My Princess

Глава 5

-Не ти ли казах да стоиш кротко и да не мърдаш! - той започна да се приближава към мен, аз пристъпвах назад, докато гърба ми не опря стената. И той ме притисна към нея, за да не мога да избягам.

-Ти си била наистина доста не послушна.-прошепна и спусна ръката си и стисна дупето ми.

Опитах се да махна ръката му, но без успех. Точно, когато реших, че няма как да се измъкна го ритнах между краката и той се махна от мен.

Използвах момента да избягам. За щастие този път вратата беше отключена и излязох. Започнах да тичам, за си тръгна по-бързо преди този да ме е намерил.

Блъснах се в някой и тогава видях другото момче, което също беше в стаята по-рано.

-Ти какво правиш тук? Защо не си в стаята? - хвана ръката ми и започна да ме дърпа.

-Пусни ме! - и отскубнах ръката си от него, но той отново ме хвана, но този път ме хвана по здраво.

-Остави ме! Не искам да се връщам при шибания ти приятел!

-Аз не те питам какво искаш!

-Аз пък не искам да правя това, което искате! - той за момент спря и погледна към мен.

-Няма ли да млъкнеш, голяма досада си била. На човек да му мине желанието да те изнасили.

-Много смешно. Пусни ме! - извиках и тогава той ме пусна, но защото някой го беше ударил. По принцип не обичам насилието, но този път съм благодарна, че се отървах от този.

Когато погледнах кой го беше ударил, не можех да повярвам, че точно той би ме спасил.

-Б-благодаря. - казах тихо и избърсах сълзите от лицето си.

-Добре ли си? - попита Мейсън и аз кимнах. -Той направи ли ти нещо? - попита

-Да опита се да ме изнасили, тоест неговия приятел се опита първо, но аз избягах, но той ме намери.Благодаря, че ме спаси. - казах

Може би това беше първият път, в който не се страхувах от него. Защото сега не се държеше, като задник. Но това, че ми помогна не променя факта, че го ненавиждам. Той е човека, който ми причини най-голяма болка.

-Както и да, аз ще си тръгвам. - каза и го погледнах за момент.

Видях Лея, която все още беше на купона и танцуваше сякаш не беше направила нищо. Но когато ме видя усмивката й изчезна.

-Ти какво правиш тук? - попита объркано.

-Тръгвам си на каквото ти прилича.

-Защо не си горе? Как се измъкна?

-Не те интересува! И знаеш ли ти най-голямата кучка, която съм познавала и съжалявам, че някога сме били приятелки.

-Сякаш на мен пука! Съжалявам, че не успяха да те изнасилят!

-Кучка.

-Ще съжаляваш за тези думи, утре в училище и то много! Няма да позволя да се измъкнеш просто така!

-Прави каквото искаш! - казах за последно и си тръгнах от това ужасно парти.

Защо трябваше точно това да ми се случва? Никога повече няма да ходя на партита и за капак, Лея пак ще направи нещо, но вече не ми пука, просто искам да се прибера и да плача, защото вече ми омръзна от всичко. Толкова ли съм лоша, че постоянно ми се случва нещо гадно или все някой ме тормози, защо не дразнят някой друг.

Прибрах се и се качих в стаята си. Съблякох роклята си и си взех душ,защото си чувствах ужасно. Единственото хубаво, което ми се случи беше, че Мейсън ме отърва от онзи. Но защо реши да ми помогне, че той ме мрази или поне така си мисля. Сигурно го направи, за да може той да ме тормози утре отново, а не защото му пука за мен, но ми е все тая не искам да го виждам, та аз го мразя.

Но защо тогава не мога да спра да мисля за него?