На следващата сутрин се събудих в лошо настроение. Почти не спях и единственото, което исках, беше да лежа в стаята си. Само една причина ме накара да се спусна от матрака и да отида до банята. Независимо дали го признавам на глас или не, искам да знам как е Ник. Не знам кога, как или защо внезапно се почувствах притеснена за него, но изглежда, че от последните няколко дни бяхме говорили, създавайки приятно примирие между нас двамата. След милувката, която ме погали в кухнята, преди да ми отреже пръста, той не беше опитвал нищо повече с мен и част от мен беше ядосана за това. Само в онези момент, в който бях в ръцете му, животът ми беше приятен. Това ме накара да забравя всичко останало, но реших, че е по-добре да се разбираме, а не да се целуваме и да се мразим до смърт, както бяхме, откакто бях пристигнала.
Взех си бърз душ, спомняйки си снощната вечер бях много ядосана на Ник за това как се обърна към Марио на вечеря, но този гняв изчезна в момента, в който го видях глупав на алеята.
Марио беше такъв джентълмен с мен предната вечер. Беше ме поканил същата вечер и аз казах „да“. Исках да забравя за бившия си, а също и за тази нелепа мания, която имах към Никълъс.
Не ми отне много време да се облека и слязох боса в кухнята да закуся. Наоколо нямаше и следа от Ник, но Уил и майка ми седяха близо един до друг на масата и разговаряха оживено за нещо.
-Добро утро. - поздравих ги, отидох направо до хладилника и си налях чаша сок. Прет, готвачката, правеше нещо, което ухаеше прекрасно. Приближих се до нея и видях, че в гювеча има разтопен шоколад.
-Това е чудесно! Какво готвиш? - попитах. Прет ме погледна с усмивка.
-Тортата за рождения ден на г-н Лейстър. - отговаря тя весело. Автоматично се обърнах към Уил
-Леле, честито, не знаех, че имаш рожден ден. - Поздравих го с извинителна усмивка. Той се обърна към мен и се засмя.
-Това не е моят рожден ден, а на Ник. - каза той развеселен. Майка ми ми се усмихна от мястото си.
Леле, рожденият ден на Никълъс... Не знам защо, но ме притесни, че не знам.
-Той излезе, иди да го поздравиш. - ми каза мъжа на майка ми преди да добави. - Вчера той се скара с някакъв нещастник, който искаше да го ограби, не се плаши, когато видиш лицето му.
Кимнах на изобретателността на доведения ми брат да лъже. Взех една кифла от масата и излязох в градината. Видях го легнал на шезлонг, на сянка и със слънчеви очила. Беше с тениската и банския си и сякаш спеше. Предполагах, че и той като мен не е успял да си почине много.
Приближих се до него крадешком, докато не бях от негова страна.
-Честит рожден ден! - разкрещях се с всичката сила, която имам, изпусках смях когато видях как скочи от мястото си напълно изненадан.
-Майната му! - той възкликна, сваляйки очилата си и излагайки си зелено, лилаво и синкаво.
Беше толкова смешно, че не можах да се сдържа и се разсмях на глас.
Той ме погледна за момент, между ядосан и яростен, но когато видя, че не спирам да се смея, на лицето му се появи опасна усмивка.
-Развеселена ли си? – попита ме в тон заплашително оставя чашата си настрана.
Той стана и изчезна и аз тръгнах към него назад, без да откъсва очи от лицето му.
-Съжалявам. - извиних се, повдигайки двете ръце, не мога да избегна смеха отново.
-Ясно е, че ще го усетиш. - каза ми той и след това се нахвърли върху мен. Бягах, но нямаше полза. Секунда по-късно той беше зад мен, държеше ме и ме вдигаше на рамото си. Той трепна, но писъците ми го заглушиха.
- Не, Ник, моля те! - изкрещях, разтърсвайки ме с всички сили. Той ме игнорира и след това скочи в басейна с мен. И двамата с дрехи. Отдръпнах се от него, докато се потапяхме под топлата вода в горещ летен ден. Веднага щом излязох на повърхността, хвърлих вода в лицето му и видях как се смее, когато ме видя в това състояние. Бялата рокля беше залепнала за кожата ми и бях благодарна, че имам черно бельо под дрехата иначе щеше да е наистина неудобно.
Той разтърси косата си в движение на Джъстин Бийбър и отиде до мястото, където стоях. Секунда по-късно той ме притисна в ъгъла на басейна. - Вече можеш да ми се извиняваш, че едва не ме накара да получа сърдечен удар в деня, когато навършвам двайсет и две. - каза той, приближавайки се толкова близо до мен, че телата ни бяха на по-малко от сантиметър едно от друго.
Опитах се да го отблъсна, но той не ми позволи.
-Не си и мечтай за това. - отказах аз, забавлявайки се с тази игра. Усетих адреналина във вените си и хиляди пеперуди в стомаха си усещането беше подобно на тичане с двеста в час в пустинния пясък.
