Любов и Изпитание🔞

Мартин - Четиринадесета глава

Ангелина

-Ангелина, събуди се! - казва познат женски глас. - Ангелина! - отварям бавно очи.

-Мамо?!

-Да! - насълзяват ми се очите.

-Мамо, много ми липсваш!

-О, недей да плачеш! Аз винаги съм била до теб.- сълзи текат по бузите ми.

-Имам нужда от теб.Баба си отиде и си нямам никого. - треса се на леглото.

-Миличка не го осъзнаваш, но аз бдя над теб.

-Сама съм. - повишавам тон, а тя се намръщва, поклащайки глава.

-Мартин! - само като изрече името му и се разтрепервам.

-Какво за него? - попитах аз ,извръщайки поглед.

-Ти си влюбена.

-И да съм, той си има друга. - в гласът ми се прокрадва болезнена нотка.

-Не го разбираш, но скоро всичко ще си дойде на мястото. - преди да се извърна с лице към нея тя продължи.- Ти си бременна.

Рязко се изправям, но една ръка ме притисна между гърдите и отново се отзовавам на леглото. Уплашена се оглеждам,виждайки болничната стая и Мартин,който седи до леглото ми.

-Лина,как се чувстваш?

-Зле. Ще извикаш ли доктора? -Той кимна с глава и излезе от стаята. Нямам представа какво ще правя, ако се окаже, че мама е права и съм съм бременна.  

-Здравей, Ангелина, аз съм д-р Павлов! Първо искам да те попитам дали нещо те боли?

-Главата ми пулсира и усещам сухота в гърлото. - той кимна и ми подаде чаша с вода, отпивайки няколко глътки.

-Има ли нещо странно в изследванията ми? - докторът се намръщи и погледна към папката в ръцете си.

-Освен, че трябва да използваш друг инхалатор няма от какво друго да се притесняваме.

-Сигурен ли сте?- знам, че е тъпо да задавам такъв въпрос, но думите на мама кънтят в главата ми.

-Да! - шумно издишвам насъбралия се въздух в мен и извръщам поглед. - Мога да те изпиша още днес.

-Добре! - казвам аз без да го поглеждам. След малко доктора излиза от стаята, оставайки ни сами с Мартин.

-Миличка, ако знаеш как ме изплаши. - Гледам в някаква точка и не му обръщам внимание.