Дете на нощта,
израснало измежду сенките.
Момиче на скръбта,
многократно наранило се от бодлите на розите.
Никой на представа си няма колко аз желая,
в сърцето си дълбока рана да издълбая.
Кървава, победоносна и смъртоносна.
Да избавя душата си от съдбата си злочастна.
В тъмата силно желана гостенка се крие,
смъртта в ледените си ръце да ме обвие.
От всяко нещастие да ме избави,
със страховития си шепот да ме сподави.
YOU ARE READING
am thoughts
RandomТук изливам всяка мъка, глождяща разранената ми душа. Действа ми като спасение, което бях търсила и желала толкова дълго. Мисли, размишления, болки - оставям частица от сърцето си във всяка дума, която пролея. Раните ми биват промити върху всеки п...
