Две седмица по-късно
Акет
POV: Аалин/Лина
— Лина, Лилани, като свършите със засаждането, идете да проверите енергийните клетки. Ако някоя е изтощена, ми кажете сега, за да поискам замяната ѝ, преди да отидем на площада. Днес ще има театрално представление и всички трябва да присъстват.
— Да, Ессе — отговарям аз, но Лилаани изругава на глас.
Тя дори не се опитва да прикрие отвращението си от това, че е длъжна да се подчинява на неодарената акетянка. Все още е бясна, че заличиха двойната гласна от името ѝ.
На втория ден след отвличането ни в Акет тя вдигна скандал на една от жителките, която се обърна към нея просто с Лилани. Русокоската набързо се озова пред Дора, която първо ѝ обясни, че тук няма специално имеобразуване за притежаващите Дарбата и отсега нататък името ѝ ще бъде Лилани, а после определи наказанието ѝ: в продължение на пет сутрини Одарената трябваше да помага на готвачките в детската кухня, а следобед да се грижи за растенията.
Донякъде я разбирам, на мен самата ми е непривично да ме наричат Лина, но Лилани определено преиграва. Истината е, че е мързелива, непохватна и свикнала прислужничките в семейството ѝ да вършат всичко. Използва всяка възможност, за да накара някой друг да свърши работата ѝ. Оправдава се с горещина, главоболие, болки в ръцете или каквото там измисли на момента, а после се оплаква на Райко, който веднага се заема да я защитава.
Заради произхода му войните го приеха в братството си. Това е голяма чест за живеещите в Акет. Единици са тези, които получават такова назначение и статусът му порасна много. Ако трябва да направя паралел с йерархията ни в Рафер, сега положението на Райко е равно на осиновен член на династията.
Днес е последния ден от наказанието на Лилани и от утре няма да слушам мрънкането и претенциите ѝ. Райко уреди тя да работи в третия купол, където се произвеждат различни вещи. Лилани ще е от тези, които създават с Дарбата си предмети за бита. Съжалявам жените, които ще работят с нея, но се радвам, че няма да е близо до мен и да съсипва растенията с мързела си.
Има и още една причина да съм доволна. Понякога Лилани се учудва на моите думи и действия, отдавайки ги на липсата на Дарба и е само въпрос на време тя да се досети, че аз, „Лина Хайс", имам много повърхностни познания за живота на алтарианците. Не се съмнявам, че ще опита да изтъргува информацията по най-благоприятния за нея начин.
В първите дни много често се оглеждах да видя коя е Лина, преди да се усетя, че говорят на мен. Наложи се да се представям за страхлива глупачка, разстроена от пристигането си тук, събирайки презрителните погледи на акетяните, а нощно време, преди да заспя, си повтарях наум: „Аз съм Лина Хайс, нямам Дарба и съм човек, а не дракон".
Лека полека самовнушението даде резултат. Престанах да мисля като Аалин, дъщерята на Наат и Арслин. Истинската ми самоличност се спотаи дълбоко в съзнанието ми. Така ми е по-лесно да не се пресягам към нишките или инстинктивно да отварям портал, ако трябва да отида някъде в града.
Неканен, Райко влиза в купола и Лилани бързо го помъква към близката конзола, за да проверят енергийните клетки. За мен остава тази, която е в другия край на купола. Довършвам засаждането на лехата с лаши (виолетовите кореноплодни, които имат леко кисел вкус) и отивам да взема подхранващ разтвор, който задължително се добавя към водата за поливане. Така се прави и в куполите на Рафер.
Харесва ми да се грижа за растенията – да разсаждам, поливам, торя и плевя. Чувствам се почти като у дома, в позната обстановка, а и куполът на растенията е единственото място, където мога да не се притеснявам, ако случайно се издам, че притежавам Дарба. Уредите в него са пригодени за ползване от неодарени, което ще рече, че са с външно управление – имат бутони и настройките се задават ръчно. Единствено конзолите за енергийно обезпечаване се управляват чрез Дарбата.
Когато трябва да се подменят изтощените енергийни клетки, идва Ешар. Той прави замяната и с Дарбата си стартира новите. На Рафер нямаме нищо подобно. Самите енергийни клетки се произвеждат в скалния комплекс над града и само Одарените знаят как да го правят.
Приключвам с лаши, уверявам се, че разтворът е зареден в правилното съотношение и отивам до втората конзола. Проверявам една по една клетките - всичко е наред. Връщайки се виждам, че Лилани седи на коленете на Райко и двамата разгорещено обсъждат какво ще правят след пиесата. Гнездата със сес (зърнено растение, от което се прави брашно), които Одарената трябваше да направи, са криво и небрежно заредени.
