Гледна точка на Найл
Кое е това момиче? Носеше пола, черна доколкото виждам от лошата светлина и косата и беше тъмна. Не ми беше позната, никога не съм я виждал. Но тя ме гледаше сякаш ме познава и дори виждах лека усмивка на лицето и. Надигнах се леко, готов да я питам коя е, докато тя не заговори първа.
-Здрасти, Найл.
Тя ми подаде ръката си, но аз нямах възможността да подам своята заради гипса, затова тя просто сложи ръката си върху моята.
-Явно човекът, който те е докарал дотук те мрази доста.
Да не е някоя репортерка? Но няма камери ,а и в тази болница не се допускат. Кое е това момиче и откъде знае името ми? Не е приятелка на Емили, тя щеше да ми каже.
-Не искам да говоря за това.
Отворих устата си и тъй като почти цял ден не бях обелвал и дума, защото нямаше с кой да си говоря, а и цялото ми лице все още ме болеше. Момичето се приближи и седна на леглото ми, което ме накара да се отдръпна леко. Какво иска от мен?
-Хари не трябваше да ти причинява това.
Тя говореше с тъжен тон и стисна ръката ми. Откъде знае всичко това? Започнах да мърдам некомфортно и действията ми ме накараха да издам лек стон от болка.
-Спокойно, Кейтлин е виновна за всичко. На нея не и пука за теб, нали знаеш?
Въпреки че се опитвах да отдръпна ръката и, тя се беше вкопчила и не спираше да ме гледа.
Знам, че не и пука за мен. Кучка.
-Коя си ти?
Изричайки тези думи, тя ми се усмихна закачливо, вдигайки глава високо.
-Аз съм .. отмъщението ти,Найлър.
-За какво говориш? Коя си ти?
Не я разбирам.
-Какво смяташ да правиш след като излезеш от болницата, да продължаваш да следиш кучката, докато Хари не те пребие отново? Или пък ще ги оставиш да правят каквото си искат, докато ти киснеш тук?
Не знам коя е тя, но мрази Кейтлин по начина, по който говори за нея. Щом я мрази откъде знае толкова много за нея?
-Коя си ти?
Продължавах да настоявам.
-Приятно ми е, Макензи.
Тя ме погали по бузата, гледайки ме състрадателно.
-Никой не заслужава това. Не те разбирам. Как може да си толкова добър с тях?
Думите и ме накараха да преглътна тежко.
-Не искаш ли да им покажеш, че и ти си човек, че и ти имаш чувства? Аз мога да ти помогна. И двамата имаме нещо общо – искаме Кейтлин да си плати.
Откъде се взе това момиче?
-Аз ... не я мразя.
-Това е проблемът ти. Щом не мразиш нея, не изпитваш ли поне ненавист към Хари?
-Много.
Странната усмивка на лицето и отново се появи.
-Коя си ти? Защо мразиш Кейтлин? Познаваш ли я?
-Не бих искала да я познавам.Тя разваля всичко.Тя отнема всичко.Виж,Найл,приеми ме като твоя приятелка.Аз няма да ти навредя,само ще улесня задачата ти.
-Каква задача?
-И да казваш,че не мразиш Кейтлин,знаеш ли че с Хари са заедно,тя дори не му е сърдита,че те е пребил.Виждаш ли колко и пука?Не искаш ли да я накараш да се почувства по същия начин?Нежелана.
-Не мога да я накарам да се почувства нежелана от мен, след като тя не ме желае.
-Не от теб, скъпи, от любимия и Стайлс.
-И как ще стане това? Чакай малко .. не искам да правя..
-Шшшт.
Тя сложи пръст на устната ми и доближи устни до бузата ми като остави лека влажна целувка.Беше странен жест,след като тъкмо се запознах с нея.Тя извади бележка и взе химикал от чантата си,записвайки номер.
-Това е номерът ми. Обади ми се, когато те изпишат. Може да дойда да те посетя, ако ти е скучно някой път.
Макензи ми намигна и остави бележката в ръката ми.
-Сложи я в шкафа, иначе ще я видят.
Тя я сложи и се обърна към мен преди да затвори вратата.
-Найл, харесваш ми.
След като останах сам в стаята отвън само се чуваше тропота от токчетата и.
Макензи. Какво момиче. Какво са и направили, че да им отмъщава?
Гледна точка на Кейтлин
Когато влязох Зейн и Лола бяха вътре и си говореха нещо тихо.
-Баба ти каза, че заспива.
Лола ме осведоми и стана от стола си, леко притеснена от предстоящия разговор.
-Добре.
Седнах на стола и се обърнах към Зейн, готова да чуя какво ще ми каже.
-Скъпа, ти също седни.
Начинът, по който и казва „скъпа" беше сладък. Както и да е.
-Защо, да няма това, което ще кажеш, да ме ядоса?
Зейн сложи ръце на кухненския плот и въздъхна.
