Ешар огледа Ааридж и отстъпи няколко крачки назад.
— Не ти вярвам, Лина. Брат ти може и да е дошъл, но нищо друго не е вярно — заинати се драконът.
— Вярно е, Ешар. Всичко е вярно. Има и още - истинското име на баща ми е Уадж. Той е бил кръвен член на династията. Заблудил е всички ни с помощта на Майката и Бащата, които не са всемогъщи. Този, чернокосият, ги разсея с Дарбата си. Видях го с очите си. Ако бяха истински Наа или божества, нищо нямаше да им стане — обади се Шард, преди Старейшината грубо да му нареди да си затваря устата.
— В Ранар ще имате много време да си изяснявате случилото се — обеща им Ааридж. — Ешар, ще се доверя на преценката на сестра ми за теб. Ти и Уадж разполагате с малко повече от час, за да организирате преместването. След това оставането в Акет ще стане опасно. Нека жителите му се съберат на площада. Шард и другите двама остават тук като гаранция, че няма да направите нещо необмислено. Вървете.
Сякаш като потвърждение на думите му скалите, в които бе изсечена залата, се полюшнаха. Отвън се чуха разтревожени гласове. Уажит и Ешар побързаха да излязат. Ааридж извади панел от джоба си и погледна нещо в него. После започна да набира съобщение. Аалин надникна над рамото му.
— Имаш пряка връзка с Ранар!? — не повярва на очите си тя.
— Само с панела на татко. Изглежда Кует е по-нестабилен, отколкото предполагах. Няма да се учудя, ако потъне по-рано от предвиденото.
— А какво ще стане с Акет? — разтревожи се сестра му.
— Предвид близостта му до вулкана, след отварянето на разлома ще бъде залят от лавата.
Аалин стисна устни и помълча малко. После решително каза:
— Искам да говоря с Наат и Наата.
— Като се приберем — отклони желанието ѝ Ааридж.
— Не, сега! — настоя Аалин.
— Какво има, Линлин? За какво искаш да говориш с Наа? Има ли още обстоятелства, които не знаем?
— Да. Но ще ги кажа само на майка и татко — каза тя и посегна към панела, но Ааридж беше по-бърз и го прибра в джоба си.
— Ще ги кажеш на мен, елир Аалин, а аз ще преценя, дали си струва да безпокоиш Наа точно сега.
— Освен жителите, трябва и Акет да бъде пренесен на Рафер.
Ааридж присви очи.
— Защото? — попита той в негов маниер.
— Защото ще е от полза за нас. Акетяните са развили уникални технологии – трябва да видиш как е организирано производството в куполите, а законите им позволяват дракони и хора да живеят заедно, без да се мразят или подозират взаимно, както е на Алтара.
— Не виждам как това налага преместването на града — отряза я Ааридж.
Аалин кипна. Брат ѝ не разбираше или се правеше на неразбрал, но не можеше да му каже, че Акет е проникнал в цялото ѝ същество. Че въпреки присъдата, обидите и униженията, които трябваше да изтърпи, тя обича с цялото си сърце града и идеята, която го е създала. Реши да опита по друг начин.
— Предполагам, че след моето отвличане е настанала политическа криза. Кажи ми истината, Рар – хората и драконите във война ли са?
— Не. Наа скриха тази информация. Официално ти си на една от платформите, където се провежда важно проучване, свързано с промяната на морските течения. Не че някой, освен дядо, е питал за теб. Нали се сещаш, че още не си представена пред династията и нямаш място в йерархията. Не си политически фактор, дребосъче, че да влияеш на отношенията ни с алтарианците.
— А заплахите на Нуумея Шау Сарида, че ние сме отговорни за изчезванията на млади хора? Тя представи ли обещаните доказателства?
— Това заседание на Съвета все още не се е състояло. Линлин, объркана си от различното протичане на времето и всичко преживяно. Правиш грешни заключения, които са недопустими за теб като моя бъдеща Съпровождаща.
— Тогава ще остана в Акет. Можете да пренесете всичките му жители на Рафер, но не и мен — заинати се Аалин.
— Започвам да си мисля, че ТВОЯТ Ешар е прав. Нагълтала си се с отровни газове във вулкана и не мислиш трезво. Като се приберем, ще препоръчам да те поставят в сфера под наблюдението на алир Пел за няколко дни или седмици.
— Той не е МОЯТ Ешар — разпалено отрече Аалин.
— Разбира се, че не е. Дано харесва властните червенокоски.
— Какво!? — сепна се Аалин. — За каква червенокоса говориш!?
Ааридж тайнствено се усмихна, но очите му останаха сериозни. Не му харесваше поведението на Аалин. С намека за Ешар той успя малко да я извади от обсебията по Акет, но проблемът си оставаше. Панелът в ръката му тихо изписука и той погледна съобщението.
