My Princess

Глава 18

Съмнението ме разяждаше от вътре, ами ако това е просто някакъв план на Лея,което е доста вероятно, тя от толкова време иска да ми отмъсти. Наистина ако  просто това е някаква нейна лъжа, за която Нейтън и е помогнал, ако е така няма да му проговоря повече.

Може би при бързах със заключението си. Мисля, че е най-добре да поговоря с Мейсън. Защото по-рано днес реагирах малко пресилено, когато Нейтън ми каза. Сигурно пак ме лъже и аз му повярвах...колко съм глупава.
Кога ще си науча урока и кога ще спра да вярвам на Нейтън. 

Облякох тъмно сини дънки и черна блуза. Взех чантата си и излязох. Хванах си такси и тръгнах към домът на Мейсън. Дано поне е там и да поговорим, защо не иска да се вижда в мен.

Натиснах звънеца на вратата, минаха няколко минути, но никой не отвори. Реших да му звънна, но разбира се не ми вдигна. Реших да проверя и вратата беше отключена. Значи е тук, сигурно спи и затова не ми вдига.

Това, което направи впечатление бяха разпиляните дрехи по земята. Не ми направи особено впечатление до момента, в който не видях сутиен на земята.
Приближих се до спалнята и леко отворих вратата и веднага щом го направих съжалих, че го направих.

Мейсън спеше, а до него беше Лея.
Това ме може да случва.
Това не е истина.
Значи това е било истина и той наистина е бил с нея.
Усетих няколко сълзи да се спускат по лицето ми.

-Кейт. - чух гласа на Мейсън. -Мога да ти обясня. - каза и се изправи от леглото. Всъщност не исках да слушам извиненията му. Това което видях ми стига да си направя изводите.

Излязох от спалнята, като Мейсън ме следваше и хвана ръката ми и ме обърна към него.

-Кейт. Знам че си ми бясна и си наранена, но ще ти обясня, не исках да става така. Това не означаваше нищо. Просто бях пиян, трябва да ми простиш.

Да му простя? Да не съм глупачка?

-Кейт, кажи нещо.
Единственото, което направих беше да му ударя силен шамар.
Просто нямах какво да му кажа. Всичко ще е без мислено, колкото и да говорим.

Аз излязох от апартамента му, без да обръщам внимание на виковете му и си тръгнах.
Всъщност ако ми беше признал, можеше щях да му простя макар и трудно. Но защо с нея? Вече не знам как да се чувствам или какво да мисля. Единственото, което исках е да поговоря с приятел.