Noah
Веднага щом Ника си тръгна, седнах на леглото си, за да си поема дъх. Карерас... Господи, това беше слабото ми място. Това беше едно от малкото неща, които бях наследила от баща си и малкото моменти, на които се бях наслаждавала в компанията му. Спомням си как седях на земята до краката му, докато автомобилните състезания Наскар бяха по телевизията... Баща ми беше един от най-добрите шофьори на своето време, докато всичко не се обърка...
Можех да видя лицето на майка ми, когато тя категорично ми забрани да имам каквото и да е отношение към колите и състезанията и отново този свят. Само на десет години вече знаех как да шофирам почти перфектно и когато краката ми пораснаха достатъчно, за да стигна до педалите, баща ми ме остави да се състезавам с него. Това беше едно от най-невероятните преживявания в живота ми все още си спомням еуфорията от скоростта, пясъка, полепнал по стъклата и влизането в колата, скърцането на колелата... Но преди всичко спокойствието, което ми даде генериран. Бягането направи всичко останало без значение за мен бяхме само аз и колата никой друг.
Но това беше нещо от миналото.. майка ми абсолютно ми беше забранила да се приближавам отново до състезателна кола и това беше нещо, което просто трябваше да приема, независимо колко ми липсваше.
С въздишка станах и взех телефона си, който не спираше да вибрира. Приятелите ми не изглеждаха да им липсвам. Същата вечер те отиваха на друго парти и дори не бяха разбрали, че аз все още бях в чат групата, където можех да прочета всички подробности за пиенето, хората и в какво се забъркваха всички тази вечер.
Почувствах също пронизваща болка и раздразнение. Дан все още не ми се беше обадил исках да чуя гласа му, да говорим както правехме преди да си тръгна, часове и часове... Защо не ми се обади? Беше ли забравил за мен?
С тези мисли излязох от стаята си, за да се срещна с майка ми и Уил в коридора. Носеше смокинг и приличаше на холивудски актьор със своята елегантност и онова поведение, което, за мое съжаление, синът му също беше наследил. Трябва да призная, че когато видях Ник в този черен костюм и бяла риза, трябваше да се преборя с желанието да отворя широко очи и да го снимам. Човекът беше повече от горещ, трябваше да го призная, но това беше краят на всичко положително за него... Въпреки това се изненадах, че се занимава с автомобилни състезания... Все пак споделихме нещо повече от просто нашата татуировка.
Майка ми беше грандиозна. Тази нощ щеше да привлече всички погледи и с право.
-Ноа, ти си красива.-заяви майка ми със сияещо лице, разбира се, тя беше моята майка, тя винаги щеше да бъда красива в нейните очи.
Уил ме погледна внимателно и се намръщи. Веднага се почувствах неудобно.
-Нещо не е наред? - попитах изненадано.
Досадно в същото време. Нямаше да ми каже, че ме познава, нали? Да си помисля, имах пропуск, но нека той да ми каже. Не знам какво бих могъла да отговоря.
Той отпусна лицето си.
-Не, ти си прекрасна. - отвърна той и отново се намръщи.
-Чакай, само едно докосване. - каза майка ми, бръкна в чантата си и извади малък спрей и го напръска върху голите ми рамене и деколтето. - Така ще блесне още повече. - Завъртях очи и се оставих.Майка ми мислеше, че съм още малко момиченце с плитки, както правилно беше казал Никълъс.
Излязохме на улицата, където ни чакаше чисто нова лимузина. Отворих очи с изненада и отвращение. Разбира се, коя друга кола щеше да ни чака? Не знам защо ме изненада, но не бях свикнала с този шикозен живот.
Сервираха ни чаши шампанско и, за моя изненада и радост, ми предложиха чаша, която изпразних и напълних отново почти мигновено, без те да забележат. Ако исках да преживея онази нощ, трябваше да изпия няколко такива напитки.
Никълъс беше тръгнал сам и аз завиждах на свободата, която имаше да отиде и да прави каквото си поиска. Трябваше скоро да си намеря работа, ако щях да си купя кола. Не планирах да завися от никого, за да мога да се движа по желание.
Извадих мобилния си телефон от малката си чанта и видях, че нямам пропуснати обаждания от Дан и съобщения в чата. Поех си дълбоко въздух няколко пъти и си казах, че той ще се обади, че със сигурност нещо се е случило с телефона му или Бог знае какво и затова не е успял да набере посочените номера и да говори с мен.
Беше в страхотно настроение, когато пристигнахме на входа на хотела. За моя изненада много фотографи бяха разположени там и чакаха да увековечат момента, в който Уилям Лейстър разшири своята велика компания, а с нея и голямото си богатство. Чувствах се толкова не на място, че щях да избягам, ако вече не бях с тези убийствени токчета.
-Никълъс вече трябва да е тук. - сериозно коментира Уилям.- Знае, че семейната снимка е в началото на партито. - добави той и за първи път откакто го видях наистина ядосан.
Чакахме поне десетина минути в лимузината, докато хората ни крещяха да излезем, за да ни снимат. Беше нелепо, че бяхме там, въпреки че си мислех, че на милионерите не им пука да карат стотици фотографи и гости да чакат, за да получат проклета снимка.
Фотографите преместиха своите камери и започнаха да крещят името на доведения ми брат.
-Тук е! - възкликна Уилям между тях
-Хайде, скъпа. - каза той. на майка ми, когато ни отвориха вратата.
Още със слизането от колата видях как всички камери бяха на практика за слепили Ник и неговият спътник. Те бяха известни по телевизията и изглеждаха така. Как може толкова много хора да знаят твоето име?
Погледите ни се срещнаха. Гледах го с безразличие, въпреки че отново се удивих на външния му вид, вместо това той ме изгледа с ясните си очи и се обърна към приятелката си, любовницата или каквото и да било. Той я целуна по устните, а камерите полудяха.
Веднага след като камерите се разделиха те започнаха да викат и да искат още снимки.
-Ана как си? - Уил поздрави приятката на Никълъс, гледайки злобно сина си.
-Ако нямате нищо против, трябва да направим няколко семейни снимки, но ще бъдем при вас след няколко минути. - Уил много учтиво я изгони.
Анна ме изучаваше внимателно за няколко мига беше ясно, че това момиче ме мразеше и със сигурност това беше заради ужасните неща, които Никълъс щеше да й каже за мен. Защото все още не бях имал удоволствието да я срещна.
Без да й обръщам внимание, отидох до майка ми, за да ни направят проклетата снимка веднъж завинаги. Сложиха ни зад фото кабина, с реклами за Бог знае какво и светкавиците ме заслепиха за момент.
Когато майка ми се омъжи за един от най-големите и най-добри бизнесмени и адвокати в Съединените щати, не се изненадах, когато тя ми каза, че се появява във вестниците или списанията от време на време, но това беше пълна лудост. Leister Enterprises се четеше навсякъде и дори успях да видя повече от една наистина известна личност. Тотално халюцинирах, докато не си помислих, че видях Йохана Мейвис в един ъгъл, облечена в много готина рокля.
-Кажи ми, че тази, която е там, не е любимата ми писателка. - казах, като взех човека до мен, мислейки, че това е майка ми. Ръцете ми срещнаха предмишницата твърде трудно, за да бъде нейната.