Създаването на една империя - Семейство Барзини

Глава I

Лятото на 1977г. в Палермо, Сицилия

Emilio's P.O.V:
-Татко, донесох ти плодове.-казах влизайки в майчиния дом и поставих няколко ябълки, портокали и банани в средата на масата.
-А на брат си и сестра си донесе ли нещо?-попита, а аз го погледнах ядосано.
-Подаръците довечера.-казах сопнато и тръгнах към спалнята на родителите ми. Влязох вътре, където майка ми бе легнала на леглото. Щом ме видя се разплака и ме повика с жестове при нея.
-Как си, мамо?-попитах я, докато я прегръщах.
-Добре съм сине. Извинявай, че трябва да понесеш всичко това. Работиш, за да ни помагаш да отгледаме брат ти и сестра ти.-каза ядосана на себе си и баща ми.
-Няма проблем мамо, все пак те са мои брат и сестра. Обичам си ги, а и брат ми скоро прави 20 и ще започне да ми помага. Ще бъдем силни заедно.-казах с позитивизъм и усмихнат.
-Ти си добър син.-усмихна се и ме помоли да легна до нея.
-Докторите какво казаха за татко? Ще проходи ли? Не мога да го гледам в тази количка.-казах и сълза се спусна по леко наболата брада по лицето ми.
-Не мисля. Ти докога ще му се сърдиш?
-Завинаги. Заради него преживяхме този кошмар. Заради него те изнасилиха и пребиха до смърт. Заради него трябваше да те видя гола, съкрушена и почти мъртва.-сълзите ми потекоха още по-силно.
-Баща ти е мъдър и непокорим човек. Той не беше съгласен да убива хора и да се занимава с нелегални неща. За това и ни се случиха всички тези неща. Не му се сърди, все пак той пострада най-много, не може да ходи. Аз съм добре, единствените ми проблеми са със бъбреците.-каза докато бършеше сълзите ми, а нейните течаха още по-силно.
-Ще оправим бъбреците ти майко. Всичко ще бъде наред.-казах и я гушнах силно.
-Върви при брат си и сестра си. Те ще ти се зарадват много.-кимнах, излязох от стаята и се запътих към тяхната стая. В коридора ми направи впечатление една картина. Бях я забравил. Като малък много я харесвах и доста често просто стоях и я гледах. Беше много красива с два коня на фона на красив морски залез, тичайки и играейки заедно.
-Липсваше ли ти тази картина?-попита татко, който се придвижваше с количката към мен.
-Бях се загледал. Няма значение отивам да видя дечковците.-казах и се обърнах с гръб към него.
-Защо ме осъждал толкова жестоко? -попита с пълни със сълзи очи, но нито капка не прокапа по старите му дрехи.
-Не сега. Ще говорим друг път. Насаме.-казах и влязох в стаята на Еторе и Мия.
-Батее.-закрещяха и скочиха върху мен с прегръдка.
-Чакайте приятелчета. Ще ме задушите-засмях се, а те за миг спряха, но после пак продължиха да ме прегръщат.
-Липсваше ми много, братле.-каза Еторе и седна на леглото си, а аз станах и седнах на леглото на Мия, като тя седна на крака ми и ме прегърна отново.
-И вие адски много ми липсвахте.-прегърнах Мия силно.
-Най-накрая те пуснаха почивка да си дойдеш да се видим.-каза Мия и ме целуна по бузата.
-Сега ще ви изненадам, но няма да се връщам повече там. Уволниха ме. Ще съм тук с вас и заедно с вас ще започнем бизнес, ако искате разбира се.-предложих и ги загледах.
-Каквото кажеш, това ще правим братчето ми.-каза Мия. Те са близнаци. Много красива е станала Мия. Принципно тя излезе втора от двамата, но е страшно красива и умна. Еторе е малко по-странен от преди. Дали баща ми не му е промил мозъка и да го е направил страхливец, точно като себе си.
-А защо те уволниха?-попита Еторе. Даа, очаквах този въпрос.
-Има ли значение?-попитах го.
-Не, важното е че си тук, но ми стана интересно.-каза и ме погледна право в очите. Колко проницателен поглед има този малкият.
-Искам да създадем малък семеен ресторант в центъра. С мен ли сте? -попитах, а Еторе ме погледна с насмешка.
-Че откъде ще вземеш пари, за да направиш ресторант?-попита в смеха си.
-Не всичко в този живот са пари. Ще го разбереш, но малко по-късно.-казах, а той сведе глава.
-А Дон Антонели? Ще ти иска половината. Той знае кой ни е баща.-каза Мия и си легна на леглото.
-Ще се споразумея с него.-започнах да и масажирам нежните и гладки крака.
-А носиш ли ни нещо?-попита Еторе.
-Нося ви по нещо малко, защото ми трябваха средствата, за да купя други неща.-казах, а те се усмихнаха.
-Хайде да ни покажеш.-каза Мия с широка усмивка на лицето, което я правеше толкова красива. Тръгнах към хола, като ги повиках с мен. Преди да вляза в хола чух майка и татко да се карат, за това бързо чукнах на вратата и влязох. Метнах им един строг поглед, а те спряха. Отидох до чантата си и извадих чифт маркови дънки и красива тениска с деколте за Мия и и ги подадох.
-Благодаря ти, бате. Обичам те.-започна да ме целува по бузата.
-Отиди да ги пробваш.-казах, а тя ме прекъсна.
-Не, искам да съм до теб. Липсваше ми толкова много.-каза и седна на дивана.
-Седни на креслото, за да си до мен.-казах, а тя погледна татко.
-Само татко ти сяда там. От както не може да ходи никой не е сядал.-каза мама и ме погледна ядосано.
-Нека седне. Емилио изкарва парите. Креслото и отговорността вече са негови.-каза и започна да се придвижва бавно към малкия, но уютен и приветлив балкон, където приеха кафето си всяка сутрин. Бяха ценители. Мия не посмя да седне на креслото, за това седна на земята точно до мен.
-Мия, мисля че казах нещо.-казах, а тя веднага стана и седна на креслото. В този момент майка също излезе на балкона. Извадих черен копринен панталон и сако от чантата си и ги подадох на Еторе. Взех другата си чанта, а от нея извадих риза, червена вратовръзка и кърпичка.
-От тук нататък ще се движиш само с костюм с червена кърпичка и вратовръзка. Аз също. Кога ви е бала?-попитах, а те ме загледаха въпросително, защото не знаеха какво да очакват.
-След точно месец.-каза Еторе и ми кимна за костюма. Отидохме в стаята им. Мия и Еторе си легнаха, а аз седнах на стола и започнах да си драскам на голяма книга с кожени корици. В един момент вратата се отвори, а там беше майка.
-Емилио ела в спалнята за малко.-станах и тръгнах без да кажа нищо. Влязох в спалнята и веднага погледа ми падна върху леглото, на което бяха наредени 3 пистолета. Дойде времето да ми надува главата.

Здравейте. Как сте? Чакам мнения за главата нали си знаете както принципно хаха