— Ще разбереш, когато се върнеш в у дома. Впрочем Наат и Наата чуха всичко, което каза. Много са разочаровани от поведението ти, но мислят, че ще е от полза да пренесем града и да го проучим. Ще го направят по-късно. Сега е време да вървим на площада и да съберем жителите. Ще потвърждаваш всичко, което кажа, без значение дали ти харесва или не. Ти си кръвен член на династията, дъщеря на Наат и си длъжна да се държиш подобаващо — напомни ѝ той.
Откъм вратата се чу сподавеното изсумтяване на Дарх. Ааридж строго погледна към него.
— Имаш да кажеш нещо ли, драконе?
Дарх скриви уста и нагло го предизвика:
— Сестра ти е колкото красива, толкова разглезена и опърничава. Все си мисля, че ако бях успял да я изч*кам едно хубавичко, тя щеше да се научи на истинско подчинение. Нямаше да я жаля като Шард.
Въздухът около Ааридж някак се сгъсти и потъмня, когато той отиде до Дарх и съвсем тихо го заплаши:
— Запази си предположенията за процеса, а дотогава ще мълчиш — и сноп нишки запечата устата на дракона. — Да тръгваме, Аалин. Тези тримата ще вървят пред нас. Но преди това да ти придадем подходящ вид. Щеше да е най-лесно, ако имаше право да носиш церемониалното облекло, но сега ще се наложи да импровизирам.
Туниката и панталоните на Аалин затрептяха, превръщайки се в дълга права роба от тежка тъмновиолетова лъскава тъкан, в която на малки гроздчета проблясваха кристали. Дрехата нямаше ръкави. Твърд и широк тъмносив пояс стегна кръста ѝ. Пелерина от тънък черен воал с качулка, стигаща до брадичката ѝ и криеща чертите на лицето, обви момичето. Ааридж критично огледа сътвореното от него и добави дълги сребристи обици. После създаде собственото си черно церемониално облекло и излезе от залата на съда.
Докато прекосяваше Светилището, се спря за миг и огледа статуята на Майката и Бащата. Аалин леко го докосна по рамото.
— Трябва да взема панела на защитното поле. Няма да се бавя много — бързичко сви към второто помещение тя, но брат ѝ я спря.
— Защо? — попита той.
— Защото Старейшината представяше защитното поле като милост от Майката и Бащата. Караше жителите да се молят, преди да го активира. Може да ни потрябва. Ако убедим акетяните, че сега ние ще заемем мястото на Майката и Бащата, че ще ги защитим от всичко, те доброволно ще ни последват.
Думите на Аалин и тонът, с който бяха казани те, притесниха Ааридж. Той повдигна с пръст брадичката ѝ и се вгледа внимателно в очите на сестра си. Във виолетовото проблясваха златисти лъчи. Сърцето му изтръпна от видяното, но лицето му запази невъзмутимото си изражение, когато каза:
— Ние не постъпваме така, елир Аалин. Хората и драконите ще бъдат пренесени, защото такава е волята на Наат и Наата. Няма да им обещаваме добър живот и закрила. В Ранар ще има разследване. Тези, които не са замесени в отвличанията, ще имат правото сами да изберат как да продължат живота си, но без допълнителни привилегии.
Аалин нервно поклати глава и продължи още по-настоятелно:
— Дори така, пак трябва да включа защитното поле, иначе Акет ще пропадне в разлома.
— Ти да го включиш?
— Да, аз. Трябва да съм сигурна, че градът ще остане непокътнат, докато Наа го пренесат на Алтара.
— Добре, щом искаш, ти го включи. Все ми е едно дали ще го направиш публично или скрито.
Така или иначе, Ааридж нищо не можеше да направи, освен да се съгласи с нея. Или по-точно – с тях. Малко преди да пристъпи в портала, създаден от Наат и Наата, Мая тихо му бе прошепнала, че ако тези, които наричат себе си „Наа", наистина са Кайрид и Шанира, то има голяма вероятност те да подчинят Аалин на волята си. Не, не да завземат съзнанието ѝ и да превърнат сестра му в тяхна безволева марионетка, а умело да насочват мислите ѝ, преувеличавайки нейните страхове и опасения така, че тя да игнорира здравия разум и лоялността си към династията.
Златистите лъчи, толкова чужди в очите на сестра му, показваха, че Майката и Бащата вече са проникнали в мислите ѝ и ги направляват. Когато се приберяха в Ранар, Наа щяха да определят доколко духовете на Вортекса влияят на сестра му, но сега единствената му задача беше да върне нея и акетяните на Алтара.