KINGDOM OF DAWN (Book 2)

~ Chapter 27 ~ Azriel

- Проблем? А ти не се ли поинтересува от този...

Внезапно нещо смущава слуха ни. Силен резлив звук отеква в главата ми като тъпан и ехото му остава известно време върху черепа ми. После, когато си помисляме, че се е свършило, звукът се усилва още повече. Поклащам леко глава, за да отблъсна екота от стържене и скрибуцане. После се приближавам към балкона и отгръщам завесата, следван по петите от Андракс.

Защитите на града се вдигат. Това е придизвикало грохота.

- Кой им нареди да го правят? – Надничам изучаващо навън.

- Ново е и за мен, колкото и за теб – отвръща озадачено той. – Ала щом вдигат защитите, значи са освободили и силовото поле около границите на Дафрос. Ще се поинтересувам по-късно.

- За разлика от теб, аз възнамерявам да поискам обяснение още сега – заявявам, спускайки завесата, след което се запътвам към изхода на салона.

- Азриел – повиква ме Андракс, разперил ръце. – Водихме разговор, братовчеде. Забрави ли?

- Ще се върна по-късно, за да го довършим.

Отварям вратите в същия миг, в който някой отвън ги бутва към мен, за да се озова лице в лице със Зевран. Зад него Роуланд, Демон и Фенрис настояват да влязат, така че се наблъскват вътре наред с мен и се завъртат в напрегната обиколка на залата.

- Трябва да говорим. Незабавно – заявява Фенрис.

- Точно навреме – приближава се със скръстени ръце Андракс. – Защото и ние имаме нещо да ви попитаме...

- В двореца бяха навлезли врагове – съобщава Демон.

- Забрави за въпроса ми – извърта очи Андракс.

- Удържахте ли ги? – е първото, което ми идва да питам.

- Бяха двама – разказва Фенрис, който явно е бил очевидец н на случилото се. – Нападнаха Рианон и сестра ѝ в библиотеката. Ако не се бях появил навреме, сигурно щяха да ги убият.

- Разбра ли кои са? – задавам най-съществения въпрос.

- Пратеници на Айрин Буреносна от Мраморен край – твърд и непоколебим отговор. – Заплашили Рианон, че Айрин и Магнус щели на всяка цена да върнат Кайра в Мраморен дворец, за да я убият както си му е редът.

- Да се наредят на опашката – подсмихва се Андракс.

- Ако се появят още от тях – заръчвам на всички им. – Не ги убивайте при никакви обстоятелства. Задръжте ги за разпит.