Привечер на същия ден
Алтара, Кулата
Ааридж и Аалин излязоха от стационарния портал, свързващ Цитаделата с Кулата. Момичето се беше облякло в дълга алтарианска морскосиня рокля, черната ѝ коса беше събрана на широк кок, а в ръцете си държеше кутия с размерите на голяма книга. Брат ѝ, издокаран с тъмночервен костюм, носеше без всякакво усилие метална сфера, широка близо метър.
В залата ги чакаше само Аалея, която държеше две светлосиви наметки с качулки, подобни на тези каквито носеха служителите на Кулата. Жената ги огледа, усмихна се одобрително на дрехите им и поздрави:
— Добра среща. Аалин, това е първото ти посещение в Кулата и се надявам, да не е последното. Брат ти вече е идвал тук и както виждам, ти е дал добър съвет за облеклото. Роклята е подходяща, но докато си тук трябва да носиш и тази наметка. Тя означава, че не си обучаваща се, а част от персонала. Така никой няма да задава излишни въпроси. Ааридж, наясно съм с драконовите нрави и с това, че Имлин ще бъде твоя съродителка, но ти напомням, че в Кулата не се гледа с добро око на плътските наслади. Сега оставете при мен панелите си. Тук използваме само добрите стари съобщителни артефакти. Имлин има такъв, ако се наложи да ме потърсите за нещо.
Ааридж се разсмя с боботещ глас, извади своя панел, взе този на сестра си и ги подаде на Управителката на Кулата.
— Бъди спокойна, лельо Сии, — при това обръщение Аалин го погледна притеснено, но Аалея само снизходително кимна. — Планираме да си тръгнем преди полунощ и не бих си позволил нищо повече от целувка за честит рожден ден в присъствието на сестра ми. Подаръците, които носим, са съобразени с правилата на Кулата. Линлин вложи много усилия, за да направи самоподдържащ се аквариум, без да използва Дарбата си. Погледни сама.
Той докосна върха на сферата. Металната обвивка затрептя и като течност се свлече надолу, разкривайки пясъчен риф, гъсто обрасъл с водорасли, между които плуваха разноцветни рибки. Аалея възхитено се загледа и почука с пръст по сферата. Рибките не реагираха. Аалин обясни:
— Диви са. Уловихме ги по южното крайбрежие и за да не се плашат, вътрешността на сферата проектира естествената им среда. След време покритието ще избледнее на места, за да могат да виждат навън.
— Забележителна работа, Аалин. Сигурна съм, че Имлин ще остане очарована от аквариума много повече, отколкото от поредното скъпо украшение, подарено от брат ти. Облечете се и вървете. Ааридж знае как да стигне до стаята на братовчедка ви — мило каза Аалея и им подаде наметките.
Децата на Наат прекосиха вътрешния площад и се насочиха към нова, пететажна сграда, където живееха обучаващите се в Кулата дракони. Имлин, загърната в традиционната бяла роба с качулка, ги чакаше в преддверието и нетърпеливо ги поведе към стаята си. Влизайки вътре, тя набързо захвърли робата и остана облечена в тъмнозелени туника и панталони драконов модел. Разпусна тъмночервената си коса и прегърна Аалин.
— Нека завръщането у дома ти носи радост, братовчедке. Виж се само, пораснала си и си станала много красива — възхитено каза тя.
— Линлин предпочита да се мотае по платформите и Нарада. Тя не се интересува от ухажори. Малка е още за това — подхили се Ааридж.
— Щом казваш, сигурно е вярно — черните, досущ като на Пел очи на момичето проблеснаха закачливо, когато тихичко прошепна до ухото на Аалин — Братята винаги научават последни, нали?
Ааридж започна да се дразни.
— В Кулата и човешкия свят може би е така, но аз съм бъдещият Наат, научавам всичко...
— ... най-вече от Тесил — довърши Имлин с крива усмивка.
— И от нея също — не отрече Ааридж. — Линлин, би ли ни оставила за малко насаме?
— А поздравленията и аквариума? Трябва да обясня на Имлин някои негови особености — възмути се Аалин.
— После. Налага се да говоря с Ими като Виждащ с Виждаща, знаеш за какво. Нали искаше да разгледаш Кулата? Сега имаш тази възможност.
Момичето се поколеба и погледна към братовчедка си. Имлин прехапа устни и сериозно каза:
— Аз също те моля. Има някои неща, които с Ааридж трябва да обсъдим насаме.
Аалин театрално завъртя очи. Ревността, прокраднала се в гласа на Имлин, когато спомена Тесил, не остана скрита за нея. Ясно, брат ѝ щеше да си го получи. Погледна през прозорците на стаята, но вечерният мрак скриваше пейзажа. Нямаше нищо интересно за разглеждане.
— Добре, ще разгледам градината. Може да има интересни растения. Когато свършите, запалете една свещ на прозореца, за да не се загубя на връщане — леко саркастично подметна тя.