-За Макензи е.
За Макензи? Лола беше по-неприятно изненадана и от мен. Двете се спогледахме и тя седна рязко на стола, гледайки Зейн очакващо, но и леко злобно.
-Ще давам направо, Макензи не е била девствена, когато .. знаеш.
Зейн се обръщаше към мен, но в същото време протегна ръката си към Лола, което беше доста грешен ход, защото тя скръсти ръце и загледа на друга страна сякаш незаинтересувана от разговора, но всъщност умираща отвътре. Въпреки че за нея това не е от огромно значение. За нея важното е, че Зейн го е направил.
А доколкото се отнася за мен аз бях шокирана. Колкото и развъртяно да се държи Макензи аз си мислех, че ... значи Зейн не е бил чак толкова виновен. А аз се държах ... ужасно.
-Тя не е .. значи аз .. о ..
Той само кимна леко, но не изглеждаше облекчен, вероятно заради присъствието на Лола.
-Това ли беше голямата новина? Само аз ли не съм учудена?
Лола се правеше, че не и пука, но и Зейн виждаше, че се чувства зле.
-Зейн, извинявай, аз ... не трябваше да се държа така, но ако знаех... а ти откъде разбра?
В момента, в който зададох въпроса си разбрах, че не трябваше, защото това означава, че с Макензи са си говорили, а не мисля, че Зейн ще иска да говори за това.
-Имам предвид добре, че си разбрал .. защото държанието ми не беше честно.
Опитах се да се покрия, но не стана много умело.
-Да, няма проблем. Ъм, аз ще тръгвам. Лола, искаш ли да те закарам?
Зейн я гледаше толкова искрено в очите и това много ми харесва в неговото държание. Може би е бил с Макензи под влияние на Хари.
-Не.
-Защо не останеш да спиш у нас, Лола?
Не исках да карам Зейн да се чувства гадно заради това, че Лола му отказва, затова реших да и предложа това, а и без това не ми се стои сама. Утре тъкмо ще станем заедно за лекции, няма как да не отида, защото трябва да се подготвям за изпити.
-Ако нямаш нищо против.
-Ъ, хубаво тогава, ще се видим утре.
Зейн предпазливо се приближи към Лола и остави лека целувка на бузата и, на която беше отвърнато с леко докосване по ръката. И това е нещо.
-Чао, Кейт.
-Чао.
След малко Зейн си тръгна и двете с Лола останахме да разчистим кухнята. Взех няколко найлонови торби и заприбирах сладките вътре, а Лола се зае да измие чиниите. Поне да направим услуга на баба да няма работа утре сутрин.
-Не трябваше да му се извиняваш.
Лола беше с гръб към мен и по начина, по който тряскаше чиниите, забелязах, че не е в добро настроение. Което си беше ясно.
-Държах се несправедливо с него .. не тряб ..
-Кейтлин, това че Макензи не е била девствена не го оневинява.
-Така е, но аз се държах зле с него главно заради това. А след като знам, че не е била девствена го приемам по-леко, защото решението си е нейно. Но вече няма значение, защото нямам отговорността да се грижа за нея, както преди.
-Съжалявам, че ще го кажа, но майка ти ..
-Знам. Има ли значение. Хей, искаш ли да се обадя на Луи и да се видим в Скайп, и без това ще ви запозная.
Реших да променя неприятната тема с нещо, което би ни повдигнало настроението. Лола кимна и след като се обади на майка си, че ще остане, тръгнахме към моята стая.
-Ще ти донеса пижама. А, искаш ли да спим на едно легло, защото иначе трябва да спиш в другата стая?
-Няма проблем.
Отидох до раклата и извадих одеяла, което ми напомни на .. вечерта, когато.. хвърлих завивките на Харолд ..Хари.
..
След като бяхме готови за лягане, седнахме на леглото ми и включихме нощната лампа, за да може Луи да ни вижда. При него би трябвало да е следобед, затова дано има време.
Набирах го и по едно време ми стана смешно заради дишането на Лола. Устата и беше отворена и гледаше екрана на лаптопа с широко отворени очи.
-На какво се смееш?
Разчорлих косата и.
-Много по-добре.
Тя щипна бузата ми и вдигна вежда.
-Хей, сетих се, че трябва да си намеря работа. Имам свободно време, а и спестяванията ми са на свършване, не мога да бъда издържана от баба си пенсионерка.
Лола не беше от най-заможното семейство, но мисля, че имаха достатъчно средства, за да не работи. Баща и постоянно пътуваше по работа, а не съм я питала какво работи майка и. Не знам. Както и да е.
-Утре ще ти потърсим нещо. Какво искаш да работиш?
-Хм .. не мисля, че имам голям избор. Харесвам география и между другото обмислям да се запиша в часове по изкуство.
