My Princess

Глава 2

-Защо вчера не беше на уговоренето място?! - попита и ме блъсна в шкафчето.

Лек стон на болка напусна устните ми.

-З-защото си тръгнах. - заекнах

-Защо си тръгна, като много добре знаеш, че трябваше да си тук!

-Б-беше ми лошо. - прошепнах

-Не ме интересува! Дори и да си умряла! И говори по-високо, мамка му!

-Добре. - казах с малко по-високо.

-Нали знаеш, какво следва след, като нарушил някое правило?

-К-какво? - попитах и цялата се изпълних със ужас от това, което може да ми направи. А, и тук нямаше никой. Нямаше кой да ми помогне.

Щях да умра в училищния коридор и никой нямаше да забележи отсъствието ми.

Той не каза нищо, само се от дръпна и ръката му се стовари върху лицето ми, което ме накара да загубя равновесие и паднах на земята.

-Следващия път си помисли, когато решиш да не се подчиниш! Кучка такава!

-С-съжалявам! - казах през сълзи.

-И когато ми говориш ме гледай в очите! - каза и стисна челюстта ми, като повдигна главата ми, така че да мога да го гледам в очите.

-Д-добре. - казах с надеждата, че ще  ме остави намира. Пусна челюстта ми и отново нанесе удар върху лицето ми.

-Утре бъди така добра и да не забравиш за срещата ни след часовете. И не забравяй да ми напишеш домашните! -  аз само кимнах леко, без да отговарям.

-И спри да ревеш за всяко нещо, като някоя ревла си! - каза и си тръгна.

Стоях на земята и продължавах да плача. Защо трябва това да ми се случва всеки ден! Защо?! Какво съм направила, че да заслужава това?

Извадих от чантата си кърпички, с които изтрих сълзите си и се изправих внимателно и напуснах коридора.

Прибрах се вкъщи и видях майка ми, която беше в кухнята и очевидно готвеше, защото се носеше страхотен аромат на готвено от там. Майка ми не знаеше за моите проблеми в училище. Тя си мислеше, че там всичко е наред, че имам добри оценки, което е така и че се разбирам със съучениците си.
Не съм и казала, за моите проблеми, защото не искам да я притеснявам.

-Здравей, Кейт! - каза тя с усмивка, когато ме видя.

-Здравей. - казах провлачено.

-Какво има? Защо си тъжна, да не си плакала?

-Не съм плакала, просто имах тежък ден в училище, знаеш домашни, уроци, тестове. Както всеки ден.

-Разбира се, но ако има нещо може да ми споделиш.

-Няма нищо, всичко е наред.

-Искаш ли супа от любимата ти,
която ти правех, когато беше малка.

-Да, не съм яла нищо цял ден.

-Заповядай. - каза и сложи купа пред мен.

-Благодаря. - прошепнах

-Аз ще тръгвам. Защото съм на работа.

-Добре.

-Ако има нещо ми се обади.

-Не съм бебе, мога да справя и сама. Почти на 18 съм.

-Знам. До скоро. - каза и целуна бузата ми за довиждане.

Качих се в стаята си и си взех бърз душ преди да започна с домашните за утре. А, и трябваше да пиша и други домашни освен моите разбира се. Седнах на леглото и сложих очилата си за четене. И започнах с домашните, първо написах моите и след това останалите.

След око два часа бях готова и взех телефона си да разгледам социалните мрежи, дали се случва нещо интересно. Със сигурност не се случва нищо интересно на мен, както се подразбира. Видях, че Лея беше качила снимка, на която се целува с някакъв. Третия за този месец, а после аз съм била курвата.
Оставих телефона настрани и свалих очилата си. Легнах на леглото и  затворих очи.

Мразя живота си.

Редактирана 03.01 2020

Качена 27.05 2019