Кат:
-Какво съм за теб? -попита Крисчън. Да си призная като чух гласа му ме побиха тръпки.
-Крисчън какво правиш тук? -Лив попита. Тъкмо и аз щях да го питам същото, но тя ме изпредвари.
-Ами щях да ви питам дали сте готови да слизаме заедно, но....-той спря. -Кат довърши си изречението.
-Аз ще отида при Сами. -каза Лив и се запъти към вратата. След секунда нея вече я нямаше, а аз останах сама с Крисчън.
-Довърши си изречението! -за пръв път чух Крисчън да говори с такъв тон.
-Ами....Крисчън аз-з, тоест ти си ми приятел.... -започнах леко колебливо.
-Ахам, знам на къде отиват нещата, така че по-добре спри. -той продължи да говори с все същия студен тон. Обърна се към вратата и тъкмо посегна да я отвори, но аз го спрях.
-Неееее, чакай, не ме остави да довърша. -вече бях по-уверена. -Крисчън, ти си ми приятел, но аз винаги съм те имала за повече от това. Започнах да те харесвам последните две седмици от 1-вия семестър.
-Защо не ми каза? -попита Крисчън.
-А ти защо не ми каза, че ме харесваш още от началото на 1-вия семестър? -и аз го попитах. Той явно се сети за онова чувство и не понечи да каже нищо. След това и аз млъкнах. Прекарахме 2 минути в неуловка тишина, като не спирахме да се гледаме и накрая Крисчън я прекъсна. И по-добре.
-Ее...сега вече вече като знаеш какво изпитвам към теб.... -започна той. -Ще излезеш ли с мен на среща?
-Да. -леко се изчервих. Крисчън се приближи към мен и ме прегърна. Мисля, че тази прегръдка чакахме и двамата -повече от приятелска.
-Знам, че се обичате, но репетицията започва и трябва да слизаме. -Лив се изказа и тя.
-Добре, идваме. -казахме в един глас аз и Крисчън, целите почервенели като домати. -Само да си взема палците. -Крисчън ме изчака да си взема нещата, а Лив и Сами тръгнаха. Минахме големия коридор, слязохме по стълбите и стигнахме машината за вода. Пуснах няколко монети и я взех. След това стигнахме до репетиционната. Отворихме вратата и там бяха всички -Абигейл, Тара, Сами, Лив, Бенджамин, Итън, Грейс, Оли и още няколко нови попълнения.
-Ей гълъбчета много ми липсвахте. -Итън дойде при нас и последва групова прегръдка. След това дойдоха другите и прегръдката стана още по-голяма, само Бенджамин и новите стояха на стана.
-Хайде елате и вие. -провикна се Сами. -Защо стоите там?
Всички се прегърнахме и после се запознахме с новите.
-Хайде всички по местата. -мис Рейн влезе. Всички застанахме по двойки както бяхме още от миналата година. Аз естествено бях с Крисчън, Сами с Абигей, Тара беше сама, Грейс с Итън, Лив с Оли, а новите стояха на стенката. -Не сте забравили партньора, с който сте били миналия семестър. Браво!
-Аз нямам партньор. -измутя Тара (предишният й партньор не успя да мине във 2-ри семестър).
-Тара ти ще си с Бенджамин. -каза Мис Рейн. -Загряхте ли?
-Не. -отговорихме всички в един глас и почнахме да се смеем.
-Само днеска ви прощавам, защото е 1-ви ден, но от утре който не е загрял да му мисли. -госпожа Рейн погледна недоволно. -Почвайте да загрявате. След 30 минути вече бяхме загрели. Госпожата ни накара да танцуваме три танца, като на нас, момичетата, ни даде три плюс Grand Plié. Първо започнахме с Grand Plié, който е две минути, след това и момчетата се включиха и танцувахме Pas jeté, следващия танц беше Grand Jeté.
-Не сте изгубили тренинг. -госпожата ни похвали. -Последния танц ще е солото ви от последния концерт.
-Ами аз като не знам стъпките? -попита Бенджамин.
-Отивай на стенката. Новодошлите да отиват на стенката, а също и Тара. -Мис Рейн се провикна.
Първи бяха Итън и Грейс с тяхното соло. След това беше ред на Абигей и Сами, после бяха Лив и Оли и накрая бяхме аз и Крисчън. Застанахме отпред и зачакахме музиката да започне. След секунда се чу и тя. Крисчън ме хвана през кръста и ме вдигна на горе, след това ме пусна и се погледнахме, но беше за кратко, защото следваше другото движение. Накрая музиката спря, а аз се усмихнах.