Не, не, не е заради никой. А и честно казано въпреки уменията на Хари, не мисля, че той се е записал в тези часове, просто защото се стреми да прекарва възможно най-малко време в университета. Но ако разбера, че е в тези часове директно отписвам тази мисъл от главата си.
-Хм.. интересно.
Лола почеса глава и направи физиономия на философ.
-Хей, какво му е смешното? Мисля за живота си.
Казах го, смеейки се, а Луи така и не вдигаше. Къде е заврял телефона си?!
-Мисля, че бива да започнеш с нещо по-малко като продавачка или сервитьорка.
Мисълта много не ми хареса, но имам ли избор, тя е права. С какво по точно бих могла да се занимавам за начало освен това? Но не знам ..
-Хм .. предпочитам някое по-затънтено място, където няма много хора..
-Библиотека?
-Лола!
Разказвала съм и за книги, които съм чела, но тя не е много по тези работи.
-Между другото сериозно търсят библиотекарка в градската библиотека. И без това не е много далеч от вас.
-Значи си ходила там, че да знаеш?
Хвърлих и намигащ поглед.
-Какво? Не съм. На вратата отвън го пише, а идвайки натук сутринта го видях. Защо ли ти казах?
-Това е супер идея. Библиотека. Винаги съм харесвала библиотекарките.
-Хаха, ти сама ли си правиш комплименти?
-Не е вярно, дори не съм ходила на интервю все още. Не знам дали ще ме вземат. Ами ако мястото вече е заето?
-Не параноясвай.Няма да е заето,кой глупак би се навил да работи там?Опа.
Ударих я по главата леко, а тя изохка и каза, че се шегува. Вече набирах Луи за трети път и смятах да се откажа, докато не чухме пуфтящ звук от другия край на линията.
-Луи! Къде беше, знаеш ли от колко време ти звъня.
-Готвя, Кейтлин, някои хора са заети.
-Пусни си камерата.
-По-добре не.
Лу не забеляза Лола, защото не каза нищо, докато не започнах да му правя намеци с очи.
-Това е Лола, Лола, това е Лукчо.
- Приятно ми е,аз съм Луканка Тиквенов.
Лола започна да се хили, както и аз с нея, но хиленето и се превърна в хълцане и накрая започна да кашля. Свикнала съм Луи, затова шегите му не ме водят до такъв възторг,хаха. След малко той реши да пусне камерата си и когато се появи двете отново се разсмяхме.
След това започнах да го посочвам с пръст на камерата. Всъщност имаше яйце на главата си и идиота през цялото време се правеше, че не знае какво става.
-Вижте прекрасните ми извивки, дамиии.
Той изглежда остави телефона си и опипа дупето си с ръката си,която цялата беше в брашно и остави отпечатък на задника си.Не мога,ще се побъркам.След малко се чу шум и някой влезе в стаята.Беше момиче.Луи я дръпна с брашняната ръка,ако така мога да го нарека и я доближи до себе си като и даде мазна целувка.Иу.Странно ми е,защото не съм виждала Луи с гадже от не знам .. от целият си живот общо взето.О,с едно изключение.Когато имаше приятелка и я караше да го носи на конче.Приятно.
-Значи това е Елка Тиквенова – накратко Ел.
Лола не можеше да отдели очи от екрана, а Ел го шляпна по бузата леко и ни се представи отново. Лола ту се усмихваше, ту избухваше в смях, ту ми повтаряше колко забавен бил Луи.
Общо взето вечерта ни мина така. Говорихме поне два часа и не знам как ще станем утре, но беше забавно. Ел е много мила и Луи постоянно я вкарваше в конфузни ситуации като се опитваше да я изложи пред нас. Говорихме си за доста неща, разказвахме си истории, радвам се, че Луи не спомена нищо за вечерта, в която му ревах, което ако не се лъжа беше вчера, уау.
Те казаха, че готвят курабийки, а ние им казахме за домашния козунак и моето „представление". Как ми се иска да можех да получа една приятелска прегръдка от него.
Забелязах как той я наричаше „скъпа" през цялото време и явно това е една нова негова страна, която дори и аз не съм виждала. Попринцип той не е романтик, но кой знае, към мен няма как да се държи романтично.
***
*Сутринта*
Гледна точка на Лиам
Взех си кафе и зачаках в стола. Вчера Кейтлин не беше идвала по незнайни причини. Какво и има напоследък? Имам чувството, че е заедно с Хари. Голяма грешка. Всеки може да и даде много повече от него, например аз. Трябва да говоря с нея, ако и днес не дойде ще отида до тях с риск. Гледах как хората влизаха и излизаха от стола и извадих да попълвам някакви тестове. Нищо не разбирам, не знам как ще взема изпитите. Женски силует се приближи и аз вдигнах поглед, надявайки се да е Кейтлин. Не беше.
-Какво искаш?
-Мислиш ли, че е удачно да се държиш с мен така?
