Лъч надежда

16:32

-Пак е забила нос в книгата.
-Това момиче защо не се съвземе?За каква се мисли?
Дана мина покрай съседите си и се направи, че не чува милите им коментари. Те бяха две лелки, около шейсет годишни, които всеки следобед излизаха пред блока да пият кафе и да обсъждат останалите. Понеже беше валяло по-рано, си бяха изнамерили отнякъде два картона и седяха, запалили цигари.
Младото момиче обаче не можеше да спре да мисли за бележката. Беше толкова странно. Непознатото момче изглеждаше като най-обикновен тийнейджър, който играе видео игри и гледа видеа в YouTube след училище.
"Може би е просто среща с момиче." помисли си Дана. Въпреки това, тя планираше да разбере.
Асансьорът винаги леко я плашеше, понеже беше сънувала безброй пъти как той върви нагоре и не спира. Понякога се чудеше какво ли значи това и, макар да знаеше, че е невъзможно да върви все нагоре и да не спре, тя си представяше как изведнъж спира и тръгва надолу.
За щастие, асансьорът спря на етажа й и тя отключи вратата на апартамента. Беше тристаен апартамент, с една тераса и баня. Не беше кой знае колко модерен, защото нямаха пари за ремонт, но това не притесняваше Дана особено. Тя се радваше, че изобщо има къде да спи и място, което да нарече свой дом, предвид факта, че е осиновена и сега положението и можеше да е триста пъти по-зле. Не обичаше да мисли за факта, че някога, преди 17 години, един мъж и една жена са обрекли едно съвсем беззащитно бебе на изгнание. Тя така го виждаше. Да дадеш бебе за осиновяване, без да ти пука какво ше се случи с него, си беше направо варварско.
Майка й още беше на работа, затова Дана хвърли чантичката си и седна на леглото. Остави "Предизвестено убийство" до нея и се огледа наоколо. Тапетите бяха стари и на петна. Имаше едно легло, на което спяха двете с майка й, един гардероб, малък телевизор, радиаторна печка и бюро, на което Дана учеше. Сега беше лято, но Дана понякога сядаше там да чете или пише. Нямаше компютър, никога не бе имала, но пък за сметка на това имаше малък телефон, не ставаше за нищо според нея, но важното е, че все още работеше. Часът бе 16:32. Оставаха около шест чàса. Дана се замисли как ще се измъкне и затова реши да излъже, че ще се вижда със Софи, нейна приятелка и съседка по чин.
Реши да почете докато майка й се прибере от работа. Отвори книгата и се гмурна в историята.