-Това беше повече от приятелски танц нали? -Крисчън ми прошепна в ухото. Както винаги не можах да отговоря.
-Имаше емоция. Страхотно! -Мис Рейн се усмихна, а аз и Крисчън се изчервихме.
-Много ясно, че ще има емоция. -чух зад мен гласовете на Лив и Сами, които се смееха, но се направих, че не съм ги чула. -Нали са в любовен романс.
*********
Лив:
Тъкмо илзезнах от банята и подсушавах косата си. В стаята нямаше никой затова си махнах кърпата от тялото и я хвърлих някъде на леглото. Застанах пред огледалото и се погледнах. Да си призная честно тялото на Грейс ми харесва повече от моето. Махнах се от огледалато защото се възмутих от себе си и застанах пред гардероба. Изкарах си черен дантелен сутиен, черни бикини, къси, черни панталонки с висока талия, една блуза, която ми беше над пъпа и един суитчер, защото мислех да изляза на вън. След 15 минути се облякох и застанах пред тоалетката. Сложих си малко фон дьо тен, спирала и молив за очи. Косата ми все още беше мокра и неуформена затова реших да я вържа на кок. Кого заблуждавам? Истината беше, че ме мързеше прекалено много да я суша и изправям. В близост до тоалетката се намираха закачалките, на които стояха къприте ми за глава. Взех черно-бялата. Обух си черните кецове и се запътих към вратата. Не заключих, защото Кат беше в стаята на Крисчън и Сами. Отидох до тяхната стая.
-Аз излизам. -казах и махнах на всички. Крисчън и Кат седяха на леглото на Крисчън, а Сами и Абигейл -на Сами.
-Къде отиваш? -попита Крисчън.
-Пак ли излизаш с Люк? -засмя се Абигейл.
-Отивам да се разкарам и не -не излзам с Люк. -казах и затворих вратата. Като стана въпрос за Люк -нали щеше да ми звънне? Да му звънна ли аз? Не, няма да му звъня, ще ме помисли за някоя лепка. Слязох по стълбите и вече бях пред входа на акдемията. Спрях се за миг за да помисля къде ще ходя и след това тръгнах. Ще отида на моето място (на скалата). Включих си музика на слушалите и започнах да вървя. По средата на пътя почувствах как корема ми къркори. Бях гладна. Огледах се около мен и видях McDonald's. Тръгнах с бърза крачка на там. Влязох вътре и естествено имаше много хора. Застанах на опашката и пред мен съзрях познато, високо момче с черна коса, единственото различно нещо, е че беше облечен с къси шорти и джапанки, а не с прилепнали дънки и кецове.
-Хей, Майки. -хванах го за рамото и го обърнах към.
-Хей-хей. -усмихна ми се той. -Как прекарахте снощи с Люк. Момчето ми се оплака, каза че много си го тормозила.
-Не е вярно. -засмях се.
-Каза, че си го бутнала от леглото. -продължи той.
-Ами като не ми даде ключа, какво трябваше да направя? -засмях се и вдигнах рамене.
-Харесваш ми, Паркър. -Майк се изхили. Обърна се на другата страна, защото беше негов ред да поръча. След това беше мой. -Да те изчакам ли?
-Не, не, тръгвай, аз ще се разкарам. -казах, а Майк кимна. След няколко секунди беше нападнат от фенки.
-Какво ще желаете? -попита продавачката любезно.
-Едно Big Mac меню. -отговорих.
-Заповядайте. Приятен ден.
-И на вас. -усмихнах се и тръгнах към изхода. По пътя не ми беше удобно да ям и затова все още не бях разопаковала храната. Забързах крачката, след 10 минути бях на плажа и тръгнах към скалата. Както си знаех -нямаше никого. Седнах, като държах плика в ръка и погледнах залеза, който от тази скала се виждаше просто прекрасно.
-Трябва някой път да доведа Люк. -прошепнах съвсем тихо и отворих плика с храна. Даже не знам, защо трябваше да го казвам на глас.
-Аз съм тук......
^^^^
Здравейте! Това е новата глава. Този път е малко по-дълга от предишния. Ще се радвам, ако изразите мнението си в коментарите.
Съжалявам, ако има грешки! :)