Анелия
Влизам в булчинският магазин на талантливата Ренета Филипова. Красиви рокли за красиви булки,такава каквато е моята прелестна приятелка, Изабела. Толкова изящество на едно място не съм виждала,чак ми се прииска да бъда булка,но с моя късмет в любовта едва ли ще ми се сбъдне мечтата да се видя в една от тези красиви рокли.
Докосвам сатена на манекена и шумно издишам на мислите в главата си. Не е сега момента да съм негативно настроена,тук съм заради Бела. И тъкмо я споменавам и виждам къдравата ѝ червеникаво буйна коса. Човек не може да я сбърка.
-Ани! - изписка тя и силно ме прегърна. Усмихвам се и вдишвам от аромата ѝ, на горски плодове.
-Искам да видя роклята. - и в този момент от съблекалнята излиза Ренета,държейки в ръцете си дълга рокля в цвят шампанско. Уау! Божествена е,направо като в приказките.
-Хайде, скъпа! Да пробваме тази прелестна рокля. - Изабела кимна с глава и тръгна след нея,а аз решавам да обикаля магазина ,докато я чакам. Докосвам всяка рокля и мислите ми отидоха към един човек,който отново се опитва да навлезе в живота ми. Предложението да си помисля дали да му дам втори шанс беше неочаквано. След цели девет години ми каза ,че ме обича. Чак не е за вярване какви ги говори. Не мога да му имам доверие. Не и сега след всичко,което преживях,но пък от друга страна мисля и за още един човек. След целувката ми с Живко ,аз копнея отново да го направи. Разхвърляните мисли в главата ми ме побъркват. Вече не знам какво да правя,не знам на кого да имам доверие.
-Ани! - гласът на Изабела ме изкарва от мислите и рязко се обръщам, ахвайки от красотата,която излъчва тя и тази приказна рокля. Чак очите ми се просълзиха.
-Прекрасна си! - казвам аз, избърсвайки сълзите по бузите си.
-О, миличка не плачи! - целува ме по носа,карайки ме да се засмея. Още от деца така правим. Когато някоя от нас е тъжна и винаги целуваме върха на носа за успокоение. Роклята е създадена за нея. Благородно ѝ завиждам. Тя заслужава да бъде щастлива. Всички ние заслужаваме да бъдем щастливи.
-Реши ли къде във Варна, ще бъде сватбата?
-Да! В хотел "Бриз" 2. Церемонията ще бъде пред една красива Арка. Има голям басейн и всичко ще е толкова красиво. - каза тя и започна да пляска с ръце като малко дете. Колко е сладка. Никога не съм я виждала толкова щастлива. Наистина обича Виктор.
-Страхотно! - свеждам глава,напълно разстроена от това,че аз никога няма да се видя в такава рокля.
-Ани, какво има? - Бела веднага забеляза рязката промяна в настроението ми.
-Нищо.
-Стига! Не се познаваме от вчера.- тя е най-добрата ми приятелка и би трябвало да ѝ споделя за всяко нещо в живота ми. Поемам си въздух и без да я погледна казвам последната новина.
-Борил ми каза, че ме обича. - Бела ахна от изненада. Както за нея е нещо ново,така и за мен.
-Вярваш ли му? - Вече не знам на какво да вярвам за това отговарям честно.
-Не!
-Защо сега ти го казва? - вдигам поглед и се взирам в зелените ѝ очи.
-Нямам представа. Главата ми ще се пръсне от мисли. Имам чувството,че всичко това….-отново свеждам глава. - …малко ми идва в повече.- Бела не казва нищо,сякаш знае ,че има още нещо. - Има още.
-Слушам!
-Имам нов колега и той е... - вдигам поглед с усмивка.
-Красив? Невероятен? Секси? - засмивам се.
-И трите. - очите ѝ се разширяват и знам защо.
-Ани, след онзи келеш не си говорила така за някого. Харесваш ли го? - след Борил за първи път искам да се впусна във връзка.
-Не знам. - лъжа аз.
-Ани!-съска тя.
-Оф, добре! Да! По дяволите, да!- Бела дълго време ме наблюдава и накрая зададе въпроса, от който най-много се страхувам.
-Обичаш ли го?
-Кой? - правя се на ударена, а много добре знам за кой говори.
-Колко мъже си обичала? - гърлото ми пресъхна,докато изричам една проклета дума.
-Един. - вглеждам се в роклите,избягвайки нейния поглед.
-Правилен отговор. Сега чакам отговора и на предния си въпрос. - Срам ме е да си призная, както на нея,така и на себе си,че след девет години още изпитвам чувства към Борил. Опитах се, но не можах да го забравя. Имам чувството, че емоциите ще ме сринат и няма да мога да се справя с тях.
