-Аз ще отида пръв, както винаги. - каза Никълъс, докато се приближаваше до мен и ме бутна през кръста на място малко по-далеч от Джена и Лайън. Усетих студени тръпки там, където пръстите му кацнаха и не можах да се сдържа да не завъртя очи.
-Какво ще правиш? - попитах, когато се обърнах, за да мога да го погледна право в очите.
Изглеждаше развълнуван.
-Ще се бия, Луничке. - обяви той с усмивка. - Аз съм доста добър и хората обичат да виждат как аз и Лайън се бием. Само те предупреждавам, че ще има много хора, така че не напуска Лайън, докато не свърша и мога да се присъединя към вас и Джена.
Той щеше да се бие... да удари друг човек за забавление... Е, имаше пари, но знаех, че Никълъс нямаше нужда от нищо от това, той беше милионер. Тогава защо, по дяволите, се забъркваше в такива опасни ситуации?
-Защо го правиш? - попитах го, без да мога да не го погледна с неодобрение и страх.
-Някак си трябва да го махна от гърдите си. - отговори той, гледайки ме странно. Той ме остави там, където стоях с треперещи крака от страх от това, на което щях да стана свидетел.
Nick
Оставих я да стои там, усещайки тръпки от главата до петите. Не мисля, че никое момиче ми е повлияло толкова, колкото Ноа и това едновременно ме радваше и ме дразнеше. Винаги съм харесвал да контролирам всичко около мен, особено жените. Винаги съм знаел как ще реагират на мен и винаги съм знаел какво искат от някой като мен, но Ноа беше различна. Човек трябваше само да я погледне, за да разбере, че тя беше противоположността на хората, с които бях израснал или с които бях заобиколен. Все още не можех да разбера как, имайки възможност да харча парите на баща си, можех да настоявам да нося прости дрехи или да карам страховита, но опасна кола или да искам да си търся работа. Това бяха въпроси, които той продължаваше да ми задава всеки път, когато беше пред нея, но най-вече и това, което ме засегна най-много, беше физическото привличане, което изпитвах към нея. Всеки път, когато я имах пред себе си, исках да я целуна и погаля и откакто го бях направил пиян и без да знам в какво се забърквам, все си мислех да го направя отново. Тази нощ тя беше там точно по тази причина. Преди Джена и Лайън да се появят, бях на път да я целуна и да остана с нея цяла нощ. Нямаше да ми пука да премина битката, ако щях да мога да целувам тези меки устни, докато го правя.
Дори беше забавно да видя как тя реагира на контакт с кожата ми. През онази първа нощ почти загубих контрол, чувайки слабите въздишки, които идваха между устните ѝ, докато я целувах. И ето ни отново и дори не знаех защо, по дяволите, я бях поканил да дойде да ме види, докато слизах с един от най-тъпите пичове, които някога съм срещал. Също така не можех да спра да мисля за ужасеното ѝ лице, когато най-накрая разбра какво ще правим. Истината е, че в известен смисъл беше забавно да я видя там.Тя изобщо не се вписваше.
Отдалечих се от нея и влязох в изоставената сграда, която винаги използвахме за такива неща. Битката беше част от живота ми почти от момента, в който срещнах Лайън. Беше невероятно добър и бях научил почти всичко, което знаех от него. Може би яростта, с която се борех, беше по-силна от неговата и поради тази причина едва ли някой можеше да ме победи. Дори ми беше лесно да довърша опонентите си. Когато се биех, всичките ми сетива бяха съсредоточени върху победата в тези битки, нищо друго нямаше значение и това ми помогна да се отпусна, да компенсирам всички неща, които държах в себе си. Този ден имах особено нужда от това, последното посещение при сестра ми ме накара да се почувствам гадно и още повече, след като разбрах, че ще трябва да прекара цялата тази седмица сама, защото родителите ни отиват на почивка за няколко дни в Барбадос. Не можех да разбера как родителите могат да оставят децата си без надзор по този начин и да гледат майка ми, жената, която ме беше изоставила без никакви угризения на съвестта, да прави същото нещо отново с малко момиченце... Всичко това просто ме разболя, подлуди ме.