Макензи ме погледна едва ли не сякаш е жертва и седна на стола до мен. В този момент аз станах, прибирайки нещата си.
-Съжалявам. Чао, Макензи.
Тя каза нещо след мен, но не успях да го чуя. Ще чакам Кейтлин някъде другаде, вече и писах едно съобщение, че трябва да говоря с нея, дано го види по-скоро.
Чакайки пред университета видях Хари, който носеше очила и шапка. Гледаше надолу към телефона си и вървеше забързано. Идиот. Влезе в университета без да забелязва никой и се изгуби някъде навътре. Де винаги да беше в такова настроение.
Малко след него се появи и Кейтлин, о, най-накрая. Дали ще се срещат? Толкова си приличаха, и тя вървеше забързано навътре с наведена глава. Препречих пътя и, вървейки с нея, въпреки че тя не ми каза нищо повече от сухо здрасти.
-Кейт, трябва да говоря с теб.
Тя спря и в очите и видях, че не беше в настроение.
-Лиам, моля те, ще престанеш ли постоянно да си наоколо? Не те разбирам, кой си ти? Защо се опитваш да си говориш с мен? Това, че съм ти простила не значи, че искам да сме приятели.
Какво и има? Действието на нещастника Стайлс бързо и се е отразило. Вече дори мисли като него, прави същите идиотски маневри.
-Кейтлин, не можех да заспя от това как ще го приемеш! Трябва да ме изслушаш.
-Не можеше да заспиш от какво? Защо всички трябва да казват нещо на мен?
-Какво ти има? Да не си в цикъл?
Тя ме изгледа с най-злобния, но и наранен поглед и ме избута настрани, за да мине. Влезе в университета, а аз крещях след нея да спре. Не трябваше да и казвам това, но и аз се издразних. Защо трябва да се прави на интересна?
-Трябва да знаеш нещо, престани да бягаш!Съжалявам за това, което ти казах, чу ли?
Тичах зад нея, а доста хора ни зяпаха. Тя изпускаше пара от себе си, беше повече от гневна. Кой толкова я е ядосал?
-КЕЙТЛИН!
Достигнах я и я хванах за чантата. Това беше единственият начин, по който да я спра. Все пак я спрях, но тя се обърна и усетих как ръката и се доближи до бузата ми. Зашлеви ми супер силен, болезнен, ау, шамар. Извъртях се на една страна и тя продължи, но въпреки това аз затичах с все сила и застанах пред нея.
-Искаш или не искаш трябва да ме чуеш.
***
Гледна точка на Кейтлин
За какво иска да си говори с мен? Точно сега не искам да си говоря с никого, сериозно се нуждая от работа, за да хабя времето си някъде. Вероятно не трябваше да му удрям шамар и то доста силен, но никога няма да го приема близък, още по-малко да излизам с него. Не знам, това е Лиам. За момент в неговите очи си представих Хари и може би затова толкова се разярих и си го изкарах на него. Но да не ме е заговарял.
-Не искам да си говоря с никого!
Лиам не помръдна и ме хвана за ръката, опитвайки се да ме издърпа на по-тихо място, за да не се противя. Когато не искам да си говоря с никого, значи няма да си говоря с никого, защо не може да го разбере?! По дяволите, искам лично пространство. Тази сутрин нищо не ме ядоса, но не знам, станах с краката нагоре, може би всичко ми се разясни и ми стана по-ясно. До вчера сякаш не го приемах, но днес осъзнавам, че трябва да се примиря, след като го осмислих.
-Кейтлин, важно е! Ако не беше нямаше да ..
Изтръгнах се от ръката му, а той ме вкопчи до стената. Не знам дали искаше да прилага сила, но го направи. Сякаш за секунда си представих, че съм отново в онази тоалетна и няма как да се измъкна, започнах да дишам тежко сякаш се задушавам.
-Лиам, остави ме на мира!
Бутах го, но сякаш той не чуваше думите ми, продължаваше да се моли колко важно било. Никой ли не чува виковете ми? Коридорът все още беше пълен, но всеки бързаше за лекциите си и не забелязваше какво се случва наоколо.
-Кейт, престани да ме буташ, нищо няма да ти направя!
Лиам ми крещеше и изобщо не изглеждаше така, сякаш няма да ми направи нищо. Изписках леко, защото усещам как ръката ми се извива.
-Кейтлин!
Чух познат глас. Погледнах иззад гърба на Лиам и ми се искаше да бях видяла някой друг. Очаквах да е някой друг. Всъщност беше Зейн.
-Какво правиш, Лиам?
Това беше по-скоро заплаха, отколкото въпрос. Той хвана Лиам и го дръпна от мен, а сякаш цялата смелост на Лиам се изпари. Той само извъртя очи.
-Кейтлин, трябваше да ме изслушаш. Ако искаш.
