Г.Т Т/И
Цяла вечер не можех да заспя. Чух всичко, което Юнги ми каза и се опитвах да го проумея. Той наистина е нямал вина, а аз го съдих толкова много.
Въртях се в леглото и се чудех какво да му кажа когато се събуди, но не знаех.
Толкова искам да го целуна и прегърна, а всички тези чувства бяха подтиквани от болката, която си мислих, че той ми е причинил.
Станах от леглото и се отправих към кухнята. Реших, че ще направя закуска.
Мислех си какво ще кажа на Юнги, а той какво ще ми каже? Всичко беше някак различно, особено сега, след като знам всичко.
Застанах пред плота и се зачудих какво ще правя. Времето си минаваше, а аз все още не знаех. Сякаш мозъка ми беше спрял и не можеше да се задвижи.
- Ах, мисли!- извиках аз и в този момент Юнги излезна от стаята си и ме погледна стреснато.
- Какво стана?- попита той притеснено.
- Аз...нищо. Ще правя закуска, какво ти се яде?- попитах аз, а той премигна няколко пъти.
- Мен ли питаш?- попита ме той.
- Не Юнги, сама си говоря! Знаеш ли, стой гладен!- казах аз раздразнено.
- Яйца!- каза той, все още мигайки така.
Извадих всичко нужно от хладилника, а Юнги се върна в стаята си. Държеше се някак студено.
Дали е сърдит?
Не след дълго закуската беше готова. Сложих всичко на масата и отидох до стаята на Юнги. Почуках на вратата, но не последва отговор.
- Закуската е готова!- казах аз и вратата се отвори, след което Юнги излезна от стаята и тръгна към масата.
Седна на единия стол и започна да се храни, а аз седнах на другия и го погледнах няколко пъти.
- Харесва ли ти?- попитах аз, а той кимна. Продължих да го гледам, а той явно ме забеляза.
- Искаш ли нещо...или?- попита той.
- Аз...Чух какво ми каза вчера...- казах аз и той се задави. Какво ли ще се случи сега?
- Какво си чула?- попита ме той и свъси вежди, след което отпи от чашата си с вода.
- Съжалявам, че не те изслушах!- каза аз, а той ме погледна шокирано.
- Знам, че се държах ужасно и съжалявам.-казах аз с наведена глава, а от очите ми се стекоха сълзи.
Юнги стана и дойде до мен, след което ме прегърна силно, а аз заплаках.
- Шшш, не плачи, принцесо!- каза той и ме целуна по челото, след което започна да ме гали по главата.
- Съжалявам, само аз съм виновна.- казах аз.
- Не, не, не, не, няма такова нещо! Ти не си виновна, стига!- каза той и ме целуна по бузите, след което започна да бърше сълзите ми.
- Спри да плачеш, спри! Чу ли! Не искам да те виждам тъжна!- каза той.
- Много съжалявам, Юнги!- казах аз и го прегърнах силно, а той започна да ме гали по гърба.
- Принцесо, спри да плачеш!- каза ми Юнги отново, но аз не можех да спра.
- Обичам те!- казах аз, а Юнги се отдели от мен ме целуна по челото.
- Знам, аз също те обичам и то много!- каза той, след което отново ме прегърна.
След време се успокоих и сега просто стоях в прегръдките на Юнги със затворени очи.
Стояхме на земята, прегърнати в тишината.
- Добре ли си?- прошепна ми Юнги тихо.
- Мхм... - измънках аз тихо.
- Сигурна ли си?- попита ме той, а аз кимнах няколко пъти.
- Ела да хапнеш нещо.-каза той и ми помогна да се изправя от земята, след което седнахме на масата и той започна да ме храни бавно, а аз не отделях поглед от него.
- Благодаря...- казах аз, а Юнги не погледна объркано.
- За какво?- попита той.
- Че ме изтърпя!- казах аз.
- Т/И, моля те стига! Започвам да се ядосвам!- каза той раздразнено.
- Моля те, не ми се сърди!- казах аз и го прегърнах, а той се засмя тихо.
- Не мога да Ти се сърдя, принцесо.- каза ми той.
- Какво ти се прави после?- попита ме той.
- Нищо, просто искам да стоим така!- казах аз, а той се отдели от мен и ме целуна нежно.
- Знаеш ли колко ми липсваше всичко това...- каза той.
- И най-вече това!- продължи той и започна да оставя кратки целувки върху устните ми.
След малко вече бях наядена и с Юнги стояхме и се наблюдавахме. Гледахме се сякаш за пръв път се виждаме и искам да запомни всяка част от лицето на другия.
Всеки милиметър попиваше в съзнанието ми и малка усмивка се появяваше на лицето ми.
Станах и отидох до Юнги, след което го целунах, а той се усмихна. Юнги сложи ръцете си на кръста ми и ме придърпа към себе си, а моите ръце се явиха около врата му.
С Юнги се отделихме и той ме хвана за ръката. Започнахме да вървим към дивана, след което Юнги ми направи знак да седна.
Седнах на дивана и той седна до мен, след което ни покри с едно одеало и ме прегърна силно.
Толкова топла и желана прегръдка.
Стояхме така известно време, докато Юнги не започна да ми шепне мили неща. Беше толкова сладък.
Пръстът му бавно се движеше нагоре-надолу по ръката ми, а това негово действие ме караше да настръхна.
Беше ми приятно отново да го усещам близо до себе си, но все още не ми беше напълно спокойно.
Всичко беше някак странно.
- За какво си мислиш?- попита ме Юнги, а аз повдигнах рамене.
- Не знам...за много неща.-отвърнах аз.
- Чувстваш ли се предадена?- попита ме той.
- Ти не си ме предал... накара ли са те.- обясних аз, а той ме целуна по челото.
- Знаеш ли колко ме болеше, когато бях далеч от теб...-каза той тъжно.
- Всеки ден гледах снимката на телефона си и си представях как ще дойде денят, с който ще ми простиш и ето, че той дойде.- продължи Юнги, а аз само го слушах.
И мен ме болеше когато го нямаше. Всеки ден умирах по малко, но не го показвах.
Сега отново настана тишина. Беше ми приятно да стоя така в прегръдките му.
Затворих очи за момент. Главата ми беше на гърдите му и слушах ударите на сърцето му, но съм се унесла и съм заспала.