В момента, в който Кая седна на мястото до него, чернокосият мъж я огледа толкова нахално и обстойно, че й се прииска да го заколи на момента. Но не го направи. Искаше за разбере повече за него. Най-вече защо я беше повикал. Със сигурност беше наясно, че ще дойде тук.
Тя се огледа за нечии любопитни погледи, и след като не намери такива, се облегна напред.
- Е? - започна, надявайки се времето й да не бъде загубено. - Очевидно ме следиш. Какво искаш?
Ъгълчетата на устата му се извиха в досадно атрактивна усмивка. Побутна чашата към Кая, но тя дори не погледна към нея. Вместо това бе забила поглед в сивите му очи, които доста й напомняха на нейните собствени. С малката разлика, че при неговите нямаше дори лек нюанс на синьото.
- Извинявам се, ако съм те смутил. Просто реших, че най-лесният начин да говоря с теб бе да те последвам, щом те видях с приятелката ти по-рано.
При споменаването на Ериан челюстта на Кая се сви.
- Е, говориш с мен. Сега ми кажи кой си.
Мъжът се изсмя гърлено. Изглеждаше впечатлен от това колко е директна. Все пак Кая нямаше намерение да си губи времето в любезности, особено с този подозрителен непознат.
- Има ли значение името ми? - потупа с пръсти по захабената маса и се загледа уж разсеяно към минаващата наблизо сервитьорка. Кая го стрелна с укорителен поглед, затова той склони все пак да й отговори. - Можеш да ме наричаш Клеон.
Тя кимна сковано.
- Моето име е...
- Кая Айнар. - прошепна мъжът и Кая едва се сдържа да не извади кинжала изпод роклята си. Раменете й се напрегнаха и интуицията й крещеше убий го, убий го и бягай.
Тя не би му разкрила сама истинското си име при никакви обстоятелства. Тук, в Лумерия, не се беше представяла на никого със собствената си фамилия, дори не беше я изричала на глас. Това означаваше, че мъжът я познаваше отпреди това - беше чувал за нея и знаеше много добре коя е. Веднага я бе познал, още откакто бе стъпила в дюкяна му. И не изглеждаше ни най-малко притеснен от факта, че най-добрият първокласен убиец в цяла Еумалия стои пред него.
Наслаждавайки се на смайването на Кая, той се приведе към нея и продължи да говори с дискретно тих глас.
- Няма защо да се притесняваш от мен. Не ми е и минавало през ума да разкрия коя си. Иначе досега щях да съм го направил, а кинжалът ти щеше да почива някъде в по-важните ми органи.
Кая нямаше никаква представа как да реагира. Клеон, Клеон... Беше ли чувала някъде това име?
- Откъде ме познаваш? - събра цялото си останало самообладание, което малко по малко се изчерпваше, и срещна светлите му очи, които сякаш я пронизваха.
Клеон се вгледа в лицето й, сякаш я преценяваше. Не й беше нужно време, за да установи, че проследяваше белега й. Не със съжаление. Чист интерес, възхищение може би.
- Идвал съм в Маан не по-малко пъти, отколкото ти си го напускала по мисии.
Кая сви устни.
- Това не обяснява нищо.
- Знаеш ли докъде стига репутацията ти? Имаш ли представа колко си прочута, как хората настръхват, когато чуят името ти? - знаеше го, разбира се. И се гордееше с това. Но по време на сегашната й мисия точно тази й слава беше основната й пречка. Клеон въздъхна шумно. - Защото аз лично не съм посещавал място, на което хората да не са чували за прочутата Кая Айнар - личният асасин на самата кралица на Маан.
Кая преглътна. Искаше да забие кинжала си точно между очите му, задето изричаше името й на толкова претъпкано публично място. Съзнаваше, че го прави, за да я дразни, но пък забелязваше и как снишава гласа си така, че единствено тя да може да го чуе, но все пак. Все пак настръхваше. Явно този мъж не си ценеше живота достатъчно.
- Съветвам те да не изричаш името ми, освен ако не искаш охранителите ти неволно да загубят работата си. - изсъска му тя също толкова тихо в отговор.
Клеон се подсмихна и прокара ръка през косата си - черна като нощта. Очите и косите им бяха толкова сходни, че тя нямаше да се учуди, ако мъжът й се падаше някакъв далечен роднина. И без това Кая не познаваше когото и да е от роднините си.
Един златен пръстен с ненужно огромен топаз проблесна под жълтеникавите пламъци на факлите, докато мъжът отмяташе косата си назад. Очевидно бе доста заможен.
- Проницателна си. - отвърна той и отпи от брендито си. Кая веднага разбра, че говори за охраната си. Едва не се обиди. Какво си мислеше той - че нямаше да забележи потайните едри господа, седящи само на няколко метра от него; че нямаше да се огледа наоколо за потенциални опасности, преди да има глупостта да се присъедини към него? За човек, запознат с името й, истинското й име, разсъждаваше доста глупаво.
Настана напрегната тишина, докато Клеон отпиваше още една глътка от питието си. Гърлото му се раздвижи, докато преглъщаше. Кая не си позволи да го изпусне от поглед и за секунда.
