B̷̨̞̳͇̎̅͒͊̂̿̚͜Ḷ̸̳̺̭͍̙͙͖͊̂̆͋͂̇͌́̌͜Á̴̢̰̤͕̜̪̝̮̞̻̒̀͛͂̕͠C̷̫͛̍͊̈́͊̀̌̈K̶͉͚̔̔ ̸͈̟͚̦͔͙͚̰̃̂̎̔͗̃̚͝Ṃ̸̧̛̛̪̘̲̬̣̐̊́͐́̐ͅͅẢ̶̗̤̺́̽͂͂͋M̴̨̨̛̗̲͒̎͐͗̑͆̍͘B̴̐̐͆͜A̵̡̫̻̞̅͊̉̊́͒͐̚͝
Глава 12
- Хей, ти се върна. Махна ли миризмата на памперси?-пошегува се Су А.
- Не се смей. Не беше лесно, трябваше да се изкъпя два пъти.
- Полицай И. Тъкмо вас търсих. За онзи мотор. Успях да Ви намеря един.-един от колегите му се присъединява към тях.
- Наистина ли?-въодушевен, Ха Ру се усмихна насреща му.
- Ето, това е номера на един познат, ще Ви го продаде на изгодна цена.-подаде му едно малко листче, на което е записан номерът. Беше малко мръсно, вероятно защото е излял малко от кафето, което държи в ръцете си, преди да му го даде.
- Благодаря, наистина съм ти задължен!
- Мотор?-попита учудена Су А.
- Да, омръзна ми се возя с автобуса. Последния път, когато закъснях почти не бях уволнен, поради множеството ми закъснения. Затова е по-добре да си взема нещо.
- Но, защо точно мотор? Помниш катастрофата, която претърпя преди пет години, нали? Дори ти остана белег на крака. И смяташ отново да се качиш на мотор?
- Все някога трябва да се завърна, нали? Този път ще бъда по-внимателен, обещавам. А си си признай, че изглеждам много по-добре на мотор, нали? А те сега са по-евтини, отколкото една кола. Но пък мисля, че ще ми бъде и по-удобно
Су А тръгна да казва нещо, но в миг спря, преди да е изрекла дори първата дума от изречението си.
- Вместо да решавате случая, вие си говорите за мотори?-Джи Су още с влизането си, прекъсна разговора им.
- Какво правите тук?-Су А се обръща към нея.
- Дойдох да видя на кого е била онази ръка. Още ли не са готови резултатите?
- Не, ще можем да разберем чак утре.
- Защо ли въобще идвам чак до тук? По-скоро вие трябва да идвате при мен. Не аз.
- И защо мислите така?-пита я Ха Ру, заинтересован от думите ѝ.
- Предполагам такъв е законът, по-нишите служители трябва да отиват при тези с по-голяма власт. Не мислите ли така?
- Много ми е интересно, от къде сте взели този гнусен и отвратителен характер, прокурор Ким, може би от баща ви? Мразя, когато някой ме обижда, особено на работното ми място. Имате късмет, че сте жена, иначе щях да Ви сритам задника сега. Търпя, защото все пак работим заедно. Но нямам търпение да свършим работата си и всеки да продължи по своя си път.
- Аз искам същото.- приближава се по-близо до него. - И Ха Ру.-произнасяйки бавно името му, буква по буква, с усмивка на лице, сякаш кара нещо отвътре в него да се преобърне.- Търсехме се от толкова много време, нали?
„И Ха Ру, най-после се срещаме, нали?"
Джи Су се намираше в едно от местните управления, далеч от нейния квартал. Колебаейки се дали да влезе вътре, тя просто стоеше на стълбите отпред. Внезапно някакъв мъж сяда до нея. Щом видя значката му, означаваше, че няма от какво да се бои, нали?
- Какво правиш тук момиче?-попита полицаят, щом я видя да стои пред входа и да се колебая.
Мъжът беше на средна възраст, дори вероятно задминаваше четиридесетте. Виждаше се по някой бял косъм на главата му. Но въпреки това бе висок и слаб. Тя успя да забележи и вече наболата му брада.
- Не знам.
- Как така не знаеш?
- Някога искали ли сте да направите нещо, от което Ви е страх, боеейки се какви ще бъдат последствията накрая.
- Много често ми се е случвало. Не само на мен, а на всички хора. Но аз лично бих предпочел да поема риска.
- Ако от това зависят нечии животи? Ако накрая всичко се провали и невинни хора бъдат наранени?
- Тогава, трябва да обмислиш добре ситуацията. И да сметнеш, кое ще бъде най-добре.
- Татко.-чу се нечий познат глас на момче, в близост до тях.
- Ха Ру!-полицаят прегърна сина си. И той, колкото Джи Су бе изненадан да го види тук. - Какво правиш тук, не трябва ли да си тръгнал към училище?
- Да, но реших да те видя, защото снощи не се прибра. Какво правите тук заедно?