Разтърках ръката си, а няколко човека се бяха събрали, за да видят какво става. Да, сетиха се да дойдат, когато вече не ми трябват. Загледах се, защото някъде по пътя ми падна чантата и тогава го видях. Беше с черна качулка като някой убиец и явно е стоял там и просто е наблюдавал. Без да си мръдне проклетият пръст. В момента, в който ме видя Хари се обърна и си продължи по пътя. Гледаше ме ... сякаш не беше той. Стоях безмълвно, въпреки че отдавна си беше тръгнал.
-Хей, Кейт, намерих чантата ти.
Зейн ми подаде чантата и погледна към посоката, където аз гледах.
-Кого видя?
Отърсих глава, поемайки чантата си и оглеждайки се на другата страна. Лиам вече го нямаше.
-Никого.Ъм,благодаря ти Зейн,не исках да си говоря с него,а той продължаваше да повтаря колко важно било..
-Спокойно, ако те притеснява трябва да се оплачеш в полицията.
Тръгнах да вървя, клатейки глава. Не искам да се занимавам с още проблеми. Тези, които имам ми стигат.
***
Гледна точка на Найл
Емили стоя до мен цяла сутрин, разпитвайки ме тъпи въпроси. Най-накрая останах сам. Не можех да откъсна поглед от шкафчето. След минута бръкнах в него с доста усилия и пъшкания и взех листчето. Бях скрил телефона си под крака, защото на който и да кажех щеше да го вземе. Набрах номера на Макензи и зачаках. Защо и звъня, какво ще и кажа?Мислих цяла нощ, но знам едно – няма да оставя нещата така. Аз не го заслужавам.
-Ало?
-Найл е.
-О, Найлър, как си? Значи си промени решението?
-Ъм, може да се каже.
-Искаш ли да намина?
-Ако имаш време.
-За теб ще намеря време. Гладен ли си?
-Ъ, всъщност да, аз исках да ..
Докато и се обяснявах тя затвори. Това момиче ме учудва.
...
Този половин час ми се стори като половин ден. Влезе се през вратата без да се почука, но аз познах, че е тя заради токчетата. Няма как да е Ем, защото в момента не носи токчета, заради корема. От вратата се появи Макензи. Беше хубава. Носеше нещо в някаква торба.
-Хей,сладък.
Тя ми каза сладък. Защо ме нарича така, ние не сме близки. Запознахме се едва вчера.
-Мерси за ..
Тя се приближи и отвори торбата, слагайки пръст на устните ми. Извади кифла с шоколад и започна да я чупи. Тя да няма да ... е, нямам нищо против.
-Е, ако ще сме заедно в това, трябва да знам какво ти е казвала Кейтлин.
Аз преглътнах, все още обмисляйки дали да и се доверя. Но с нея ще бъде по-лесно, а и ми харесва компанията и.
-Каза ми, че .. тоест призна, че е влюбена в онзи ... кретен. И аз и казах, че ми е ... длъжница, защото няма да подам обвинения..Но сега като се замисля..
-Не. Не подавай обвинения. Когато Хари е в ареста няма да види шоуто, няма да може да я нарани, нали знаеш?
Тя се облиза и отхапа от кифлата ми, след което доближи пръста си до устните ми и едва ли не го мушна в устата ми. Какво прави?!Влажният и пръст обходи езика ми, а след това отново се върна в нейната уста. По дяволите, това момиче ще ме доведе до инфаркт.
-И как ще го накараме да я нарани? Чакай малко... защо тя трябва да страда?
-Найлър, Найлър ... Кейтлин се бърка навсякъде. Просто трябва да страда, а и не и пука за теб.
-Това означава, че с Хари не са скарани ...
-Може и да са, но няма да е заради теб.
Усмивка се плъзна по лицето и.
-И ние ще се постараем да остане така. Ти си и казал, че ти е длъжница, значи трябва да направи нещо за теб ...
Започна леко да ми се избистря. Какво толкова и е отнела Кейтлин? Те да нямат някаква връзка?
-Разкажи ми всичко. Откъде я познаваш, имаш ли връзка с нея, защо я мразиш и най-важното, как ще ги оставим разделени?
-Ти харесваш тъпачката Кейтлин, нали?
-Всъщност аз .. може би..не искам да и отмъщавам, но определено искам да отстраня копелето от пътя си.
-Аз съм братовчедка на Кейтлин. Мен не ме интересува как, но искам да я накарам да страда. А най-голямото и страдание е Хари.
-Що за братовчедка си ти?
-Зла.
Тя отново се облиза и целуна бузата ми.
-Т-ти познаваш ли Хари?
-Разбира се. Спала съм с него, което толкова нарани Кейтлин..горкичката.
Тя направи фалшива тъжна физиономия. Не знам дали планът и ми харесва. Искам да натрия носа на Хари, но и Кейтлин ли трябва да е замесена? Защо я защитавам, тя е виновна за всичко.
-Измислила съм го, Найл. Кейтлин е девствена. И твоята цел е да бъдеш първият и. Хари я следи единствено заради това.