- Знам, че изгаряш от нетърпение да ти разкрия защо те следя. - поде Клеон, докато пръстите му барабаняха по масата. О, нямаше търпение, и още как. - Става въпрос за кралицата ти.
Кая се напрегна, но не го показа. Облегна се назад в крайно неудобния ръбест стол и си придаде дипломатично изражение.
- Слушам те.
- Тя е доста... Впечатляваща жена. И макар да я познавам лично, все му убягва какво й се върти в главата. - той изцъка с език и започна да върти кехлибарената течност в чашата си. Сякаш не бе разкрил току-що, че се познава със самата кралица на Маан! Вместо да се впуска в подробности около познанството им, той продължи. - Не искам да звуча грубо или неуважително към Нейно Величество, съвсем не, и те моля да й спестиш думите ми, когато я видиш, но... - облиза долната си устна. - Притеснява ме какво направи в това село. Знам, че е имала своите причини и ги уважавам, каквито и да са те, но тези й действия могат да унищожат всички ни. Моите хора биха се разтревожили от заплахата от нова война, която кралицата ти тъй небрежно подхвърли днес.
Нейната кралица. Не неговата. От който и край да идваше мъжът, бе длъжен да проявява повече почтителност към Алма Брунел, но явно нехаеше за такива подробности. Изражението му си оставаше все така спокойно.
Неговите хора. Кои бяха те? Кой изобщо беше той самият. Все въпроси, които мъчеха Кая, докато го изслушваше.
- Не знам кой си, откъде идваш и откъде познаваш кралицата, но те уверявам, че нямам представа какви са плановете й за в бъдеще. С мен не е споделяла за намеренията си за атаката, аз съм просто неин асасин и служител.
Нито една лъжа. Колко смущаващо беше, след като го изрече на глас. Кралицата я държеше в неведение, далеч от двореца. Нея!
Клеон се замисли няколко секунди, след което кимна.
- Наясно съм. Исках само да проверя ти какво мислиш за цялата ситуация.
- И да имам мнение, нямам нито желанието, нито разрешението да го споделям с теб. Не и при положение, че не те познавам. А ти така умело заобикаляш темата за теб самия... - изведнъж нуждата за алкохол в стомаха й стана нечовешка и тя се пресегна към чашата и я доближи до устните си. Преди да отпие, обаче, подуши уискито внимателно. Нямаше мирис на каквато и да е отрова. След като се увери напълно, изля половината чаша в устата си. - Така че няма да стигнем по-далеч с този разговор.
Белите му зъби се показаха отново в бодра усмивка. Очите му присветнаха. Той въздъхна шумно и драматично.
- Представях си те точно такава. - каза Клеон, докато се наместваше в стола си. Дрехите му изшумоляха. - Кораво момиче. Никак не съм разочарован.
Кая не се впечатли от комплимента му. Завъртя очи и пресуши чашата с още няколко глътки.
- Добре, виж какво. - каза той, явно склонен да сключи някаква сделка. Асасинът моментално се напрегна. - Аз ще поостана тук известно време. Май това важи и за теб, каквато и да е тази твоя тайна мисия. - плъзна поглед надолу и нагоре по лицето й. - Ако някога се усъмниш в чистите намерения на кралицата си, или ако решиш да поговориш с някого, който няма да те съди, ела при мен. Знаеш къде да ме намериш.
След това стана. Кая не помръдна от мястото си. За какво изобщо й казваше подобно нещо? Подкана ли беше? Предизвикателство? Но за какво?
- Приятно ми беше най-накрая да се запознаем, Кая. - преди тя да може да отговори, Клеон грабна ръката й и я целуна. Устните му бяха меки и същевременно груби. - Когато се върнеш при кралицата, предай й сърдечни поздрави от Клеон Малъри.
С тези думи й кимна с усмивка и се насочи към изхода, следван от двамата си телохранители.
Кая остана в шок няколко дълги минути след това.
✧✧✧
Клеон Малъри - лорд на Маевел. Как не се беше сетила? Знаеше, че лордът на Маевел правеше чести посещения на кралицата на Маан, но никога не го бе засичала. Ако Кая не я лъжеше паметта, дори имаше слухове, че е неин любовник. А сега идваше при личния убиец на евентуалната си любовница и негова кралица, и кроеше някакви заговори, подхвърляше съмнения относно управлението й. Каква наглост само!
Какво правеше Клеон Малъри като продавач на оръжия в Лумерия? Дали вършеше тази работа отдавна или просто искаше да разучи нещо или някого? Каквато и да бе причината, Кая беше убедена, че не може да му се има доверие. Макар че се съгласяваше с мнението му, че действията на кралицата са меко казано притеснителни. Не само за тях, за Маевел, но и за цяла Еумалия.
Кая разтърси глава, за да се отърве от мислите си. Една вечер - беше си дала една вечер без разузнаване около двореца, а сега трябваше да мисли за някакъв си лорд и мистериозните му покани за сприятеляване. Просто чудесно.