Ааридж погледна към Имлин. Тя му кимна съгласно.
— Ще те съпроводя до там. Искам да се уверя, че няма нахалници, които да те притесняват. А дори да има, видят ли те с мен, няма да те закачат.
— Моят голям брат пак се изживява като хелин — подразни го сестра му, но тайно се зарадва, че Ааридж е загрижен за нея. Пък и беше прав – нагли Одарени в Кулата не липсваха, съдейки по предишните си разговори с Имлин. Ако я видеха с него, вероятността да ѝ досаждат ставаше минимална.
Градината обхващаше жилищната сграда на драконите от три страни. Имаше широки цветни лехи и високи дървета, между които криволичеха чисти каменни алеи. През деня гледката беше живописна и прекрасна, но сега цареше мистично очарование, създавано от бледите сфери, които висяха над пейките и беседките.
Преди да се върне в стаята, Ааридж я прегърна и обеща на връщане да ѝ разкаже каква изненада още е приготвил за Имлин. Аалин кимна вяло и се отправи към една от беседките, около която цъфтяха лареа. Седна на пейката и се замисли какво ли щеше да е, ако не се бе родила като дъщеря на Наат и придобиеше правото да се обучава три години в Кулата. Откъсна едно цветенце и вдъхна аромата му. Някога майка ѝ също бе мечтала да учи тук.
Тих шум я накара да се огледа. По една от съседните пътечки бързо вървеше младо русокосо момиче, облечено в робата на Одарена. Спря до кичести, красиво подрязани храсти и се огледа нетърпеливо. Между клонките им се появи висок, също светлокос младеж. Двамата се прегърнаха и се скриха в храстите. Аалин разбиращо се усмихна. Аалея може и да забраняваше интимните отношения, но нищо не можеше да спре двама млади да се обичат.
Шумът от храстите се чу отново, но тя не му обърна внимание.
***
Влизайки отново в стаята, Ааридж завари Имлин да гледа през прозорците. Бъдещата му съродителка също се тревожеше за Аалин. Отиде до нея и я прегърна, шепнейки доверително.
— Трябва да говорим сериозно. Срещата със Съвета не мина добре. Не мога да ти кажа подробности, но е напълно възможно програмата, по която се обучаваш тук, да бъде преустановена за известно време. Наат иска да знае имала ли си от „онези" видения за бъдещето. Първоначалното му намерение беше баща ти да говори с теб, но преценихме, че неговото посещение ще предизвика повече въпроси, а и разрешението на Аалея да те посетим за рождения ден беше дадено преди седмица, така че...
Имлин се отдръпна леко и някак прекалено бързо отвърна:
— Не. Искам да кажа, че понякога имам видения, но те не засягат Рафер или Кулата. Отнасят се за други неща. Защо каза, че програмата ще бъде закрита?
— Защото се надига нова ксенофобска вълна срещу нас, умело разпалвана от Нуумея Шау Сарида. Търговските отношения няма да пострадат засега, но очакваме провокации и неприятни ситуации. Най-лесно е политиците на Алтара да се опитат да използват обучаващите се в Кулата като теб или тези, които израстват тук. Знаеш кого имам предвид.
— Непризнатите са невинни Ааридж, не са избирали да се родят такива. Ако Рафер престане да плаща за тях, ще ги изхвърлят — остро възрази Имлин.
— Когато става дума за политика няма невинни, Ими. Виж, обучението ти тук с нищо няма да ти помогне, дори изоставаш с Виждащата Дарба. Ако зависеше от мен, ти изобщо нямаше да стъпиш в Кулата, но видението на Рилдж показваше, че трябва да си тук, а не в безопасност на Рафер, при мен и сестрите ми.
Имлин потръпна. Драконовата емпатия на Ааридж отчете емоцията ѝ като силен страх.
— На Рафер също не е безопасно. Особено за Аалин — прошепна тя.
Ааридж настръхна и я погледна строго.
— Какво премълчаваш, Имлин? Защо спомена сестра ми?
Драконицата прехапа устни и го погледна нерешително.
— Страхувам се, Ааридж, страхувам се за Линлин. За нея исках да говорим насаме, а не за Тесил. Попита ме за видения от бъдещето. Имах такива, но те се отнасяха само за Аалин. Виждам неща, които не искам да видя. Картините нямат виолетов оттенък, това е само потенциално бъдеще, а татко и Арслин винаги са ме учили да съм много внимателна, защото хрононишките се променят непрекъснато.
— Кажи ми какво видя – нетърпеливо настоя младежът.
— Аалин беше наранена, драконова лапа я държеше здраво през кръста, а острия нокът на показалеца от другата лапа се допираше до гърлото ѝ като нож. Самият дракон стоеше зад нея, обвит в сянка. Заплашваше я с нещо и в един момент я поряза повърхностно по шията. Тя се опитваше да се освободи, но ръцете ѝ бяха оковани или завързани. Драконът плъзна нокът нагоре и отряза част от косата ѝ.