Излязох в задния двор. Беше невероятно как морето изглеждаше оттам и как морският бриз те обгръща с миризмата и топлината си. Не можех да отрека, че наистина ми хареса да се наслаждавам на тези гледки и морето да е толкова близо сега, че щях да живея отсреща.
Приближих се до дървените шезлонги, които бяха до внушителния басейн. Това беше правоъгълно с водопад в ъгъла, което придаваше на Градината дива нотка, докато елегантният Джумо до скалата, която говори вляво от градината, имаше джакузи, стратегически разположено между няколко огромни камъни, за да се насладите на прекрасния пейзаж.
Решена да се насладя на това, съблякох роклята си, като предварително се уверих, че няма никой около мен, и се излегнах на един от шезлонгите с намерението да се пека, за да почерня след по-малко от седмица. Трябваше да се възползвам от няколкото седмици ваканция, които ми оставаха, тъй като след месец щях да започна занятия в моята нова и изключително скъпа гимназия за шикозни момичета. Взех телефона си и проверих дали имам пропуснати обаждания от моите приятели или, което е по-важно за мен, от гаджето ми Дан.
Нито един!
Усетих леко убождане в гърдите си, но не си дадох шанс да се претоваря. Ще ми се обади, бях сигурна... Когато му казах, че трябва да си тръгвам, той се ядоса. Бяхме се срещали от девет месеца и той беше първото ми официално гадже. Обичах го, знаех, че го обичам, защото той никога не ме е съдил, защото винаги е бил до мен, когато имах нужда от него... и освен това беше там. Когато започнахме да излизаме, бях извънредно щастлива. Бях най-щастливата тийнейджърка на планетата... а сега трябваше да отида в друга страна.
Отворих чата и му оставих съобщение:
Вече съм тук и ми липсваш, иска ми се да съм с теб, обади ми се, когато го прочетеш.
Погледнах съобщението и забелязах, че не е свързано с чата от половин час. С въздишка оставих телефона си на шезлонга и отидох до басейна. Водата беше с идеалната температура, така че се протегнах, вдигнах ръце и скочих с главата напред. Беше освобождаващо, освежаващо и забавно едновременно. Започнах да плувам, наслаждавайки се на възможността да освободя всичкия си стрес с упражнения. Около петнадесет минути по-късно излязох от водата и легнах на шезлонг, чакайки слънцето да влезе в сила. Вдигнах телефона, за да видя дали е отговорил и когато погледнах, Дан беше онлайн, но все още не ми беше изпратил съобщение, което ме накара да се намръщя.
Точно в този момент получих съобщение от приятелката ми Бет, като клюки винаги:
-Здравей, красавице, какво правиш? Кажи ми неща 5
Усмихнах се и ѝ отговорих с лека носталгия.
-Е, доведеният ми брат е по-лош, отколкото си представях, но се опитвам да свикна с мисълта, че сега ще трябва да живея с него. Не знаеш какво бих искала, да бъда с теб сега, липсваш ми!
Писах ѝ, чувствайки възел в стомаха си. Бет и аз бяхме в един волейболен отбор. Бях капитан през последните две години и сега, когато напуснах поста, тя го зае. Радвах се да видя колко е щастлива поне имаше нещо хубаво от моето заминаване… въпреки че тя никога не ми беше споменавала, че очаква с нетърпение да бъде капитан на отбора.
-Със сигурност преувеличаваш! Наслади се на новия си милионерски живот. Както винаги съм ти казвала: Майка ти със сигурност знае как да върти мухата си! Хахаха
Мразех този коментар. Тя вече ми беше казвала това повече от веднъж и не можеше да го понесе, когато хората мислеха, че майка ми се е омъжила за пари. Тя не беше такава, точно обратното харесваше простите неща като мен и ако се беше омъжила за Уил, беше защото наистина беше влюбена в него.
Реших да не ѝ казвам нищо за това, най-вече защото не исках да споря, а още по-малко на толкова километри.
След това ми изпрати снимка.