-Как знаеш толкова много?
Тя се усмихна игриво отново.
-Не ме питай.
-Но как да бъда ... след като вече не сме близки?
-Имаш да и искаш нещо, глупчо .. ще поискаш да излиза с теб, ще я омаеш, ще и говориш против Хари, защото ако тя знае какво прави той ще бъде огорчена и ще се нуждае от „утеха". Ти ще бъдеш скъпата и утеха. Виж, и двамата печелим.
-И какво прави той?
Не знам защо след всеки мой въпрос тя се смее непредсказуемо.
-Аз ще се погрижа за това. А ти ще се погрижиш тя да е там.
Макензи ми намигна и след като постоя малко ми каза,че първото нещо,което трябва да направя щом изляза е да се обадя на Кейтлин и да се правя на мил.Защо трябва да се правя на мил?Истината е,че искам да бъда с нея,тя ми харесва.Но от друга страна тя е влюбена в Хари.Когато той я нарани аз ще бъда там и тя ще иска да е с мен.
Гледна точка на Кейтлин
Най-накрая приключих с лекциите и се запътих към библиотеката. Ох, дано успея да взема работата. Видях Лиам с крайчеца на окото си и не мисля, че ще е удачно да отида при него сега, след като направих такъв цирк по-рано. Но искам да знам какво толкова ще ми казва. Приближих се плахо, а той ме погледна зверски злобно. Хубаво, бях ядосана, какво да направя, не че сега искам да говоря с него.
-Какво ще ми казваш?
Разтърках ръката си нарочно отново, за да види какво ми е направил и да не ме мисли за единствената виновна.
-Хубаво, не трябваше да те притискам така, но за какво беше всичко това?
-Не бях в настроение, сега също не съм..
Ух, днес цял ден не съм виждала Лола. Не се засякохме дори веднъж.
-Аз исках да ти кажа нещо .. и трябва да го чуеш от мен.
Вдигнах вежди, очаквайки да ми казва каквото ще ми казва не особено въодушевена.
-Аз .. ох ..
Гледах как ръцете му се потяха и ме гледаше с едва ли не съжаление.
-Знам, че всички го направиха и не исках просто да съм поредният, но ... аз ... спах с ... Макензи и реших, че трябва да го знаеш.
О, някой да ми помогне да се отърва от този свят. Всички повтарят каква била Макензи, но продължават да спят с нея, какво им има на тези хора? Какво им прави тя, че всички се озовават при нея?! И защо ми казва, само да налива сол в раните ми. Не ми пука за Макензи повече.
-Хубаво.
-Хубаво?!
-Какво да ти кажа? Твое си решение, не съм и настойник, че да се грижа за нея..
-Не ти го казвам заради нея, а заради мен. За да знаеш, че съжалявам.
-Защо ми се извиняваш, Лиам? Можеш да правиш каквото си поискаш.
-Не се ли чувстваш зле, че направих това, че те предадох?
Той добре ли е? Аз каква съм му, че да ме предаде? Ох, мисля че му казах, че не го харесвам, а не знам дали той .. о, сложно е.
-Не мисля,че трябва да се бъркам в личния ти живот,затова прави каквото искаш.Ако тръгна да се сърдя на всички,които са спали с нея трябва да се сърдя на целият свят.
-Днес си доста искрена..знаех си, че ще се ядосаш. Не исках, ценя те много и..
Добре, аз ли не разбирам или той си мисли, че се чувствам сякаш едва ли не ми е изневерил?Та ние дори не сме заедно, та аз дори не го харесвам. Гледах го като гръмната и побързах да го прекъсна, за да му разясня.
-Лиам, спри. Разбери, че .. ако направиш зло на някого веднъж, ..ще го направиш и втори път. Разбери, че не мога да бъда приятелка с теб след като всеки път, когато се доближиш аз си представям как .... р-а-з-б-е-р-и.
Отдръпнах се и за мое щастие той не тръгна след мен този път. Не ми каза нищо. Само ме гледаше, а аз побързах да изчезна оттам.
...
Влязох в голямата сграда, търсейки някой, който да ми помогне. Намерих една жена и я попитах за обявата.
-Живеете ли в Ню Йорк?
-Да.
-Умеете ли да общувате?
-Мисля, че да.
-Назначена сте.
-Чакайте, без интервю?
-Назначена сте. Студентка ли сте?
Кимнах.
-Ще се съобразим с графика ви..
-Извинете, аз съм Кейтлин, моля говорете ми на ти.
-Добре, Кейтлин. Аз съм Жаклин, управителката. Ще се съобразим с графика ти и ще работиш почасово от утре. Съгласна ли си?
Дори и да бях мечтала нямаше да получа такава спокойна работа и такава управителка..уау. Жената беше доста стилна. С къса черна коса и очила, слаба и със стегнато тяло, не беше на повече от 50.
