П Ъ С Т Р О Ц В Е Т Н А
Не съм живяла много съвсем,
не зная много неща
и не помня много имена,
нямам дом, но дом съм си сама.
Обичала съм много пъти,
но повече съм била ранявана
И въпреки всичко, въпреки това
всеки път горя като феникс от пепелта.
Била съм цяла от щастие изтъкана.
Била съм и повече болка, отколкото човек.
Носила съм целия свят на плещите си,
но никога сърце на какавида.
Научила съм, че животът е пъстроцветен,
че изпъстря душата във всякакви багри.
Но аз съм пеперуда пъстроцветна
и крилете ми са вечно с мен.
YOU ARE READING
Autumn breeze
PoetryКогато на душата ѝ е дъждовно, духът нейде скита из лятото, разумът е скован от вечен мраз, а в сърцето се запролетява... Тогава ела насам и прочети колко сезона можеш да въплътиш в себе си. Или когато си се уморил да гониш котката и искаш просто д...