-Да! - реакцията на Бела е да се обърне и с бързи крачки да влезе в съблекалнята. Трябваше на този ден ,в този час да бъдем радостни за роклята,а не да говорим за моите проблеми и тревоги. Колко съм глупава. Сега скапах и нейния ден. - Съжалявам! - провиквам се за да ме чуе,но така и не дойде отговор. Сигурно ми се сърди,аз съм ужасна приятелка.
-Хайде, да тръгваме!- Изненадана я виждам в дрехите,с които беше. - Имаме нужда от едно бяло фрапе. -подсмихвам се и хващам ръката на приятелката си.
.........................................................
Настаняваме се в любимото ни кафе "Еделвайс" и си поръчваме бяло фрапе. В този момент ми се прииска да видя и близнаците,но знам ,че те са заети със сервиза и не искам да ги притеснявам.
-Избра ли си рокля за сватбата? - попита Изабела.
-Не, но скоро ще се разходя по магазините. Имам един месец. - двете засмукваме сламките и опитваме от приятния вкус на фрапето. Точно от това имах нужда,от Бела и от едно страхотно фрапе.
-Така е, но ей сега ще дойде. - кимам с глава.
-Ще подписвате ли предбрачен договор? - тя се намръщи и поклати глава.
-Не! Още не съм се омъжила и не искам да мисля за такъв договор. - Предположих,че така ще ми отговори. Бела никога не се е интересувала от парите на мъжете,с които е спала. Виктор е богат,но и различен.
-Защо?
-Ани, не съм с него заради пари или имоти. Преди няколко дена му казах, че не искам нищо за сватбата. - плъзна отново устните си на върха на сламката и засмука. - Все още не живеем заедно, но и това ще се случи. Изрично го предупредих, че не искам големи апартаменти и къщи. Искам нещо скромно,макар да си харесах къщата,когато бях брокер в него ден.
-Чакай! Твоята мечта е точно това. Тази къща ,която си харесала. - Бела извърна поглед и сви устни в права линия.
-Така е, но едва ли ще се сбъдне. За това мисля реалистично и ще съм благодарна и на малък апартамент. -Не мога да я разбера. Виктор със сигурност има много имоти и още като се оженят ,тя ще има права над тях,но щом така е решила, коя съм аз да ѝ давам акъл. Връщам се към фрапето и бавно засмуквам сламката,поглеждайки в единия край близо до бара. Едва не се задавих,когато виждам Живко с някаква блондинка. Жената го погалва по бузата след това допира устни в неговите. Стискам зъби и извръщам поглед. - Добре ли си?
-Да!
-Кажи ми, скъпа!
-Нали ти казах за новият ми колега? - тя кимна. - Ами той е зад теб и се натиска с някаква блондинка. - рязко се обръща. - Не, недей!
-Не ми пука! Искам да го видя. - Изабела се взира в тях известно време ,докато на лицето ѝ не се появи малка усмивка. - Той е… Хм…Перфектен. - перфектен ,но очевидно си има приятелка,а до преди два дена ме целуваше.
-Може ли да си тръгваме?
-Защо?
-Защото не мога да ги гледам. - не мога да повярвам какви мъже ми се лепят.
-Ти ревнуваш.Да не би да сте правили нещо? - сега е времето да излъжа.
-Не! - естествено не ми повярва,щом виждам вирната ѝ вежда чак до косата.
-Лъжеш! Правила си секс с него, нали?
-Не! Само ме целуна и.. - смутена не довършвам изречението.
-И?
-Задоволи ме с пръсти. - цялата се изчервявам,сякаш съм дете и съм направила нещо грешно. Бела се засмива и ме целува по бузата.
-Толкова си сладка, когато се изчервиш. Хайде, ставай! - Слава богу. Поне един път да влезе в положението ми. Плащаме си сметката и бързо се изнизвам от кафето,но не усещам присъствието на Изабела. Обръщам се за да я видя да върви към Живко. Проклятие. Мислих,че ще ми влезе в положението,но тя реши отново да прояви характер. Познавам я и съм сигурна, че в момента го обсипва с неприятни епитети. Живко я погледна и се намръщи след това Изабела ме посочи с пръст, а на мен ми се прииска да се скрия в някоя яма от срам. Той ме погледна,но аз бързо изръщам поглед като някоя страхливка.
-Какво му каза? - питам Бела,когато излезе от бара.
-Кратката или дългата версия?
-Кратката. -в момента не искам да слушам подробности.
-Че е пълен идиот! - отново поглеждам към Живко,наблюдавайки го как се отдръпна от блондинката и бързо извади портмонето си за да хвърли няколко банкноти. Явно това за него е някаква игра и такива игри въобще не харесвам, но не знам защо сега ми се иска да се включа,искам да разбера какъв ще бъде следващия му ход. Може да е глупаво,но за първи път от девет години аз съм любопитна.