Той наклони лице с пресметлив поглед и тогава усетих ръцете му на кръста си върху подгизналата рокля.
-Какво правиш? - попитах със задавен глас, когато той ме придърпа толкова близо, че гърдите ми се притиснаха към неговите.
-Кажи, че съжаляваш. - помоли той дрезгаво. Удоволствието изчезна от лицето му и сега желанието зае неговото място. Усетих вълна от удоволствие и страх едновременно можеха да ни видят.
Поклатих глава и ръцете му се плъзнаха по бедрата ми. Гледаше ме внимателно, докато пръстите му разделяха мокрия плат на роклята и бавно я движеха нагоре по краката ми. Той ми ги отвори и ме принуди да ги увия около бедрата му.
-Няма да спра, докато не кажеш. - каза ми той и ме блъсна към стената на басейна. Водата беше под раменете му и стигаше до врата ми, оставяйки ме практически на неговата милост. Щом краката ми обгърнаха бедрата му, главите ни бяха почти на една и съща височина. Част от мен знаеше, че веднага щом му кажа какво иска да чуе, той ще се отдръпне, или поне така каза, но искаше ли да го направя?
-Ще ни видят. - коментирах с тихо мърморене. Усетих как бузите ми горят и дори докато бях под водата усещах цялото си тяло горещо.
-Аз ще се погрижа за това. - каза той, повдигайки роклята, която продължаваше да залепва и да се търкаля под гърдите ми, докато я повдигаше. Погледът му се отмести от лицето ми, за да фиксира тялото ми, изкривено от водата.
Този поглед и пръстите му, галещи гърба ми, ме накараха да потръпна. Усетих възбудата му на бедрото си и можех само да си помисля как устните ни отново се събраха.
-Искаш ли да спра? - попита ме тогава той, доближавайки устата си до моята, но без дори да я докосва.
Очите му бяха толкова близо, че можех да видя всички нюанси на синьото, които ги съставяха. Под слънчевата светлина и прозрачността на водата те ме оставиха напълно очарована... как ме гледаха, сякаш искаха да ме погълнат.
Поклатих глава и се приближих до него, за да ме целуне ръцете ми вече бяха нагоре към врата му не знам много добре кога и го дръпнах към мен, който се съпротивляваше и дръпна в обратната посока.
-Кажи ми, че съжаляваш и ще имаш каквото искаш. - нареди ми тогава.
-Какво те кара да мислиш, че искам нещо, което можеш да ми дадеш? - отвърнах, изгаряйки от желание в ръцете му.
Той се усмихна на отговора ми.
-Защото трепериш и не можеш да спреш да гледаш устните ми, ето защо. - отговори той сериозно, но с ръце, които ме притиснаха още повече към себе си.
-Няма да ти кажа, че съжалявам. - предупредих го, усетих ръмжене дълбоко в гърлото му. - Ти си дразнител. - заяви и след това сложи устните си върху моите. Еуфорията от победата в този мач бързо се превърна в нещо друго. В този момент изпитах хиляди усещания и нито едно, което да мога да изрека на глас. Езикът му влезе в устата ми и той ме целуна яростно. Бяхме подгизнали и телата ни бяха слепени едно за друго. Дръпнах го за косата, докато го придърпвах по-близо до себе си. Той прехапа долната ми устна и беше толкова секси, че имах чувството, че всеки момент ще умра,
Той ме притисна към стената на басейна, ръцете му се влачеха надолу по тялото ми, докато устните му правеха чудеса с моите. Имах чувството, че вървя от скала, пеперудите в стомаха ми се увеличаваха, когато ръката му се протегна там, където никога преди не бях докосвана.
Но тогава чуваме плъзгащата се врата да се отваря. Той ме отблъсна толкова бързо и толкова внезапно, че трябваше бързо да се хвана за ръба, за да не се удавя на дъното на басейна.
-Хайде, да вървим! - извика майка ми от къщата. Никълъс вдигна ръка, за да я поздрави, без никакво смущение в погледа си. Трябваше да поема дълбоко въздух за няколко секунди, преди да надвеся глава над бордюра. - Каза ли ѝ, Ник? - попита майка ми, оставяйки ме изненадана.
-Още не. - извика той в отговор със смешна усмивка. Майка ми ме погледна и след това към него.
-Ами вече говорихме този следобед, забавлявайте се! - каза сбогом. Обърнах се към Ник.
-Кажи ми. - попитах намръщено.
Отново ме привлече към себе си. Позволих му да го направи повече от всичко, защото краката ми все още трепереха и ми беше трудно да остана там, носейки се пред такъв подарък за очите.
-Дадоха ми четири билета за Бахамите за рождения ми ден. Дадоха да се разбере съвсем ясно, че искат да дойдеш с мен, нали разбираш, за да затвърдим връзката между доведените брат и сестра. - обяви той със зла усмивка. - Поканих Лайън и Джена и искам и ти да дойдеш. - каза ми той, като ме гледаше внимателно.
Това беше напълно неочаквано, особено след това, което обсъждахме. Отивам на пътешествие с Ник...