-Разбира се.
Стори ми се супер набързо, трябва да има уловка, да ме назначат толкова бързо?! Или просто аз съм единствената явила се за обявата. Библиотеката не е кой знае колко развита. Не знам, но съм щастлива, че вече имам работа. Трябваше да се реша да работя от много по-рано.
***
Гледна точка на Хари
От вчера всъщност баща ми предложи „прекрасната" идея Сара бъде у нас за известно време. Искаше да я вкара и в моята стая, но няма да стигам толкова далеч. Изобщо не ме привлича. Също така ми каза, че трябвало да и подаря пръстен, по дяволите, няма да стане. Ще играя на тъпата им игричка, но няма да ме накарат да стоя нон стоп с нея като някой женчо. И няма да нося пръстен за нищо на света. Нека той и купи и да каже, че е от мен, не ме интересува. Защо ли се забърках в това?
О, боже, погледът и днес беше толкова умолителен. Едвам се сдържах да не отида и смажа Лиам от бой, но добре, че Зейн се намеси. Гледаше ме толкова очакващо,но за какво да отивам при нея? Тя ме мрази. И вече съм сгоден. На практика. Как стигнах дотук?Майка ми сигурно ме гледа и си мисли какъв нещастник е изгледала. Всъщност де да ме беше изгледала тя. Баща ми ме развали. Отвсякъде. Лежах на леглото си с Ан в ръка, когато някой почука и отвори.
-Здрасти, Хари.
Станах, въздишайки тежко. Сара стоеше до вратата и ме гледаше.
-Какво чакаш?
Тя влезе и седна до мен на дивана.
-Знам, че не искаш да си сгоден за мен, но не си мисли, че аз искам.
Очаквах да ми каже нещо от сорта „Аз ще си избера пръстен", но доста ме изненада.
Въпреки това само и вдигнах вежди.
-Коя е тя?
-Коя?
Гледах я с пренебрежение. Ако си мисли, че ще тръгна да и споделям личния си живот това няма да стане за нищо на света. Това че живее в нашата къща и на баща и му е хрумнало, че трябва да има някой до нея, не означава, че ще я слушам безпрекословно като някакво кученце, заради някакви проклети пари.
-Това те питам.
-Не знам за какво ми говориш, остави ме на мира.
-Знаеш ли, Хари, това че ще ме ругаеш няма да ме накара да си тръгна. Думата на баща ми е закон за мен.
Издишах. Разбира се, момиченцето на татко. Ако знаеше баща и какъв задник е.
-Хубаво, а ти знаеш ли, това, че сме сгодени, не означава че ще ти ходя зад задника, вършейки всяко твое желание. Пардон, всяко желание на баща ти, забравих, че ти нямаш собствено мнение.
Тя присви очи, но очаквах да реагира по-остро. Кейтлин щеше да реагира по-остро и щеше да излезе от стаята. Но тя не го направи.
-Която и да е тя, не знам как те е понасяла.
Все пак излезе от стаята, но беше спокойна. Заблуждавал съм се, че не е кучка. И на всичкото отгоре е устата.
Не ме интересува, нямам намерение да я търпя. Взех листа си, за да довърша последната рисунка. На вратата ми се почука. Не могат да ме оставят намира за една секунда. Когато се заяждам с всички съм лош, сега като си стоя в стаята пак не ме оставят. Беше Зейн. Последният път идиотът се опита да ме напие. С ябълков сок, няма проблем.
-Хей, днес не те видях в колежа.
-Не ходих.
Няма смисъл от излишни драми. Ще започне да ме разпитва защо не съм му се обадил.
-Аз не те видях, но някой друг те е.
Гласът му беше монотонен, сякаш не беше учуден, че го лъжех. Седна на дивана до мен, а аз трябваше да зарежа рисунката си отново.
Кейтлин ме видя. Но съм сигурен,че не му е казала. Какво ме интересува, нека му е казала.
Вдигнах вежди, изобщо не криещ, че съм излъгал.
-Знаеш ли, научих, че Макензи не е била девствена, когато знаеш ..
-Я чука?
-Хари, да.
Той извъртя очи, напомняйки ми на онова тъмнокосо момиче, пуфтейки при всяка моя дума.
-Кучка.
-По-точната дума е лъжкиня. Много се ядосах, защото Кейтлин ми се сърдеше цяла веч..
-Хубаво, хубаво. Минало заминало.
-Все пак.
Нарочно я споменава. За да ме накара да съжалявам.
-Видях едно русо момиче да излиза от стаята ти. Хари, ти нали не си..
Извъртях очи раздразнено. Какво го интересува с кого спя? Той не знае за годежа. Размърдах се на тъпото легло, осъзнавайки какъв укор ме очаква, ако му кажа .А няма как да не му кажа, защото ще разбере. Представям си как слиза долу и баща ми го черпи, казвайки, че съм сгоден. Ченето му ще падне.
