Nick
Следях внимателно реакцията ѝ. Откакто я бях видял да побелява, когато си играехме на бутилка и тя трябваше да отиде в килера в тъмното, не можех да спра да се чудя какво, по дяволите, се е случило с нея, че да я накара толкова да се страхува от тъмното. И сега се случи същото. Тялото й беше напрегнато и беше бледа, сякаш споменът за нещо я измъчваше отвътре.
-Успокой се, Ноа. - казах аз, като я притиснах към себе си. Да я почувствам в прегръдките си беше мечта, но сега, когато я бях накарал да се отпусне, изпратих всичко по дяволите, като й зададох проклетия въпрос.
-Не искам да говоря за това. - настоя тя и аз забелязах как трепери под ръцете ми. Какво, по дяволите, се беше случило с него?
-Добре, всичко е наред. - съгласих се аз, галейки я по гърба. Онзи ден не успях да се сдържа, когато трябваше да я целуна, беше минало твърде много време от последния път и ръцете ми не успяха да стоят далеч от нея. Ноа ме плени и откривах, че има нов Никълъс, който не можеше да спре да мисли за нея, дори и да опита.
-Мисля, че трябва да тръгвам. - коментира тя няколко минути по-късно. Проклинах се вътрешно, че провокирах тази реакция. Не ми харесваше да я гледам как се отдалечава от мен всеки път, когато нещата станаха сериозни или всеки път, когато се доближихме един до друг.
-Не, остани. - отказах да заровя лице в шията й, усещайки великолепния й аромат, завладяващ, сладък и невероятно секси.
-Уморена съм, днес беше дълъг ден. - коментира тя, като се размърда и се изправи. Хванах ръцете й, за да я задържа.
-Остани тук да спиш. - я помолих и бях наясно какво ще повярва, щом думите напуснаха устата ми.
Тя ме погледна с широко отворени очи. По дяволите, това ставаше от лошо по-лошо. С Ноа трябваше да стъпвам внимателно.
-Само за сън. - уточних аз, познавайки умоляващия тон на гласа ми. Тя сякаш го обмисли за момент.
-Предпочитам да спя в леглото си. - заяви тя и пусна ръцете ми. Тя сякаш съжаляваше, че трябва да ми каже нещо подобно, но част от мен разбра: след като събуди неприятни спомени, тя нямаше да иска да остане с мен.
-Добре, ще те заведа до стаята ти. - предложих ѝ, изправяйки се.
Тя се изкиска и сърцето ми се изпълни от щастие. Това беше Ноа, която харесвах.
-Никълъс, моята стая е до твоята, не е нужно да идваш с мен. - напомни ми тя, влизайки в стаята и събирайки нещата си. Тя изглеждаше толкова гореща в една от моите тениски...висеше точно под дупето й и не можех да спра да не дръпна плата от нея и да се взирам в нея с часове.
-Нямам нищо против.
Тя се усмихна.
-Благодаря. - каза само.
Взех обувките от ръката й и отворих вратата, за да излезе. Не знам защо го направих, но тя ме накара да иска да бъде джентълмен. Прекосихме коридора до вратата й и аз я гледах как тя извади картата си от чантата си и я пъхна през ключалката. Появи се малка зелена светлина и с щракване вратата се отвори.
Тя се обърна към мен. Изглеждаше нервна или уплашена. Преди да се обърне отново и да влезе в стаята, аз я хванах през кръста и я притиснах към тялото си. Поставих устните си върху нейните и я целунах дълбоко и вълнуващо, което ме накара да искам още. Тя ме целуна в отговор, но няколко секунди по-късно се дръпна и взе обувките от ръката ми.
-Лека нощ, Ник. - каза тя със срамежлива усмивка.
-Лека нощ, Ноа.
На следващата сутрин не бях сигурен какво ще намеря, но когато срещнахме момичетата пред асансьора, не ми пукаше, че Джена и Лайън ни гледат. Отидох до Ноа и я целунах силно по устните. Тя не го очакваше, но не обърна глава и когато го направих. За разлика от предната вечер, днес тя беше облечена в дънкови шорти, тениска и кецове. Разглеждайки нейното момичешко, небрежно облекло, не можех да не си помисля, че Ноа беше напълно различена от всички момичета, с които бях излизал. Беше просто, да, но отвътре беше сложно като пъзел с хиляди части и все още не знаех къде ще се впиша в него.
-Намерете си стая. - каза ни Джена изпускайки кикот.
-Млъкни, Джена. - казах й, без дори да я погледна. - Много си красива. - добавих, като погледнах внимателно Ноа. Снощи си помислих, че я нараних, когато й изпратих това съобщение, и не исках да го повдигам отново.
-Ти също. - сякаш ми отговори тя нещо.