- Тъкмо си говорих с това момиче, мисля, че е от вашето училище, защото носи същата униформа като твоята.
- Джи Су?
Виждайки Ха Ру тя реши веднага да си тръгне, съжалявайки че въобще ѝ е хрумнало да се появи тук, но той хвана ръката ѝ.
- Този път няма да избягаш!
- Пусни ме! Трябва да си вървя.
- Какво правиш тук? Случило ли се е нещо?
- Какво те засяга?
- Защо не може да се говори нормално с теб?!-извиква той.
- И Ха Ру! Така ли съм те възпитал! Не виждаш ли, ще изглежда изплашена?-той отива при двамата младежи.- Извинявам се за думите на сина ми, не може да контролира понякога гнева си.
- Ще си вървя, благодаря Ви за съвета!-тя се покланя и побягва колкото може по-бързо.
- Този път няма да ти позволя да се измъкнеш.
Тича колкото може по-бързо след нея и я поваля на земята. За да попречи да се удари, ги преобръща, така че тя да е отгоре, а ръцете му бяха обвити около тялото ѝ. Двамата може да усетят биещото сърце на другия. А колкото до това на Джи Су, нейното всеки момент щеше да изскочи от гръдния ѝ кош. Нещо необичайно за нея.
- Какво по дяволите си мислиш, че правиш?
- Искам просто да поговорим, но ти започна да бягаш. И аз... Това ми хрумна само, за да те спра.
- Като ме повалиш ли?
Джи Су се опита да се изправи, но силната болка в гърба ѝ попречва да направи това и отново се стоварва върху тялото на Ха Ру.
- Добре ли си? Какво има?.-щом отново връща погледа на гърба ѝ вижда, че бялата ѝ риза започва да придобива червен цвят.- Кървиш? Аз ли те нараних?- гласът му бе изпълнен с уплаха.
- Не е нищо, ще се оправя.- тя се опита да се изправи отново, но за втори път парещата болка не ѝ позволи това.
- Как като кървиш и не можеш да се изправиш! - Ха Ру я вдигна с ръцете си, изтичвайки при баща си възможно най-бързо.- Тате, звънни на бърза помощ, бързо!
- Какво се случи?
- Не знам, изведнъж гърбът ѝ започна да кърви. Нямам представа какво е. Но побързай!
Бащата на Ха Ру веднага позвъни на бърза помощ. Разговорът бе бърз и кратък.
- Съдейки на колко километра е най-близката болница, ще дойдат до половин час сигурно.
- Половин час? Нямаме време за това! Ако се влоши?
- Ще притиснем раната и ще почакаме. Ще гледаме да не се инфектира. Нямаме какво да направим в този момент.
- Има един начин! -Ха Ру повдига Джу Су, за са е сигурен, че няма да я изтърве.- Дръж се здраво и не затваряй очи! Чуваш ли?
- Какво си намислил?-едвам успява да продума Джи Су, заради многото си загуба на кръв. По бе избила на челото ѝ.
Не дочака повече и поемайки си дълбоко дъх, започна да тича към най-близката болница, игнорирайки виковете на баща си и погледите на хората около тях.
- Идиот.-леко се засмя, опитвайки се да остане будна.- Нима мислиш, че ще си по-бърз от линейката ли? Защо въобще го правиш? Защо те е грижа за мен? Остави ме да умра на спокойствие.
Ха Ру преглъща звучно. Напрежението около тях се нажежава все повече и повече.
- Не ме ли позна? Или ще продължаваш да се правиш, че не ме познаваш?
- Как разбра?
- Все едно не знаеш коя съм. Мислеше, че няма да те разпозная ли? Идиотът , който не спря да ме спасява и не ме остави да умра на спокойствие.
- Щом вече успяхме да се разпознаем, нека преминем направо към въпросите си. Кажи ми, защо? Защо го направи? Защо излъга в онзи ден, преди дванадесет години?-премина направо към главната тема, мислейки си, че веднага ще получи това, което желае.
- Аз ще изляза, явно имате нужда да си поговорите.- Су А бързо излиза от стаята, оставяйки ги сами.
- Как ме позна? Още от първата ни среща ли успя да ме познаеш?-отговори на въпроса мина въпрос.
И двамата задават различни въпроси. И двамата очакат отговорите си.
- Не точно. Малко след това. Ами ти? Като знаеше, че знам и ме позна след толкова време защо не каза нищо?
- Исках да видя докъде ще стигнеш с жалката си актьорска игра. Не те бива. Не вярвах, че след толкова години ще се срещнем отново. И то точно тук, в този участък.
- Отговори ми на въпроса!-изкрещя ѝ той.- Защо излъга в съда? Защо прехвърли цялата вина на баща ми? Защо?
- Защото бях изплашена! Доволен ли си? Направих го, защото бях в безизходица. Не можех да направя нищо. За това без да се замисля пожертвах господин И!