Бяха тя и Дан със скръстени ръце и почервенели лица. Приятелят ми беше рус и с кафяви очи гледка за гледане. Заболя ме да го видя толкова щастлив. Нямаше ме за по-малко от четиридесет и осем часа… можеше да е малко по-тъжно, нали? Не можах да не я попитам.
-Сега с него ли си?
Отговорът отне повече време от очакваното, за да достигне до мен и отново почувствах онзи пристъп на тревога в главата си.
-Да, ние сме при Роуз. Сега му казвам да говори с теб.
Откога Бет казва на гаджето ми да отговори на телефона ми?
След минута получих съобщение от Дан с едно от онези усмихнати лица.
-Хей, скъпа, липсвам ли ти вече?
Добре, разбира се! Бих искала да му крещя, но се спрях и му отговорих, усещайки как настроението ми пада с всяка минута.
-Може би вече не.
Отне му няколко секунди да ми отговори. Мразех, че отне толкова време.
-Разбира се! Това не е същото без теб
скъпа, но точно сега трябва да тръгвам. Ще ти се обадя по-късно, става ли? Обичам те.
Хиляди пеперуди пърхаха в стомаха ми, когато ми каза това. Сбогувах се с него и оставих телефона си настрана.
Нямах търпение да говоря с него да чуя гласа му... Тогава чух гласове приближиха се до градината. Обърнах се бързо взех роклята си и я преметнах през главата си. Ник се появи с още трима момчета. Мамка му! Бяха същите, които бях видяла онзи ден по-рано на партито. Единия беше почти висок като него, загорял, със златисто-руса коса и сини очи, другият беше по-нисък, макар и само в сравнение с Ник и другите му двама приятели, и не се изненадах да видя, че има насинено око след като видях Ник в действие, не беше изненадващо, че малките му приятели бяха също толкова жестоки и задници последният беше този, който привлече вниманието ми, най-вече защото беше първият, който дойде направо при мен. Имаше тъмнокестенява коса и очи, черни като нощта. Той беше плашещ, и то много; особено заради купчината татуировки по ръцете му.
-Хей, красавице... ти ли си новата еротична фантазия, която всички имаме в главите си? – попита ме той, като се излегна на шезлонга до мен.
Никълъс се облегна на другия с усмивка на устните. - Съжалявам? - отвърнах, седнах и се взирах в него. Той се засмя, после погледна към Ник.
-Ти си прав, добре си ги носи. - съгласи се той, гледайки ме по начин, който ме накара да се почувствам неудобно.
Погледнах го отвратено. Междувременно другите му двама приятели скочиха в басейн с такава сила, че водата, която се плискаше, ме удари направо. Роклята залепна за тялото ми.
- Внимавайте, копелета! - Никълъс им изкрещя, грабна кърпата до мен и я използва, за да се избърше.
От другата ми страна, гадняр номер три се засмя.
-Не ме притеснява. - каза той със странен глас и аз се обърнах да го погледна. - Много си готина, че си само на петнадесет години. - коментира той, загледан в циците ми, които се виждаха сега, след като роклята беше залепнала по тялото ми.
-Аз съм на седемнайсет и ако продължаваш да ме гледаш така, някои много ценни части от анатомията ти ще те болят. - заканих се аз, докато събличах роклята си.
Точно в този момент Никълъс ми хвърли кърпата, която беше откраднал от мен, с която бързо се покрих.
-Остави я. - помоли той със сериозен тон.
Или, ако не, ще трябва да го хвърля във водата.
Пуснах ироничен смях.
- Ами вие, извинете? - сопнах се, обръщайки се към него. Беше по бански и имах още един поглед отблизо на голите му гърди и татуировката.
Той свали очилата си Ray Ban. Никълъс ме погледна внимателно.
Изглеждаха зашеметяващо небесно сини под слънчевата светлина и се разсеях за няколко секунди.
-Не мислиш, че съм забравил за удара, който ми нанесе снощи, нали? - каза той, навеждайки се към мен. Очите ми се плъзнаха по кокалчетата на пръстите ми, които все още бяха натъртени от удара, който му бях нанесла. Вместо това челюстта му дори не беше леко зачервена.
...
Утре ще се опитам да кача две глави!😘🙂