-Какво се случи с решението да бъдем приятели? - попитах го, опитвайки се да разбера защо сега беше решил да си промени мнение.
-Той още стои... И още повече сега, когато си в опасност заради мен. - отговори твърдо той.
-Затова ли искаш да дойда с теб? За да ме предпази от Рони? - попитах разочарована от истинската причина, която го подтикна да ме вземе със себе си.
Устните на Ник се свиха.
-Това е една от причините, но не и основната, Луничке. - отговори той, придърпвайки ме по-близо до себе си и долепвайки челото си до моето. Начинът, по който ме погледна, ме парализира.
- Никълъс, какво правим? - попитах объркано.
-Не се отчайвай, става ли? - той ми отвърна, държейки ме през кръста, за да не го правя бях потънала във водата. - Не искам да стоиш тук, докато ме няма, това, което казах вчера беше сериозно, искат да те наранят. - добави той, прегръщайки ме здраво.
-Никълъс... - започнах да се оплаквам, отдръпвайки се от него, но той не го позволи.
-Ела с мен, ще си прекараме добре. - каза той и ме целуна нежно по устните. Този нежен жест ми даде кожата от пиле.
-Ами ние? - отвърнах, неспособна да избегна мисълта каква лудост би било, ако нашите родители разберат. - Не мога да направя това с теб. - казах, гледайки го втренчено. - Смешно е, ние дори не се разбираме, просто се увличаме от физическото си привличане...
-Единственото, което знам е, че когато те видя, не мога да мисля за нищо друго, освен да те докосвам и да те целувам навсякъде. - призна той, приближавайки се към мен и целувайки под ухото ми.
-В момента не мога да бъда с никого. - признах, като го побутнах малко. Той ме погледна раздразнен.
-Кой е казал нещо за това да бъдеш с някого? - попита ме той тогава. - Спри да анализираш всичко и се наслади на това, което може да ни предложи. - ми нареди той с гняв в очите, но със спокоен глас.
Противоречеше си, виждаше го, но като се замисля, това беше Ник, женкар, той искаше само това, моята физика, но нищо повече. А защо да не се възползвам, ако и аз го исках по същата причина?
-Трябва да поставиш определени условия. - посочих, като поставих ръце на раменете му. Той ме погледна сериозно. - Без връзки или лоши чувства. Току-що излязох от връзка и последното нещо, което искам, е да преживея отново това, което ми се случи с Дан. - изрекох и забелязах как челюстта му се напрегна.
- Отворена връзка? - попита ме той тогава. Кимнах секунда по-късно. - Мисля, че ти си първата жена, която ме пита това, но добре, съгласен съм, тогава само секс? – попита той и аз забелязах студенината в очите му.
Последният коментар ме ядоса. -Имбецил! - обидих го опитвайки се да го отблъснат. - Какво имаш предвид просто секс? Ти коя си мислиш, че съм? Не съм на двадесет и седем години, а на седемнадесет, няма да спя с теб, сякаш нищо!
Той се намръщи, напълно изненадан за момент.
-Току-що ми каза, че искаш открита връзка. Какво, по дяволите, означава това? - попита той разочарован.
Погледнах го малко изгубено... В моя свят една отворена връзка се правеше от време на време и всъщност правехме това, което правихме сега... но разбира се... Ник си мислеше хиляди пъти за мен, аз бях дете в сравнение и не можех да играя това с него. Никълъс нямаше да се примири, щеше да иска да стигне до края, просто трябваше да видя докъде е успял да ме отведе за три седмици бях стигнала много по-далеч, отколкото за девет месеца с Дан.
-Виж, забрави. - казах аз, чувствайки се, че играя в неравностойно положение. Играех си с огъня и не исках да се изгоря. - Харесва ми тази нова връзка, която имаме, мисля, че можем да се разбираме и защо трябва да я усложняваме?
Гледаше ме така, сякаш не разбираше абсолютно нищо от това, което казвам. Истината беше, че и аз не разбирах какво искам, но сексът без обвързване не беше моето нещо.
-Ноа... няма да правим нищо, което не искаш. - уточни той със сладък тон, който разтопи сетивата ми. Изглежда беше разбрал какво ми минава през главата и бях загрижена за способността му да чете мислите ми.
Забелязах как се изчервявам и изведнъж исках земята да ме погълне.
-Предпочитам да сме приятели. - посочих не много убедена.
-Сигурна ли си? Просто приятели? - кимнах, взирайки се във водата.
-Добре. - съгласи се тогава той с тон, който ми прозвуча доста снизходително. - Но идваш с мен да отпразнуваме рождения ми ден, ако си ми приятелка, можеш да започнеш да се държиш като такава сега. - добави той и ме пусна.
Гледах как той изплува с ръцете си и излезе от басейна. Последните му думи прозвучаха по-скоро като страхуваш се и аз го знам и затова ще изчакам, докато си готова.
И ако е така... защо, по дяволите, Ник ще ме чака?