Момчетата отново се засмяха и същото момиче, което ми даде бирата, се приближи към мен, сега с усмивка на устните.
-Аз съм Джена. - представи се тя и ми даде още една чаша с малко течност вътре. - И ако наистина искаш да спечелиш тези момчета, разпусни косата си, изпийте това и се свържи с най-горещото момче. В този ред.
Не мога да не се смея. Сериозна ли беше? И ако е така, интересуваше ли ме? Бях отишла там само с една цел по някакъв начин да си отмъстя на вече отвратителното ми бивше гадже и бившата ми най-добра приятелка, така че ако онази вечер се срещнах да се отпусна и да си прекарам добре... какво лошо можеше да се случи?
-Мисля, че ще повярвам на думата ти.- казах ѝ в същото време, когато дръпнах ластика на косата си, оставяйки къдриците ми да падат разрошени върху раменете ми и започнах да пия нещо много по-силно от бира.
Джена ме гледаше развеселена, докато пиеше и танцуваше едновременно. Там, където бяхме, почти нямаше никакво осветление, освен жълтите флуоресцентни ленти и слабата светлина от светлините отвъд.
-Аз съм Ноа, между другото. - представих се аз, осъзнавайки, че все още не съм.
Тя ми се усмихна и си помислих, че е доста мила. Тогава настана суматоха. Момчетата, които седяха на капаците на колите, станаха и тръгнаха към кола, която, като се обърнах, разпознах веднага: беше 4х4 на Никълъс.
-Ето го мечтата и кошмарът на всяко момиче с очи. - обяви развеселена Джена.
Погледнах я, докато тя въртеше очи. Ник беше наистина добре, но устата му се отваряше и ти искаше да избягаш, или по-лошо, да си блъскаш главата в стената.
Гледах как голямата му кола спря заедно с всички останали и как той и неговата приятелка-играещи се на топките слязоха от колата. Всички момчета идваха да го посрещат като Бог или нещо подобно. Те го потупваха по гърба и се удряха с юмруци, докато вървеше към мястото, където бяха алкохолните напитки.
Той продължи да пие, без да свалям очи от Никълъс. Той броеше минутите, които му бяха необходими, за да дойде при мен и да ми каже четири неща. Добре. Очаквах го, това беше най-добрият начин да излея разочарованието.
Но той не го направи нещо повече, той умишлено ме игнорира повече от половин час. Първоначално бях изненадана, но бях благодарна, след като видях, че си прекарвам наистина добре с Джена и нейния енергичен начин да говори и танцува на тази тежка музика.
-Трябва да те запозная с моето момче. - каза тя, след като ми показа, че бедрата й могат да се движат по-добре дори от тези на Бионсе. Последвах я до мястото, където се бяха събрали повечето хора. Другите момичета бяха посветени на пиенето или на разговорите помежду си, а две-три на клатушкането с момчетата, които желаеха да танцуват.
Момчето на Джена трябваше да е това, с което я бях видяла, когато пристигна, и в момента беше потънал в разговор с Ник.
Малко се напрегнах, когато стигнах до тях, които бяха малко встрани от останалите.
-Лайън! - извика Джена, хвърли се на гърба му и го целуна по бузата. И Лайън, и Ник обърнаха лица към нас. Никълъс впери студените си очи в моите.
-Това е Ноа.-каза тя, обръщайки го, за да може да ме види. Лайън, който беше със същия ръст като Ник, беше най-впечатляващ афроамериканец.Очите му бяха с цвета на зрели лимони, зелени като ментата в мохитото, което пиехме, а тялото му беше перфектно изваяно и показваше впечатляващи мускули много добре работеше. Какъв късмет за Джена!
-Какво има Ноа? - отвърна ми с приятелска усмивка, но без да си тръгва. Наблюдавам с крайчетата на окото си доведения ми брат.
-Омагьосан. - казах, докато се усмихвах мило. Много харесвах Джена и не исках гаджето й да ме харесва заради нещата, които Никълъс вероятно му беше казал за мен.
-Но ако можеш да бъдеш мила и всичко останало...
Тогава Никълъс коментира съсредоточено, който ме гледаше между раздразнение.
Изпънах рамене, готова за трети... четвърти кръг. Не ми се започваше битка отново с него, така че избрах жест универсален Показах му среден пръст.
Върнах се да търся нещо по-интересно.
Тогава усетих ръката му да обхване ръката ми, за да ме дръпне в тъмен ъгъл между две доста скъпи коли. Джена и нейният приятел ни наблюдаваха за момент, докато тя се обърна с лице към него и го целуна ентусиазирано. Почувствах убождане в сърцето си, когато видях добрата двойка, която направиха... само преди четири часа също си мислех, че имам най-доброто гадже на света до себе си... а сега...
-Какво искаш? - попитах го, изливайки гнева си върху него. Беше ме блъснал в колата, така че в момента бях затисната между него и вратата на сиво БМВ.
Беше се променило. Сега той носеше дънки и черна тениска, която обгръщаше мускулестите му ръце.
Той не ми отговори, само ме погледна няколко мига, след което извади моя iPhone от джоба на дънките си и постави пред очите ми снимката, която ми разби сърцето.
-Кои са те?- той ме разпита сякаш по някакъв начин животът ми може да го заинтересува.
Протегнах ръка с намерение да взема мобилния му телефон, но той го отблъсна, все още гледайки ме напрегнато.
-Какво те интересува?- сопнах му се с цялото презрение, което бях способна да изразя.
-Аз? - сопна ми се той спокойно. - Не ми пука, но трябва да предположа, че той ти е гадже или беше, ако имаш малко самоуважение. - продължи да говори, сякаш някак си можех да се заинтересувам какво мисли за случилото се с мен. - И тъй като всички момичета са практически еднакви, трябва да предположа, че целта ти тази вечер, освен да докоснеш топките ми, е да отмъстиш на онзи задник.- добави той, оставяйки ме да замълча за момент.
Как го знаеше? Беше ли толкова очевидно, че всичко, което исках да направя, е да платя на това копеле в натура? Той продължи.
-Затова ставам доброволец. Ще те целуна и ще направим десет хиляди снимки, ако така си махнеш задника от това място и се прибереш у дома. - думите му ме оставиха безмълвна.- Не те искам тук, Ноа. - приключи разговора той, гледайки какво има зад мен.