зад себе си. Подслушвал ни е? Мръсник. Шибан задник.
След като каза това той си тръгна заедно с другите, а ние след тях, тъй като времето бе минало неусетно, а аз не бях успял да се нахраня заради този глупак, направо чудесно. Втори и трети час бяха английски. Обичах този език. Имах само отлични оценки, то имах ли и друг избор? Ако исках да бъда в отбора по Баскетбол трябваше да поддържам успеха си. Това беше условието на майка ми.
Та, двата часа по английски минаха и предстоеше История, а след това имахме Химия и физическо.
Днес времето летеше неусетно. Не знам дали на мен така ми се струваше заради това, че бе първи ден или просто някой си играеше с времето и то спринтираше. Историята и Химията също я приключихме и вече бяхме във физкултурния салон с баскетболните си екипи и щяхме да бъдем заедно с 12-ти клас. Чудесно. Класът на Юнги хьонг и онзи идиот.
- Слънчице! - каза Югьом и се насочи към мен, опитвайки се да ме прегърне, но се отместих навреме.
Слънчице ли? Какво му става? Нали се разделихме...какво не му е наред?
- Слънчице ли? Да не би да забрави, че скъсахме? - изгледах го тъпо и с периферията си видях как всички ни наблюдават. Ужас...мразех да съм център на вниманието.
- О, стига, любов моя. Шегата ти вече никак не е забавна. - каза и останах с отворена уста, както и още няколко души.
След като скъсахме не ми беше звънял изобщо, не се бе опитал да си ме върне, не че го исках вече, но какво беше това сега? Намирисва ми...
- "Слънчице"? "Любов моя"? Шега? - повторих думите му като бавноразвиващ се.
- Толкова силно ли те ударих, че имаш мозъчно сътресение и се държиш странно или имаш временна амнезия и не помниш, че бях много сериозен, когато ти казах, че късам с теб? Разкарай се! - избутах го от пътя си и продължих към средата на салона, но той ме хвана за ръката и ме обърна към себе си.
- Стига де, бебе. Липсваш ми. Това беше грешка. Обичам те. - правеше се на сладък, а мен ме напуши на смях, както днес Чим се смееше.
- Честно, не знам какви ги вършиш, но мислиш ли, че ще ти се вържа? За толкова тъп ли ме имаш? - развиках му се и го бутнах по гърдите.
- Разкарай се, по дяволите! Не съм ти играчка, не съм ничия играчка! - отново го избутах и видях как някои от неговата групичка от класа му му намигат.
Нещо се случва. Ех, ще се разбере. Истината все излиза наяве.
- Югьом, като ти казват нещо трябва да слушаш! - чухме строгия глас на учителя ни, който харесвах много. Беше нов учител на 30-годишна възраст, точно в разцвета на силите си, да се занимава с немирници, както ни наричаше дъртата ни учителка по Математика. 😁
Югьом веднага се отдръпна от мен и отиде при групичката си.
- Така наредете се в две редици! Една момчета, една момичета. - нареди ни и ние изпълнихме като послушни войничета.
- Виждам, че в 12-ти клас има ново попълнение. Бихте ли се представили пред двата класа? - попита господинът и той пристъпи една крачка напред и погледът му мина по мен.
- Аз съм Ким Техюнг. Преместих се в това училище, за да бъда повече време с доведения си брат и да си свикнем, тъй като той учи тук. - каза той и момичетата започнаха да си шушукат. Боже трябваше ли да казва причината поради преместването си? Идиот, който винаги иска да е център на вниманието.
Боже кой ли е късметлията, който се прибира с него в една къща?
Ау, всеки ден са заедно с това страхотно парче...
Ах, кой ли е брат му?
Ах, дали ще ми даде номера си? Толкова е красив...
Такива неща си шушукаха момичетата и на мен ме идеше да го ударя с нещо, ама можех да го уредя, като започнем баскетболната тренировка. Защо талкова го боготворят всички, като не е нищо особено. Отвън прекрасен, а отвътре е по-грозен от смъртта. Момичетата щяха да играят волейбол в другата зала и отидоха натам, а ние се разделихме на два отбора, като капитаните бяхме аз и Техюнг. Сериозно ли? Защо съдбата си играе с мен?
Мамка му. Трябва да спечелим на всяка цена. Трябва да го разбия! Това не беше обикновен баскетболен мач, а нещо по-сериозно за мен.
В моят отбор бяхме аз, Чим, Хюнджин, Феликс и Кай, а в отбора на Техюнг - той, Юнги хьонг, Югьом, който ме разсъбличаше с поглед и му показах среден пръст, разсмивайки момчетата около него. Другите двама бяха ДжейБи и Бем Бем. Ох, тези момчета наистина бяха добри, но и ние не отстъпвахме, така че щяхме да победим.
Отборите се събраха в двата края на салона.
- Ще си подаваме постоянно с цел заблуда, докато стигнем техния кош и бам - стреляме. - казах им тактиката, която ми хрумна
При другия отбор:
- Аз съм най-висок, ще поема ... - започна Югьом, но бе прекъснат.
- Аз съм капитана, така че аз казвам кой кого поема! - каза радразнено Те.
- Аз поемам Джънгкук, а Юнги онзи Джимин, а вие тримата другите трима, ясно? Имам сметки за уреждане с този малкия и няма никой друг от вас да го пипа, ок?! - беше непреклонен и този респект, който излъчваше накара другите да наклонят глава, а Юнги само се подсмихна.
- Ами, добре тогава. Надявам се наистина да си добър баскетболист, защото Джънгкуки е най-добрият. - каза Югьом с насмешка на своя капитан, който се ядоса, но беше се отдал напълно на играта и ако искаха да спечелят трябваше да бъдат истински отбор.
- Само не забравяйте, че това е отборна игра. Не играя сам. - каза той и това беше.
И, така капитаните застанаха един срещу друг, готови да се борят за топката. Учителят им хвърли топката и двамата капитани скочиха за да вземат надмощие за отбора си.
И както е традицията спирам на най-интепесното. Хихи.
P.S.: Извинявам се, ако има някакви грешки, въпреки редакцията. Приятна вечер, сладита! 😘💜💜💜💜💜💜💜