Killing Stalking | Boyxboy

✖2✖

- Хей, Сиченг, какво си се умислил?

Сиченг се обърна назад и видя Джони да стои със скръстени ръце. Проблемът беше, че откакто се върнаха от обиколката из града, Сиченг не спираше да мисли за момчето, което бяха видели. Беше се държал толкова странно. Любезното му държание изглеждаше доста неестествено.

- Кое беше това момче?

- Кое?

- С което говорихме. Онова със съквартиранта.

- О, Хендери? - Джони се учуди. - Много мило момче. Преживяло е доста. Израснал е в сиропиталище и го осиновяват едва, когато е на четиринайсет. Но когато е на осемнайсет убиват родителите му.

- Чакай, той ли е момчето от случая. - изненада се Сиченг. - Доста четох за него и е наистина странно, че полицията не е намерила улики за извършителя.

- Да, за жалост така и не заловихме извършителя. Още си спомням деня, в който се случи. Хендери беше съсипан не можеше да спре да плаче.

- Начина на извършване на престъплението е съмнителен, не мислиш ли?

- Какво имаш предвид? - намръщи се Джони.

- Начина, по който е проникнато в къщата, сякаш... е нагласено.

- Какво се опитваш да ми кажеш, Сиченг?

- Че може би убийството е извършено от някой от вътре?

- Намекваш, че момчето е убило родителите си?!

- Нищо не е изключено. - заяви твърдо Сиченг.

- Не е той. Разследвали сме вече. - ядоса се Джони. - Не бързай на обвиняваш невинни хора.

Сиченг не каза нищо. Но стоеше зад думите си. Никой не може да е толкова мил и перфектен. Имаше нещо доста странно в Хендери.

×××××××

ЯнгЯнг разтвори очи, виждаше леко замъглено, но погледа му скоро започна да се избистря. Не му трябваше много време, за да го хвърлетят спомените от преди да изгуби съзнание. Гърба го болеше от твърдата земя под него и се опита да се изправи в седнало положение.

Именно тогава усети веригите, които оковаваха краката му и изпадна в паника. Ръцете му бяха свободни и се подпря на дланите си, за да може да седне.

Погледна в дясно от себе си и силен вик породен от уплаха напусна гърлото му. Мъжът от по-рано беше убит. Очите му бяха отворени и гледаха към него безжизнено. Виждаше се разреза на гърлото му, тъмната засъхнала кръв по дрехите му лъщеше на слабата бяла светлина от лампата.