Стана от мястото си и си придаде възможно най-небрежен вид, когато запристъпва към масата, където бяха Ериан и приятелите й. Нечия ръка я спря и тя се въздържа да извади кинжала си. Щом зърна червената коса на Силвия, си отдъхна.
- Извинявай, ако те стреснах. - акцентът на момичето се долавяше все повече с всяка изречена дума. Вероятно бе от Палмовите острови на запад от Лумерия. Или може би дори по-далеч. Кая бе чувала само легенди за тях. - Изглеждаш напрегната. Всичко наред ли е?
Кая се постара да се усмихне и кимна.
- Да, всичко е наред.
- Кой беше събеседникът ти? - поинтересува се Силвия и отметна непокорната си коса назад. Тъмносинята й копринена рокля подчертаваше големите й сини очи.
- Един познат. - кратък отговор, който й бе напълно достатъчен. Силвия кимна и поведе Кая към бара, където седяха още няколко души, потънали в разговори. Двете ги заобиколиха, седнаха в края на бара и Силвия повика бармана с ръка.
- Какво ще пиеш?
Кая я изгледа преценяващо. Не й се искаше да замъглява съзнанието си, но пък тази вечер бе стопирала мисията си. Затова не виждаше проблем да пийне малко.
- Една бира. - отвърна. Червенокосата засия и показа на бармана два пръста. Той я разбра и след минута пред тях стояха две халби. Силвия ги плати преди Кая да е понечила да възрази.
Дадоха си наздраве и надигнаха халбите, поемайки по една голяма глътка.
- Откъде си? Забелязах акцента ти. - попита Кая, облягайки се на плота.
- Кристалния край, Залива на Нимфите.
Кая бе чувала толкова много за онези далечни земи и все пак имаше чувството, че знае твърде малко. Разправяха, че там магията се била зародила първо, преди да се разпространи и в Еумалия. Морски божества и чудовища, нимфи и русалки - приказки, земи на пълна мистерия и вълшебство. Макар че повечето митове и предания за островите от Кристалния край бяха очевидна измислица, за да има какво да се разказва на децата преди да заспят, и при условие че магията не се практикуваше от петдесет години, хората казваха, че усещането около онези земи е някак странно. Чуждо. Магично.
- Ти да видиш. И легендите верни ли са?
Силвия се засмя, като видя смайването по лицето на Кая.
- Не. - поклати глава. - Но Заливът е наистина красив. Струва си да го посетиш някой ден. На мен много ми липсва.
Кая се намръщи.
- А защо дойде тук?
- Нямах особен избор. Валор винаги е искал да се обучава за страж. И най-голямото му желание бе да служи на краля на Лумерия. Валор бе на деветнайсет, когато реши най-накрая да замине. Родителите ни ми позволиха да го придружа, макар да бях само на петнайсет.
Кая примигна насреща й. Родителите им?
- Валор... Той ти е брат?
Силвия кимна.
- Знам, че никак не си приличаме. Това е, защото той ми е доведен брат. - обясни, надигайки отново чашата си. - И ето ни тук, седем години по-късно. - продължи Силвия ведро. Кая бързо пресметна, че в момента бе на двадесет и две. А Валор - на двадесет и шест. Силвия го стрелна с поглед. Той се смееше на някаква шега, вероятно разказана от някого от другарите му. Или от него самия. - Брат ми може да бъде ужасен трън в петата, но не е толкова лош, ако го опознаеш. Извинявам се от негово име за поведението му към теб. Уверявам те, че флиртът му не е сериозен.
Кая се засмя леко и махна с ръка.
- Няма проблем, наистина.
Чак сега си спомни смътно, че бе усетила същия акцент и в неговия говор по-рано. Обаче неговият не й бе направил особено впечатление - беше по-лек. Явно беше научил общия език преди сестра си.
Някой стана от масата и привлече вниманието на Кая. Уил и Ериан се насочваха към стълбището към втория етаж, хванати за ръка. Никой около тях не изглеждаше изненадан. Дали бяха спали заедно и преди? Кая се усмихна неволно. Двамата с Ериан щяха да проведат доста интересен разговор тази нощ.
- Не са ли просто очарователни? - продума Силвия, която явно също ги беше забелязала. - Иска ми се някой ден някой да гледа и мен по този начин. - беше опряла лакти на плота, а замечтаната й усмивка озаряваше очите й.
- Не си ли си харесала някого от приятелите на Валор все още? - полюбопитства Кая. Уил и Ериан се скриха в сенките и се изгубиха нагоре по стълбите.
Силвия се изкикоти и заклати глава отрицателно.
- За жалост или не, мъжете никога не са ме привличали.
Кая се стъписа, след което кимна. Не бе очаквала точно такъв отговор.
- А тогава някоя дама, която да е хванала окото ти? - усмихна се, все още несигурна как точно да реагира.
- Не. Надявам се да не си умра сама.
И двете се засмяха и отпиха отново от бирите си. Впуснаха се в отвлечени и разпалени разговори и за няколко блажени минути, или часове, Кая Айнар забрави, че беше изпратена на мисия.