Добро утро, милички. Днес е
"He is My StepBrother's day" 🤣
Ето я и четвърта глава. Приятно четене и се надявам да ви хареса това, което съм измислила.
Вече бе станало време за вечерята и Кук и майка му бяха готови и чакаха този Дехюн да дойде да ги вземе.
(Джънгкук - без маската и раницата. Мързи ме да описвам дрехите им точно в този момент. Хах 😄)
( роклята на майка му)
- Закъснява. Сигурна ли си, че ти отдава нужното значение? - попита Кук, който търсеше начини да разубеди майка си.
- Мина само една минута, скъпи. Сигурно има трафик. Не живее близо все пак - каза тя и точно тогава се чу клаксон на кола.
Чудесно, копелето се появи.
Помисли си Кук и се намръщи. Излязоха заедно с майка си и се поздравиха с мъжа, който ги чакаше до колата, а тялото му бе опънато като струна на цигулка. Личеше си, че е притеснен и Кук искрено се забавляваше със ситуацията.
- Здравей, Джънгкук. Аз съм Дехюн, Ким Дехюн. Приятно ми е. Майка ти много ми е говорила за теб. - усмихна се приятелски господинът, който изглеждаше на около 45-годишна възраст. Беше красив и със стегнато тяло.
Явно се поддържа, дядката.
Помисли си Кук и отвърна на поздрава.
- Здравейте, г-н Бонд, Джеймс Бонд. - засмя се. - И майка ми изобщо не ми е говорила за вас. Не мислите ли, че човек, който държи на някого ще...- Кук бе накаран да замълчи, заради силното ощипване по ръката си.
- Добре де. Шегувам се. - усмихна се невинно и се качиха в колата където бяха само тримата.
Хм, явно господин Техюнг е имал право на избор, но не и аз. Чудесно.
Врътна очи на мислите си и колата потегли, а неловката тишина бе разрушена от майка му.
- Скъпи, Те няма ли да идва? - попита майка му и усети тъгата в гласа й.
Скъпи ли? Чакай малко, какво? Защо го скъпосва? Аз не съм ли му по-скъп от този дъртак? И защо изобщо се натъжаваш заради този идиот, майко? Ако не идва негов си проблем. Че и не е Техюнг, а Тае. Браво, бе майко. Сигурно скоро ще забравиш за своя Куки.
- Каза, че имал някаква работа и по-късно ще се присъедини към нас. Знаеш, че той много те харесва. - отвърна й дядката, според Кук. 😂
Харесва я? Значи те са се виждали вече и аз разбирам последен за всичко? Сериозно ли аз съм последната дупка на кавала? Честно, почувствах се обиден.
Кук през целият път мълчеше и се мръщеше на случващото се. Не бе никак доволен и на всичкото отгоре бяха в изискан ресторант. Той не обичаше такива места, никак даже. Беше земен човек, явно за разлика от този дъртьо тук.
Настаниха ги на масата им, която беше за четирима. Майка му и този седнаха един до друг, а бъдещият му доведен брат се очакваше да седне до него. Чудесно. Господин Бонд прошепна нещо на майка му и тя се усмихна. Направо сияеше жената.
Ох, никога не съм те виждала по-щастлива...
Скоро при тях дойде една сервитьорка, която им даде менютата, след което им донесоха и вода в красива стъклена кана и чаши, като им напълниха чашите.
Часът вече беше 20:47, а от младият Ким нямаше ни вест, ни кост.
- Синът Ви явно е много несериозен и не харесва майка ми както казвате?! - заговори Кук ядосано.
- Моля те не ми говори формално и сигурен съм, че има някакво обяснение за закъснението му. - отвърна му спокойно по-възрасният.
- Ще ви говоря както на мен ми е удобно. Не сте ми близък за да Ви говоря на "ТИ" и обяснението е, че той просто няма да се вясне. Само аз ли разбирам това, че синът Ви няма желание да бъде тук? Не, че аз имам, но обичам майка си. Искам тя да е щастлива и я уважих, а какво направи господин Егоистичен задник? - попита Кук и бе леко сритан от майка си под масата. - Съжалявам, но няма да млъкна. Много добре знаете, че съм прав, така че и аз Ви оставям сами. Прекарайте си една хубава вечер двамата. И без това аз съм излишен. Последен научих, а ти вече го наричаш Те. Много сте близки, явно. - говореше Кук наистина много обиден и просто стана и остави младата двойка сами и се блъсна в някого на входа на ресторанта.
- Съжалявам, аз не...- погледна в усмихнатото лице пред себе си и се ядоса дори още повече тази вечер.
- Каква приятна изненада! - проговори момчето ухилен до уши пред него.
- Неприятна искаше да кажеш, мисля. - изгледа го лошо.