Този път няма да поправям нескопосаната ѝ работа. Това означава да пропусна пиесата, а аз се надявам, че театралното представление, за което Ессе каза, че разказва история от миналото, ще ми помогне да разбера какво се е случило на Ранафер. И евентуално как да се върна у дома. Нека Лилани си понесе наказанието, а предвид мърлявата ѝ работа, вероятно никога повече няма да я пратят да работи тук.
Трите купола на Акет са много добре организирани. В първия се отглеждат растения, във втория животни, а третия е производствен, разделен на няколко сектора. Всеки има различен надзорник. За растенията отговаря Ессе, за животните - Фер, възрастен Одарен дракон с почти бяла коса, който е бил очевидец на катастрофата на Ранафер, а за производствения – Дора.
Всъщност Дора следи за всичко в живота на акетяните. Жената на Старейшината все още е загадка за мен. Нито за миг не повярвах на думите на Тева, че е дошла доброволно на Акет, водена от любов към Уажит. Поведението и маниерите на Дора са идентични с това на баба Неесия - следва сляпо заповедите на Старейшината и няма свои идеи или предложения.
Мама не постъпва така. Виждала съм я да спори с Наат и да го убеждава в правилността на решението си. Виждала съм я и да признава грешките си. Тя не се страхува да го направи, защото е убедена в любовта им.
Вече съм сигурна, че Дора е била отвлечена също като мен и с времето се е примирила с положението си. Между нея и Старейшината не виждам любовта, свързваща родителите ми. Той води, а тя го следва, ползвайки се от ранга и привилегиите, осигурени ѝ от брака с Уажит.
Не мога да отрека обаче, че с налагането на ред и разрешаването на битови проблеми се справя перфектно. На такива умения учат дъщерите на управляващите фамилии на островите и тези, които принадлежат към вторите по сила родове, съставляващи висшата класа Одарени на Алтара. Но никога не съм чувала, че някоя от техните потомки е изчезнала безследно. Би било огромен скандал.
Акет вече не ми се струва малък и изостанал в сравнение с Ранар или другите мегаполиси на Рафер. Е, да, когато не можеш да използваш портали и Дарбата си, всичко придобива различни измерения. Тук няма многоетажни сгради. Най-високата постройка е Светилището на Майката и Бащата, издялано наполовина в скалния отвесен склон на планината. То е управленския център на Акет, защото освен залата със статуята, там се намират още две помещения. В едното е съда, а до другото имат достъп само Старейшината и, ако не се лъжа, още един или двама Одарени.
Пред Светилището се намира големия градски площад, от който тръгват улици, водещи до трите купола, разположени до морския бряг. Едноетажните къщи с плоски покриви са наредени по протежението им. Най-близо до площада са тези, в които живеят семействата на Старейшината, Диал, Ешар, Фер и Низа.
Отляво на Светилището, построена в скалите, е детската зона. От дясната му страна е лечебницата, която се управлява от Низа. Тя е родена тук, на Ранафер и е обучена като лекар от баща си. След смъртта му е поела грижата за здравето на жителите. Драконите не боледуват за разлика от хората, но от травми и нещастни случаи никой не е защитен.
Низа определено е от тези акетяни, с които не искам да имам нищо общо. Не зная с какво от медицинските технологии на Ранафер разполагат тук, но ако ме постави в сфера, тя автоматично ще обяви произхода ми. Трябва много да внимавам. За сферите, в които се лекуват и хора, зная от Лилани. Тя при всяко измислено неразположение търчи при Низа.
И ако Светилището със залите към него представляват властта и разума на Акет, то градския площад е неговото сърце. След приключване на работния ден почти всички се събират там за два-три часа. Понякога има театрални постановки, представящи моменти от историята на Акет. Друг път - изложби или концерти.
Има дори малки щандове, които предлагат готова храна – нещо невиждано на Рафер. Повечето им клиенти са хора, но съм виждала и дракони спокойно да похапват там, без това да се счита за невъзпитано.
По традициите на Акет, първоначално всички новодошли живеят в къщата на Ешар, но Лилани и Райко дни наред протестираха, че няма да делят един покрив с прислужница от Кулата. За тях съм такава, а втората лъжа, която съчиних загледана в слънцето на Ранафер, е известна само на Уажит и Ешар. Но по някаква причина, те обявиха пред жителите първата легенда, която създадох за себе си. Накрая Одарените постигнаха своето. Преди седмица Дора нареди на Диал и Ессе временно да ме приемат в дома си.