Nick
Хотел Atlantis на Бахамските острови се смяташе за един от най-добрите хотели, бях вече за втори път тук и беше великолепен. Голяма част от хотела е построен като аквариум, така че можеш да видиш акули, странни риби и животни от всякакъв вид, докато вървиш по коридорите към трапезарията или казиното. Ноа беше поразена и аз бях щастлив да разбера, че имам пръст в това. Бяхме запазили две стаи, една за момичетата и една за нас.
Бяхме пристигнали в хотела към пет следобед и момичетата настояха да отидем директно на плажа. Умирах да видя Ноа по бикини, така че половин час по-късно бяхме на топлото следобедно слънце. За мен ходенето на плаж беше свързано със сърфиране, тъй като не обичах да се хвърлям по хавлия и да се пека, но този ден не ми пукаше дали ще мога да се насладя на страхотни гледки.
Ето защо бях разочарован, щом стигнахме до шезлонгите на плажа и Ноа свали роклята, с която беше. За разлика от Джена, която беше с доста провокативни бели бикини, тя беше с черен бански. Беше страшно на нея, но исках да видя малко повече кожа, мекото и плоско коремче, извивката на талията й...
Джена и Лайън отидоха направо да се къпят, тя се качи върху него на конче, а той заплашва да я хвърли с главата напред във водата. Обърнах се към Ноа, която беше заета да си слага слънцезащитен крем.
-В миналия век ли се върнахме или си оставила бикините вкъщи? – попитах, смеейки й се.
Тя веднага се напрегна, но секунда по-късно ме погледна с красивите си очи.
-Ако не ти харесва, не ме гледай. - отвърна тя, като ми обърна гръб и продължи със задачата си.
Намръщих се на отговора ѝ. Изглеждаше, че просто се прецаквам с нея.
Когато приключи със слънцезащитния крем, тя легна и извади книга от чантата си. Гледах я забавно. Винаги, когато бяхме вкъщи, тя четеше. Чудех се какво може да й хареса в Томас Харди, но го оставих настрана моите литературни вкусове нямаха нищо общо с нейните, това беше ясно. Продължавах да я наблюдавам тайничко, чудейки се какво ме кара да се държа по съвсем различен начин... Дали очите й с цвят на мед, сладки и същевременно отражението на неукротим характер, който би подлудил всеки? Бяха ли тези лунички, които я караха да изглежда момичешки и секси в същото време? Нямах представа, но веднага щом вдигна очи от книгата и се взря в моите, тръпката, която усетих по цялото си тяло, ме накара да осъзная, че ако не внимавах, щях да свърша невероятно тъп като Лайън с Джена.
-Влез във водата с мен. - помолих аз, протегнах се и грабнах книгата от ръцете й.
Тя ме погледна с лошо лице.
-Защо?
Усмихнах се развеселено.
-Сещам се за няколко неща... -тя се изчерви безпомощно. - Като плуване, търсене на охлюви... какво мислиш, имам предвид, Луничке? - казах и се забавлявах за нейна сметка.
Цветът на лицето й премина от прекрасно розово до наситено червено.
-Ти си идиот и няма да влизам във водата с теб, върни ми книгата. - нареди тя и протегна ръка.
Взех я от нея и я дръпнах силно.
-Ще четеш, когато остарееш. Хайде. - в началото тя се съпротивляваше, но аз я вдигнах и я занесох на брега.
-Пусни ме! - извика тя, треперейки като медуза.
Направих го, пуснах я във водата и се засмях, когато излезе задъхано. Тя дойде след мен и аз прекарах следващите десет минути да се смея на глас.