Всички се качихме в асансьора и отидохме направо на закуска. Разговорът се насочи към случилото се снощи и как Джена ни мислеше за напълно луди. Ноа едва изрече дума, така че беше мой ред да се защитим от лъвовете.
Този ден щяхме да се разходим из града, да посетим магазини и да хапнем навън. На следващия ден вече се прибирахме и част от мен се страхуваше, че всичко, което се беше случило между нас, ще изчезне веднага щом минем през вратата. Не можем да отречем, че личностите ни се сблъскват на всеки две по три. Повечето от спомените, които имах с Ноа, бяха от спорове или откраднати целувки и това ме плашеше, не исках да я загубя, а да продължа напред във всичко, което идваше между нас двамата.
Следобедът отлетя, хапнахме в хубав ресторант и аз се забавлявах да й купя всичко, което поиска, което беше много малко в сравнение с Джена, която не спираше да обикаля всички магазини на мястото.
Спрях до Ноа, която разглеждаше няколко огърлици от скъпоценни камъни от всички цветове. Бяха дрънкулка, но това беше първото нещо, което ме интересуваше, откакто бяхме напуснали хотела, освен ентусиазма, който та показа с града и околностите му.
-Дайте ми тази, моля. - казах на продавачката. Ноа се стресна от гласа ми и се обърна да ме погледне.
-Не е нужно да ми го купуваш, просто гледах. - коментира тя намръщено.
-Искам да го направя. - заявих, когато продавачката ми подаде огърлицата, на която имаше малко камъче с цвят на мед. - Отива на очите ти. - потвърдих, като я поставих на врата ѝ.
-Благодаря ти. - каза тя, галейки скъпоценния камък с пръсти.
-Няма за какво. - отвърнах аз, усмихвайки се. Хареса ми, че го носи и ми хареса, че аз го бях сложил там.
След това всички сме заедно на сладолед пред морето и малко след това решихме да се върнем в хотела. Момичетата са гладни и скоро ще започнат да сервират вечеря. Джена ни каза, че има билети за клуб в града и това би бил страхотен план за тази вечер.
-Ще се видим след малко. - казахме си довиждане. Влязох в стаята си и Лайън ме придружи.
-Не знам какво правиш, но е по-добре да внимаваш. - каза той, гледайки ме подозрително. - Наблюдавах те, Ник, и ти си напълно завладян от това момиче.
-Ние просто се забавляваме, Лайън, не ми го разваляй. - отвърнах аз, като съблякох ризата си и му обърнах гръб.
-Свикнал си с определен тип момичета, Никълъс, и мисля, че и двамата ще излезете зле накрая. Никога не съм виждал двама толкова различни души като Ноа и...
Обърнах се към него. Вбесявах се.
-Гледай си работата, Лайън, или ще ми кажеш, че ти и Джена сте имали нещо общо с това, когато ви запознах?
Той замълча няколко секунди.
-Просто те предупреждавам.
Той си тръгна.Останах сам в стаята с тези мисли, които минаха през главата ми. Да, вярно беше, Ноа не беше като мен и може би точно от това имах нужда. Никога досега не бях изпитвал нужда да опозная някого извън нормата. Ноа беше като гатанка, която трябваше да отгатна.
Къпя се и се обличам в черна риза и дънки. Когато бях готов отидох до асансьорите. Лайън вече беше там с Джена и Ноа. Този път тя беше облечена в тесни черни панталони и синя блуза беше ефектна.
Знаех, че откакто пристигнахме, отношенията ни се бяха променили напълно. Почти не си говорехме и това беше нещо, но ме притесняваше разстоянието, което сякаш никога не изчезваше между нас двамата, все едно правихме две крачки напред и пет назад.
Когато излязохме от хотела времето беше хубаво и слънцето вече беше залязло за малко.Тръгнахме към дискотеката и чак когато стигнахме до вратата и ги видях разбрах че тази нощ няма да свърши добре. Всички играчи на плажен волейбол бяха отвън и ни чакаха. Разбрах, че съм бил глупав да не разбера, че билетите трябва да са били дадени на Джена предния ден, когато сме тръгнали.
Ноа дойде до мен, за да ги поздрави. Отне ми целият ми самоконтрол, за да не откъсна ръцете на Джес, докато той я прегръщаше и я вдигаше от земята, точно както направи предния ден.
-Вчера си тръгна без да се сбогува! - повтори той, все още държейки я. Направих крачка напред, но слава Богу, той я пусна. Ноа изглеждаше, че се забавлява и бузите му бяха почервенели. Харесваше ли този идиот? Ако е така, не бих си отговорил сам.