-Това е Сара.
-Сара като Сара Купър? Онази мацка, с която се зарибявахте заради бизнеса на баща ти?
-Същата.
-Тя не беше ли в чужбина?
-Върна се, Зейн, очевидно.
-И какво правеше тук?
-Говорехме си.
Не искам да му казвам, мам ..
-Хари, знам че ти не си говориш просто така. Не си спал с нея, нали?
Имаше загрижен поглед.
-Вчера направих нещо ..
Зейн затихна и ме гледаше с изцъклени очи.
-Не съм убил никого, не ме гледай така..
-Хари .. какво си направил?
-Сгодих се.
Направих гласа си тънък и възможно най-спокоен, усмихвайки му се. Той стана от леглото, повтаряйки КАКВО от една минута, а аз изпъшках от дразнещия му глас.
-Защо?! Кейтлин нищо ли не означава за теб?Хари, какво си направил?!!?
Беше шокиран. Какво ми споменава Кейтлин?
-Така няма да мисля за нея, лесно е. Ще се отърва.
-Значи твърдиш, че сега не мислиш за нея?
Зейн ме гледаше и това беше по-скоро укор, а не въпрос. Знаех си. Той си е такъв, няма да се опита да ме разбере, а ще повтаря „Какво" като откачен.
Всъщност не помага. Не спирам да си мисля за тази проклета червена рокля и ужасно напуканите и устни, които .. ох. Но в началото винаги е така. Първоначално е най-трудно, това ще се промени. Сара ще я замести. Нали?Да. Убеждавам се сам наум. Чудесно.
-Хари, и какво печелиш от това?! Вместо да се опиташ да си я върнеш ти се заравяш още по дълбоко!
Зейн изперка. Стоеше прав и развяваше ръцете си, гледайки ме в очите гневно.
-Няма да се боря за хора, които ме мразят.
-Престани с тези проклети оправдания. Много добре знаеш, че не те мрази.
-Да не го е казвала, не ме интересува. Тя се сърди заради някакъв скапаняк, който не заслужава да бъде погледнат, а аз да се извинявам. За какво по дяволите?!
-Защото се държа като задник! Остави я сама цяла вечер и я лъга след това, преби някой, който не и е направил нищо, не знам какво е това стъкло, но знам, че е свързано с нея.
Той абсолютно не знаеше, че е свързано с нея. Само ме пробваше, това бяха предположенията му, но не беше сигурен. Няма и да разбере. Ще изхвърля това стъкло веднъж завинаги.
-Зейн, не ти ли стана ясно? Аз няма да се извинявам на никого.
Не ме интересува инат ли съм, твърдоглав ли съм, идиот ли съм, няма да се извинявам. Няма да понеса да ми затвори вратата и да се чувствам като ... изоставен наивен идиот.
-И какво ще правиш, Хари, не се жени, по дяволите!!
-Няма да се женя, поне не скоро.
-Каквото и да правиш, няма да избягаш от съдбата си, казвам ти.
Зейн яростно извади телефона от джоба и започна да бърка в шкафовете ми. Какво прави този ненормалник?! Накрая грабна стъклото и го взе със себе си. Това ме накара да стана и да тръгна след него.
-Зейн, върни го.
Първоначално тонът ми беше спокоен, но той дори не се обърна, а се насочи към стълбището.
-Като не е важно за теб, хубаво. Ще го хвърля оттук и ще се счупи на малки парчета. Спомените само ще попречат на бъдещето ти.
Той говореше бавно и заплашително, сякаш съм направил кой знае какво. Стоях на разстояние от него. Нека го хвърли. Не ми пука. Прав е, дори да не мисли това, което казва. Но усетих как когато той протегна ръката си, за да пусне тъпото стъкло през стълбището, аз се втурнах към него и го грабнах, едвам не изпускайки го.
-Какво стана, Хари? Не можеш да се откажеш ли? Защо е толкова важно за теб?
Зейн ми говореше със сарказъм и направи „тъжна" физиономия. Проклетник. Искам да му забия един. Толкова си го заслужава в този момент. Но ръцете ми не се помръднаха. Държах това стъкло сякаш беше от огромно значение за мен, а преди минута си казвах, че не ми пука. Зейн се възползваше от това и не спираше да говори. А аз продължавах да мълча. Поне говореше и се запътваше към входната врата, за да си тръгне.
-Няма да се отървеш от тези мисли, Хари. Ако щеш да се ожениш и да се правиш на щастлив, това нищо няма да промени.
Това беше последното, което каза,тряскайки вратата.
Осъзнах, че стоях по средата на коридора втренчен в отдавна затворената врата, притискайки кутийка, която дори не си признавах с какво значение е за мен.
Малко късно пускам нова глава,но се надявам все пак да я прочетете <3
И ОСТАВЯЙТЕ ДЪЛГИ КОМЕНТАРИ :3