Следобедът премина без инциденти. Открих, че ако държа ръцете си далеч от Ноа, тя ще се отпусне и ще може да се забавлява с мен и другите. Бяхме прекарали добре на плажа, пиейки маргарити и наслаждавайки се на кристално чистите води. Бях заспал на шезлонга в един от интервалите, когато Джена и Лайън изчезнаха, за да направят Бог знае какво и когато отворих очи час по-късно и се обърнах към Ноа, видях, че я няма. Започнах да я търся по брега или в морето. Тя беше никъде. Тогава я чух да се смее. Обърнах се наляво, където група деца от колежа играеха плажен волейбол. Там беше Ноа, в черния си бански костюм и оскъдни панталони. Тя си играеше с тях и повечето от тях я гледаха, докато скачаше и удряше топката майсторски. Повечето от тях бяха много по-високи от нея, поне една глава по-високи и в много добра форма. Усетих как ме обзе гняв, когато един от тях я прегърна и я завъртя във въздуха, след като отбеляза точка.
По дяволите! Тръгнах към тях тропайки. Не знам какво съм намислил, но бях заслепен от ярост. Тогава тя ме видя и ми дари усмивка, която парализира мислите и тялото ми. Бях щастлив... много щастлив.
-Ник, ела да играем! - извика ми тя, докато подаваше топката на един от новите си приятели и хукна да се присъедини към мен. Бузите й бяха зачервени от слънцето и упражненията, а очите й блестяха от емоция. - Видя ли кадъра, който направих? - гордо ме попита тя.
Кимнах без да знам какво да правя с гнева, който все още ме глождеше отвътре.
-Не знаех, че играеш волейбол. - коментирах аз и дори осъзнах колко рязко е прозвучал гласът ми.
Тя сякаш пренебрегна тази подробност.
-От десетгодишна играя.
Малко по малко успях да се овладея и върнах усмивката.
-Това е страхотно и не знаех, че си толкова добра, но трябва да тръгваме сега. - казах й повече от всичко, защото не ми хареса как всички тези момчета гледаха към нас, сякаш я зяпаха.
-Хайде, Ноа! - извика я единият, който я беше прегърнал преди по-малко от минута. Погледът, с който го погледнах беше леден.
-Съжалявам, не разбрах колко е късно, отивам да се сбогувам с тях. - каза тя, обърна се и ме остави да стоя там и да я гледам. Изнервих се, когато всички започнаха да й говорят и един дори я освиркваше, че трябва да си тръгне. Бих забил лицето му в пясъка, ако не знаех, че това ще ми създаде проблеми с Ноа.
Няколко минути по-късно тя се върна при мен.
-Беше страхотно, не съм играла поне три месеца... все едно се прибирам, сериозно. - започна да ми разказва тя развълнувано. Тогава разбрах колко трудно трябва да й е било, че е напуснала абсолютно всичко, за да се премести да живее при майка си приятелите, училището, гаджето... - Момчетата ме поканиха днес на дискотека в хотела. Казаха ми, че е добре, трябва да отидем. - коментира ми тя щастлива.
Бих искал да й кажа категорично „не“, че тези момчета искаха само едно конкретно нещо от нея и че нямах желание да прекарам цялата нощ, гледайки как я гледат, но виждайки щастието в очите ѝ, щастие, което имаше, с което никога не съм я виждал, откакто я познавам... не можех да й кажа просто не.
-Много добре, но първо трябва да вечеряме и да вземем душ. - казах ѝ. - Джена и Лайън вече са там, говорих с тях.
-Много добре. - съгласи се тя с усмивка, това беше всичко друго, но не и добре.
Когато ги срещнахме пред асансьорите, трябваше да се преборя с желанието да избутам Ноа обратно в стаята. Кой й предложи да носи тези дрехи? Ноа беше облечена в бяла рокля с тънки презрамки, пресичащи гърба й. Съзерцаването на цялата тази открита кожа не можеше да е полезно за здравето ми... Трябваше да преглъщам слюнка, за да сдържа желанието да я галя и да я заведа в стаята, за да й се възхищавам с часове. Краката й, вече дълги и стройни, изглеждаха още повече в тези аквамаринени обувки на висок ток.
Кой я беше убедил да се откаже от Converse и дънките си? Отговорът на този въпрос беше точно до нея проклетата Джена.