SUPERNATURAL4: The apocalypse

Завръщането

____________________________

Няколко часа по-късно вече бях стигнал пред домът му. Почуках на вратата му, а след броени секунди той ми отвори. Седеше и ме гледаше като застрелян.
Техьонг: Изненада!- той все още ме гледаше странно с полу-отворена уста.
Джимин: Аз...- направи няколко крачки назад.- Не разбирам...
Техьонг: Нито пък аз..но съм тук. - преди да кажа или направя каквото и да е той взе един нож и се опита да ме нападне. Ах, разбира се че няма да ми повярва толкова лесно. Избегнах атаката му с ножа, като веднага след това ме удари с юмрук в лицето. - Джимин, това съм аз!
Джимин: Как ли пък не!
Техьонг: Почакай!- вдигнах ръце нагоре в знак че нямам лоши намерения.- Името ти е Парк Джимин, станал си ловец след като жена ти е било обсебена. Ти винаги си бил до нас след смъртта на баща ни.- блондито плахо свали ножа си, неотделяйки поглед от мен.- Аз съм.- той се приближи до мен, опитвайкисе пак да ме нападне, но аз бързо взех ножа му и го избутах настрани.- Добре ако бях дух или каквото и да е щях ли да направя това със сребърен нож?- попитах го и надигнах ръкава на тениската си, въздъхвайки.- Ах, това ще боли.- притиснах ножа до тялото си, като малка струя кръв започна да се стича от ръката ми.
Джимин: Т-Техьонг...?
Техьонг: Това се опитвам да ти кажа. Аз съм.- той веднага ме прегърна, като след време ме пусна.
Джимин: Радвам се да те видя, приятел.
Техьонг: Аз също.
Джимин: Но..как се измъкна?
Техьонг: Не знам.. събудих се в боров ковчег и..- преди да довърша той хвърли светена вода по лицето ми, а аз само изплюх част от нея и го изгледах тъпо.- Не съм и демон.
Джимин: Съжалявам..трябва да внимавам.

____________________________

Джимин: В това няма логика.
Техьонг: На мен ли го казваш..
Джимин: Техьонг, дробовете ти бяха разпокъсани, тялото ти беше на каша, в гроба си от четири месеца. Дори и да си се измъкнал от Ада тялото ти щеше да...
Техьонг: Знам.. трябваше да приличам на някой герой от трилър.
Джимин: Какво си спомняш?
Техьонг: Не много. Помня, че адската хрътка ме сдъвка. След това се измъкнах от гроба. Това е... - Джимин седна на стола си, още асимилирайки всичко.- Кук не си вдига телефона. Нали не е..
Джимин: Жив е доколкото знам.
Техьонг: Как така доколкото знаеш?
Джимин: Не сме говорели от месеци.
Техьонг: Нима си го оставил сам?
Джимин: Беше непреклонен.
Техьонг: Чим, трябваше да се грижиш за него.
Джимин: Опитах. Последните месеци не бяха лесни за него както и за мен. Погребахме те.
Техьонг: Защо го направихте в прочем?
Джимин: Ами аз исках да те посолим и изгорим - обичайната процедура, но брат ти не даде. Заяви, че тялото ще ти е нужно, когато се измъкнеш от Ада. Само това каза.
Техьонг: Как така?
Джимин: Беше мълчалив. Много мълчалив.. след това замина.  Не отговаря на обажданията ми. Опитвах се доста пъти да го намеря, но той не иска да бъде открит.
Техьонг: По дяволите... той ме е върнал, но каквото и да е направил със сигурност не е било добро.
Джимин: Защо смяташ така?
Техьонг: Не беше видял гроба. Беше изравнен със земята, а после тази... сила.. присъствието, не знам.. усетих го с всяка става, а и това..- русокосия съблече якето си и надигна ръкава на ръката си, за да му покаже мистериозния отпечатък на човешка ръка, която имаше. Очите на Джимин веднага се разшириха и бързо стана от стола си, отивайки до него.
Джимин: Какво по дяволите е това?
Техьонг: Сякаш демон ме е сграбчил и изтръгнал
Джимин: Но защо?
Техьонг: Явно такава е била сделката.
Джимин: Смяташ, че Кук е сключил сделка?
Техьонг: Нали аз това направих.