Undercover

Chapter 10

- Най – накрая реши да излезеш? – гласът му излъчваше спокойствие , а изражениято му бе странно...непознато за мен .

- Ти следиш ли ме ? – по принцип аз трябва да съм тази със следенето.

- Не точно.- всичко свързано с него , започва да става странно.

- Какво искаш? – бях психически изтощена от него....

- Идвам с теб.- за секунда се задавих от собствената си слюнка, щом го чух.

- Няма начин. Преди няколко часа мисля , че се разбрахме да се игнорираме взаимно.- защо по дяволите се съгласих с всичко...защо изобщо дойдох тук.

- Аз не си спомням такова нещо. Дай си ключовете.- той се доближи до мен.

- Ти побърка ли се?- усещах топлината , която тялото му излъчваше...Скай размекваш се.

- Много съм си добре. Какво ще загубиш , ако ми ги дадеш?- много...щях да загубя прекалено много.

- Мозъчни клетки. – браво Скай..защо продължавам мислено да се окуражавам.

- Не съм толкова тъп , за колкото ме мислиш..- знам , че не си тъп...но си прекалено близко до мен...и прекалено....секси.

- Щом казваш.- ако продължавам да се държа така не знам , кого ще отблъсна по –бързо...себе си или него.

- Хайде. Кога ще ти се падне такава възможност Харолд Стайлс да ти бъде личен шофьор?

- Усещам , че ще ме хвърлиш в някоя пропаст.

- Любов , нали знаеш , че и аз ще съм в колата. – коленете ми омекнаха от думите му.

- Има логика.- събери си мозъка Скай.

- Казах ти , че не съм толкова тъп колкото ме мислиш.- ТУШЕ! СКАЙ..

- Това ще ми излезе солено. – усещах, че нещо ще се случи.

- После ще мислиш за последствията. Сега ще ми дадеш ли ключовете? – официално се предадох и му връчих ключовете.

- Това е грешка.- въпреки възраженията си , кротко влязох в колата.

- Къде искаш да отидем? – гласът му бе толкова спокоен...и секси.

- Лондон !-Скай какво казах току -що

- Лондон ли ? Защо ?- защото искам да се махната от тук....

- Просто така го казах. – къде се набутах подяволите.

- Искаш ли да те заведа на мястото , където се чувствам себе си ?- засмях се на изказването му.

- Ти винаги си себе си. – той ми се намръщи.

- Това , че се държа така , не означава, че е истина. – тонът на Харолд стана по – сериозен.

- Има нещо гнило в цялата тази ситуация. – не ме познава ,а се опитва да си излее душата пред мен.

- Не може ли да се държа мило с теб ?- може , но не и в този живот.

- Явно косата ти е била обладана от дух , които се е освободил след като я махна. – думите ми го накараха да се усмихне. Какви прелестни тръпчинки ....Ахх..

- Наистина ли го вярваш ?- гласът му бе толкова весел , секси и дрезгав.

- Да, все пак аз го измислих.

- Признай си , че ти сложи крема в шампоана ми . – ако иска направо да си сложа и белезници !?

- Не знам за какво говориш.- погледнах през прозореца. Пейзажът бе еднообразен. Просторни зелени поля.....И изведнъж ми просветна.

- Ти се опитваш да спиш с мен ! – мозъкът ми автоматично се върна в деня на запознанството ми с него.

- Това пък от къде го измисли? - колко добре се преструва.

- Спомни си първото нещо , което ми каза.

- Че ми пречиш да мина. – Стайлс продължи спокойно да кара по шосето.

- Освен това....

- Не си спомням вече.. – много добре си спомняш....идиот такъв.

- Така ще кажеш. Цитирам: Ще те изчукам. Ама разбира се , иначе няма как изведнъж да започнеш да се държиш добре с мен.

- Ти полудя ли ? – гласът му бе спокоен.

- Това бяха твоите думи. А , после номера ти с кутията и...държанието ти.Признай си ! – гласът ми изгуби почти тонаслност.

- Защо да искам теб , като мога да имам всяко момиче от кампуса. – това тряваше да ме убили ?

- Имай ги , но мен не ме закачай. Слизай от колата. Искам аз да карам. – започнах да ръкомахам енергично.

- Не, аз ще те върна в кампуса. – изсъска през зъби.

- Идеално. – настъпи пълно мълчание.Всяка наша среща птреминаваше през двете крайности.