Другите играчи също я поздравиха и видях няколко от тях да я зяпат. Беше ефектна, тези черни панталони и тези сандали на висок ток я караха да изглежда като модел от подиума. Косата й беше вдигната на хлабав кок, от който се бяха разбили малки къдрици, ограждащи ангелското й лице.
Влязохме в клуба и видях, че има дори повече хора от предишната вечер. Явно партито на целувката беше празнувано. На входа ни дадоха едни цветни гривни, ако си свободен ще ти сложат зелена, ако не ти пука ще ти сложат жълта и ако имаш партньор ще ти сложат червена. Трябваше да се спра, когато Ноа взе зелена. Почти го откъснах. Но и двамата можем да играем тази игра.
Седяхме в много малко сепаре близо до бара. Гледах как Джена завлече Ноа там и им беше сервирано питие. Лайън дойде при мен с две чаши нещо, което беше ужасно силно. Той дрънка с чашата си в моята и ми се усмихна.
-За твоя двадесет и втори рожден ден, приятелю! - възкликна той над шума на музиката. Момичетата дойдоха при нас секунда по-късно.
-Днес трябва да се напием! - Джена изпищя и видях Ноа да се смее.
Намръщих се, но не казах нищо. С напредването на нощта ставах все по-нервен.
Темата за гривните на cojones дава свобода на всеки човек да се докопа до онези със зелената или жълтата гривна. От моята позиция в сепарето можех да видя как Ноа танцува с човек, много по-възрастен от нея. Беше шибано секси, когато люлееше бедрата си така и започнах да се ядосвам да я виждам да танцува с всички, но не и с мен.
Изпих четвъртото си питие на един дъх и се приближих до нея точно когато мъжът, с когото танцуваше, я придърпа към себе си и я целуна по устните.
Изведнъж видях всичко червено.
Отблъснах Ноа и хванах смотаняка за ризата. Следващото нещо, което се сещам, беше, че бях на пода и биех лайната на този задник. Не ме интересуваше колко удара му нанасях, като видях тялото му върху това на Ноа, ме подлуди.
-Никълъс, спри! - изрева твърде познат глас, за да бъде игнориран. Ръцете ме сграбчиха отзад и чух Лайън да ругае, докато ме избутваше от стаята. Бях ударен в окото, в същото, което все още не беше напълно излекувано поради последната ми битка.
-Какво, по дяволите, правиш, човече? - Лайън ми се развика, когато бяхме навън.
-Къде е Ноа? - попитах, търсейки я около себе си. Беше пълно с хора и не можах да я видя никъде. Тогава тя се появи и ме изгледа с наклонените си очи.
-Побърка ли се?! - тя изръмжа напълно извън себе си. Когато стигна до мен, тя ме бутна, което едва ме накара да отстъпя назад. Тя ли беше ядосаната? Изведнъж гневът отново ме обзе.
-Харесва ли ти, че всички момчета те опипват пред мен? -обвиних в отговор на вашия въпрос. Очите й се разшириха, сякаш не вярваше на това, което казваше.
-Танцувах! - извика тя раздразнено.
-Танцуване! - приближих се до нея, опитвайки се да успокоя желанието си да я разтърси.
-И му позволи да те целуне?! - казах аз, дестилирайки гнева във всички от моите думи. Вече бях твърде ядосан, за да контролира какво казвам и твърде пиян, за да обмислям последствията. - Ако ще позволиш на някой да те сложи в ръце, не бива да ходиш снобски и да се продаваш като самоуверена, която...
Шамарът дойде толкова бързо, че дори не ме болеше след няколко секунди.
Сграбчих я мигновено за раменете, като рефлекс.
-Осмели се да го направиш отново. - предизвиках я, стиснах раменете й.
Отне ми няколко секунди, за да осъзная какво бях направил току-що. Изражението на ужас върху лицето ѝ ме накара да отстъпя крачка назад. Тя пое дълбоко въздух, докато очите й се насълзиха.
-Ноа.
Тя се дръпна, докато ме гледаше ужасена.
-Не мога да бъда с теб, Никълъс. - призна тя, като всяка дума ме прорязваше като пробождане. - Ти представляваш всичко, от което бягам, откакто се помня.
Опитах се да я задържа, но тя се измъкна от ръцете ми, пламъци стреляха от кафявите й очи.
-Никога повече не слагай нито една ръка върху мен! Това, че начинът ти да решаваш нещата винаги е да се биеш до смърт, си е твой шибан проблем. - отидох да кажа нещо, но тя ми обърна гръб и тръгна към хотела.
-Ти си идиот, Ник. - каза ми Джена, впивайки се в мен с тъмните си очи и тичайки към Ноа.
Една ръка кацна на рамото ми и аз се спрях да не я отдръпна.
-Ти се прецака, човече. - каза Лайън с тъжен тон.
-Остави ме на мира.