The Lady In Red

Chapter 3

Събудих се на дивана в болничната стая на Талия. Тя беше будна и забила поглед в тавана. Сълзите бавно се спускаха от очите ѝ. Не можех да я гледам толкова съсипана. Знаех много добре, че тя се обвинява за катастрофата, въпреки че няма вина. Айзък снощи се прибра, за да си оправи някои неща, аз говорих със мениджъра на компанията на сестра ми. Бяха разбрали за катастрофата от новините и се притесняваха за нея, но им казах, че всичко е наред. Радвах се, че сестра ми е заобиколена от хора, които я обичат.
— Доктора дойде и каза, че щом се събудиш можем да тръгваме. Иска да отидеш при него да оправите документите за изписването, защото си единственият мой роднина — държеше се отдръпнато и знаех точната причина, така както знаех кой е предизвикал катастрофата.
Канкун, 23 октомври 2022 (месец преди катастрофата)
— Лазиш ми по нервите, Алваро. Свърши си работата, иначе скъпото ти семейство отива подяволите — бях бесен, но и в същото време се страхувах. Не исках нищо да се случи нито с Клементина и детето ми, нито със нашите и сестра ми. Бях съвсем наясно, че този човек си изпълнява обещанията. — Имаше два месеца, сега аз имам изненада за теб — стисна здраво китката ми и ме замъкна към някаква стая. Идея си нямах къде отиваме. Пусна ме, за да отключи, което ми се стори като мъчение. Годеницата ми стоеше с вдигнати ръце, вързани със синджир. На устата ѝ имаше кърпа. Около нея стояха двама мъже, явно негови хора.
— Клементина! — извиках и се втурнах към нея, но онези двамата насочиха пистолети към нея. Тя чу щракването и очите ѝ се напълниха със сълзи. Аз замръзнах. — Моля те пусни я. Ще направя всичко, което пожелаеш.
— Имаш пет минути с нея — те излязоха и затвориха вратата. Отидох до нея и махнах кърпата от устата ѝ. Обвих ръце около лицето ѝ и я целунах.
— Съжалявам скъпа, наистина много съжалявам — търсех всякакви начини да я освободя, но нямаше начин без инструмент или ключ.
— Алваро... — гласът ѝ беше присипнал и трепереше. — Алваро, детето ни — щом погледнах надолу кръвта ми замръзна в тялото. Видях как белите ѝ дънки стават червени.  Точно когато се вратата се отвори Тина загуби съзнание и аз започнах да викам за помощ. В този момент полудявах и изобщо не мислех за последствията. Изобщо не ми пукаше.
— Отвържете я, моля ви. Трябва да отидем до болницата — онзи мъж ме задърпа извън стаята и ме изхвърли на улицата, където бях спрял мерцедеса си. Паднах на колене и се извиках. Усещах вибрирането на телефона ми в джоба и знаех, че това е полицията. Усещах яростта във вените си. Исках да удрям, да чупя. Обвинявах себе си, за загубата на детето ми, а може би и тази на Клементина. След около двадесет минути полицията беше тук. Още когато този човек бе решил да ме замеси, полицията разбра и им обещах да не правя нищо и да работим заедно. Бяха около 5 екипа и наистина се надявах да имат план. Обградиха сградата, а аз само исках да стигна до онази проклета стая. Линейката също дойде. Онзи човек излезе с вдигнати ръце, но аз знаех дълбоко в душата си, че това е номер и в този момент всичко се взриви. Единствената ми мисъл беше годеницата ми. Тя беше мъртва. Свлякох се на земята и извиках с цяло гърло. Закопчаха убиеца на жена ми и детето ми. И точно когато света ми се беше сринал до основи ги видях. Двамата мъже с нея в съзнание, но в шок. Единия мъж я избута и тя падна на земята. Дори не се изправих напълно и стигнах до нея. Вдигнах я на ръце и я качих в линейката. Веднага потеглихме. Очите ѝ бяха широко отворени, медицинските сестри светеха с фенерчета в тях, но те не помръдваха. Сякаш си беше отишла. Аз държах с два пръста мястото, където се следеше пулса ѝ на китката и едновременно държах ръката ѝ и плачех. Когато стигнахме до болницата веднага я включиха към системи, доктора я прегледа и сложи някаква инжекция. Най - вероятно беше успокоително, защото веднага заспа. Нямаше да се отделя от нея и за минута.
Когато се събуди се беше съвзела от шока, но очите ѝ бяха пълни със сълзи. Седнах на леглото и я взех в обятията си. Тя заби нокти в ръката ми и зарида, както и аз с нея.
— Съжалявам, че загубих детето ни — беше единственото, което успя да каже. Аз мълчах. И двамата бяхме съсипани от случилото се. Веднага щом я изписаха го обсъдихме и решихме, че и на двамата ще ни е от полза да напуснем Канкун за няколко дни. Полетът ни беше сутринта в седем и щяхме да сме в Бостън към единайсет вечерта. Нямаше да успеем за партито на сестра ми, но поне щяхме да се срещнем у дома. Обадих се на най - добрият си приятел Айзък и се оказа, че той ще присъства на партито. Помолих го да не казва нищо, че ще идвам и че искам да е изненада. В крайна сметка оказа се, че всички бяхме изненадани.
В момента Клементина и Талия се разхождаха в двора, а аз и Айзък ги гледахме през прозореца.
— Тя е загубила детето си и въпреки това се опитва да се държи заради вас. Тина наистина те обича — момчето с кестенявата коса до мен седна на дивана. Докато му разказвах историята, знаех, че вътрешно иска самият той да умре. Характера му е такъв, че преживява много чуждите проблеми, но никога не е плакал или поне не и пред мен. Знаех, че той харесва сестра ми и точно това беше причината да го помоля да остане при нея. Исках и двамата да са щастливи. Талия не беше виждала Айзък до този момент, но смятам, че ще си станат добри приятели, след като тя се съвземе. 

Талия

Страшно много се радвах за появата на Клементина и брат ми, въпреки случката. Да, боли ме и да, няма да ги върна каквото и да правя, затова ще се радвам на времето с тях и успоредно с това ще работя още по - усилено по сбъдването на най - съкровената си мечта. Това биха искали те, това е което искам и аз самата за себе си. Принципно хората са казали, че много пари и слава не е много добре, защото те заслепяват и забравяш откъде си тръгнал. Аз никога няма да забравя това. Не смятам да позволявам някакви цифри да ме променят колкото и живота ми да зависи от това. 

- Талия? - гласът на Тина ме изкара от мислите ми. - Добре ли си? Искаш ли да си починеш?

- Не, спокойно. Ти имаше да ми казваш нещо - предполагах какво имаше да ми каже, но не беше щастлива и това малко ме притесняваше. Не исках нещо лошо да се е случило с тях и те да се притесняват да ми кажат. 

- Сигурна ли си, че сега е точният момент? Защото и двете новини не са хубави, но имам нужда да споделя с някого преди Алваро. Трябва ми съвет - умълча се за секунда и седна на градинската пейка. - Мисля да отменя сватбата.