Техюнг
Трябваше да помогна на Юнги с нещо и бях помолил баща ми да ме извини пред приятелката си, защото щях да закъснея. Тя беше добра жена и я харесвах наистина, но приятелят ми също беше много важен, така че щяха да ми влязат в положението. И каква беше помощта ли? Използва ме като товарно магаре и качихме един огромен телевизор до шестия етаж по стъпалата, защото шибаният асансьор не работел. Направо невероятно. Бях целия в пот и сега трябваше да се изкъпя. Ох, мамка му, наистина щях да закъснея много. Прибрах се вкъщи към 19:30 и веднага влязох под душа. Изкъпах се за около двайсет минути. Ох, какво да облека сега? Знам, че и без това ме харесва, но исках да изглеждам добре, а и ресторантът, в който щяхме да вечеряме беше много изискан. Стоях около десет минути пред гардероба, а времето летеше. По дяволите. Вече беше осем, а аз още не бях потеглил, а ресторантът беше далеч от вкъщи. Облякох първата риза, която видяха очите ми, взех и първият панталон, който бе най-отпред, сложих си любимият ръчен часовник, пооправих си косата малко и бях готов.
Веднага се качих в колата си и потеглих като се спрях пред един цветарски магазин, за да й взема взема красив букет в извинение. И без това бях закъснял доста, така че нямаше да ми правят проблем. Бях си джентълмен какво да правя? 😀 Избрах един красив букет от бели лилии, които бяха подходящи за искане на прошка и знаех, че обича цветята. Коя жена не ги обича, нали?
Вече бе почти 21:00 когато паркирах кората на паркинга на ресторанта и в бързината се блъснах с някого, който също не гледаше къде върви и започна да ми се извинява, но когато вдигна лице към мен се спря. Хах, това беше момчето от снощи. Беше облечено прекалено обикновено. Какво ли правеше тук изобщо? Личеше му, че не му е тук мястото.
- Каква приятна изненада! - проговорих ухилен до уши пред него. Бяха ми забавни реакциите му.
- Неприятна искаше да кажеш, мисля. - изгледа ме гадно.
- Не, казах точно това, което исках. Искаш ли да се позабавляваме след като свърша тук? - засмя се с подигравка в гласа, а Джънгкук почервеня от яд и посегна да ме удари, но бях предвидил тази му реакция и хванах ръката му навреме преди да е успял да докосне бузата ми.
- Пусни ме, копеле! - каза ми през стиснати зъби, а аз все така самодоволно му се усмихвах.
- Искаш ли го наистина, Джънгкуки? - попитах го, шепнейки му на ушенце и усетих как настръхна, но учудването му бе по-голямо от желанието му.
- Откъде знаеш името ми? - попита ме и успя да измъкне ръката си от моята.
- Намджун. Явно не познават истинската ти същност. С Джин те защитаваха. - ухилих се отново.
- Знаеш ли какво, задник? Не ми е до теб! Сега се разкарай и ме остави да се махна от това шибано място. Дори не биваше да идвам. - ядосваше се още повече, сещайки се, че онзи идиот не дойде, а накрая Кук бе в ролята на виновник, но защо да стои там, като и другият не искаше да е и дори не си направи труда да дойде?
- Да, това място е над нивото ти. - ухилих му се отново и му дадох път да мине, е той не отвърна и просто си тръгна. Хм, очаквах още някоя хаплива реплика, но явно наистина не му бе до това. Влязох вътре и гледката, която видях на нашата маса ме озадачи. Баща ми ппегръщаше приятелката си, която беше с насълзени очи.
- Аз, съжалявам, че закъснях, но знаете...глупостите на Юнги. - намръщих се на вида на жената. Тя наистина беше приятна и ми допадаше повече от другите жени, с които баща ми е бил. - За теб са. За извинение, че закъснях. - казах й и й подадох цветята и леко се усмихна през сълзи.
- Какво се е случило? Защо сте така унили? - попитах ги и се огледах. Трябваше да сме четирима, но явно синът й не беше дошъл.
- Джънгкук си тръгна. Ядоса се, че теб те няма, мислейки си, че и няма да дойдеш. - каза баща ми и останах с отворена уста.
- Джънгкук? - попитах само.
- Синът ми. Казва се Джънгкук. - отвърна ми Хейонг и бях потресен от новата информация. Мозъкът ми заработи на пълни обороти и навърза две и две.
Оу, мамка му. Бях изчукал яко доведения си брат? Какъв е този шибан късмет, че доведеният ми брат е шибана кучка, която си дава задника насам-натам? Тя дали знаеше какъв е синът й? По дяволите...
И, да, това е четвърта глава и нямам търпение да разбера мнението ви. Дано да ви е харесала главата и ако има грешки, въпреки редакцията на главата се извинявам.