Тази среда може да стане много интензивна, ако не сте внимателни и поради тази причина аз просто се посветих на това да вляза, да спечеля състезанието, да взема парите и да изчезна. Повечето останаха на това, което се превърна в купон, където се въртят алкохол и наркотици. Не се интересувах от това, така че запазих хладнокръвие, докато свалих ризата си и влязох в площада, където трябваше да се проведе битката.
Грег беше голям човек, той се самоуби във фитнеса и не се бяхме разбирали откакто свят светува. Преди да дойда, всички го имаха на пиедестал и поради тази причина, когато се биеше с мен, той влагаше всичките си усилия в атака. Провали се в това, че повече от техниката беше груба сила, така че отдалечаването всеки път, когато юмрукът му се опиташе да ме удари, не ми костваше много усилия. Ей Джей беше нещо друго и той и Лайън споделяха история. Веднъж се канеше да изнасили Джена в нощен клуб. Слава Богу, че вечерта бях с нея и успях да го отблъсна, преди нещата да се влошат. Тогава Лайън не познаваше Джена, но когато вече се срещаха и той разбра, едва не го преби до смърт.
Хората се бяха събрали около малката платформа, където трябваше да се бием. Залозите бяха отворени през цялата битка, така че викове, освирквания и всякакви възклицания бяха в реда на деня. Започнах да подскачам на мястото си, опитвайки се да загрея малко, докато Грег се качи на платформата в другия край. Очите му се впиха в моите с омраза и кръвожадност и аз трябваше да потисна усмивката си, знаейки, че след по-малко от десет минути ще го довърша.
Човекът, който събираше парите онази вечер, извика моето име, а след това това на Грег и минута по-късно веселбата започна. Една от големите грешки на Грег беше, че удряше отляво и отдясно и се изморяваше преди времето. Трябваше да знаеш кога да се засилиш и да атакуваш. Ето защо първият ми удар попадна точно в корема на опонента ми. Хората крещяха трескаво, когато вдигнах коляното си и нанесох рязък удар в носа му, възползвайки се от факта, че той се беше превил от първия удар в корема. Адреналинът течеше във вените ми и вярвах, че съм способен на всичко. Грег се съвзе и се опита да ме удари отново, този път за лицето ми. Усмихнах се, като се измъкнах и секунда по-късно го ударих право в дясното око.
Ударът беше толкова силен, че той падна на земята, което му даде възможност да го ритна отново... но не можах да го направя, тъй като не беше забавно да удрям някой, който лежи на земята. Преди да свърши, Грег стана и се движеше толкова бързо, че ме бутна назад, юмрукът му докосна дясната ми скула. Ръката ми се движеше толкова бързо, че ударът, който му нанесох, отново го събори на земята. Вече не можеше да бъде включен.
Въодушевлението от победата се чувстваше приятно за развълнувания ми ум и бях благодарен, че имах силата да сваля всеки, който ми се изпречи.
Всички крещяха името ми и тълпата от хора се опитваше да ме настигне, когато най-накрая слязох от платформата и се насочих към този с парите си. Спечелих пет хиляди долара от тази битка и след като ги сложих в джоба на дънките си, тръгнах да търся Лайън. Той беше до Джена на последния ред от хора. Там не беше толкова потискащо, колкото в първите редове. Отпред могат да ви ударят или бутнат.
Когато се приближих до тях и видях, че Ноа я няма, сърцето ми неволно се ускори. Погледнах и в двете посоки, без да я видя никъде.
-Къде е? - попитах Лайън, усещайки как адреналинът се връща в тялото ми и тялото ми се напряга.
Той ми се усмихна, докато Джена въртеше очи.
-Беше прекалено много за нея, когато видя, че те удариха, тя просто избяга. - ми каза приятелят ми, след това тя се обърна към Лайън, който беше следващият да излезе на ринга. Там с тях бяха едни мои приятели от групата.
-Отивам да я потърся, не се отделяй от тях, Жена. - информирах я, обръщайки й гръб и тръгвайки да търся Ноа.
Намерих я до вратата, седнала до стената с ръце около коленете си. Не ми хареса това, което видях на лицето ѝ. Побързах да облека ризата си, когато се приближих до нея и видях очите й да се спират върху тялото ми и след това върху драскотината, която беше направена на лицето ми.
-Какво, по дяволите, правиш тук?- казах й, чувствайки, че част от мен е разочарована, защото тя не ме е видяла да побеждавам опонента си.
Тя се изправи, но ме погледна намръщено.
-Какво правиш там... - каза тя, като си пое дъх и затвори очи, когато тръпка я накара да потръпне. - Не е за мен. - накрая заяви тя.
Истината беше, че тя изглеждаше наистина уплашена. Не мислех, че може да й се отрази по този начин, всяко друго момиче би се хвърлило в прегръдките ми напълно лудо заради това, което бях постигнал, но Ноа...
-Битките не са твоето нещо, разбирам. - коментирах аз и не се сдържах да не протегна ръка и нежно да я хвана за врата. Ноа ми изглеждаше като момиче от друга планета понякога изглеждаше твърда като скала, способна да ме удари без проблеми, а понякога изглеждаше толкова крехка и малка, че просто исках да я държа в ръцете си.
Погалих шията й с пръсти и тя вдигна очи, за да ме погледне. Тя изглеждаше така, сякаш се канеше да каже нещо, но не можах да се сдържа и се наведох към нея, за да я целуна и да я почувствам срещу себе си.
Тя се разтопи в ръцете ми, точно както исках, а адреналинът, който все още течеше във вените ми, ме накара да я държа здраво към тялото си. Тя беше висока, но все още малка в сравнение с мен. Хареса ми това и още повече, когато усетих как тялото й реагира на контакта ми. Пръстите й пронизаха влажната ми коса и трябваше да се преборя с желанието да я галя по цялото тяло.
Няколко секунди по-късно тя ме дръпна и очите ѝ се заковаха в раната ми. Пръстите ѝ докоснаха малката подутина, която със сигурност вече започваше да се проявява и аз усетих нещо странно в себе си преди тази милувка, толкова проста, но в същото време толкова значима.
-Мразех всяка секунда, откакто си там горе. - призна тогава тя, като отново ме погледна в очите.
Беше сериозна, виждах го в очите ѝ. По някакъв начин Ноа се интересуваше от мен и това беше толкова ново и толкова странно, че трябваше да направя крачка назад.
-Това съм само аз, Ноа. - признах, отдръпвайки пръстите си от кожата ѝ.
Тя забеляза промяната в настроението, която настъпи в моя човек. Тя свали ръцете си от врата ми и ме погледна намръщено.
-Не разбирам защо го правиш. - коментира тогава тя. - Имаш много пари, не ти трябват...
-Лайън наистина има нужда от това. - прекъснах я, заемайки отбранителна позиция.
Разбирането озари лицето ѝ, но побързах да ѝ изясня едно нещо.
-Не го правя само за парите обичам да се бия, обичам да знам, че мога да довърша човека срещу мен, че контролирам ситуацията. Виждам накъде отиваш и ако мислиш, че ще спра да правя това, което правя, защото ти и аз сме...
-Сме? - ядосано ме прекъсна тя. - Как завършваш това изречение?
Не можах да отговоря на този въпрос. Дори не знаех какво става, просто знаех, че е грешка. Ноа беше момиче от малък град, свикнало с връзка на цветя и сърца, която никога нямаше да мога да й дам. Само да си помисля за това беше нелепо. Проблемът обаче беше, че всички тези подробности избледняваха от съзнанието ми, когато тя беше твърде близо. Знаех, че правя грешка, като я целувах, докосвах я... но не можех да се сдържа... тя беше права аз бях този, който я търсеше.
Не знаех какво да отговоря.
-Няма значение, не казвай нищо. - каза тя минута по-късно. - Знам как си, Никълъс. Няма да очаквам нищо повече от теб от това, което имаме сега. - като каза това, тя ми обърна гръб и се обърна, за да влезе там, където се водеше битката на Лайън.
Какво имаше предвид, като знаеше какъв съм? Каквото и да беше, никак не ми хареса. Гледах я как влиза и усетих как в мен се надига гняв... макар че не знаех точно защо.